РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Б., 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б. в публично заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СНЕЖАНКА Ж. ДЖАМБАЗОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Административно
наказателно дело № 20213210200068 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявена жалба от Ж. Л. Р.,ЕГН ********** от
***,Б. община,срещу Наказателно постановление№81 от 28.09.2020 г.на Директора на РЗИ-
Д.,с правно основание в разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбата е подадена ,чрез административно-наказващия орган и ведно със
административната преписка е получена в БРС с Рег.№93 на 11.03.2021год.
В жалбата си,Р. твърди,че при влизането си в магазин“СВА“в гр.Б. е имала защитна
маска на лицето,но тя не е покривала носа й.Тя твърди в жалбата си,че страда от заболяване
–диабет.
Жалбоподателката моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
Редовно призована,жалбоподателката не се явява лично в съдебно заседание.
Представлява се от процесуален представител-адвокат П.Г. от ДАК. От името на своята
подзащитна, адвокат Г. поддържа жалбата. Сочи писмени и гласни доказателства.
Пледира,наказателното постановление да бъде отменено, тъй като е малозначително и са
налице условията на чл.28 от ЗАНН. Не се претендират направени деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява в с.з.от гл.ю.к.Д.В..
Процесуалният представител оспорва жалбата изцяло. Пледира наказателното
постановление да бъде потвърдено изцяло,като законоъсобразно. Претендира направени
деловодни разноски,като моли съда да бъде присъдено юристконултско възнаграждение.
По делото, като свидетели са разпитани И.П. М.-В.-актосъставител, П. Д. Г.-
служител на РЗИ, доктор М. К.,С. Л. - управител на магазин“СВА“,СТ. СТ. ИВ.- служител
1
на РУ на МВР-Б..
Съдът след преценка на събраните доказателства,прие за установена следната
фактическа обстановка :
На 30.07.2020год.в магазин за хранителни стоки“СВА“,находящ се в гр.Б. *** е
извършена по сигнал,проверка от контролните органи на РЗИ-Д. и РУ на МВР-Б. проверка
относно спазването на изискванията на Закона за здравето и Заповед№РД-01-402 от
15.07.2020год.,а именно т.4 от заповедта.
По време на проверката в магазина влязла жалбоподателката Ж.Р..Тя не
носела,според проверяващите защитна маска,покриваща носа и устатата или друго подобно
средство.
След като установили този факт,проверяващите а именно свидетелката И.П. М.-
В.,съставила Акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателката.
АУАН бил съставен за административно нарушение на разпоредбата на чл.63 ал.4 от
Закона за здравето във вр. с т.4 от Заповед№РД-01-402 от 15.07.2020 на Министъра на
здравеопазването.АУАН бил съставен в присъствие на жалбоподателката е препис от същия
и бил връчен непосредствено след съставянето.
Въз основа на образуваната административна преписка е издадено процесното
наказателно постановление.
Било прието,че жалбоподателката Ж. Л. Р. е допуснала административно нарушение
на чл.209А ал.1 от Закона за здравето във вр.т.4 от Заповед с Рег.№РД-01-402 от
15.07.2020на Министъра на здравеопазването на Р.Б., поради което е издадено Наказателно
постановление№ 81 на 28.09.2020г., с което на жалбоподателката е наложено
административно наказание Глоба в размер на 300 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по събраните по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление,по отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността
му,съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Жалбата е депозирана в срок. Жалбоподателят е уведомен за съставеното срещу нея
наказателно постановление,на 25.02.2021год. Жалбата срещу наказателното постановление
е получена в деловодството на административно наказващия орган с Рег.№97-00-42 на
02.03.2021год.
С оглед на това,съдът преценява,че настоящата жалба е подадена в
законоустановения седемдневен срок от съобщението.
С оглед на това жалбата е процесуално допустима.
2
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на
обжалваното наказателно постановление.
Съдът следва да установи дали жалбоподателката е допуснала визираното в
наказателното постановление административно нарушение или не.
Видно от събраните гласни доказателства,същите са противоречиви, като част от
свидетелите твърдят, че жалбоподателката не е носела защитна маска въобще, а другата
група свидетели дават показания, че жалбоподателката е имала защитна маска, но тя е
покривала само устата, но не и носа на Р..
От събраните писмени и гласни доказателства се установява,също така,че
жалбоподателката е страдала от заболяване, което е предизвиквало като симптом задух.
Съобразно събраните доказателства,съдът счита,че жалбоподателката е допуснала
визираното в наказателното постановление,административно нарушение. Изискванията на
закона и конкретната заповед на министъра на здравеопазването изискват
правилно,коректно носене на защитните маски,което означава,че следва да бъдат покрити
както устата така и носа на съответния човек.
В този смисъл носенето на защитната маска, така,че да не покрива носа,според
настоящия съдебен състав покрива изпълнителното деяние на състава на конкретното
административно нарушение.
Според настоящия съдебен състав възможността, жалбоподателката да има задух,
като болестен симптом от конкретно нейно заболяване, не следва да е законова причина за
неносене по правилния начин на защитната маска. Още повече в конкретната заповед на
министъра на здравеопазването, действаща към момента на установяване на
административното нарушение е бил разрешено ползването и на други предпазни
средства,който не ограничават дишането,а именно т.н.“шлемове“ от съответната материя.
В хода на административно наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира
защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е
нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са
ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.
Разпоредбата на §1А от Допълнителните Разпоредби на Закона за здравето,
дефинира понятието "обществено място" - всички места, които са обществено достъпни
и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на
достъп.
Посочената заповед представлява общ административен акт, издаден в неотложен
случай, съобразно разпоредбата на чл.73 от АПК и доколкото целта му е била осигуряване
на живота и здравето на гражданите, посочената разпоредба позволява издаването му без да
3
бъдат спазени някои от разпоредбите на АПК, свързани с уведомяване и участие на
заинтересованите лица в производството по издаване на акта. Ноторно известен факт е, че в
хода на изпълнението на акта чрез средствата за масово осведомяване,са били оповестени
съображенията за неговото издаване. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че
посочената заповед е била влязла в сила и е действала по време на извършване на деянието
(30.07..2020 г. ).
От материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите, се установява по безспорен
начин, че на 30.07.2020 г. по време на действие на въведената с посочената по-горе заповед,
противоепидемична мярка – задължение за поставена защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба, жалбоподателката се е намирала в магазин за хранителни
стоки“СВА“,намиращ се в гр.Б. ***, което место представлява закрито "обществено место"
по смисъла, вложен в разпоредбата на §1А от ДР на ЗЗ,без поставена защитна маска,
покриваща носа. С оглед на изложеното се налага извода, че жалбоподателката Ж. Л. Р. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на т. 4 от Заповед № РД-01-402 от 15.07.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Р. България във връзка с чл.63 ал.4 от Закона за здравето и напълно
правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната му
отговорност на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето..
За посоченото нарушение санкционна разпоредба на чл.209а ал.1 от Закона за
здравето предвижда наказание "глоба" в размер от 300 до 1000 лева за лице, което наруши
или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или директор на РЗИ
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или ал. 7 и чл. 63а, ал. 1 или ал. 2, освен ако
деянието съставлява престъпление.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на
чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в предвидения за това деяние минимум от 300 лева,
излагайки конкретни мотиви относно решението си, които се споделят напълно от
настоящия съдебен състав.
Съдът намира за неоснователни изложените доводи за отмяна на наказателното
постановление поради факта, че жалбоподателя страда от вид заболяване ,което му пречи да
носи защитна маска.
Съдът намира за правилни изводите на АНО, че случаят не следва да се третира като
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката "маловажност на случая"
подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност
на преценката на чл.28 отЗАНН. А тълкувателните решения са задължителни за органите на
съдебната власт на основание чл.130 ал.2 от ЗСВ. Гореизложеното налага задължение за
съда да провери дали са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. В ЗАНН не са
4
предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от
съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено
нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл.11 от ЗАНН
по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се
прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателният кодекс, доколкото в ЗАНН не е
предвидено друго. По смисъла на чл.93 т.9 от НК,маловажен случай е този, при който
извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена
опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения.
Съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения които охранява Закона
за здравето и по-конкретно посочените разпоредби по време на обявената епидемична
обстановка, имащо за цел неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на
гражданите, процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя изложения в тази насока
извод на административно-наказващия орган. Правилно е било преценено, че с оглед
характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН,не може да бъде
приложена. Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите граждани,
свързана с разпространение на вируса и обявената глобална пандемия. Нарушението не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други административни
нарушения от същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като
"маловажен случай" по смисъла вложен в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед изложеното,съдът счита,че процесното обжалвано наказателно
постановление е законосъобразно,правилно и обосновано и като такова следва изцяло да
бъде потвърдено.
Искането на процесуалният представител на възиваемата страна за заплащане на
деловодни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение,според съда следва да
бъде уважена,с оглед изхода от делото.
Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.63 ал.5 от ЗАНН, в полза на
юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. По силата на чл.27е от Наредбата на заплащане на правната
помощ, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Предвид
фактическата и правната сложност на делото, съдът намира, че справедлив размер на
конкретното дължимото възнаграждение се явява минималният такъв от 80,00 лева.
5
(осемдесет лева).
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление№ 81 от 28.09.2020г. на
Директора на РЗИ-Д., с което за констатирано на 30.07.2020г. в магазин за хранителни
стоки“СВА“, находящ се в гр.Б. ****, Б. община, Д. област, административно нарушение на
т.4 от Заповед №РД-01-402/15.07.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република
България във вр.чл.209а ал.1 от Закона за здравето, на Ж. Л. Р. ЕГН ********** от ***, Б.
община, Д. област, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
300лв.(триста лева), като законосъобразно.
ОСЪЖДА Ж. Л. Р. ЕГН ********** от ***,Б. община,Д. област да заплати в полза
на РЗИ-гр.Добрич,направени деловодни разноски,представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.(осемдесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6