РЕШЕНИЕ
№ 327
гр. Русе, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Милен П. Петров
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело
№ 20224500500336 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
„И. - Р., ЕИК *****, чрез пълномощника си адв. Р. е обжалвало
Решение № 596/30.07.2021 г., постановено по гр. д. № 1379/2021 г. по описа
на РС - Русе в частта, с която е уважен искът на И. С. Р. против
жалбоподателя за заплащане на обезщетение за причинени в резултат на
непозволено увреждане неимуществени вреди в размера от 3500 лв., ведно
със законната лихва от 12.03.2021 г. Счита за неправилен изводът на съда, че
не е налице увреждане вследствие протИ.правни дейстивия от страна на
дружеството – работодател на ищеца и че присъденото обезщетение е
несправедлИ.. Претендира разноски по делото за двете инстанции.
Ответникът по въззивната жалбата И. С. Р., чрез назначения му
процесуален представител, в писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК,
счита оплакванията в жалбата за неоснователни по подробно изложени
доводи в тази насока, а постановеното от районния съд решение за правилно
и законосъобразно в обжалваната част.
1
И. С. Р. е депозирал и насрещна въззивна жалба, в която иска
решението да се отмени в отхъврлителбната част и да му се присъди
обезщетението в претендирания размер от 7000 лв.
Отговор срещу същата жалба е подаден от „И., в който се изразява
становище за не основателност на последната. Изложени са подробни
съображения за нарушение на материалния закон и необоснованост на
съдебния акт. Иска се въззивната инстанция да постанови решение, с което да
уважи въззивната му жалба и да отхвърли насрещната.
След преценка на събраните доказателства и като обсъди
оплакванията в жалбата, Окръжният съд приема за установено следното:
Жалбите са подадени от страни по спора и в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими.
Разгледани по същество, жалбата на „И. е неоснователна, а насрещната жалба
– частично основателна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на И. С. Р. против „И. Р., с която е предявен иск по чл.212 от КТ вр.
чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди, претърпени увреждания на здравето на ищеца като резултат от
протИ.правни действия на ответника по повод изпълнението на служебните
задължения на ищеца, като прекомерно го натоварил с пренасянето на тежки
детайли, като деянието не се квалифицира като трудова злополука.
Въззивният съд изцяло споделя установената от РРС фактическа
обстановка. В случая съобразно приетите по делото доказателства безспорно
се установява, че ищецът е заемал длъжността „Помощник оператор
кантиращи машини“ при „И.към 23.07.2019 г., като трудовото
правоотношение е прекратено на 28.09.2019 г. по взаимно съгласие между
страните.
Съгласно представената по делото длъжностна характеристика, връчена
на ищеца на 12.06.2019 г. като основни негови задължения за длъжността
„Помощник оператор кантиращи машини“ в производство на мебели, са
посочени: разчитане на конструктивната и технологичната документация,
настройване за работа и използване на машините и инструментите за
кантиране, да кантира детайлите съгласно документацията, да съблюдава за
качествено кантиране на детайлите, да почиства машината и работното място
2
след приключване на работната смяна, изпълнение и на други задачи,
поставени от ръководител сектор производство. Като допълнителни задачи се
посочва: да спазва определения ред и организация в производството.
Съгласно представената по делото Служебна бележка № 297/12.06.2019
г. на ищеца е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве на работа
и протИ.пожарна охрана на 12.06.2019 г.
С Разпореждане № 118/21.11.2019 г. на ТП на НОИ Русе декларираната
злополука вх. № 118 от 14.11.2019 г. на ТП Русе не се приема за трудова.
Посочено е, че по време на подреждане на дървени палети Р. получава болки
в рамото. Предписани са му медикаменти за лечение, без да е констатирана
неработоспособност. В заключение се сочи, че внезапното увреждане
здравето на пострадалия е станало през време и във връзка с извършената
работа, но не е довело до неработоспособност. С Решение от 17.12.2019 г. на
ТП НОИ Р. е отхвърлена жалбата на Р. и потвърдено Разпореждане №
118/21.11.2019 г. на ТП на НОИ Р. на длъжностно лице по чл. 60 ал. 1 от КСО,
с което злополуката, станала с ищеца на 23.07.2019 г. не се приема за трудова.
С Експертно решение на ТЕЛК № 1767 от 110/21.07.2020 г. е
установена 10 % трайно намалена работоспособност на ищеца с водеща
диагноза „Адхезивен капсулит на рамото“ и общо заболяване: „Луксация на
акромиоклавикуларна става“. Посочено е обективно наличие на ограничени и
болезнени движения в лява раменна става, болка спонтанна при палпация.
От показанията на изслушания по делото като свидетел - баща на
ищеца, се установява, че синът му се обадил по телефона, че е получил
травма по време на работа във фирма „И.. Свидетелят разбрал, че синът му
извършвал тежък физически труд във фирмата, вследствие на което е
получил травма на рамото. От тогава вече две години бил без работа. Когато
се налагало да премести нещо вкъщи търсел помощ, защото го боляло. Синът
му обяснил, че работата му се състояла в преместване на плотове от
поточната линия. Той кандидатствал да го преместят на друга работа, но не се
случило. Синът му ходил по медицински прегледи и на ТЕЛК. Изпитвал
болка и не можел нищо да прави с лявата ръка. За да премести нещо
използвал само дясната. И в момента болката му продължавала.
От показанията свидетеля П.П., ръководител звено „кантиране“ в
ответниото дружество, се установява, че бил пряк ръководител на ищеца.
