Присъда по дело №794/2022 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 8
Дата: 13 март 2023 г.
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20225620200794
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 2 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 8
гр. Свиленград, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело частен характер № 20225620200794 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. С. Т., роден на ************ година в село
Васково, област Хасково, българин, български гражданин, живущ в село
Васково, област Хасково, със средно образование, женен, ЕГН **********,
неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 11.08.2022 година на пътя, свързващ
село Васково и село Оряхово, в землището на село Оряхово, община
Любимец, област Хасково, причинил на Д. И. Ш. с ЕГН ********** и с ЛНЧ
********** от село Васково, област Хасково, лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка без разстройство на здравето -
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като Н. С. Т. е получил същата такава
телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК, причинена му от Д. И. Ш., поради
което и на основание чл. 130, ал. 3 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАНИЕ, като го оправдава по първоначално повдигнатото
обвинение, касещо причиняване на страдание.
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. И. Ш., роден на *************** година в
град Багдад, Република Ирак, българин, иракски гражданин, живущ в село
Васково, област Хасково, със средно образование, женен, ЕГН **********,
1
ЛНЧ **********, осъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 11.08.2022 година на
пътя, свързващ село Васково и село Оряхово, в землището на село Оряхово,
община Любимец, област Хасково, причинил на Н. С. Т. с ЕГН ********** от
село Васково, област Хасково, лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на страдание без разстройство на здравето – контузионен оток с
кръвонасядане на лявата длан - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като Д.
И. Ш. е получил същата такава телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК,
причинена му от Н. С. Т., поради което и на основание чл. 130, ал. 3 от НК го
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАНИЕ.
На основание чл. 45, вр.чл. 52 от ЗЗД, ОСЪЖДА подсъдимия Н. С. Т. с
ЕГН ********** от село Васково, област Хасково, ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. Ш.
с ЕГН ********** и с ЛНЧ ********** от село Васково, област Хасково,
сумата от 200 лв. (двеста лева), представляваща обезщетение за причинените
от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
11.08.2022 година до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
гражданския иск за сумата над 200 лв. до 1 000 лв. като недоказан по размер.
На основание чл. 45, вр.чл. 52 от ЗЗД, ОСЪЖДА подсъдимия Д. И.
Ш. с ЕГН ********** и с ЛНЧ ********** от село Васково, област Хасково,
ДА ЗАПЛАТИ на Н. С. Т. с ЕГН ********** от село Васково, област
Хасково, сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща обезщетение за
причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 11.08.2022 година до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
гражданския иск за сумата над 300 лв. до 1 000 лв. като недоказан по размер.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. С. Т. с ЕГН ********** от
село Васково, област Хасково, за присъждане на разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. И. Ш. с ЕГН ********** и
с ЛНЧ ********** от село Васково, област Хасково, за присъждане на
разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител
на Д. И. Ш. – адвокат Е. М., за присъждане на разноски по делото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия Н. С. Т. с
ЕГН ********** от село Васково, област Хасково, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд – Свиленград, сумата
от 50 лв. (петдесет лева), представляваща дължима държавна такса в
2
производство по НЧХД № 794/2022 година по описа на Районен съд –
Свиленград, и сумата от 5 лв. (пет лева) – държавна такса в случай на
служебно издаване на Изпълнителен лист, вносима по сметка на Районен съд -
Свиленград.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия Д. И. Ш. с
ЕГН ********** и с ЛНЧ ********** от село Васково, област Хасково, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд
– Свиленград, сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляваща дължима
държавна такса в производство по НЧХД № 794/2022 година по описа на
Районен съд – Свиленград, и сумата от 5 лв. (пет лева) – държавна такса в
случай на служебно издаване на Изпълнителен лист, вносима по сметка на
Районен съд - Свиленград.
