РЕШЕНИЕ
№ 3129
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110209484 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от А. Х. Р, ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.С, ул.“П“ №, ет., чрез адв.Р. А. от АК-Пазарджик, против
наказателно постановление №22-4332-003397/17.03.2022 г., издадено от
Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.174, ал.3, пр.2
от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно издадено. Навежда доводи за допуснати съществени
нарушение на разпоредбата на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН,
изразяващи се в липса на описание на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението и на доказателствата, които го потвърждават.
Оспорва направените фактически констатации в обстоятелствената част
на НП, в която се твърди, че жалбоподателят е бил уведомен за започване на
ПАМ и му е връчена ЗППАМ, доколкото последната е обжалвана и е
1
образувано съдебно производство пред АССГ.
Навежда доводи, че не е извършил вмененото му нарушение, а
описаното в НП негово поведение, не отговаря на действителността. Позовава
се на нарушени разпоредби от Наредба №1/2017 г., тъй като не е била
гарантирана възможността му своевременно да се придвижи до посоченото
лечебно заведение за даване на биологични проби за изследване, поради
ненужно дългата продължителност на полицейската проверка, като отразения
по-ранен час на изготвяне на необходимите документи, различен от
действителния час на връчването им, го е поставило в невъзможност да
стигне в указаното време до определеното лечебно заведение.
Като причина за отказа си да бъде тестван сочи, че тестът не е бил
разпечатан в негово присъствие, а това го усъмнило за неговата цялост,
качество, съхранение, като освен това бил поканен зад патрулния автомобил,
където било мръсно и разхвърляно, които обстоятелства вписал като
възражения в съставения АУАН.
Навежда доводи, че никъде в съпровождащата документация не е
посочен производствения индивидуален номер на описание тест, което
поставя съда в невъзможност да провери дали техническото средства е било
закупено от СДВР, дали отговаря на законовите изисквания за правилно
съхранение и срок на годност и дали е използвано, съобразно Методическите
указания и Инструкция за работа с него. Позовава се на задължителното
изискване в Методическите указания, че преди началото на пробата,
служителят трябва да я отвори опаковъчното фолио и да я предостави на
тестваното лице, след разяснение на процедурата по тестването, което в
конкретния случай не е спазено, тъй като тестовата касета е показана на
жалбоподателя, без да е била разпечатана, развакумирана и със съмнителна
годност.
Жалбоподателят, както лично, така и чрез надлежно упълномощения
си процесуален представител – адвР. А. от АК-Пазарджик, след приключване
на съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното НП на посочените в жалбата основания. Претендира присъждане
на направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на
жалбоподателя, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Началник Група в
2
СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание и не взема
становище по направените възражения в нея и по същество на правния спор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва санкционния акт.
Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 06.07.2022 г., видно от
посочената дата в разписката върху НП, а жалбата е подадена чрез АНО на
12.07.2022 г., съгласно отразената дата на поставения входящ номер върху
нея, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното производство против жалбоподателя е
започнало със съставяне на АУАН, Серия GА, бл.№600357 на 07.03.2022 г. от
компетентно длъжностно лице: М. М. Д., заемаща длъжността:
мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР, в присъствието на двама свидетели-
очевидци, при установяване на нарушението и съставяне на акта, за това, че
на 07.03.2022 г., в 02:00 часа, в гр.София, по ул.“Тинтява“, по данни на
свидетели-очевидци АП 81/83, с посока на движение от ул.“Н.й Хайтов“ към
ул.“Пиер Дегейтър“, управлява лек автомобил „Ауди КУ7“, с рег.№,
собственост на П Б Г, като при спиране на водача за проверка на ул.“Т“ №,
същият отказва да бъде изпробван за установяване на наркотични вещества
или техни аналози с Drug test 5000, ARLN – 0103, с което виновно е нарушил
разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Актосъставителят отразил в съставения АУАН, че водачът е уведомен
за започване на ЗППАМ №586/07.03.2022 г., че на същия е издаден Талон за
медицинско изследване №0006038 за ВМА, че в него остават 7 броя стикери,
както и че е сам в автомобила, като описал и иззетите доказателства за
извършеното нарушение.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на
същата дата – 07.03.2022 г., срещу подпис, с направено отбелязване, че има
възражения. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от
3
ЗАНН и не представил в законоустановения срок писмени възражения пред
АНО, против направените в акта констатации.
Въз основа на направените констатации в съставения АУАН и
приложените доказателства в образуваната преписка по случая, Началник
Група в СДВР, ООП-СДВР, издал процесното НП, с което на основание
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя Р. две
административни наказания: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от
ЗДвП, изразяващо се в това, че на посочените дата, час и място, при
извършена проверка в качеството ме на водач на МПС, отказва да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство Drug test 5000, ARLN – 0103.
Освен посочените обстоятелства в АУАН /издадена ЗППАМ, Талон за
медицинско изследване, връчени стикери на водача, който е сам, в
автомобила/, АНО отразил и констатацията, че лицето не е дало кръв.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена
от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Жалбоподателят не оспорва отразената в двата акта констатация, а и от
събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и безспорен
начин, че на посочените дата, час и място е управлявал процесния автомобил,
поради което съдът приема, че е имал качеството на водач на МПС.
Жалбоподателят не оспорва и обстоятелството, че при извършената му
проверка на посочените дата, час и място е отказал да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство.
