№ 80
гр. П., 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720103320 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД,
с която се иска да се признае за установено, че Б. СЛ. ИЛ. дължи сума в размер на 614,06
лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в гр. П.*****, за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г.,
както и сумата от 63,50 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10.09.2019 г. до 04.03.2021г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия,
които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил
несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в
топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението
си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Подаден е отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете. Твърди се, че не е
установено качеството на потребител на ответника и изпълнението на изискванията,
въведени в нормативната уредба, регламентираща отношенията по продажба на топлинна
енергия. Оспорва се редовността на водените от ищеца счетоводни книги и
доказателствената стойност на представеното извлечение от сметка. Сочи се, че за част от
процесния период е в сила Занокът за мерките и действията по време на извънредното
положение, който изключва възможността за извършване на плащания и търсене на
1
вземания. Релевира се възражение за погасителна давност.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Установява се, че „Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответникa, отнасящо се за вземанията,
които са предмет на настоящите искови претенции. В тази връзка е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 01451 по описа за 2021 г. на Пернишкия
районен съд.
Представено е извлечение от вестник “СъП.”, от което е видно, че общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един местен
ежедневник.
По делото е представен договор от 29.12.1993 г. за дарение на недвижим имот,
обективиран в нот. акт № 198, от който може да се направи извод, че ответникът е придобил
собствеността върху 1/ 2 ид. част жилище – апартамент № 7 с адрес: П.*****, като
праводателят му си е запазил правото на ползване върху имота. Представена е молба от
10.01.2011г. до « Топлофикация П.» ЕАД, с която ответникът, легитимиращ с посочения
нот. акт и с удостоверение за наследници на С. И. Я. и съдебно решение иска да се открие
партида за битови нужди за процесния имот.
Представено е удостоверение от 04.10.2021г., издадено от « П. Инвест» ЕООД, с
което се удостоверява, че недвижим имот, находящ се в П.***** е идентичен по сега
действащия административен адрес П.*****.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От
същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се
наличието на система за дялово разпределение в СЕС. Установява се наличието на сключен
договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението
на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в
абонатната станция (топломер), е преминал задължителните периодични метрологични
проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и
показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че показанията на
топломера са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по
карнетите, водени в топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна
енергия е определяно съгласно Наредбата №16 – 334 от 06.04.2007г., тъй като от брутната
топлинна енергия (отчетената по показанията на топломера) са приспаднати технологичните
загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо
разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на
имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната
енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът
достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети
за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
2
индивидуалните сметки по имоти.
В заключението е отбелязано, че през процесния период е начисляван разход за
топлинна енергия за БГВ – прогнозно, който впоследствие е преизчислен след извършване
на годишния отчет. Експертът пояснява, че в имота е монтиран уред за измерване разхода
на топла вода – 1 брой водомер. Реалното потребление на количеството топла вода е
установявано при годишния отчет на уредите, провеждан от фирмата топлинен
счетоводител Разходът на топлоенергия е преизчислен, след определяне топлосъдържанието
на топлата вода за отделните отчетни периоди, изчислена е и левовата равностойност на
топлинната енергия за топла вода. В имота отоплителните тела в стаите са с монтирани
индивидуални разпределители. Има три броя работещи отоплителни дела съобразно
регистрационния лист от ФДР, изравнителните сметки и отчетните карти. Начислената
топлоенергия за отопление от тях е според отчетните показания на уредите. След
провеждане на задължителния годишен отчет от фирмата топлинен счетоводител, разходът
на топлинна енергия за отопление на имота е преизчислен, при което прогнозно
начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалните
годишни изравнителни сметки.
Разходът на топлинна енергия в сградната инсталация е направен по изчислителен
път. Той е част от общия доход, отчетен от топломера в абонатната станция и е
пропорционален на обема на отоплявания имот. Начислен е разход на топлинна енергия
само през зимния отоплителен период, т. е. за времето, през което е работила отоплителната
инсталация в СЕС. Определените суми за компонента „сградна инсталация“ са отразени в
индивидуалната сметка на имота. Отразено е, че в общите части няма работещи
отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са
начислявани разходи. Отразено е, че от предоставените справки на топлофикационното
дружество и ФДР е видно, че са начислявани суми за услугата „дялово разпределение“
ежемесечно.
От заключението на експерта се установява, че доставяната топлинна енергия е на
стойност 614,06 лева за процесния период.
По делото е приета и изслушана съдебно - счетоводно експертиза. В счетоводните
регистри на топлофикационното дружество е отразено, че за процесния период от 01.07.2019
г. до 30.04.2020 г. общата начислена сума за главница е в размер на 614,06 лева, а общият
размер на лихвата за забава от датата на падежа на всяка сума поотделно до 04.03.2021 г.
възлиза на 63,50 лева. Няма извършени плащания от страна на ответника.
