№ 1297
гр. Благоевград, 21.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело
№ 20241200501114 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е пред съда въззивна жалба от „А-СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. Абланица, Община Хаджидимово, обл. Благоевград, ул. „Елин
Пелин“, № 5, представлявано от управителя В. Н. А., чрез пълномощника адв. А. Н., срещу
Решение № 96/29.04.2024г., постановено по гр.д. № 157/2023г. по описа на РС Гоце Делчев, с
което са уважени предявените искове по чл. 200 от КТ, като съдът е осъдил „А-СТРОЙ“
ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Ф. С. Г., ЕГН **********, сумата 130 000лв.; на И. Х.
Г., ЕГН ********** сумата 130 000лв. и на И. Х. Г., ЕГН **********, сумата 130 000лв.,
съставляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Х. Ф. Г.,
починал на ***г., вследствие на трудова злополука, ведно със законната лихва върху върху
присъдените главници, считано от датата на увреждането- ***г. до окончателното им
изплащане.
Навадени са с въззивната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно
решение, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и като постановено в
нарушение на процесуалните правила.
Основното оплакване е свързано с наведеното от ответника пред първоинстанционния съд
възражение за приложението на разпоредбата на чл. 201 ал. 2 от КТ, досежно размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като се оспорват изводите на състава на
районния съд за това че по делото е останало недоказано съпричиняване за настъпване на
трудовата злополука, поради допусната груба небрежност.
Оспорва се като необоснован извода на първоинстанционния съд, изложен в мотивите към
обжалваното съдебно решение, че не е налице съпричиняване. Поддържа се, че с приетата по
1
делото комплексна експертиза са описани грешките допуснати от работниците, като в това
се изразява тяхното съпричиняване. Сочи се от въззивната страна, че вещите лица в
експертизата си пред първоинстанционния съд са посочили, че е следвало да се извършат
допълнителни мероприятия с цел недопускане на преовлажняване на изкопа и/или
допълнително укрепване, освен предвиденото по проект. Вещите лица не уточняват какви
допълнителни мероприятия са били длъжни да се направят и какво допълнително укрепване,
както и на базата на каква нормативна база. Самите вещи лица твърдят, че проекта е
изпълнен в пълно съответствие с нормативната база по частта ВиК, с изключение на някои
обстоятелства извън одобрения проект и влязло в сила разрешение за строеж- които не са
взети подвнимание от работниците и машиниста.
Развиват се съображения с жалбата, че в конкретния случай са използвани елементи с
размери 3,40/2,40/1,16- 1,20м./ от ляво и от дясно на изкопа. Това разстояние е променливо и
функция от ширината на изкопа и технологичната нужда/представляват част от дневния
план на СМР/. Работната зона при този елемент е 3,10м. Един брой от този елемент е бил
положен в изкопа по време на произшествието. Един брой от втория елемент е бил до
изкопа, с който е трябвало да се завършат крепежните дейности е с размери 3,40/ 1,60/ 1,16-
1,20 м. и този модул е трябвало да се монтира на нивото на терена. И двата модула са
окомплектовани с вериги за извършване на монтажа им. Теглото им не е предполагало
носене на ръка- големия модул е с тегло 1 300 кг, а малкия 830кг. Направляването на тези
модули става единствено с помощни въжета, летва и др начини, но категорично не и с багер,
влизане на работници в изкопа и направляване с ръка- преди укрепването на изкопа да е
напълно завършило.
Сочи се с въззивната жалба, че с крепежен елемент, който захваща модулите само от горе и
от нивото на терена, се извършва такелажа и технологичното му поставяне. От снимковия
материал е видно, че крепежните елементи на такелажната монтажна верига на модул и от
начина на монтиране на веригата се е установило , че при монтажа на веригата се е
използвал само един съединителен елемент / шегел / с цел опростена работа. Този елемент се
монтира и демонтира от един човек - работник с лични предпазни средства. Оформеният
свързващ елемент, заедно с халката, която се закача на кофата на багера, който е бил в
непосредствена близост до процесният изкоп се привързват с направляващо/подсигуряващо/
въже с дебелина 1,00- 1,50см. С помощно подсигуряващо въже възелът, където демонтажа
може да бъде повдигнат или преместен на удобно място за демонтажната дейност,
освободена от такелаж . При разговор с работници /не е ясно кои и къде е проведен и от
кого/и практическия анализ ВЛ- изложени са доводи с експертизата- „ които ни
демонстрират ежедневно- начина на монтажа на веригата се казва, че демонтажа се
извършва най- често от едно лице , намиращо се в кофата на багера, като /възела/ на
снимката се повдига максимално високо от друг работник посредством осигурително въже.