Въпреки това, съдът намира за необходимо да посочи, че от показанията на
свидетеля Д. безспорно се установява заявения категоричен отказ на
жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и
техните аналози. Свидетелят Д. възпроизвежда пряко и непосредствено лично
възприети факти и обстоятелства, при изпълнение на служебните си
задължения. Предвид липсата на данни за пряката заинтересованост от изхода
на делото, последователността, логичността и съответствието на данните от
нейните показания с ангажираните от ответната страна писмени
доказателства по делото, съдът намира, че са добросъвестно дадени и ги
кредитира изцяло с доверие.
4
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни
органи, съгласно представените заповеди, в кръга на техните функции, по
предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
В хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили
правото на защита на наказаното лице. АУАН е съставен в присъствието на
двама свидетели-очевидци на извършеното нарушението, при спазване на
законовите изисквания. АНО правилно е установил фактическата обстановка,
като съдът констатира липса на съществено несъответствие, между
изложената такава в АУАН и НП, което да води до неяснота на вмененото
нарушение.
Правилно е приложен и материалния закон. Съгласно разпоредбата на
чл.175, ал.3 от ЗДвП, водач на МПС, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвтта му, и/или химико-
токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години и глоба 2000 лева.
Съдът намира, че в конкретния случай се установява по безспорен
начин, че с действията си А. Х. Р. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.174, ал.3
от ЗДвП. По категоричен начин бе установено от доказателствата по делото,
че на процесните дата, час и място, именно жалбоподателят, като водач на
МПС, е бил обект на извършена проверка с техническо средство Drug test
5000, ARLN – 0103 за употреба на наркотични вещества, в хода на която е
отказал да даде проба, чрез категорично заявен отказ да бъде тестван.
Съставомерното поведение на жалбоподателя се изразява в самия отказ да
бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство –
5
поведение, което е бил длъжен да предприеме, след като е бил изрично
поканен от надлежен орган – полицейски служител, изпълняващ функциите
на младши автоконтрольор, да извърши това. В хода на съдебното следствие
не се опроверга презумтивната доказателствена сила на съставения АУАН,
напротив – посоченото в него се потвърждава от показанията на разпитаните
свидетели и приложените писмени доказателства по делото, а изложената теза
в жалбата за несъответствие на описаната в НП фактическа обстановка с
действителната такава, се явява недоказана и изолирана от събрания
доказателствен материал.
От словесната формулировка на описаното административно
нарушение в посочената норма е видно, че законодателят предвижда няколко
самостоятелни състава на административни нарушения, изразяващи се в
незаконосъобразен отказ на водач на МПС да бъде проверен за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества с техническо средство, с доказателствен
анализатор, с медицинско изследване и вземане на биологични проби за
лабораторно изследване. В настоящия случай, в обстоятелствената част, както
на съставения АУАН, така и на издаденото въз основа на него НП, ясно е
посочено в какво се състои незаконосъобразното поведение на
жалбоподателя, а именно: в отказ да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство,
индивидуализирано по тип и модел. Без значение за състовомерността на
деянието е отразената в АУАН и НП констатация, че жалбоподателят не е дал
кръв, тъй като против него няма повдигнато административно обвинение за
незаконосъобразен отказ да даде биологични проби за лабораторно
изследване, поради което релевираните възражения в жалбата и дадените
обяснения от жалбоподателя в смисъл, че е бил умишлено възпрепятстван от
полицейските служители своевременно да се яви в посоченото лечебно
заведение, за да докаже невинността си, са неотносими към главния факт на
доказване по делото – неправомерният му отказ да бъде тестван с техническо
средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните
аналози. Без значение за състовомерността на деянието са и причините,
мотивирали жалбоподателя да откаже проверка с техническо средство.
Дадените от жалбоподателя обяснения, че е отказал процесната проба, тъй
като у него се породили съмнения относно цялостта и годността на
техническото средство, противоречат на формалната и правната логика,
6
доколкото при заявен категоричен отказ за проверка с техническо средство от
негова страна, обективно не се е налагало да бъде разпечатвана тестовата
касета, и още по-малко да бъде посочен в АУАН и НП индивидуален
производствен номер на тест, който не е използван. Очевидно,
жалбоподателят излага защитна версия, единствено с цел да избегне
ангажирането на административнонаказателната му отговорност за
извършеното нарушение.
Законодателят е определил наказанията във фиксиран размер, без
възможност за диференцирането им. АНО правилно е наложил на
жалбоподотеля с процесното НП наказанията в предвидения от закона
размер. Правилно, с оглед данните от справката картон на водача е съобразил
и факта, че жалбоподателя е правоспособен водач към датата на извършване
на нарушението, доколкото има издадено СУМПС на 30.03.2017 г. от
категория „В“, валидно до 30.03.2027 г., и с процесното НП му е наложил
освен наказанието глоба, но и кумулативно предвиденото наказание лишаване
от право да управлява МПС.
Предвид всичко изложеното по-горе, съдът намира, че обжалваното НП
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски в настоящото производство по реда на АПК. С оглед изхода на
делото, правото да иска присъждане на разноски принадлежи на ответната
страна по жалбата. Правоимащата страна не се представлява, не прави искане
в тази насока и не ангажира доказателства за направени разноски в
настоящото производство, поради което съдът не се произнася по този
въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№22-4332-003397/17.03.2022 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-
СДВР, с което на А. Х. Р, ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С, ул.“П“ №,
7
ет., на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-гр.София, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8