Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………/08.07.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 552 по описа за
2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „И.“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, депозирана чрез
неговия процесуален представител адв. А.Д. *** срещу Наказателно постановление
№ 23 – 0000058 от 15.01.2020 г., издадено от Началника на Областния отдел
‚Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател,
на основание разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози, му е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лева за това, че на 01.04.2019 г. в гр. Варна, ул.
„Александър Дякович“ № 31, превозвачът „Инстройинженеринг“ ЕООД, притежаващ
Лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари
№ 5581/24.01.2013 г., валиден от 24.01.2018 г. до 23.01.2028 г. е допуснал до
управление на товарен автомобил – специален, марка „Ман ТГА“, кат. N3, рег. № ***,
негова собственост, с който е извършен превоз за собствена сметка на товари –
кобит, видно от пътен лист серия инж. № 80218307/01.04.2019 г., товарителница №
0264658/01.04.2019 г. и тахографски лист от 01.04.2019 г. на водача А.М.М., с
ЕГН: **********, който не отговаря на изискванията за психологическа годност по
смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата,
уредени в чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от Закона за автомобилните превози. Водачът А.М.М.
е бил без валидно удостоверение за психологическа годност – притежавал е УПГ №
321673/ 13.12.2015 г., валидно до 13.12.2018 г. На 10.05.2019 г. на водача е
издадено УПГ № 572191, валидно до 10.05.2022 г., видно от направената справка в
Регистъра за психологическите изследвания – нарушение на разпоредбата на чл.
96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози.
Дружеството – жалбоподател
„И.“ ЕООД намира издаденото наказателно постановление за неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, без обаче в самата въззивна жалба да излага
някакви конкретни аргументи в защита на своята позиция. Единствено се изразява
становище, че не е била изяснена фактическата обстановка и са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като не са били отразени
обстоятелствата, свързани с процесното нарушение. Поради гореизложените
съображения дружеството – жалбоподател моли за отмяна на наказателното
постановление.
В проведеното на
15.06.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 552 по описа за 2020 г. на
Варненския районен съд, въззивното дружество „И.“ ЕООД не изпраща нито законен,
нито процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на
делото по същество. В депозирани на 10.06.2020 г. в деловодството на XLIV състав на Варненския районен съд писмени бележки, процесуалният представител
на дружеството – жалбоподател – адв. А.Д. *** заявява, че поддържа жалбата на
посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление,
поставяйки акцент, че водачът М. по своя инициатива е подновил удостоверението
си за психологическа годност и очевидно, според него, в този времеви период от
5 месеца, в който не е разполагал с подобно удостоверение не е бил с някакви
психични отклонения.
В проведеното на
15.06.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 552 по описа за 2020 г. на
Варненския районен съд описа за 2020 г. на Варненския районен съд описа за 2020
г. на Варненския районен съд
описа за 2020 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна ОО
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна се представлява от своя процесуален
представител мл. експерт с юридическа правоспособност Виктория Вълчева, която
моли за потвърждаване на наказателното постановление, мотивирайки се, че
наложената санкция е изцяло съобразена с извършеното нарушение.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
Водачът А.М.М., с ЕГН: **********
работел към дружеството „И.“ ЕООД, като разполагал с удостоверение за
психологическа годност № 321673,
издадено на 13.12.2015 г., валидно до 13.12.2018 г.
Макар, че на 13.12.2018 г.
изтекла валидността на удостоверението му за психологическа годност, на
01.04.2019 г. водачът М. извършил превоз за собствена сметка на товари – кобит
с товарен автомобил – специален, марка „Ман ТГА“, кат. N3,
рег. № *** по маршрут асфалтова база „Тополи“ до околовръстния път на гр.
Добрич.
На 10.05.2019 г. било
издадено ново удостоверение за психологическа годност на водача А.М.М., което
било с валидност до дата 10.05.2022 г.
На 12.11.2019 г. св. Д.П.К.
– инспектор в ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна приключил извършването
на комплексна проверка на дружеството – превозвач „И.“ ЕООД, като констатирал,
че водачът А.М.М. е осъществил превоз за собствена сметка на товари – кобит с
товарен автомобил – специален, марка „Ман ТГА“, кат. N3, рег. № *** по маршрут
асфалтова база „Тополи“ до околовръстния път на гр. Добрич, без обаче да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност.
