№ 30503
гр. София, 31.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20231110132247 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 31.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 32247/2023 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от Д. Г. Д. срещу „Д-р Засе Фасилити Мениджмънт“ ЕООД,
като се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение по силата на трудов
договор от 22.03.2016 г. за длъжността „Чистач, оператор на миячна машина“, като
трудовите задължения се изпълнявали на 12-часови смени. Поддържа, че на 21.02.2023 г.
бил на работа на редовна смяна на обект „Летище София“, като имало един час обедна
почивка. Излага съображения, че след 13:20 ч. решил да отиде в стаята за почивка, заедно с
останалите си колеги, където се осъществявала обедната почивка между 13:00 ч. – 14:00 ч.
Навежда доводи, че около 13:30 ч. влязъл в стаята, като имало свободен стол на който
седнал, за да говори с колегите си, но както седял столът се счупил, като падайки на земята
се бил ударил в областта на главата в находящият се в близост радиатор. Сочи, че при удара
бил изпитал силна болка в задната част на главата, причерняло му, като известно време бил
в безсъзнание. Твърди, че колегите му помогнали, като го придържали и отишли в лекарския
кабинет, където бил извършен преглед, като кръвното налягане било понижено, а дежурният
лекар го освободил от работа, тъй като се намирал в състояние, което не позволявало да
довърши работния ден. След това друг колега го откарал до дома му с кола, като бил
повърнал в колата. Поддържа, че след като се прибрал ползвал болкоуспокояващи
медикаменти, но имал световъртеж, повръщал, поради което на следващия ден със силно
главоболие, позивни за повръщане, въпреки ползваните медикаменти, поради което личният
му лекар му бил предоставил болничен за периода от 23.02.2023 г. до 04.03.2023 г., като
1
изрично му било казано да не гледа телевизия, да не чете и да няма физическо натоварване.
В следващите дни симптомите не отминавали, поради което на 25.02.2023 г. отишъл на
преглед в УМБАЛСМ „Пиргов“, където бил извършен преглед, като били предписани
медикаменти и назначени изследвания. Инвокира доводи, че злополуката е призната за
трудова с Разпореждане на ТП на НОИ от 21.03.2023 г., което не било обжалвани и било
влязло в сила. Развива съображения, че в следствие на инцидента бил претърпял
емоционален шок, психическо разстройство, изживял сериозен стрес, който бил свързан с
уплах и напрежение за живота и здравето му, а в следствие на болките били нарушение
възприятието и адекватността му, което рефлектирало в грижите за дома и семейството му.
Твърди, че в следствие на трудовата злополука, чийто фактически състав обосновава
подробно, е претърпял неимуществени вреди, като сочи, че справедливата стойност на
обезщетението е в размер на 15000,00 лева. Поддържа, че се дължи и обезщетение за
мораторна лихва от момента на настъпване на трудовата злополука до окончателното
плащане. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени
средства, както и за допускане на заключението на СМЕ по задачи поставени в исковата
молба, както и за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане – един за установяване на обстоятелства свързани
с обстоятелствата с настъопването на самия инцидент и един за установяване на твърдените
неимуществени вреди. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенцията
се оспорва като неоснователна. Твърди, че не оспорва, че страните се намирали в трудово
правоотношение, като в случая последното било прехвърлено по силата на чл. 123, ал. 1, т. 7
КТ. Поддържа, че на 27.02.2023 г. му е връчен болничен лист за периода от 23.02.2023 г. до
04.03.2023 г., в който като причина била посочена трудова злополиука, а с Разпореждане от
21.03.2023 г. на ТП на НОИ – гр. София, инцидентът бил приел за трудова злополука. Сочи,
че след 06.03.2023 г. ищецът изпълнявал задълженията си, като не бил представял други
болнични листове, като с оглед сключена застраховка „трудова злополука“ бил уведомен
застрахователя, но до момента нямало получени застрахователни суми. Навежда доводи, че
с оглед възстановителния период, който бил приключил на 08.03.2023 г., липсвали други
доказателства, че неразположението и възстановяването продължават и понастоящем, нещо
повече след посочената дата ищецът нямал нито едно отсъствие от работа. Излага
съображения за недоказаност на претенцията. Развива подробни аргументи, че размера на
претендираното обезщетение е в завишен размер. Твърди, че като работодател изпълнява
задълженията си, като осигурява и необходимите условия на труд. Прави искане за
привличането на трето лице-помагач „Дженерали Застраховане“ АД, като обосновава
правният си интерес от наличието на сключен застрахователен договор между двете
дружества. Прави доказателствени искания за допускане събирането на писмени
доказателствени средства. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ, във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на
причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител имуществени и
неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2)
вреда, водеща до неблагоприятни последици – намаляване на имуществения актив,
увеличаване на имуществения пасив или направата на разноски, а по отношение на
2
неимуществените вреди – претърпени болки и страдания от пострадалия или лица, които
имат право да получат обезщетение (съобразно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г.