Съдът напълно кредитира гореизложените заключения на вещите лица. При
изготвяне на експертизите вещите лица са работили въз основа на документи, представени
им от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по
закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на
потребена топлинна енергия. Неоснователно е възражението, че вещото лице не е посетило
имота. Ответникът е имал възможност да постави такава задача, но не се е възползвал от
това си право. Вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички
3
релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ
топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други. Ясно в
заключението на лист трети вещото лице е посочило, че уредът за търговско измерване е
преминал задължителен метрологичен контрол, като е цитирал свидетелство на проверка от
21.03.2018 г., и у разяснил, че срокът на проверката е 2 години, поради което се формира
извод, че същият е бил преминал проверка през процесния период.
Допусната техническа грешка от вещото лице по ССЕ, коригирана в съдебно
заседание, не е от естество да компроментира заключението.
В отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът е направил възражение,
че представените от ищцовото дружество писмени доказателства представляват извлечения
от счетоводните му книги и доколкото последните не са водени редовно, те не могат да
бъдат доказателство за съществуващи задължения на ответника в настоящото производство.
Действително, законът предпоставя, че търговските книги, които се водят от търговеца, са
доказателство за извършените в тях записвания, ако са водени редовно. Само в последния
случай като доказателство могат да се ползват и извлеченията от тези книги. Законът
предпоставя, че търговските книги могат да бъдат доказателство в исковото производство
като лицето, което се позовава на тях, не е длъжно да доказва всеки път, когато представя
такива книги или извлечения от тях, обстоятелството, че книгите са водени редовно. Това
задължение би възникнало при оспорване на редовността, но за да е налице това, самото
оспорване следва да бъде конкретизирано, т.е. да бъде посочено в какво точно се състои
твърдяната нередовност. Без наличието на такава конкретизация, а извършено само общо
оспорване, търговецът няма да бъде в известност точно какви доказателства би следвало да
ангажира, за да обори твърденията за нередовно водене на търговските книги.
При направено конкретно оспорване редовността на счетоводните книги трябва да
бъде доказана от страната, която се позовава на тях и съдът не би могъл да основе
решението си само на едностранно съставени от ищеца фактури и извлечение от сметка.
Настоящият случай обаче не е такъв. По делото са събрани други доказателства-чрез
заключението на вещо лице по съдебно-техническата експертиза, което отговаря на въпроса
за реално доставеното количество топлинна енергия и неговата цена, като същото е
изготвено при цялостна оценка на доказателствата по делото, съобразяване с установената
цена за мощност и за енергия на кубически метър, както и на отопляемия обем на процесния
имот, както и на данните, намиращи се при фирмата за дялово разпределение - трето за
спора лице. Наред с това, изводите, обективирани в съдебно-икономическата експертиза
напълно съответстват на така определената стойност. Претендираните вземания не са
установени въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество, а
въз основа на събраните заключения на експертизите, при отчитане на индивидуалните
измервателни уреди, които отчети, ответникът не е оспорил в съответните срокове и това
бездействие съдът разглежда като извънсъдебно признание на количеството потребена
топлоенергия, което е остойностено по регулирани от държавен орган цени.
Заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза е изготвено
4
въз основа на вписванията, извършени в счетоводните книги на ищцовото дружество.
Отбелязванията на изравняванията в счетоводните книги на ищеца е невъзможно, без да са
извършени съответните отчитания на доставената топлоенергия и топла вода от топлинния
счетоводител. Именно след тези отчитания се извършва сравнение на реално доставената и
потребена топлоенергия и топла вода и тази, начислена по прогнозни суми. При сравнение
между двете стойности се извършва корекция на размера на задължението на потребителя.
Всички тези дейности се извършват от топлинния счетоводител, който в случая не е
ищцовото дружество. След извършване на корекциите топлинния счетоводител подава
данните на ищеца, който от своя страна ги отразява в счетоводните си книги. Освен това, в
заключението на съдебно-техническата експертиза са посочени конкретните компоненти,
въз основа на които е определен размера на задължението за имота, както и са посочени
конкретните стойности, които се дължат съобразно отчетите. Подобно записване, както се
посочи по-горе, е невъзможно, без да бъде извършено реално отчитане на доставената
топлоенергия и топла вода.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца за стойността на
доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В тежест на ищеца е да установяви, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване
изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната
стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това
отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя
възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна
енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникне и при подписването
на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо
лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на
закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна
енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с
5
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот,
както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно
разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за
битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора
за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране
би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и
приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал.
1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
От приложените писмени доказателства се установи, че ответникът притежава право
на собственост върху процесния имот до размера на ½ ид. част, върху който има учредено
право на ползване. Същевременно от представената молба за откриване на партида и от
данните за открита партида за имота на името на ответника, се формира извода, че същият е
сключил договор за продажба на топлинна енергия с ищцовото дружество и той, а не
вещният ползвател на имота дължи заплащане на сумата за предоставена топлинна енергия.
Това води до извод, че между страните по делото е налице облигационна връзка по
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за
продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими
суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който
се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да
установи и размера на претендираната сума. По делото се установи, че до имота е доставяна
топлинна енергия на стойност 614,06 лева за периода 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г.