Приемайки, че с това свое
поведение дружеството – превозвач „Инстройинженеринг“ ЕООД е извършило
нарушение на разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози, на 12.11.2019 г. св. К. съставил акт за установяване на
административно нарушение, с който санкционирал дружеството за нарушение на
посочената разпоредба.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение
срещу съставения АУАН, като на 15.01.2020 г. Началникът на ОО „Автомобилна
администрация“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази
изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с
което на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози,
наложил на дружеството – жалбоподател, „имуществена санкция“ в размер на 3000
лева за нарушение на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните
превози.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира
следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за
неоснователна, поради следните причини:
Според съда не е необходим
някакъв задълбочен анализ на събраните в хода на административно –
наказателното и съдебното производство писмени и гласни доказателства,
доколкото дружеството – жалбоподател не оспорва фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствена част на АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление.
Действително във
въззивната жалба се изразява едно декларативно несъгласие с начина, по който
дадени обстоятелства са били приети от актосъставителя и впоследствие от
административно – наказващия орган, но прави впечатление, че липсва каквато и
да е конкретика в това възражение. Впоследствие в депозираните от адв. А.Д. писмени
бележки се признава, че във времевия период от 13.12.2018 г. до 10.05.2019 г.
лицето А.М.М. не е разполагало с валидно удостоверение за психологическа
годност. Този факт се извлича, както от показанията на св. К., така и от
писмената справка от Регистъра на психологическите изследвания на водачите
(приложен към административно – наказателната преписка).
Същевременно от пътен лист
серия инж. № 80218307/01.04.2019 г., товарителница № 0264658/01.04.2019 г. и
тахографски лист от 01.04.2019 г. на водача А.М.М. се установява, че на датата
01.04.2019 г. водачът М. е осъществил извършил превоз за собствена сметка на
товари – кобит с товарен автомобил – специален, марка „Ман ТГА“, кат. N3, рег.
№ *** по маршрут асфалтова база „Тополи“ до околовръстния път на гр. Добрич,
като очевидно цитирания превоз е извършен, без водача да разполага с валидно
удостоверение за психологическа годност.
Разпоредбата на чл. 96г,
ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози предвижда санкция в размер
на 3000 лева за субект, който назначи на работа или допусне водач, който не
отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от Закона за автомобилните превози
допълва, че лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление
на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа
годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл.
12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата, конкретно Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.
В случая от събраните
гласни и най – вече писмени доказателства се установи, че на 01.04.2019 г.
дружеството – превозвач „И.“ ЕООД е допуснало да бъде извършен превоз за
собствена сметка на товари с превозно средство, собственост на дружеството от
водач, който не е разполагал с валидно удостоверение за психологическа годност,
поради което и съдът приема, че с това свое поведение дружеството е нарушило
разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози и
правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност.
По отношение конкретните възражения срещу законосъобразността на
наказателното постановление, наведени в писмените бележки, депозирани от адв. А.Д.
на 10.06.2020 г. в деловодството на XLIV
състав на Варненския
районен съд.
Обстоятелството, че лицето А.М.М. по своя собствена инициатива
е подновило удостоверението си за психологическа годност по никакъв начин не
опровергава извода на съда за съставомерност на административно нарушение.
Идеята на едно подобно възражение е евентуално да понижи обществената опасност
на деянието и дееца, но следва да се подчертае, че в случая водачът М. около 6
месеца не е разполагал с валидно удостоверение за психологическа годност, което
е достатъчно внушителен период като времетраене. Ето защо според съда не е
приложима разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН и процесното нарушение не
може да се квалифицира като ‚маловажен случай“. Следва да се отбележи, че в
случая процесният превоз е извършен около 4 месеца след изтичане на валидността
на удостоверението на водача М., така, че не става въпрос за два или три дни, а
за повече от 120 дни, в които водачът не е разполагал с валидно удостоверение
за психологическа годност. Още повече, че ако не беше подновил удостоверението
си за психологическа годност, водачът е щял да бъде отново в нарушение, поради
което и не може да се приеме тази негова инициатива за смекчаващо отговорността обстоятелство.