И накрая след демонтажа на следващия елемент, веригата се изтегля от багера.
Дадено е заключение, че демонтажа може да се извърши и от стълба, стабилно укрепена,
като демонтажната връзка се повдига максимално високо /височината на повдигане е
2
функция на дължината на веригата и на осигурителното въже/. Както и че връзката може да
се демонтира, ако посредством се слезе на горния ръб на първичния укрепващ елемент. И
връзката шекела, може да се демонтира и след влизане в изкопа, като тогава демонтажната
връзка е между укрепващите 13 платна. Сочи се, че последните два упоменати начина водят
до огромен риск за здравето и живота на демонтиращия работник осъществяващ
такелажа на модула.
Сочи се с въззивната жалба, че на мястото на трудовата злополука има инвентарни стълби,
които са подробно описани в протокола за оглед на местопроизшествие. Но ВЛ заявяват, че
няма данни за ползвани инвентарни средства и стълби за пряк достъп до 4,5- 5, 0 м., което
също е грешка допусната от работниците.
Развити са съображения с въззивната жалба, че всички необходими средства за правилно
извършване на изкопа и укрепването му са били доставени от работодателя и е бил
извършен инструктаж- как правилно да се направи и укрепи изкопа. За демонтаж на веригата
спускаща укрепващи елементи е забранено влизането в изкопа.
Също така от снимковия свидетелски материал е видно, че са извършени механизиран и
ръчен изкопи и депонирани земни маси. Имало е движение на машини- комбиниран багер и
самосвали в обекта. Комбиниран багер кс тежи 10-12т., в зависимост от вида и възможните
СМР. Въпросния багер по време на вредоностното събитие експертизта приема , че тежи
10т., като поддържа се с жалбата че същият има пряко отношение към произшествието.
Камионите тип самосвал нямат отношение. Изкопната земна маса се събира и натоварва на
камион-една част е била извозена , друга част е била депонирана и трета част сложена
непосредствено в конкретния дневен участък в изкопа, където е настъпил инцидента.
Сочи се от вещите лица в заключението, че срутването на изкопа е настъпило от северозапад
около 2-3м. Срутването е станало от преовлажняване на почвата. Вещите лица изказват
предположение, че може би прекалено дълбокия изкоп и неправилно укрепване, също е
възможно да предизвика срутване. Самите ВЛ не са категорични от какво е предизвикано
срутването. В експертизата се сочи- „ имам дани, както следва: работодателя е спазил
изискванията на проекта по организация и управление на строителство от плана по
безопасност и здраве и е създал мероприятия за организация по осигуряване на безопасна
защита при работа. Работното звено от работници, не е спазило условията за безопасност.
Строителя и работодателя е раздал работно и предпазно облекло на работниците. Извършил
е начален инструктаж при постъпъпване на работа. Извършвал е периодичен и ежедневен
инструктаж, като в деня на произшествието е проведен инструктаж. Работниците са
навлезли в неукрепен изкоп с дълбочина 1,40 м., по време на укрепването, потърпевшите
работници не са използвали правилно направляването на модулите с помощни въжета, летва
или друг безопасен начин.
Преди цялостното завърщване на укрепването на изкопа е забранено да се влиза в
необезопасен изкоп. Не е правилно да се направляват ръчно укрепителните модули, с които е
трябвало да се извършват крепежните дейности. По време на произшевствието пострадалите
работници са били в изкопа в площ около 4м 2, поради което е било невъзможно от
3
техническа гледна точка да се извърши успешно и безопасно укрепване. Не са допуснати
грешки при проектиране и изпълнение на изкопните дейности. Работниците не е следвало
да слизат и извършват работа в необезопасен изкоп. Работниците на своя глава с разрез
указанията на ръководителя и в разрез проведния инструктаж тръгват да правят и
укрепват изкопа и това води до фаталния край.
Поддържа се с въззивната жалба, че произшествието е станало по време на извършването и
укрепването на изкопа, няма как техническият ръководител да приеме готовият изкоп в
предвид, че събитието се случва по същото време- докато се прави изкопа, успоредно с това
се и укрепва.
Поддържа се от жалбоподателя, чрез неговия пълномощник, че видно от приетата
комплексна експертиза, произшествието е настъпило по вина на пострадалите, които не
са спазили технологичните изисквания за извършване и укрепване, нарушили са
инструкциите за безопасни условия на труд, нарушили са технологичната дисциплина,
също и всички правила с които са запознати по време на всички инструктажи. Не са
използвали лични предпазни средства, не са използвали и монтирали правилно крепежните
елементи, не са използвали доставените стълби. Работниците не е следвало да слизат и
извършват работа в необезопасен изкоп.
