№ 23243
гр. София, 09.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110113313 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 83896/27.04.2022 г./ на
Б. ИВ. Т., действащ със съгласието на баща си ИВ. СТ. Т., срещу Министерство на
земеделието, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са
допустими.
По въпроса дали е подаден отговор на исковата молба съдът намира следното:
Съгласно чл. 30, ал. 3 ГПК държавните учреждения се представляват от своите
ръководители според техните устройствени правила, а съгласно чл. 32, т. 3 ГПК
представители на страните по пълномощие могат да бъдат юрисконсултите или други
служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и
на едноличния търговец. В случая отговорът е подаден от директора на ТП „ДГС София“, за
когото е посочено, че осъществява процесуалното представителство на ответника
Министерство на земеделието. От Глава ІІІ, Раздели VІІ и VІІІ от Устройствен правилник на
Министерство на земеделието, храните и горите е видно, че ТП „ДГС София“ не е част от
структурата на Министерството, респ. неговият директор не е служител на ответника.
Следователно за подалото отговора лице липсват качества, за да може при наличието на
надлежно упълномощаване да бъде представител на ответника по пълномощие съгласно чл.
32, т. 3 ГПК. Горното не подлежи на саниране чрез даване на указания до ответника по реда
на чл. 101, ал. 1 ГПК, защото в действителност е налице отговор на исковата молба, подаден
от трето за спора лице, а срокът за подаване на отговор от ответника е пропуснат и това не
може да бъде санирано по реда на чл. 101, ал. 1 ГПК, като евентуалното даване на указания
до него би представлявало заобикаляне на преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК. По
изложените съображения съдът приема, че отговор на исковата молба в законоустановения
срок не е подаден от ответника.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Ищцовото искане за допускане на един свидетел за установяване на изложените в
исковата молба обстоятелства следва да бъде уважено, тъй като е допустимо, относимо и
необходимо за правилното решаване на спора.
Ищецът е поискал допускането на съдебно-медицинска експертиза по посочени от
него задачи, които са относими към предмета на доказване и са необходими за изясняване на
делото, поради което следва да бъдат допуснати.
1
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 20.10.2022 г. от 11:00 часа , за когато да
се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба
документи.
ДОПУСКА на ищеца ЕДИН свидетел при режим на довеждане за установяване на
посочените в исковата молба обстоятелства, като му УКАЗВА да води свидетеля в
насроченото съдебно заседание.
ДОПУСКА съдебно-медицинска експертиза със задачи, посочени в исковата молба,
при възнаграждение в размер на 250 лв., платимо от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата експертиза д-р Борис Емилов
Кюркчиев, със специалност: Медицина, Ортопедия и травматология.
Вещото лице ДА СЕ ПРИЗОВЕ за съдебното заседание, като му УКАЗВА, че следва
да представи заключението най-малко 1 седмица преди датата на заседанието.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са при условията на обективно евентуално съединяване осъдителни
искове от Б. ИВ. Т., действащ със съгласието на баща си ИВ. СТ. Т., срещу Министерство на
земеделието, както следва: главен иск с правно основание чл. 50 ЗЗД за сумата от 15 000 лв.
– обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на падането му на
11.07.2021 г. в природен парк „Витоша“ от необезопасен мост; евентуален иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 15 000 лв. – обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на падането му на 11.07.2021 г. в природен парк „Витоша“
от необезопасен мост. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че на 11.07.2021 г. заедно с майка си се разхождал в природен парк
„Витоша“ и минавайки по пътеката, свързваща хижа „Алеко“ с Голи връх, която е част от
маркиран туристически маршрут, се облегнал на намиращия се над каменната река мост.
Парапетът на моста поддал и ищецът паднал върху намиращите се под него морени от около
два метра височина и върху единия си крак, който се заклещил между морените. На място
му била оказана помощ от граждани и планински спасители, след което бил откаран с
линейка. В резултат на това получил множествени счупвания на дясната подбедрица
/дислоцирани дистални фрактури на костите на дясната подбедрица/, изпитвал много силни
болки и затруднения в придвижването, като и понастоящем изпитва неразположения в крака
– затруднения в движенията, отток на мястото на счупването и епизодични болки в крака.
Твърди, че ответникът е собственик на каменната река, над която е поставен мостът, че
мостът е трайно прикрепен към нея и по силата чл. 92 ЗС е негова собственост. Счита, че
ответникът следва да отговаря за причинените вреди от собствения му мост, който не е
обезопасил и не е поддържал в изправно състояние, но е допуснал придвижването по него.
Сочи, че дори ответникът да не е собственик на моста, той носи отговорност за това, че е
допуснал върху собствения му имот да бъде поставено опасно съоръжение и не е предприел
действия по неговото премахване. При условията на евентуалност – ако се приеме, че
ответникът не отговаря в качеството си на собственик на вещта, счита, че отговорността му
следва да бъде ангажирана в качеството му на възложител на работата по поставянето на
процесния мост или поради бездействието си по премахването му.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Министерство на земеделието не е подал
отговор на исковата молба.
В доказателствената тежест на ищеца по предявения главен иск с правно
2
основание чл. 50 ЗЗД е да установи настъпването на 11.07.2021 г. на вреди за ищеца от
собствена на ответника вещ – мост, намиращ се над каменната река в природен парк
„Витоша“, техния вид и размер.
По предявения евентуален иск с правно основание чл. 49 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че в резултат на противоправни действия/бездействия на лице, по отношение на
което ответникът се явява възложител на работата, е претърпял вреди, техния вид и размер.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за това, че ответникът се явява
възложител по отношение на лицата, които са поставили процесния мост или са били
длъжни да го премахнат.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3