Присъдата подлежи на Жалба в 15 - дневен срок, считано от днес
пред Окръжен съд - Хасково.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
3

Съдържание на мотивите



М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 8 от 13.03.2023 година
по НЧХД № 794/2022 година на Районен съд – Свиленград

С Разпореждане № 1343 от 05.12.2022 година, след прецизиране на
обвинението, Съдия при Районен съд - Свиленград предава на Съд по
обвинение от частен характер Д. И. Ш., роден на *************** година в
град ******, Република ****, българин, иракски гражданин, живущ в село
*******, област *******, със средно образование, женен, ЕГН **********,
ЛНЧ **********, осъждан, за това, че на 11.08.2022 година на пътя, свързващ
село Васково и село Оряхово, в землището на село Оряхово, община
Любимец, област Хасково, причинил на Н. С. Т. с ЕГН ********** от село
*******, област *******, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване
на страдание без разстройство на здравето – контузионен оток с
кръвонасядане на лявата длан - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, за
което законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 6 месеца или
наказание „Пробация”, или наказание „Глоба” от 100 лв. до 300 лв.
С Разпореждане № 1500 от 30.12.2022 година, след презициране на
обвинението, Съдия при Районен съд - Свиленград предава на Съд по
обвинение от частен характер Н. С. Т., роден на ************ година в село
Васково, област Хасково, българин, български гражданин, живущ в село
*******, област *******, със средно образование, женен, ЕГН **********,
неосъждан, за това, че на 11.08.2022 година на пътя, свързващ село Васково и
село Оряхово, в землището на село Оряхово, община Любимец, област
Хасково, причинил на Д. И. Ш. с ЕГН ********** и с ЛНЧ ********** от
село *******, област *******, лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето –
кръвонасядане в областта на гърдите - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК,
за което законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 6 месеца
или наказание „Пробация”, или наказание „Глоба” от 100 лв. до 300 лв.
С Определения на Съдия–докладчика, постановени в открито съдебно
заседние на 03.01.2023 година, на основание чл. 84 и сл. от НПК са приети за
съвместно разглеждане в наказателния процес гражданските искове с правно
основание чл. 45 от ЗЗД, предявени от Д. И. Ш. с ЕГН ********** и ЛНЧ
********** от село *******, област *******, със съдебен адрес: град
Свиленград, бул.„България” № 55, област Хасково, чрез адвокат Е. М. срещу
Н. С. Т. с ЕГН ********** от село *******, област ******* за сумата от 1 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието и от
Н. С. Т. с ЕГН ********** от село *******, област *******, със съдебен
1
адрес: град Свиленград, ул.„Димитър Благоев” № 4 б, област Хасково, чрез
адвокат А. Г. срещу Д. И. Ш. с ЕГН ********** и ЛНЧ ********** от село
*******, област ******* за сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на деянието.
В съдебно заседание, редовно призован, респ.уведомен, Н. С. Т., се
явява. За него се явява и процесуален представител – адвокат Г. Г.,
пеупълномощена от адвокат А. Г., която поддържа Тъжбата против Д. Ш.,
счита че престъплението е безспорно доказано и пледира Съда да признае Ш.
за виновен и да му наложи справедливо наказание, както и да уважи
предявения граждански иск в пълния му размер, ведно със законната лихва,
както и да бъдат присъдени направените разноски по делото. Пледира по
обвинението, повдигнато на Т. за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от
НК спрямо Д. Ш., да бъде признат за невинен, респ. да бъде оставено без
уважение искането за присъждане на обезщетение.
В съдебно заседание, редовно призован, респ.уведомен, Д. И. Ш., се
явява. За него се явява и процесуален представител – адвокат Е. М., който
поддържа Тъжбата против Н. Т., счита че престъплението е безспорно
доказано и пледира Съда да признае Н. Т. за виновен и да му наложи
наказание, както и да уважи предявения граждански иск в пълния му размер,
ведно със законната лихва, както и да бъдат присъдени направените разноски
по делото. Пледира по обвинението, повдигнато на Ш. за извършено
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК спрямо Н. Т., да бъде признат за
невинен, респ. да бъде оставено без уважение искането за присъждане на
обезщетение. Алтернативно от Съда се иска ад приложи института на
реторсията.
Т. и Ш. в процесуалното качество на подсъдими заявяват, че са
получили преписи от Тъжбата, депозирна срещу всеки от тях, респ. ведно с
приложенията, в установения срок преди първото по делото съдебно
заседание, респ. че възразява, че не е спазен 7-дневния срок за отговор и че
разбират обвиненията. В съдебно заседание пред настоящия състав на Съда Т.
и Ш. в процесуалното качество на подсъдими заявяват, че не се признават за
виновни. Дават обяснения, чрез които изразяват позицията си да отричат
извършването на деянието, за което са предадени на Съд. В последната си
дума всеки от тях в процесуалното качество на подсъдим излага твърдения за
невиновност, като искат Съдът да го признае за невиновен.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. И. Ш. е роден на *************** година в град
******, Република ****, с ЕГН ********** и с ЛНЧ **********.
Самоопределя се като българин. Иракски гражданин е. Живее в село Васково,
област Хасково. Със средно образование е. Женен е. Осъждан е три пъти и
2
има налагано наказание по чл. 78а от НК. Видно от Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние Ш. не работи и няма доходи,
притежава недвижими имоти и моторно превозно средство (МПС). Видно от
Характеристичната справка, изготвена от служител при Участък – Любимец
при РУ – Свиленград – Мл.И. В.Колев, става ясно, че Ш. има
криминалистическа и съдебна регистрации.
Подсъдимият Н. С. Т. е роден на ************ година в село Васково,
област Хасково, с ЕГН **********. Български гражданин е от български
произход. Живее в село Васково, област Хасково. Със средно образование е.
Женен е. Не е осъждан. Видно от Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние Т. е пенсионер като получава пенсия в размер
на 900 лв. и притежава недвижими имоти и МПС. Видно от
Характеристичната справка, изготвена от служител при Участък – Любимец
при РУ – Свиленград – Мл.И. В.Колев, става ясно, че Т. няма регистрипани
криминални прояви и нарушения на обществения ред, не е обявен за
издирване и няма наложени забрани да напуща страната.
За изясняване на делото от фактическа и правна страна бе допусната и
изслушана Съдебномедицинска експертиза, като от представеното
Заключение става ясно, че след запознаване с материалите и с медицинската
документация (Съдебномедицинско удостоверение № 314/22 от 12.08.2022
година), приложени в кориците на делото и след изслушване на свидетелски
показания, вещото лице е стигнало до извода, че Н. С. Т. е получил
контузионен оток с кръвонасядане на лявата длан, описаните увреждания са
причинени по механизъм на действие от твърди тъпи предмети и могат да се
получат от удар с лопата, причено е страдание без разстройство на здравето,
срокът за възстановяване е до 20 дни. В съдебно заседание вещото лице Х. Д.
Е. поддържа Заключението си като допълва, че се касае за защитно
нараняване – вдигане на ръката за предпазване от удар, като не е налице
счупване на кости; има оток като болката отслабва прогресивно някъде до
около 15 - 20 дни и е възможно нараняването да е от деня, преди датата на
процесното деяние.
Ш. и Т. живеят в село Васково, област Хасково, като отношенията им са
влошени от доста време поради подавани от страна на Т. сигнали срещу Ш. и
членовете на семейството му, че управляват МПС без да са правоспособни
водачи.
На 11.08.2022 година около 15.00 часа Ш. се намира в земеделски имот,
находящ се в землището на село Оряхово, община Любимец, област Хасково
(съгласно началната страница на Нотариален акт от 2015 година на Нотариус
№ 420), като събира земеделската продукция. Посоченият имот се намира в
близост до пътя, свързващ село Васково и село Оряхово, по който по това
време минава Т. с автомобила си като Ш. го спира. Двамата се насочват един
към друг и започват разговор, изпълнен с обиди и закани. В един момент Д.
замахва с лопата и удря Т. по лявата ръка, който я вдига, за да се защити да не
3
бъде ударен в областта на главата. В същия този момент Т. бута Ш. в
областта на гърдите, където преди това последният е имал счупване на
ребрата и всяко съприкосновение в тази област води до изпитване на болка.
В връзка със случилото се е образувана по подадена Жалба от Н. Т.
преписка № 3836/2022 година по описа на Районна прокуратура – Хасково,
Териториално отделение - Свиленград (преписка вх.№ 351р-18598/2022
година по описа на РУ – Свиленград). С Постановлевие от дата 26.08.2022
година, Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Свиленград отказва да образува досъдебно производство за
извършено престъпление от общ характер и прекратява преписката.
Представени са и множество други документи, свързани със
здравословното състояние на Т., мястото на деянието, Заповеди, преписки на
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделени е- Свиленград и т.н.
По делото има две групи свидетели. Първата група включва
свидетелите Стойчо Борисов Стефанов и Румен Страхилов Йорданов, които
установяват нанесения от страна на Т. удар по отношение на Ш., но не и удар
в обратна насока; а втората група от свидетели, включваща лицата М.Н.П. и
Т. Г. Ф. установяват нанесения от страна на Ш. удар по отношение на Т., но
не и удар в обратна насока.
Съдът кредитира и дава вяра на всички свидетели по отношение на
нанесените удари, макар формално за един от свидетелите да е налице
хипотетична заинтересованост от крайния изход на делото, доколкото
свидетелят М.Н.П. е дъщеря на Н. Т., поради което има интерес с показанията
си да благоприятства процесуалното положение на Т.. Анализът на
съдържанието на показанията на всички свидетели сочи на едно
добросъвестно пресъздаване на фактите, които са възприели, респ. за които са
получили информация. Същите се явяват подробни, последователни,
логични, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи едни с други – има
се предвид в съответната група. Ето защо Съдът оцени всички свидетели като
достоверен и надежден източник на информация, т.е. като убедителни. При
това положение няма основание да се откаже кредитиране на показанията на
ангажираните от страните свидетели, макар част от тях да са роднини като
разбира се се взе предвид тяхната заинтересованост. Като се прецени и
обсъди всичко гореизложено, настоящата инстанция намира, че са събрани
достатъчно доказателства за нанесени физически побои съответно на Т. и на
Ш. на инкриминираните по Тъжбите време и място, при които са им били
причинени и инкриминираните страдания, съответно болки.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че фактът, че
в нарушение на Заповедта на Областния управител на област Хаскаво
свидетелите, осигурени от Д. Ш. са извършвали почистване (обработка) на
земеделски земи (пасища), не дава основание на Съда да не кредитира
изложеното от тях относно въпросния инцидент, тъй като другото
обстоятелството – извършваната от тях дейност към онзи момент, е
4
ирелевантно и не предмет на настоящото дело.
Всичко гореизложено дава основание на Съда да възприеме като истина
поддържаната от Т. и от Ш. позиция относно нанесените на всеки от тях
страдания, респ. болки, доколкото същата не намери сериозно опровержение
в доказателствата по делото.
Т. и Ш. дават обяснения в процесуалното качество на подсъдими, в
който не излагат нищо по–различно от това, което твърдят осигурените от
всеки от тях свидетели. Ето защо Съдът кредитира обясненията на Т. и Ш.,
дадени в процесуалното качество на подсъдими, изключая частта, касаеща
ненанасяне от самите тях удари на другия подсъдим, тъй като те освен
доказателствено средство са и средство за защита. Същите – в
некредитираната част, в настоящия казус Съдът намира за дадени с оглед
постигане на крайната цел на всеки от тях – избягване на наказатена
отговорност. Действително е налице известно разминаване между
обясненията на подсъдимия Ш. и показанията на осигурените от него
свидетели, тъй като първият разказва за бутане, а вторите – за удар с юмрук;
но Съдът в крайна сметка приема, че е налице причинена болка на Ш., т.е.
така както заяви самият той и се съобрази с факта, че понякога хората не
правят разлика между удар и бутане, тъй като и двете действия се
осъществяват с движение с ръка и отделно от това свидетелите са били все
пак на известно разстояние от случващото се между Ш. и Т. и е възможно
добре да не са видяли удар ли е нанесен от страна на Т. или е бутнал с ръка
Ш..Ето защо Съдът прецени, че е налице причинена на Ш. болка.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и
писмените доказателства, приложени в кориците на делото, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти. Представеното Съдебномедицинско
удостоверение е официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от
Допълнителната разпоредба на НК и удостоверява определени обстоятелства,
констатирани от оторизирано медицинско лице в кръга на службата му при
извършен личен преглед на Т.. Данните, отразени в този документ
установяват механизма на причиняване на увреждането и самото увреждане
на Т.. Съдебният лекар (д-р Х. Е.), е установил, че полученото увреждане
отговаря да е получено по начина, описван от Т., а именно: да е от действието
на твърди тъпи предмети и може да се получат при побой.
Съдът, кредитира и назначената в хода на съдебното
производство експертиза, тъй като е изготвена от вещото лице след
извършване на преглед на документите, приложени в кориците на делото и
след изслушване на свидетелски показания. Експертизата е изготвена от
експерт – специалист в областа на съдебната медицина, включен в Списъка
на специалистите, утвърдени за вещи лица съгласно Закона за съдебната
власт за 2023 година, поради което няма основание за каквото и да е
5
съмнение относно неговата квалификация на специалист, а и такива не бяха
наведени от страните. С тези съображения, Съдът приема експертизата за
извършена от компетентно вещо лице – специалист с необходимата
квалификация и знания, изготвена е добросъвестно и съобразно поставените
задачи, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното
писмено Заключение обективира необходимите данни, ползвани за оценката
и фактически констатации, поради което се явява обосновано и
аргументирано, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за
неговата правилност. Заключението на вещото лице Съдът намира за
обосновано и правилно и ползва същото при формирането на фактическите и
правните си изводи. Възприетата по–горе фактическа обстановка относно Т. е
в синхрон със Заключението на вещото лице, което бе прието без възражение
от страните.
По отношение приетото от Съда, че е налице и нанесена лека телесна
повреда на Ш. под формата на болка без разстройство на здравето, следва да
се има предвид, че в тази връзка не бе назначена Експертиза, нито е налично
Съдебномедицинско удостоверение, но от събраните в хода на съдебното
производство и кредитирани гласни доказателства, включително дадените от
Ш. обяснения в процесуалното качество на подсъдим, се установява по
несъмнен начин наличието й. В този ред на мисли Съдът дължи да посочи, че
факта, че Ш. управлява МПС без да е правоспособен водач и че не е осъждан,
не дава основание дадените от него обяснения в процесуалното качество на
подсъдим да не се кредитират, тъй като за извършеното от него той е бил
съответно и адекватно санкциониран от Държавата. Обстоятелството, че Ш.
не е споменал и не е написал пред полицейските служители за причинената
му болка от Т., също не дава основание на Съда да не кредитира обясненията
му, тъй като той може във всеки един момонт, когато прецени за необходимо,
да обективира това действие на Т. като не е необходимо това да е станало в
разговор с полицейски служители или при съставяне на писмен документ,
подписан от него; както и е било възможно т Ш. въобще да не спомена на
нанесената му болка от Т., защото това е въпрос на лично преценка и никой
няма право да казва къде да се обективира това изявление.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до
извода, че от обективна и субективна страна Т. и Ш. са осъществили всеки по
отделно състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК по отношение на
другия от тях.
От обектива страна – на 11.08.2022 година на пътя, свързващ селата
Васково и Оряхово, в землището на село Оряхово, община Любимец, област
Хасково, Д. И. Ш. е причинил на Н. С. Т. лека телесна повреда, изразяваща се
в причиняване на страдание без разстройство на здравето – контузионен оток
с кръвонасядане на лявата длан и на същите дата и място Н. С. Т. е причинил
на Д. И. Ш. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка без
разстройство на здравето.
6
Уточнени са видът и характерът на телесните повреди, причинени на Т.
и на Ш., които са леки такива по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, тъй като се
доказа, че причинените контузионен оток с кръвонасядане на лявата длан на
Т. представлява страдание, без разстройство на здравето, в каквато насока е и
константната съдебна практика относно този вид телесни повреди. В тази
насока са и Заключението на вещото лице, което както вече бе посочено
Съдът изцяло кредитира, както и другите доказателства по делото. Отделно от
това Т. е причинил на Ш. само болка също без разстройство на здравето. Ето
защо Т. следва да бъде оправдаван по първоначално повдигнатото обвинение,
касещо причиняване на страдание на Ш., изразяващо се в кръвонасядане в
областта на гърдите.
От субективна страна деянията са извършени от Т. и Ш. спрямо другия
от тях при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК.
Всеки от тях е действал в състояние на вменяемост; разбирал е свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си; съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване. Всеки от тях е бил наясно, осъзнавал е, че с удара, който нанася
на другия, респ. с бутането, с оглед на силата и твърдостта на използвания
предмет – лопата и ръка ще причини сериозна телесна повреда, респ. болка и
е целял именно това.
Субектите на престъпленията имат качеството на наказателноотговорни
лица - пълнолетни и вменяеми. Авторите на деянията са установени по
безспорен начин в производството, както и изпълнителните деяния по време,
начина, мястото и механизъм на извършване.
Причините за извършване на престъпленията се коренят в незачитането
на законите в Република България и установените правов и обществен ред,
пренебрежителното отношение към телесната неприкосновеност на личността
и слабите морални задръжки.
Мотивът за извръшване на деянията са влошените отношения между Т.
и Ш., които датират от доста време.
Реторсия по чл. 130, ал. 3 от НК може да се приложи само когато са
причинени леки телесни повреди. Институтът на реторсията съдържа в себе
си редица отклонения от материално-правен и процесуален характер от
принципни положения в правото. Едно от тях касае наказателната репресия.
Извършването на престъпление обосновава наказателна отговорност за дееца,
чието основно съдържание се изразява в налагане и изтърпяване на съответно
наказание. При реторсията законодателят е съобразил по-ниската степен на
обществена опасност на деянието, частичното възмездяване на моралните
вреди чрез причиненото взаимно телесно увреждане, респ. болка, както и
обстоятелството, че и двете страни са се поставили в еднакво положение пред
наказателния закон. С оглед на това е предоставил възможността на Съда да
освободи от налагане на наказание и двете страни. За да се създаде основание
за освобождаване от наказание при реторсията съществено законно изискване
7
е да е налице взаимно причиняване на лека телесна повреда между две лица, а
не фактически кой от двамата извършители на това деяние пръв го е
осъществил. Без значение е коя от тези страни първа е осъществила
престъпното посегателство против личността и коя първа сезира Съда. За да
прецени наличието на законовите изисквания за приложението на чл. 130, ал.
3 от НК, по принцип Съдът е задължен да провери не само съставомерността
на описаното в Тъжбата деяние, но и тази, свързана с насрещното деяние, т.е.
с ответното поведение на самия частен тъжител, независимо от факта, че
може да не е подадена насрещна Тъжба. В това се състои всъщност и едно от
процесуалните изключения при реторсията.
В случая Съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 130, ал. 3 от НК –
когато пострадалият е получил от дееца също лека телесна повреда и Съдът
следва да освободи и двамата от наказание. По делото категорично се
установи, че на Т. е причинено страдание без разстройство на здравето – лека
телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК. Телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от
НК с болка без разстройство на здравето е получил и Ш.. Лека телесна
повреда без разстройство на здравето - чл. 130 ал. 2 от НК има, когато
увреденият претърпява само болки или страдания, които се изразяват в
кратковременни телесни болки, предизвикани от посегателството върху
различни части на тялото. Болката е краткотрайно преживяване на неприятно
усещане, произтичащо от физическо въздействие; а страданието е
продължаваща болка. Налице е същественото законно изискване – взаимно
причиняване на лека телесна повреда. Т.е. налице е реторсия, тъй като има две
противоправни деяния - действията на Т. и действията на Ш., които са
противоправни.