Развити са съжбражения от въззивната страна, че методиката за извършване на изкопни
дейности на процесния обект и изкоп е съгласно изискванията за безопасни условия на труд,
както следва: Работниците, на които се прави задължителен сутрешен развод с поставяне на
задачи, влизат в обекта инструктирани. Направен им е начален инструктаж при започване на
работа в дружеството.Проведен е и периодичен инструктаж до всяко 1-6 число в
дружеството. Инструктирания работник сам изписва трите си имена за това че е
инструктиран. Проведен е и извънреден инструктаж от ръководителя.
Поддържа се с въззивната жалба че причината за смъртта на Х. е идентична с тази на Ю.. По
всяка вероятност Х. е бил на малко по горно ниво на изкопа. Нещо се случва с Ю., при което
Х. слязъл да помага и подкрепя в дейността или здравето Ю.. Тогава двамата са затрупани с
8куб.м маси, обрушени от едната страна на изкопа, като върху тях е имало земни маси с
височина 1,8-2,0м. с различен физикохимичен състав.
Изложеното дава основание на дружеството въззивник да поддържа чрез пълномощника си
по делото, че са налице причинно следствени връзки както следва: влизане в необезопасен
изкоп и неспазване на технологична дисциплина. Потърпевшите работници не са имали на
телата си предпазни колани, не са били оборудвани с въжета и други предпазни средства ,
които са им били предоставени от работодателя.
Излагат се доводи че вещите лица, не са взели предвид най- важното нещо- събитието се е
случило по време на извършване едновременно на изкопни дейности и тяхното укрепване.
Всичко е случило за много кратко време и допуснатите грешки са плод на неправилни
преценки и действия на пострадалите работници. Поведението на пострадалия е в причинна
връзка с настъпването на злополуката. Грубата небрежност на работниците е довела до
4
вредоносният резултат. Те са били наясно, че нарушаването на безопасните условия на труд,
могат да доведат до вредоносен резултат. Работниците знаейки правилата за безопасност са
ги нарушили и са проявили груба небрежност. Грубата небрежност е тежко нарушение на
дължимата грижа при положение , че пострадалия е могъл да я съблюдава в конкретната
обстановка, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка не би могъл да го
допусне .Такова поведени е правно укоримо защото пострадалия е бил длъжен да избегне
злополуката. Именно поради факта, че пострадалият участва в увреждането това му
поведение следва да бъде отчетено при определяне на дължимото обезщетение, тъй като
колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва
да бъде неговото участие в нейното обезщетяване. Когато пострадалия е проявил груба
небрежност водеща до съпричиняване е прието, че небрежността ще е груба когато
работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредни последици, но е мислел да ги
предотврати.В конкретният случай е налице виновно допринасяне от страна на пострадалия
за настъпване на увреждането имал е подчертано субективно отношение.
Поддържа се с въззивната жоалба, че въз основа на събраните доказателства по делото се
установява по безспорен начин, че пострадалия грубо е нарушил правилата за безопасност
на труда, не е спазил указанията, които е получил в проведените му инструктажи . Като се
има в предвид, че същият ден му е правен такъв. Не е ползвал лични предпазни средства, не
е ползвал предпазните колани и въжета, които са му били предоставени. В нарушение на
правилата голям брой хора са влезли да копаят на ръка в мокра почва, не се поставят
доставените укрепващи пана и поредица от технологични грешки довеждат до настоящият
инцидент.
С въззивната жалба се поддържа оплакване, че определеният с обжалваното решение размер
на присъдените обезщетения е явно несправедлив и се иска от въззивния съд да бъде
намален.
Предвид на изложеното иска се от състава на ОС Благоеврад- да отмени обжалваното
решение като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните
правила и да постановите ново, с което да обяви, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалия Х. Г. и да приложи чл. 201 ал. 2 от КТ, като намали присъденото обезщетение.
В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор
от въззиваемите Ф. С. Г., ЕГН **********; И. Х. Г., ЕГН ********** и И. Х. Г., ЕГН
**********, чрез пълномощника адв. П. Р., с който се оспорва депозираната въззивна жалба
като неоснователна и се изразява становище, че обжалваното решение на
първоинстационния съд е правилно, обосновано и законосъобразно.
Във връзка с доводите за приложението на разпоредбата на чл. 202 ал. 2 от КТ, оспорват се
фактическите твърдения на въззивника, наведени чрез неговия процесуален пълномощник с
жалбата по делото.
Не се оспорва с писмения отговор на жалбата, установеното по безспорен начин по делото-
чеМежду Х. Ф. Г. и ответното дружество съществувало- „А-СТРОЙ“ ЕООД, е съществувало
5
трудово правоотношение, като на ***г., по време на работа, а именно извършване на
строитетелно- монтажни работи на строителен обект- ремонт на водопроводна и
канализационни мрежи и съоръжения в гр. П., кв. „Х. Б.“- Магазин „*“, при поставяне на
укрепителни елементи в изкопа настъпило внезапно свличане на земна маса, при което бил
затрупан Х. Ф. Г., което довело до смъртта му. Това било признато за трудова злополука с
Разпореждане № 5104-01-4 от 18.01.2023г. на ТП на НОИ- Благоевград.
Поддържа се с писмения отговор, че механизма на настъпване на злополуката се установява
от събраните по делото писмени доказателства, преди всичко от протокол за извършено
разследване на трудова злополука на ТП на НОИ- П., както и от заключението на приетата
по делото комплексна съдебномедицинска и техническа експертиза по безопасни условия на
труд. Въз основа на същите се изяснява, че в момента преди злополуката пострадалият Х. Ф.
Г. извършвал СМР на строителен обект- ремонт на водопроводна и канализационни мрежи и
съоръжения в гр. П., кв. „Х. Б.“ -Магазин *, като със свои колеги извършвал укрепване на
изкоп за полагане на канализационни тръби. При извършването на тази дейност настъпило
свличане на земна маса от северната страна, която затрупала Х. Г., вследствие на което и
настъпила неговата смърт.
Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че са налице предпоставките на чл. 200 ал. 1 от
КТ, за осъществяване на отговорността на ответника, който е имал качеството на
работодател по отношение на Х. Г.- наследодател и близък роднина на ищците. Развити са
съображения, че в т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961г. на Пленума на Върховния съд
на Република България, при смърт на пострадалия при непозволено увреждане, каквото
безспорно е трудовата злополука, кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост, без оглед наследствените им
права. Въззиваемите-ищци пред РС Гоце Делчев, са сред кръга на лицата, които имат право
да получат обезщетение за търпените неимуществени вреди от настъпилата смърт на техния
близък. Отговорен да ги обезщети по реда на чл. 200 ал. 1 от КТ е ответника, в качеството на
работодател на загиналия работник. В разглеждания случай са налице всички елементи на
фактическия състав, установен в чл. 200 ал. 1 от КТ, а именно: наличието на трудово
правоотношение, претърпяна трудова злополука, както и настъпили вреди за пострадалия,
причинени от нея.
Оспорва се от въззиваемата страна депозираната въззивна жалба, като се иска от състава на
ОС Благоевград да я остави без уважение. Поддаржа се че е неоснователно възражението на
жалбоподателя, че от страна на починалия работник била налице проявена от него груба
небрежност, което от своя страна попадало в хипотезата на чл. 201, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
Твърди се с писмения отговор, че проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния
съд е било обективно и безпристрастно. Събрани се всички относими доказателства, които
непротиворечиво изясняват както механизма на настъпване на процесната трудова
злополука, така също и причините за възникването на същата.
Поддържа се като правилен извода на районният съд- че по правилото на чл. 201 ал. 2 от КТ,
за намаляване отговорността на работодателя има значение само проявата на груба
6
небрежност от страна на пострадалия работник. Пълно освобождаване на работодателя от
отговорност е възможно само при хипотезата на чл. 201 ал. 1 от КТ, когато пострадалият е
причинил умишлено увреждането, каквато хипотеза в случая безспорно не е налице и не
бяха наведени обстоятелства, нито се събраха доказателства да е била налице цитираната
хипотеза.
Сочи се в писмения отговор, че в решението си районният съд е обсъдил, че проявата на
груба небрежност е винаги обусловена от виновно и съзнателно допринасяне от страна на
пострадалия работник за настъпване на увреждането, при подчертано субективно
отношение/груба небрежност/, съответстваща на самонадеяността /съзнавана небрежност/
по терминологията на наказателното право. За да е налице „груба небрежност“ следва
пострадалият да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено
да се е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. В Кодекса на
труда няма дефиниция на понятието “груба небрежност”, затова по аналогия е приложим
текстът на чл. 11 ал. 3 НК. Според тази разпоредба, непредпазливостта бива съзнавана и
несъзнавана. Грубата небрежност е съзнавана непредпазливост. Небрежността ще е груба
когато работникът е съзнавал, предвиждал, настъпването на вредоносните последици, но е
мислел да ги предотврати /Решение № 1026 от 18.12.2009г. по гр.д. № 4001/2008г. IV г.о. на
ВКС./ Съгласно установената трайна съдебна практика грубата небрежност е степен на
небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия /Решение № 319 от
14.12.2016г. по гр.д. № 2479/2016г., IV г.о. на ВКС; Решение № 202 от 12.12.2014г. по гр.д. №
1298/2014г., Ill г.о. на ВКС и цитираните в него други актове/.