по т. д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК) и 3) причинно-следствена връзка между злополуката
и причинените имуществени и неимуществени, тоест да са закономерна, естествена
последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.
Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от
обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е
виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на
работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение
от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би
отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено самонараняване,
но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при
съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е
използван термина „груба небрежност”) отговорността на работодателя може само да бъде
намалена.
С оглед твърденията на страните ищците носят доказателствената тежест да
установят посочените материални предпоставки, а ответника носи доказателствената тежест
да докаже пълно и главно наличието на плащане на претендираните суми.
Съдът намира, че между страните не се спори, поради което с оглед правилото на чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъде отделено за безспорно, че: 1) страните са се намирали в
трудово правоотношение възникнало по силата на трудов договор от 22.03.2016 г., което е
било прехвърлено по силата на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ; 2) че на 21.02.2023 г. ищецът е бил на
работа на редовна смяна на обект „Летище София“, като е настъпил инцидент, които е
признат за трудова злополука с Разпореждане на ТП на НОИ от 21.03.2023 г., което не е
обжалвано и е влязло в сила.
Следва да бъдат допуснати представените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор предмет на делото, освен представената от ответника
съдебна практика на РС-Варна, която не съставлява доказателствена средство по смисъла на
ГПК, нито настоящият състав е длъжен да се съобрази със същата.
Съдът намира, че доказателственото искане на ищеца за допускане събирането на
гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане –
един за установяване на обстоятелства свързани с обстоятелствата с настъпването на самия
инцидент и един за установяване на твърдените неимуществени вреди, е процесуално
допустимо, тъй като е направено своевременно, а с оглед разпределената доказателствена
тежест е относимо и необходимо.
По отношение доказателственото искане за допускане изслушването на заключението
на СМЕ по задачите поставени в исковата молба, съдът счита, че същото е процесуално
допустимо, относимо и необходимо, поради което доказателственото искане следва да бъде
уважено.
Настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде конституирано като трето лице-
помагач на страната на ответника „Дженерали Застраховане“ АД, тъй като с оглед
твърденията на ответника, че между тях е налице валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Трудова злополука“, то е налице и обоснован правен интерес от участието
3
на подпомагаща страна, респ. налице е възможност и за предявяване на обратен иск.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 09.10.2023 г. от 11,00 ч. , за
която дата и час страните да бъдат призовани, като съдът им указва най-късно до първото по
делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК между страните
следните обстоятелства, че: 1) страните са се намирали в трудово правоотношение
възникнало по силата на трудов договор от 22.03.2016 г., което е било прехвърлено по
силата на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ; 2) че на 21.02.2023 г. ищецът е бил на работа на редовна
смяна на обект „Летище София“, като е настъпил инцидент, които е признат за трудова
злополука с Разпореждане на ТП на НОИ от 21.03.2023 г., което не е обжалвано и е влязло в
сила.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства, като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника единствено в частта по представената
съдебна практика.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на страната на ищеца,
чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане – един за установяване на
обстоятелства свързани с обстоятелствата с настъпването на самия инцидент и един за
установяване на твърдените неимуществени вреди.
ДОПУСКА изслушването на заключението на СМЕ, което да отговори на задачи
поставени в исковата молба, при депозит в размер на 300,00 лева, вносим от бюджета на
съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р А.М., който да бъде уведомен да работи по
допуснатите задачи.
КОНСТИТУРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице-помагач на страната
на ответника – „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, на което да се връчи препис от
исковата молба и приложените към нея доказателства, както и от отговора на исковата
молба и приложенията.
УКАЗВА на третото лице-помагач, че в едномесечен срок от съобщението следва да
изрази становище по предявените искове.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, освен в частта, с
4
която е оставено без разглеждане искането за освобождаване от държавна такса, в която част
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред Софийски
градски съд.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5