В писмените бележки се
застъпва становището, че „очевидно е, че
през тези приблизително 5 месеца Ах. М. не е бил с психиатрични заболявания,
или някакви такива отклонения“. Това становище в действителност
представлява една презумпция, която обаче не оневинява дружеството – превозвач.
Ако се приеме цитираната теза, това означава на практика да се приеме, че
минаването през процедурата, регламентирана в Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания представлява някаква формалност, от която няма необходимост и реална
нужда – позиция, която не може да бъде споделена от съда.
Още повече, че на
01.04.2019 г. водачът не е управлявал тежкотоварния автомобил в рамките на
няколко километра, а видно от пътен лист серия инж. № 80218307/01.04.2019 г. е
осъществил курс от асфалтова база „Тополи“ до гр. Добрич – достатъчно
внушително разстояние, което е още един аргумент на съда да прецени, че
процесното нарушение не би могло да се квалифицира като „маловажен случай“. Наличното
удостоверение за психологическа годност представлява една предпоставка за
евентуалното безопасно пътуване не само на водача на превозното средство,
собственост на дружеството – превозвач, но и на всеки един участник в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, т.е. това е нарушение,
което пряко засяга сигурността на един широк кръг от граждани, поради което и
не е обществено приемливо да се прояви снизхождение към дружеството –
превозвач.
За пълнота на мотивите
следва да се отбележи, че съдът намира за ирелевантно позоваването на
разпоредбата на чл. 18 от Наредба № Н – 8 от 27.06.2008 г. за условията и реда
за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка. Действително
удостоверението за психологическа годност не е задължително да бъде представено
на контролните органи при проверка на пътя, но е абсолютно задължително
водачът, изпълняващ курс (в случая превоз за собствена сметка) да разполага с
валидно удостоверение, макар и да не е задължително да го носи в себе си.
Поради гореизложените
съображения и след извършена служебна проверка, съдът не може да сподели
позицията на въззивното дружество за допуснати съществени нарушения в хода на
административно – наказателното производство, поради което и съдът намира, че
дружеството „И.“ ЕООД е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 96г, ал. 1,
предл. 2 от Закона за автомобилните превози, поради което правилно и
законосъобразно е била ангажирана административно – наказателната му
отговорност.
Размерът на санкцията е
строго фиксиран, административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с
този размер при индивидуализация на административното наказание, поради което и
пред съда не стои въпроса за неговата евентуална завишеност, респ.
несправедливост.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 23 – 0000058 от
15.01.2020 г., издадено от Началника на Областния отдел ‚Автомобилна
администрация“ – гр. Варна, издадено от Началника на Областния отдел
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и
въз основа на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, на въззиваемата страна ОО „Автомобилна
администрация“ – гр. Варна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80
лева (осемдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 23 – 0000058 от 15.01.2020 г., издадено от
Началника на Областния отдел ‚Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което
на „И.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните
превози, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 3000 лева за това, че на 01.04.2019 г. в гр. Варна, ул. „Александър Дякович“
№ 31, превозвачът „Инстройинженеринг“ ЕООД, притежаващ Лиценз на Общността за
извършване на международен автомобилен превоз на товари № 5581/24.01.2013 г.,
валиден от 24.01.2018 г. до 23.01.2028 г. е допуснал до управление на товарен
автомобил – специален, марка „Ман ТГА“, кат. N3, рег. № ***, негова
собственост, с който е извършен превоз за собствена сметка на товари – кобит,
видно от пътен лист серия Инж. № 80218307/01.04.2019 г., товарителница №
0264658/01.04.2019 г. и тахографски лист от 01.04.2019 г. на водача А.М.М., с
ЕГН: **********, който не отговаря на изискванията за психологическа годност по
смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата,
уредени в чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от Закона за автомобилните превози. Водачът А.М.М.
е бил без валидно удостоверение за психологическа годност – притежавал е УПГ №
321673/ 13.12.2015 г., валидно до 13.12.2018 г. На 10.05.2019 г. на водача е
издадено УПГ № 572191, валидно до 10.05.2022 г., видно от направената справка в
Регистъра за психологическите изследвания – нарушение на разпоредбата на чл.
96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с адрес:
гр. Варна, ул. „Тролейна“ № 48, ет. 4 парична сума в размер на 80 лева
(осемдесет лева), представляваща сторените разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред
Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: