№ 123
гр. Велико Търново , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20204100500512 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Предмет на подадената от името на В И. чрез пълномощника й- адвокат
Ж.Д. от ХАК , въззивна жалба е решение № 227/17.02.2020 г. по гр.д. № 803/2019 г. на
ВТРС , в частта му с която е отхвърлен предявения от нея срещу О на основание чл.49
ЗЗД, иск, имащ за предмет претендирано право на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на факт на травматична злополука/ подхлъзване на
образувана ледена настилка и падане при пресичане на уличното пътно платно по
пешеходна пътека, в резултат на което е счупена раменната кост на дясната ръка в горния
й край / за разликата над присъдения / 9000 лева / до претендирания му размер/ 23 000 лева/
, както и в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за имуществени вреди за
разликата от присъдения / 1795 лева/ до претендирания му размер / 1822,41 лева / , с
искане за отмяна на решението в тези му части и уважаване на претенциите в тяхната
цялост , с присъждане на направените по производството разноски.
Оплакванията за неправилност на обжалваното решение в отхвърлената
му част за неимуществените му вреди се свеждат до неточна преценка и незачитане на
всички установени със събраните доказателства, обстоятелства, значими при определяне
размера на обезщетението по справедливост / чл.52 ЗЗД/. За отхвърлената му част за
имуществените вреди няма изложени конкретни оплаквания/ съображения/ за
неправилност / порочност/ на решението.
В срока по чл.263, ал.2 ГПК ответната страна е оспорила жалбата и е
подала насрещна въззивна жалба срещу цялата осъдителна част на решението, с искане да
бъде отменено в тази част и исковете за неимуществени и имуществени вреди отхвърлени
1
като неоснователни и недоказани, с присъждане на направените по производството
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Наведени са доводи / оплаквания/ за неправилност на решението , чието
градиво са обстоятелства/ работата по почистване и обезопасяване на улиците при зимни
условия , възложена на „На“ ЕООД е изпълнена , температурата на въздуха към 10 часа на
сочената датата на събитието е била положителна и при наличие на снежна покривка не
повече от 3 см., са липсвали условия пешеходната пътека да е била замръзнала, т.е.
„заледена“, както се твърди , обобщено сочещи доказателствена неустановеност на
елементите от материалноправния фактически състав на вменената на общината
отговорност по чл.49 , във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД, както и евентуално/ ако съдът приеме ,
че има основание да се търси отговорност / за наличие на допринасяне от пострадалата на
собственото й увреждане в хипотезата на чл.51, ал.2 ЗЗД, което съдът не е съобразил/
проявено невнимание при пресичането на уличното платно при конкретните утежнени
условия – денивелация от 8-10 % напречен наклон , мокра настилка , придвижвала се е с
товар – чанта в едната ръка и преметната през врата друга чанта, което показва
несъобразяване на поведението й с даденостите /. Липсва доказателствена установеност за
връзката между закупените лекарствени средства и уместното лечение с тях на
травматичното увреждане, както и за необходимостта да се провежда операция за
възстановяване на състоянието на рамото преди злополуката.
Привлеченото по реда на чл.219 , ал.1 ГПК да подпомага ответната
страна трето лице „На“ ЕООД-София оспорва първоначалната жалба и възразява срещу
вмененото му процесуално качество поради несъвместимост на фактите с хипотезата на
горепосочената процесуалноправна норма, както и несъгласие с мотивите на съда в частта
им , с която е прието , че бездействието му е причинило увреждането на ищцата.
Съдът, след като разгледа жалбите и обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните доказателства, приема за установено и
обосновава следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове, имащи за предмет
претендирани на основание чл.49, чл.52, вр. с чл.51 и чл. 86, ал.1, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД,
вземания.
Ищцата твърди, че на 28.11.2018 г. около 10.00 часа в гр.В се е движила по улица
Никола Габровски по успоредния на Кооперативния пазар тротоар и пресичайки уличното
платно по пешеходната пътека срещу Професионалната гимназия по строителство ,
архитектура и геодезия „Ангел Попов“ се подхлъзва на образуваната ледена настилка и
пада по очи. При падането усеща силна болка в областта на раменния пояс и ръката.
Била откарана в ЦСМП при „МОБАЛ Д-р Стефан Черкезов“ АД В и настанена в отделение
по ортопедия и травматология. На следващия ден била преведена в МОБАЛ „Сердика“
ЕООД-София, където на 30.11.2018 г. й е извършена операция с поставяне на
преконтурирана заключваща плака за проксимален хумерус, тъй-като в резултат на
падането е счупена раменната й кост в горния край. Оплаквала се от силни болки въпреки
приема на болкоуспокояващи лекарства,възстановяването протичало бавно и
продължително време не могла да извършва пълноценни движения за лично обслужване,
изпитвала социални и битови неудобства, била потисната и с влошено емоционално
състояние. Направила необходими разходи за лечение и физическо възстановяване в общ
размер на 1822,41 лева / закупила с лични средства поставения имплант на цена 1750 лева ,
заплатила такса за физиотерапия в размер на 45 лева и болкоуспокояващи лекарства в
размер на 27,41 лева/. С упрек, че настъпването на вредите е в пряка причинна връзка с
неизпълнение на общото задължение на О да предприеме необходимите мерки за
2
обезопасяване на общинския път с предназначение на улица , на който е станала
злополуката, при зимни условия/ в случая заледен участък /- поддържането му в изправно
състояние, произтичащо от нормите на чл.19, ал.2, т.3 , вр. с пар. 1, т.14 от ДР н ЗП, чл.31
ЗП , моли да бъде осъдена да й заплати обезщетение за неимуществени вреди / физически
болки и душевни страдания / в размер на 23 000 лева , обезщетение за имуществени вреди в
размер на 1822,41 лева , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
тези суми, считано от 28.11.2018 г. до окончателното им изплащане , както и направените по
производството разноски .
Ответникът в срока по чл.131 ГПК и на устните състезания оспорва исковете и
моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани , с възражения/ доводи,
основани на обстоятелства , такива каквито по същество се съдържат в насрещната му
жалба.
Безспорен факт е, че ищцата е претърпяла посочената травматична телесна
злополука/ изразяваща се в счупване на шийката на дясна раменна кост в областта под
дясна раменна става/ по време/ на 28.11.2018 г. към 10.00 часа/ , място/ пешеходна пътека
на улица Никола Габровски пред Професионалната гимназия по строителство ,
архитектура и геодезия „Ангел Попов“/ и начин/ подхлъзване и падане / , както твърди, а
установяването му е предмет на убедително доказване по смисъла на чл.154 ГПК с
изслушаните свидетелски показания и представените медицински документи, чието
съдържание е разчетено и потвърдено с изслушаната и приета по делото съдебно-
медицинска експертиза- фактически констатации в мотивите на обжалваното решение,
към които въззивният съд, упражнявайки правомощието си по чл.272 ГПК, препраща.
Основният спорен фактически въпрос , включен в предмета на доказването и
значим за съдбата на претендираното право на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди , може да бъде двояко поставен така: а/ било ли е изправно /
обезопасено/ състоянието на пътната настилка на мястото на пешеходната пътека към
момента на злополуката с оглед конкретните климатични условия , или иначе казано : б/
съществувала ли е върху нея хлъзгавост / заледен участък/ извън нормалното съдържание
на понятието изправност, осигуряваща безопасност за преминаване на пешеходци , или не ?
Отговорът на „а“ е отрицателен, а съответно на „б“ - положителен.
В деня на злополуката времето е било студено / към 09.00 часа температурата на
въздуха е измерена на 0,6 %/ и в резултат на превалял предния ден и през нощта дъжд,
преминал в слаб сняг сутринта и продължил да вали през целия ден/ вж. справка изх.№
44/15.04.2019 г. на НИМХ, филиал Плевен, Хидрометеорологична обсерватория В/ ,
пътното платно е било обилно мокро, без задържала се на него снежна покривка, но
долната пешеходна пътека , по която е преминавала ищцата е била доста хлъзгава по общо
зрително възприятие върху маркировъчната й повърхност с боя, което състояние е
създавало представа за заледеност - тези обстоятелства се установяват с необорена
категоричност от свидетелските показания на очевидеца Мартин Душков/ видял падането
на ищцата и помогнал й да се изправи /, в които съдът няма разумно основание да се
съмнява , тъй-като той не е от кръга на лицата в обхвата на чл.172 ГПК и разказаното не
противоречи нито на хидрометеорологичните данни , нито на логическата подредба на
всички известни обстоятелства. Не може да бъде оборена с аргументите на обективните
климатични условия и явления към този момент , развити в насрещната жалба: за
положителна температура на въздуха, липса на трайно заловена снежна покривка на
мястото на злополуката и че се е стичала вода покрай пешеходната пътека, които според
ответната страна изключват по физическа закономерност образуването на заледяване. Това е
така, защото дори и при температура, леко надвишаваща точката, от която теоретично
3
започва процес на замръзване на водата/ 0 градуса/ е възможно по повърхността на пътното
платно при определени условия/ например много ниска температура на асфалта , въздушно
течение и т.н./ да се образува много тънък, прозрачен и невидим леден слой/ коричка ,
сливаща се с цвета на материала/, който не блести като същинския лед/ повърхността
изглежда просто мокра/ и създава голяма опасност, заради хлъзгавостта и пониженото
сцепление между повърхността и гумите на автомобилите или подметките на обувките на
пешеходците. В случая измерената температура на въздуха в 09.00 часа на деня на
събитието – 0,6 % е напълно годна да причини образуването на такъв невидим тънък
замръзнал слой вода върху пешеходната пътека, особено върху частта й с маркировъчната
боя / между впрочем нейната повишена хлъзгавост при влошени климатични условия е
обществено познато за града явление/, но възможността такъв да е съществувал един час
по късно/ когато е настъпила злополуката/ е още по голяма съобразно обстоятелствата, че
през целия ден е валял сняг , образувала се е снежна покривка, която се е увеличавала / към
20.00 часа е била вече 23 см./ . Логичното заключение е, че температурата на въздуха
неминуемо е паднала , защото в противен случай не би се образувала и задържала снежна
покривка и съответно не би се увеличавала/ натрупала/ , измерена в сантиметри.
Това обективно състояние на хлъзгавост на пешеходната пътека е съвсем
умозрително извън нормалното съдържание на понятието изправност на пътя/ пътното
платно , означаваща за всеки разумен човек осигурена безопасност за преминаване на
пешеходците, т.е. изправност , която да изключва в масовите случаи опасността от
подхлъзвания и падания по разглежданата причина. Тук е налице един обществено и
юридически отрицателен факт, който с цялата си категоричност свидетелства за
неизпълнение на вменено на ответната община по силата на закона в качеството й на
собственик и стопанин на пътя с предназначение на улица- неделима част от която е
пешеходната пътека / чл. 2, ал.1, т. 5 ЗОбС, чл.3, ал.3, чл.8, ал.3 ЗП, пар.7, т.4 от ПР на
ЗМСМА, във връзка с пар.6, т.1, т.54 ДР на ЗДвП, пар.1, т.2 на ДР на Наредба № 1/
17.01.2001 г. за организиране движението по пътищата, / основно задължение : да го /я
поддържа / независимо дали пряко чрез свои организационни звена и предприятия или чрез
възлагане на тази дейност на други юридически лица / в изправно състояние с цел да се
предотвратят опасности/ да се осигури безопасност за участниците в движението, сред
които са пешеходците чрез битност / даденост/ на необходимите условия за това / пар. 6, т.28
от ДР на ЗДвП/- чл.167, ал.1 ЗДвП, чл. 31, вр. с чл.19, ал.2, т.3 на Закона за пътищата, вр. с
пар.1, т.14 на ДР на същия закон / в услуга и защита на обществения интерес .
Или обобщено казано разгледания отрицателен обективен факт, сам по себе си
разкрива явлението непрамомерност/ противоправност – разбирано като несъответствие
между правно дължимо поведение на действие/ приложени реални мерки за обезопасяване /
и фактически осъществено поведение на бездействие. Второто / неизпълнението на
задължението / се счита , че е по вина на съответните натоварени с набелязване,
организация и контрол на дейностите по изпълнението , длъжностни лица от
административната структура на О , тъй-като тя / вината им/ във вид на небрежност / на
гражданскоправен език същата се приравнява на неполагане на абстрактно моделираната
грижа на добрия стопанин- чл. 63, ал.2 от ЗЗД/ се предполага – чл.45, ал.2 ЗЗД , което
законово предположение не е оборено. Без значение за този извод е факта на сключен с
привлеченото по делото трето лице – помагач „Н“ ЕООД-София договор за възлагане на
обществена поръчка, имащ за предмет извършване на снегопочистване и зимно
поддържане на територията на гр.В , което поддържане включва разпръскване на
химически вещества / сол/ за борба със зимната хлъзгавост.
За пораждане на обективната / гаранционно- обезпечителна/ имуществена
4
отговорност на правния субект- възложител на работа , законът изисква освен виновно /
юридическо лице не може да носи вина / причиняване на вредите от лицето, комуто
първият е възложил работата при или по повод на нея/ тук в настоящия случай е без
значение кое е конкретното физическо лице или физически лица / , така и наличие на
каузална връзка между тях / вредите/ и поведението/ деликта/ на това лице, която да е
пряка и непосредствена- чл.49, вр. с чл.45, ал.1, вр. с чл.51, ал.1 ЗЗД. Тази легална
характеристика на каузалната връзка означава : 1/ че вредите не биха настъпили , ако го
нямаше противоправното и виновно поведение на действие или бездействие ; 2/
настъпването им е продукт на адекватна наложителност , неизбежност , т.е. като една
необходимо присъща на това поведение закономерна последица. И двете тук условия са
очевидни. Ако бе осигурена безопасността на уличното пътно платно в частта му
представляваща пешеходната пътека , за спокойно преминаване по нея на пешеходци при
конкретните зимни условия чрез недопускане или премахване на хлъзгавото й състояние,
не би настъпила травматичната телесна злополука, а оттам и вредите, защото ищцата не
би паднала , а е паднала, тъкмо защото се е подхлъзнала. Те са необходимо присъща,
закономерна последица от неизпълнението, чийто противоправен резултат е обективния
факт на хлъзгавост.
Затова в случая законът възлага на ответната община задължението да
удовлетвори претендираното право на парично обезщетение на претърпените от ищцата
неимуществени вреди / за преодоляването като вид морална компенсация чрез
потребителната стойност на парите на неблагоприятните последици от субективно естество
/.
На езика на гражданскоправната философия / липсва легално определение/
правнозначимата неимуществена вреда / с претенция за относителна умозрителна точност/
е неблагоприятна пряка последица / аргумент от чл.51, ал.1 от ЗЗД , където ясно е казано
: „ . . . последица от увреждането”/ от противоправно и виновно засягане на идеални
блага, които са предмет на абсолютни лични права или най-общо на някакъв
правнозащитим интерес/ ценност- лична неприкосновеност, свобода, телесно и психическо
здраве, чест, достойнство, добро име, тайна на информацията, душевно спокойствие и др.,
като проявлението им, подлежащо на зачитане/ признание/ според обществените
разбирания за справедливост е когато човешкият индивид действително понася някакви
съществени нравствени, емоционални, психически терзания/ душевни страдания/ и
физически болки.
В случая е засегнато правнозащитимо / чл. 52, ал.3 от КРБ/ идеално благо на
ищцата , наречено здраве във физиологичния/ телесен/ смисъл на понятието, както и
засягането на идеално благо, наречено душевно равновесие и спокойствие / нервно-
психическо благосъстояние/. Травматичното телесно увреждане закономерно е
предизвикало неблагоприятни изменения във физическото и в душевното й състояние, в
сравнение с тези отпреди злополуката - усещания за силна физическа болка, както и
психически страдалчески изживявания – безпокойства, притеснения заради ограничения
във връзка самообслужването и социалното общуване . Всички тези вредни за нея
последици от неимуществен характер / болки и душевни страдания/ следва да бъдат
възмездени чрез някаква парична компенсация, определена по справедливост – чл.52 от
ЗЗД. В закона липсва каквото и да било определение на понятието справедливост в
правораздаването/ няма определение и в тълкувателните актове на ВС на НРБ и ВКС, а
само посочване на примерни показатели за „измерването й” в пари като израз на
обществена оценка на засегнатите идеални блага на личността според конкретните
обстоятелства за всеки отделен случай/. Няма и някаква нормативно фиксирана казуистична
5
“тарифа” за парична компенсация на морални вреди от отделни видове деликти или
трудови злополуки , причинили различни физически и психически увреждания / а трябва да
има, за да се избегне субективния произвол!/. По обща и разумна правораздавателна идея
се има предвид обаче не субективното разбиране/ чувство/ за справедливост на всеки
отделен съдия/ макар че фактически то почти винаги се проявява , и няма как да не се
проявява, щом законът мълчи и не определя съдържанието на това понятие като родово,
нито фиксира някаква каузистична „тарифа” /, а изнамиране на някакъв обективен
преобладаващо приет от обществото подход/ критерий за постигане на това явление за
подобни случаи на конкретно разглеждания. С оглед философските прозрения на
различни мислители във вековете и човешкия опит, понятието справедливост би могло да
се определи като вид нравствен закон/ обществен идеал/ , повеляващ на всеки и
изразяващ съзнателно и доброволно зачитане на принципа на равенство между всички
хора по такъв начин, че в отношенията им един към друг и към цялото общество , всеки
от тях да се постави в положението на другите и да се отнася към тях, така както би желал
да се отнасят с него – една мярка за заслужено компенсаторно равновесие в живота според
човешкото поведение, целяща всеки да получи това , което другия получава при еднакви
или сходни предпоставки и обстоятелства. Ясно е , че основен и общ ориентир по делата за
обезщетения за неимуществени вреди, включително и по настоящото дело следва да бъдат
обичайните разрешения в съдебната практика за други подобни случаи и съпоставими
случаи, разбира се при съобразяване на всички конкретни обстоятелства, имащи
приложно значение при „оживяването” на понятието справедливост. Като съобрази
икономическия стандарт на живот в страната през 2018 г. и сега, измерен чрез
средностатистическите показатели за доходите и покупателните способности на средния
българин, че ищцата е претърпяла операция на дясната раменна кост , преминала успешно,
периодът за възстановяване е бил в рамките на нормалната продължителност / с
физиотерапия/: около 6 месеца , липсата на сериозни физически усложнения , с
необозримо траен или с постоянен, т.е. завинаги невъзстановим характер като обективна
медицинска находка , но и наличието на остатъчни леки неприятни последици , изразени
в непълни по обем движения/ дефицит до 30 градуса ограничение при повдигане на ръката/
и придружени със слаби болки/ заключението на съдебно-медицинската експертиза/ силата
на болките през първите 20 дни , страховите представи и безпокойствата, социално битовите
неудобства, пенсионната възраст на пострадалата, и разбира се казуистичната практика на
съдилищата при присъждане на обезщетения за други такива травми - еднакви и/или
подобни по вид, характер и тежест , съдът приема, че справедлив паричен еквивалент/
морална компенсация / на/ за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да бъде
сумата 15 000 лева. За разликата до пълния му претендиран размер от 23 000 лева, искът
търпи санкция на отхвърляне като неоснователен и недоказан.
Лишено от разумни аргументи е наведеното от ответната страна възражение за
съпричиняване на вредите от самата пострадала, и то - в значителна степен . Упрекът, че е
проявила невнимателност /и дори самонадеяност! вместо повишено внимание при
преминаването по пешеходната пътека , тъй-като тя/ пътеката/ се отличава със значителна
денивелация – около 8-10 % напречен наклон , носела е товар / чанта в ръка и преметната
през врата друга / , т.е. ръцете й са били заети и това обстоятелство е затруднило пазенето
на равновесие , е правно несериозен. Тя по думите на свидетеля -очевидец е вървяла
достатъчно бавно и плахо , очевидно усетила хлъзгавостта на пешеходната пътека като
част от платното за движение, но не е успяла да се задържи в един момент и е паднала .
Била е заета само едната й ръка , а не двете и носенето на такъв лек товар / найлонова
чанта не може да съдържа дотолкова тежък и затруднителен за движението и вниманието на
човека товар/ нито е обстоятелство само по себе си показател за понижено внимание /
непредвидливост / тя когато е започнала да преминава едва ли е знаела , че съществува
толкова опасна хлъзгавост/, нито е обусловило падането й .
6
С никакво доказано свое поведение ищцата обективно не е допринесла за
настъпването на собствената си травматична телесна злополука, сочещо създадена реална
възможност за настъпването й или превърнало вече създадената от неизпълнението на
посоченото по-горе задължение реална опасност в действителност.
Правнозначимите и подлежащи на поправяне имуществени вреди биха се познали като една
типична, нормално настъпваща и небходима/ закономерна/ неблагоприятна последица, т.е.
пряка / чл.51, ал.1 ЗЗД/ от факта на деликта/ неизпълнението/ и противоправния му резултат
/ обективното състояние от неизпълнението Имуществената вреда е неблагоприятна
пряка и непосредствена последица / вж. чл.51, ал.1, чл.82 , ал.1 от ЗЗД/ от противоправно/
от деликт или договорно неизпълнение / и виновно / чл.45, ал.1, чл.81, ал.1 от ЗЗД/ засягане
на блага, които са предмет на абсолютни или относителни права или най-общо на някакъв
правнозащитим интерес/ ценност, т.е. тя изразява разликата между състоянието на
имуществото преди и след факта, от който произлиза увреждането му. В случая активът на
имуществото на ищцата е намалял с необходимо присъщи с оглед характера , вида и
тежестта на увреждането , доказани парични разходи, свързани с лечението й / закупуване
на имплант- 1750 лева, стойност на процедура по физиотерапия – 45 лева/ , в размер на
1795 лева, стойност на вредите , която следва да се присъди като обезщетение. За
разликата до пълния му претендиран размер от 1822,41 лева искът подлежи на отхвърляне
като неоиснователен и недоказан. Няма доказателствена установеност/ сигурност/ , че
разходът от 27,41 лева съгласно фискален бон от 11.02.2019 г. направен за закупуване на
лекарствен продукт Вимово табл.500 мг. е заради назначена на ищцата терапия във връзка с
възстановяването й от травматичното увреждане.
При този изход на спора отговорността на всяка от страните за направените
от другата страна по производството разноски , е както следва:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищцата плащане на
сумата 1590 лева, представляваща направени пред двете съдебни инстанции разноски ,
съразмерно с уважената част от исковете/ заплатено адвокатско възнаграждение / .
На основание чл.78, ал.8 ГПК, тъй-като ответната страна е защитавана от
юрисконсулт пред двете съдебни инстанции и правораздавателният резултат показва
частично отхвърляне на исковете, то ищцата й дължи плащане на сумата 150 лева ,
представляваща адвокатско възнаграждение , определено на основата на отхвърлената им
част и чл.37 ЗПП , вр. с чл.25, ал.1 Наредбата за заплащането на правната помощ .
Освобождаването на ищцата от заплащане на държавна такса и разноски е
юридически факт, чиято последица при този изход на спора е вменяването на тази тежест
на ответната страна- чл.78, ал. 6 ГПК. Дължимата държавна такса се определя в размер на 4
процента върху уважената част от исковете- , а разноските за вещо лице съразмерно с
уважената част на иска за обезщетение за неимуществени вреди , по повод на който са
направени -97,82 лева .
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 227/17.02.2020 г. по гр.д. 803/2019 г. на ВТРС в
частта му, с която е отхвърлен предявеният от В. С. И. , с ЕГН: **********, с
7
постоянен адрес : гр.В, ул.Г *** против О , иск, имащ за предмет претендирано право
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от факт на телесна травматична
злополука: счупване на шийката на дясна раменна кост в областта под дясна раменна става,
в резултат на падане на хлъзгава пешеходна пътека пред Професионалната гимназия по
строителство , архитектура и геодезия „Ангел Попов“ В, настъпил на 28.11.2018 г. към
10.00 часа , изразени в болки и душевни страдания , за разликата от присъдения / 9000
лева / до размер на сумата 15 000 лева/ от общия претендиран размер на 23 000 лева/ ,
вместо което постановява:
ОСЪЖДА на основание чл.49 ЗЗД О да заплати на В. С. И. , с ЕГН:
**********, с постоянен адрес : гр.В, ул.Г *** още 6000 / шест хиляди/ лева ,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от факт на
телесна травматична злополука: счупване на шийката на дясна раменна кост в областта под
дясна раменна става, в резултат на падане на хлъзгава пешеходна пътека пред
Професионалната гимназия по строителство , архитектура и геодезия „Ангел Попов“ В,
настъпил на 28.11.2018 г. към 10.00 часа , изразени в болки и душевни страдания , заедно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 28.11.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта му, с която е отхвърлен иска за
неимуществени вреди за разликата над 15 000 лева до претендирания му размер от
23 000 лева , както и в частта , с която е отхвърлен предявения иск, имащ за предмет
претендирано право на обезщетение за претърпени вследствие на горния факт,
имуществени вреди за разликата от присъдения / 1795 лева/ до претендирания му
размер / 1822,41 лева/ като неоснователни и недоказани.
ОТМЕНЯ решението / с характер на определение / в частта му за
разноските , вместо което постановява:
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК О да заплати на В. С. И. , с
ЕГН: **********, с постоянен адрес : гр.В, ул.Г *** сумата 1590 лева,
представляваща направени пред двете съдебни инстанции разноски , съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 ГПК В. С. И. , с ЕГН: **********, с
постоянен адрес : гр.В, ул.Г *** да заплати на О сумата 150 лева , представляваща
юрисконсултско възнаграждение за защита пред двете съдебни инстанции .
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК О да заплати по бюджетната
сметка на ВТРС сумата 671,80 лева , представляваща следваща се държавна такса
върху уважените искове , както и сумата 97,82 лева – направени разноски от бюджета
на съда за вещо лице.
Решението може да се обжалва пред ВКС само в частта му относно
разрешаването на спора по предявения иск за неимуществени вреди, а в останалата
му част не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9