3
Заявява, че ищецът отговарял основно за качеството на детайлите. Машините
имали лента дълга 5-6 метра, по която се движели детайлите и се връщали
обратно при оператора, който обкантвал детайла отвсякъде и когато е готов
помощник-операторът го премествал от едната страна 0,5 м. и го слагал на
другата. Машината събирала 5-6 детайла. Помощникът чакал докато
операторът завърши детайла. Най-тежките детайли били 5-6 кг. Всяка машина
била оборудвана с пневматични колички в помощ на помощник-операторите,
за да не се навеждат при преместването. Заявява, че ищецът не му се оплаквал
по време на работния процес, че е получил травма. По желание на ищеца два
пъти го премествал на други машини в същия цех, защото всяка друга работа
му се виждала по-лека. Ищецът работил около два месеца и една сутрин му
заявил, че повече не иска да работи такава работа.
Св. Б. изнася данни, че работи във фирма „И. на длъжност „**** и той
наел ищеца на работа и провел интервю с него. Ищецът търсел лека работа, не
му се е оплаквал да има трудности. Не му е било известно от неговия
началник, че ищецът е искал да бъде преместен на друга работа. Детайлите,
които премествал помощник операторът на кантираща машина били по-
големи или по-малки плоскости. Когато са по-големи и по-тежки, се
преместват от двама работници. Когато са по-леки, обикновено ги събират по
5-6 броя и тогава ги преместват. Когато ищецът напускал фирмата дошъл при
него и му казал, че другите работили по-лека работа и са можели да имат
проблеми. Ищецът на няколко пъти му казал, че иска по-лека работа, но
свидетелят не го е разпитвал защо.
Във въззивната инстанция е приета СМЕ, в която вещото лице дава
заключение, че най-вероятният механизъм на получаване на описаните
увреждания на ищеца са следствие от минимални, но често повтарящи се
микротравми в областта на АКС и рамото. Самото замразяване нобикновено
продължава от 6 седмици до 9 месеца – това е първият етап и когато настъпи
етап 2 – замразено, болезнените симптоми може да се подобрят, но
сковаността остава и от 4 до 6 месеца ежедневните дейности са много трудни.
Третият етап е размразяването, когато движението в раменете започва да се
подобрява и отнема от 6 месеца до 2 години.
Вещото лице дава заключение, че е възможно при ищеца да е развит
артрит на АКС с износване на хрущялния диск и това води до болки. Това е
4
често срещано при млади мъже след остро нараняване на ставата или при
повтарящи се минимални травми, както е при вдигане на тежести или при
работа с изпъната ръка.Симптомите на хронична травма могат да се проявят и
след минимални, но често повтарящи се микротравми в дадена област,
какъвто е разглежданият случай или да възникнат дълго време след
нараняване.
Въззивният съд кредитира даденото заключение от вещото лице –
ортопед-травматолог, като обективно, компетентно, пълно и съответстващо
на писмените доказателства.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Безспорно се установява от събраните в съдебното производство пред
първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция доказателства, че
увреждане на здравето на пострадалия ищец е станало през време и във връзка
с извършената работа, по повод изпълнението на служебните задължения на
ищеца, като прекомерно се натоварил с пренасянето на детайли, който
категоричен извод следва от заключението на СМЕ.
Налице е възложена работа от работодателя, причинена вреда и
причинно-следствена връзка между двете, което обуславя извод за
уважаването на иска и за ангажиране отговорността на ответника за
обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди. При
претенция за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на
справедлИ. обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД,
основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства. При
определяне на обезщетението съдът съобрази характера и тежестта на
вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното
отражение на увреждащото деяние в патримониума на ищеца. Последният е
изпитвал и продължава да изпитва болки и страдания във връзка с
увреждането. Изваждала му се ключицата при всяко натоварване на лявата
ръка. Търсел помощ от баща си при нужда и не можел да вдига нищо с лявата
си ръка, останал безработен за период от две години. Съобразявайки
интензитета на търпените болки и страдания от понесената травма, предвид
изложените обстоятелства, съдът намира, че справедлИ.то обезщетение за
търпените неимуществени вреди за ищеца възлиза на 5000 лева.
5
Направеното възражение от ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия е неоснователно. Релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало да настъпване на
вредоносния резултат. Не се установява от събраните по делото доказателства
пострадалият да е извършил нарушение, което да е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат, т. е. с поведението си да е създал предпоставки за
увреждането.
Предвид изложеното, решението в отхвърлителната част над 3500 лв. до
5000 лв. следва да бъде отменено и тази разлика да се присъди на ищеца, а в
останалата част – уважената от 3500 лв. – и в отхвърлителната от 5000 лв. до
7000 лв. – да се потвърди.
С оглед изхода на спора, разноски за настоящата инстанция не се
присъждат, защото такива се дължат само на жалбоподателят по насрещната
жалба, но такива не са направени.
Така мотивиран, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 596/30.07.2021 г., постановено по гр. д. №
1379/2021 г. по описа на РС - Русе в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН искът в
размера над 3500 лв. до 5000 лв., ведно със законната лихва и в частта за
разноските и вместо него постанови:
ОСЪЖДА „И. - Русе, ЕИК *****да заплати на И. С. Р. още 1500 лева -
обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени увреждания на
здравето на ищеца като резултат от действия на ответника по повод
изпълнението на служебните задължения на ищеца, ведно със законната лихва
от 12.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И. С. Р. да заплати на „И. - Р.ЕИК **** сумата от 150 лв. –
разноски в първоинстанционното производство съразмерно с отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА „И. - Р., ЕИК ***** да заплати допълнителна държавна такса
от 60 лева.
6
ПОТВЪРЖДАВА горното решение в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7