Развити са съображения с писмения отговор на жалбата, че за да се приеме, че от
пострадалия е била проявена груба небрежност следва да е било налице липса на
елементарно старание и внимание и драстично пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност. Пострадалият при трудовата злополука трябва да е
осъзнавал реалната възможност в резултат на неговите действия да настъпи
неблагоприятният резултат, но независимо от това да е предприел съответните действия със
самонадеяната увереност, че този резултат няма да настъпи или че той ще е в състояние да го
предотврати. В тежест на работодателя- ответник е било доказването, че пострадалият Х. Г.
е действал при форма на вината „груба небрежност”, а именно, че същият е съзнавал
опасността при слизане в изкопа при изрична служебна забрана, но въпреки това
самонадеяно и лекомислено е предприел това действие. Такова вътрешно субективно
отношение у Г. към ситуацията не се доказа, а напротив в хода на първоинстанционното
производството се установи, че в деня на инцидента работниците трябвало да работят без да
са осигурени необходимите мерки за безопасности и без да са въведени организационни
мерки за предотвратяване на инциденти, съчетано с неспазването на задължителните
правила при извършване на строително-монтажни работи.
Изказва се становище от въззиваемата страна, чрез процесуалния пълномощник, че в
решението си Районен съд - Гоце Делчев подробно и в цялост е обсъдил многобройните
7
причини довели до възникналата трудова злополука. Съгласно приетата по делото
комплексна експертиза се установява, че в района на местопроизшествието били
извършвани множество насипни дейности във времето. Наблюдават се различни видове
неспоени материали. Имало пластове от пясъчници и дребнокъсов полимиктов когломерат
от Владайската свита, пясъчници, въглища и въгленосни наслаги от Пернишката свита,
ненаситен полимиктов конгломерат от Люлинската свита. От снимковия и свидетелски
материал било видно, че преди години тук се изсипвали остатъци от въглища от вагонетките,
които преминавали в близост до процесния район. Предвид слабата носимост на земните
пластове в района на изкопа следвало да се извършат допълнителни мероприятия с цел
недопускане на преовлажняване на изкопа и/или допълнително укрепване, освен
предвиденото по проект. Срутването на изкопа настъпило от север- северозапад в участък от
около 2-3 м. и се предизвикало от преовлажняване на земните пластове, което провокирало
свличането на земните маси. Специфичните физико-химически характеристики на почвата и
разуплътнени пластове от земни маси в района на инцидента, съчетано с прекалено
дълбокият изкоп без надлежно и правилно укрепване предизвикали срутването в изкопа.
Според експертизата и на основание сметни норми книжка 5 - „Билдинг менаджер“ по време
на укрепването трябвало да се ползва Автокран за текелаж, който се стационира на
разстояние от изкопа. Вещите лица констатирали, че бил ползван багер, което представлява
несъответствие със сметните норми по време на организация и управление на
строителството и механизирания изкоп. Ответникът и строител не предприел обезопасяване
на скатовете с полиетилен срещу провлажняване на изкопа и отвеждане на дъждовните води
настрана. Техническият ръководител на обекта по време на сутрешния развод и инструктаж
не трябвало да допусне работниците в изкопа без съответните предварително подготвени
мерки за отводняване на изкопа. Необходимо било изкопът да се покрие с полиетилен върху
скатовете на дневния изкоп. Изкопът бил извършен над трасето на предполагаемата тръба,
която в действителност била разкрита и изкопът трябвало да се изпълни, като укрепен изкоп,
както е предвидено в проекта, което не било направено.