Неоснователни са твърденията на ответника, че Законът за мерките и действията по
6
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците изключва възможността за търсене на евентуални
вземания. Със същия се спира течението на погасителната давност и ограничава
възможността за начисляване на лихва за забава, но не се изключва дължимостта на
вземанията.
Съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците в ред. на ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на
частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните
последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.
Впоследствие в редакцията на ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г. до отмяната на
извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти,
длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и
други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните
институции, включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови
институции или трети лица, и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и
неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не
може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи.
Съгласно редакцията на бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. до два месеца след отмяната
на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти,
длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от
финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с изключение на
дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от банки,
финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки,
задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да
бъде развален поради неизпълнение. Само в първоначалната си редакция нормата
предвижда всякакви задължения на частноправни субекти, впоследствие са въведени
ограничения относно техния вид.
Извънредното положение в страната е отменено на 13.05.2020 г., но видно от
последващите редакции приложение на чл. 6 от Закона в процесния случай ще намери
единствено нормата в първоначалната й редакция, действала до 09.04.2020г. – или за
периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г. не следва да се начислява лихва за забава за
заплащане на задълженията на ответника.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1
от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за
текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния.
7
Съдът съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от
процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната
лихва, като се позовава частично на заключението на СИЕ и при отчитане на
съществуващата законодателна забрана за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., и чрез
използването на програмен продукт в интернет сайта „Calkulator.bg“ намира, че
обезщетението за забава е в размер на 61,37 лева за периода от 10.09.2019 г. до 04.03.2021 г.,
като е изключен за част от вземанията периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020г., предвид
посочената по-горе забрана. В този смисъл претенцията за заплащане на обезщетение за
забава се явява основателна за този размер, като за разликата следва да се отхвърли.
По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за
процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за
топлинна енергия е периодично, а другото представлява вземане за лихви.
В чл. 34 от общите условия за продажба на ТЕ за битови нужди от "Топлофикация
П." ЕАД е предвидено, че купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. През 30 -
дневния период от време, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника – чл. 70 ЗЗД,
вземането е ликвидно и длъжникът може да изпълни преди срока, а след изтичането на този
срок вземането става и изискуемо - кредиторът може да иска изпълнение. Според чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения, давността тече от деня на падежа. С оглед приетото в ОУ,
задълженията на ответника за заплащане на топлинна енергия са възникнали като срочни и
стават изискуеми след 30 дни, следващи месеца на доставката и от тази дата ежемесечно
започва тече 3-год. давностен срок за всяка една от претендираните от ищеца главници – чл.
114, ал. 1 ЗЗД.
Имайки предвид, че исковата претенция за главница е за периода м. 07.2019 г. – м. 04.
2020г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 25.03.2021 г. и
съответно от тогава е прекъсната давността, това означава, че претендираните вземания за
главница не са погасени по давност. Изскуемостта на главницата за най-старото задължение
за м. 07.2019 г. настъпва на 31.08.2019 г., а заявлението е подадено на 25.03.2021 г. Следва
да се отчита също така и спирането на давностните срокове по време на извънредното
положение.
Не е изтекъл предвиденият тригодишен давностен срок и за вземанията за мораторна
лихва за периода от 10.09.2019 г. до 04.03.2021г. до предявяване на заявлението по чл. 410
ГПК – 25.03.2019г.
Предвид изложеното исковите претенции за главница се явяват доказани в пълен
размер и следва да се уважат, а за мораторна лихва до посочения размер.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
8
направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на
исковите претенции.
Ищцовото дружество е направило разноски в исковото производство както следва:
25,00 лева – държавна такса, 5 лв. – ДТ за съдебно удостоверение, 380 лева – депозит за
вещо лице, и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), т. е. общо
510,00 лева от които следва да се присъдят съразмерно с уважената част от иска
/675.43/677.56/ 509,90 лв. В заповедното производство ищецът е направил разноски както
следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25,00 лева – държавна такса, т. е. общо
75,00 лева и следва да му се присъдят 74,70 лв.. Ответникът следва да понесе отговорността
за заплащане на посочените разноски по делото.
Съразмерно с отхвърлената част от иска /2.13/677.56/ на ответника се дължат
съразмерно с извършените разноски за адв. възнаграждение в размер на 200 лв. ,сумата от 0,
63 стотинки.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД че Б. СЛ. ИЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., **** ДЪЛЖИ на
“Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 614,06 лева, представляваща главница за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П.,
****, за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 61,37 лева,
представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.09.2019 г. до
04.03.2021 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 01451 по описа за 2021 г. на Пернишки районен съд, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД за разликата над сумата от 61, 37 лв. до предявения размер
от 63, 50 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. СЛ. ИЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., **** ДА
ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 509,90 лева –
разноски в исковото производство и 74,70 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на Б. СЛ. ИЛ., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. П., ****“ сумата в размер на 0,63 лева – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
9
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 01451 по
описа за 2021 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10