Поддържа се с писмения отговор, че при обсъждането на изготвената експертиза районният
съд правилно е установил, че техническият ръководител в качеството му на длъжностно
лице по ЗУТ на обекта не изпълнил задълженията си, тъй като не бил на обекта по време на
извършване на СМР. Същият не следвало да допусне работниците да слязат в изкопа и да
извършват работа в необезопасен изкоп. Техническият ръководител имал задължение да
следи и направлява на мястото на изкопа трудовия процес извършван от бригадата - най вече
обезопасяването на изкопа и слизането в него. Постигането на предвидената производствена
норма и организация е била въведена в дружеството посредством ПОИС /Проект по
организация и изпълнение на строителството/, който в конкретния случай е съгласувания и
одобрен в Общината План по безопасност и здраве от проектанта и РПОИС /Работен проект
по организация и управление на строителството/, който се съставя по време на
строителството с участието на Автора на проекта и НСН /Независимия строителен надзор/.
Установи се, че РПОИС не бил съставен, разработен, съгласуван и воден от Строителя.
8
Приема се от въззиваемата страна, за безспорно доказано по делото- че техническият
ръководител на обекта не извършил необходимия и задължителен контрол свързан с
личното му присъствие с цел обезопасяване и укрепване на изкопа. Преди пострадалите
работници да слязат в изкопа не била проверена устойчивостта на извършения изкоп, като
техническият ръководител не приел укрепването на изкопа, нито пък друго оправомощено
лице участвало в приемането на изкопа и укрепителните дейности. Приема се също че в хода
на делото се установява, че не били поставени защитни ограждения и предупредителни
табели на мястото на извършваните СMP. Контролът следвало да бъде упражняван от прекия
Технически ръководител, който трябвало по всяко време да бъде на мястото на изкопа с
непряко участие от Длъжностното лице и координатора по БЗ в строителството. Установи се,
че работниците не следвало да слизат и извършват работа в необезопасен изкоп.
В съдебно заседание вещите лица посочили, че при започване на изкопните работи и след
като били установени слабите почвени слоеве, фирмата извършител трябвало да спре
извършването на работата и да уведоми фирмата възложител, като за целта има заповедна
книга, която се заверява и се вписва обстоятелството, което е установил строителя. След
вписването следвало да бъде уведомен проектанта на обекта, който трябвало да издаде нова
заповед. Вещите лица са акцентирали на обстоятелството, че от ключово значение било да се
констатира състоянието на почвата на мястото на изкопа, а именно слаба носимоспособност
на земните пластове.
Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че след обстоен анализ на събраните
по делото доказателства, съставът на РС Гоце Делчев правилно и мотивирано е приел с
обжалваното решение, че в кумулативна цялост са налице неоспорими причинно-
следствени връзки между многобройните нарушения, допуснати от работодателя „А-
СТРОЙ” ЕООД и настъпилата трудова злополука, като съдът приел за безспорно че
допуснатите нарушения са в пряка връзка с настъпилата трудова злополука, причинила
смъртта на Х. Г., като в конкретика посочил същите:
-Влизане в необезопасен изкоп;
-Ползване за такелаж на модули при укрепване на изкопа с багер, без да се вземе под
предвид, че по сметни норми ЕТН и ЕТНС книжка 5, това се извършва постепенно с
Автокран на отстояние от изкопа;
-Липса на обезопасяване на изкопа при извършване на РСМР и СМР;
-Неправилно складирани продукти, респ. земна маса натрупана до ръба на изкопа, както и
движение и маневри на строителни машини в непосредствена близост до изкопа;
-Пострадалите работници не са имали предпазни колани и не били оборудвани с
осигурителни въжета;
-Срутването на земните маси върху намиращите се в изкопа работници причинило
притискане на тялото и невъзможност за осъществяване на дихателни движения
/задушаване/ за повече от 3-5 мин;
-Оставането без въздух причинило несъвместими увреждания с живота и здравето на
9
пострадалия работник и не било възможно да се предотврати настъпването на смътния
изход, поради тежкото притискане на гръдния кош и корема за повече от 5 мин;
Оспорват се с писмения отговор, наведените доводи с въззивната жалба- че работниците не
е следвало да слизат в необезопасен изкоп и на “своя глава в разрез с указанията на
ръководителя и в разрез с проведения инструктаж тръгват да правят и укрепват изкопа”,
като се възразява че същите са неоснователни и неверни. В хода на производството
ответната страна не представи доказателства по смисъла на чл. 154 от ГПК, с които да
подкрепи така направените възражения. Нещо повече, установи се, че управителят и
собственик на ответното дружество, освен многобройните административни нарушения,
констатирани от Инспекция по труда- П., проявил недопустима престъпна небрежност при
изпълнение на своите отговорности и задължения, като отговорно лице, което следвало да
опазва живота и здравето на наетите при него работници. По повод извършеното от В. А.
престъпление било образувано наказателно производство- Прокурорско дело № 2630/2022г.
на Окръжна прокуратура - П. (ДП № 54/2022 г. на ОслО - П.), по което предстои да му бъде
предявено обвинение за престъпление по чл. 123 от НК.
С оглед на изложеното с писмения отговор на въззивната жалба, иска се от въззивния съд да
остави без уважение въззивната жалба на „А - СТРОЙ” ЕООД като неоснователна и да
потвърдите решението на РС Гоце Делчев в обжалваната част.
Срещу Решение № 96/29.04.2024г., постановено по гр.д. № 157/2023г. по описа на РС Гоце
Делчев, депозирана е насрещна въззивна жалба от Ф. С. Г., ЕГН **********; И. Х. Г., ЕГН
********** и И. Х. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. П. Р., в частта му в която
предявените искове по чл. 200 от КТ са отхвърлени над размера уважен от съда- 130 000лв.
до пълния размер претендиран с ИМ за всеки един от ищците- 160 000лв.
Поддържа се с насрещната въззивна жалба, че в тази му част обжалваното решение на РС
Гоце Делчев е неправилно и необосновано.
Сочи се в насрещната въззивна жалба, че в проведеното съдебно следствие,
първоинстанционният съд е обсъдил всестранно и обективно събраните по делото
доказателства, правилно е приел, че жалбоподателите са преживели много тежко смъртта на
техния син и баща. От събраните по делото гласни доказателства, установява се че
отношенията на жалбоподателите с починалия били изключително топли и близки и
семейството било задружно и сплотено. Събрани са убедителни доказателства, че всеки от
жалбоподателите е преминал през силни негативни преживявания- душевни, болки и
страдания, които променили живота на всеки от тях в отрицателна посока и оставили тежък
отпечатък върху обичайния им начин на живот.
Поддържа се от въззивниците по насрещната жалба, че в известно отклонение на принципа
за справедливост, съобразно чл. 52 от ЗЗД, първоинстанционният съд в непълна степен е
преценил степента, характера и последствията от причинените на жалбоподателите
неимуществени вреди, изразяващи ее претърпените от тях психически, емоционални и
душевни болки и страдания. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие- ППВС №
10
4/68г. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при настъпила смърт на пострадалото лице
включва широк кръг от обстоятелства, а именно: възрастта на пострадалия, внезапната
смърт на пострадалия, грижите които той е полагал за семейството си, страданията които
смъртта му причинила на неговите близки, отношенията между пострадалия и близките му,
които търсят обезщетение за неимуществени вреди.
Изложени са доводи, че трагедията сполетяла семейството на Х. Г. променила из основи
живота на близките на трагично починалия работник. Външните проявления на сполетялото
ги нещастие били чести нервни изблици, прояви на уплаха и напрегнатост, нежелание за
социални контакти. Впоследствие всеки от жалбоподателите изпитвал силна и постоянна
тъга и униние, тревожност и безпокойство. У жалбоподателите били налице трайни
нарушения на съня и желание за самоизолиране и откъсване от приятелския и роднински
кръг. Негативните преживявания на жалбоподателите обременили и променили живота им,
за което свидетелите потвърдиха с техни лични впечатления и разкази при разпита им пред
първоинстационния съд.
Изложено е в насрещната въззивна жалба, че в хода на съдебното следствие се установява,
че Х. Г. е бил грижовен син и баща, напълно отдаден на близките си хора. Майката на
починалия претърпяла най-голямото нещастие, което може да сполети един родител-
загубата на дете. Ф. Г. никога няма да се възстанови от непреодолимата загуба на любимия
си син. Те никога вече няма да са заедно нита пък ще посрещнат заедно семейните празници.
Няма да могат да споделят и да се радват заедно на щастливите събития.
Освен търпяното тежко душевно и емоционално разстройство, загубата на Х. Г. отнела на
жалбоподателката подкрепата и грижите на любимия син, на които тя силно разчитала през
очакващите я години на третата възраст. След загубата на сина й в живота на Ф. остава
празнина и болезнено усещане за самота, които никога няма да бъда преодолени.
Поддържа се с въззивната жалба, че след смъртта на Х. изключителни по сила и интензитет
душевни и емоционални страдания претърпели и продължават да търпят двете му деца -
жалбоподателите И. Г. и И. Г.. Загубата на бащата - семеен стожер се отразила много зле на
децата му. През целия си съзнателен живот те разчитали на подкрепата и закрилата на баща
си. Между И., И. и техния баща били изградени особено силни емоционални връзки, по-
силни от обичайното, тъй като семейството им преминало през тежка трагедия след смъртта
на съпругата на Х. и майка на ищците. След загубата на майка си И. и И. разчитали в
изключителна степен на родителската закрила й помощ, които починалият им оказвал. С
обич, грижа и отдаденост баща им до голяма степен успявал да запълни празнината от
загубата на майка им. Както споделиха свидетелите отношенията между жалбоподателите
се основавали на уважение, обич и доверие. Освен бащината обич, която децата на Х. винат
получавали от него, баща им до последно им оказвал и материална подкрепа.
Изложени са доводи от въззивниците по насрещната жалба, че трагичната смърт на Х. Г.
отнела щастието и радостта в живота им, сполетялото ги нещастие причинило на всички тях
11
силно й интензивно душевно страдание, което повлияло изключително негативно върху
целия им живот.
Предвид гореизложеното иска се от въззивния съд да приеме, че приетите от
първоинстанционния съд справедливи размери на присъдените на жалбоподателите
обезщетения са недостатъчни с оглед претърпените от тях неимуществени вреди. Същите не
биха могли да репарират в пълен размер изпитаните от жалбоподателите психически и
емоционални страдания.
С оглед гореизложеното жалбоподателите Ф. С. Г., ЕГН **********; И. Х. Г., ЕГН
********** и И. Х. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. П. Р., молът състава на ОС
Благоевград да постанови решение, с което да отмени Решение № 96/29.04.2024г.,
постановено по гр.дело № 157/2023г. на Районен съд Гоце Делчев, в частта му, в която са
отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 200 от КТ за присъждане на
обезщетение за претърпени от жалбоподателите неимуществени вреди, над сумата от 130
000 лева до претендирания размер от 160 000 лева, респективно и претендиралите
акцесорни искове за заплащане на законна лихва над същите суми и вместо него да
постанови друго такова - по съществото на спора, с което:
Да осъди „А - СТРОЙ” ЕООД, регистрирано в Търговския регистър към Агенция по
вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Абланица, ул. „Елин
Пелин“ № 5, общ. Хаджидимово, обл. Благоевград, да заплати на Ф. С. Г. с ЕГН **********,
сумата от 30 000 лева (тридесет хиляди лева), освен присъдените с първоинстанционното
решение 130 000 /сто и тридесет хиляди/ лева, съставляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в психически и душевни болки и страдания, вследствие смъртта на
нейния син Х. Ф. Г., настъпила при трудова злополука на *** г., ведно със законната лихва от
датата на възникване на трудовата злополука (***г.) до окончателното изплащане на сумата;
Да осъди „А - СТРОЙ" ЕООД, регистрирано в Търговския регистър Агенция по вписванията
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Абланица, ул. „Елин Пелин" № 5,
общ. Хаджидимово, обл. Благоевград, да заплати на И. Х. Г. с ЕГН **********, сумата от 30
000 лева (тридесет хиляди лева), освен присъдените с първоинстанционното решение 130
000/сто и тридесет хиляди/, съставляваща обезщетение аа неимуществени вреди, изразяващи
се в психически и душевни болки и страдания, вследствие смъртта на нейния баща Х. Ф. Г.,
настъпила при трудова злополука на ***г., ведно със законната лихва от датата на
възникване на трудовата злополука (***г.) до окончателното изплащане на сумата;
Да осъди ,А - СТРОЙ” ЕООД, регистрирано в Търговския регистър към Агенция по
вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Абланица, ул. „Елин
Пелин" № 5, общ. Хаджидимово, обл. Благоевград, да заплати на И. Х. Г.; с ЕГН
**********, сумата 30 000 лева (тридесет хиляди лева), освен присъдените с
първоинстанционното решение 130 000 /сто и тридесет хиляди/ лева, съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически и душевни болки и
страдания, вследствие смъртта на неговия баща Х. Ф. Г., настъпила при трудова злополука
12
на ***г. ведно със законната лихва от датата на възникване на трудовата злополука (***r.) до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 261 ал.1 от ГПК, отговор от другата страна по наскрещната въззивна жалба,
не е постъпил пред РС Гоце Делчев.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира
подадените въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, за допустими като подадени в срока
за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес, срещу валиден съдебен акт,
подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол. Същите са редовни и
отговарят на изискванията на закона за форма и съдържание.
Подадения писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна е своевременно
депозиран по делото, от надлежна страна за подаване на отговор на въззивна жалба, като е
редовен с оглед на изискванията за съдържание.
С оглед горното и липсата на доказателствени искания съдът насрочва открито съдебно
заседание по делото.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 12.12.2024г. от 09.30 часа, за която дата
да се призоват страните техните пълномощници.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13