Ето защо Съдът приема, че следва да бъде приложена реторсия, тъй
като страните в конфликта са изравнили позициите си, а засегнатият субект на
практика е взел дейно участие, причинявайки също лека телесна повреда.
Двете страни са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон,
довело до изключение от правилото, че за всяко престъпление, извършено от
наказателноотговорно лице, се налага съответно наказание. Взаимната
провокация на черти от характера, които са довели до емоционално-волевата
лабилност на участващите в конфликта, са причина за инцидента и Съдът
намира, че справедливият подход е именно прилагане института на
реторсията. Т.е. налице е материално-правното основание за освобождаване
от наказание при разменени леки телесни повреди – само по чл. 130, ал. 2 от
НК, поради което освободи подсъдимия Н. С. Т. от наказание на основание
чл. 130, ал. 3 от НК по отношение на частния тъжител Д. И. Ш. и освободи
подсъдимия Д. И. Ш. от наказание на основание чл. 130, ал. 3 от НК по
отношение на частния тъжител Н. С. Т..
Относно гражданските искове:
В случая, следва да се посочи, че независимо от приложението на
реторсията и освобождаването от наказание на Т. и Ш., всеки от двамата
остава задължен да репарира виновно причинените вреди на другия от тях,
8
участващ в настоящото производство в процесуалното качество на частен
тъжител и граждански ищец, тъй като освобождаването от наказание поради
прилагане на института „реторсия” не освобождава деликвента от гражданска
отговорност за вреди от непозволено увреждане.
С оглед приложението на реторсията се явяват доказани по основание
предявените от всеки от двамата граждански искове на основание чл. 45, ал. 1
от ЗЗД.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба
вината се предполага до доказване на противното.
За да се уважи гражданският иск по чл. 45 от ЗЗД следва от страна на
гражданския ищец да се докажат елементите от фактическия състав на
деликта, а именно: противоправно поведение, изразяващо се в действие или
бездействие на деликвента, настъпване на вреда за увредения вследствие на
това поведение, наличието на причинна връзка между деянието и вредата.
Предвид презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД в тежест на
подсъдимия е да я опровергае.
При така посочените елементи от фактическия състав на деликта,
настоящият Съдебен състав намира за доказано осъществяването на всеки
един от тях за ангажиране на гражданската отговорност на всеки от двамата
подсъдими Т. и Ш. по реда на чл. 45 от ЗЗД. В настоящия случай има
приложение на института на реторсията, поради което следва да се приеме за
доказано извършването на деянията от посочените две лица, както за
доказани следва да се приемат тяхната противоправност и вината на
извършителите.
Останалите две предпоставки – настъпване на вреди за пострадалите и
причинната връзка между деянията и тези вреди – Съдът също намира за
доказани по делото. Безспорно по делото се установи, че след инцидент на
11.08.2022 година, всеки от двамата е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, стрес, неудобство и морални страдания. Това се
установи от свидетелските показания, от обясненията, дадени в
процесуалното качество на пъдсъдими и от Заключението на вещото лице Х.
Е. – по отношение на Т.. Всичко това няма как да не доведе до дискомфорт в
ежедневието на всеки от тях, изпитване на морални страдания от случващото
се с всеки от тях, психически шок и физически болки. Всичко това е повлияло
на личното им достойнство и самочувствие. Така описаните последици от
инцидента Съдът намира за претърпени от страна на всеки от двамата
граждански ищци Т. и Ш., неимуществени вреди – болки, страдания и
неудобство, подробно описани по-горе. Така причинените на всеки от
двамата неимуществени вреди са резултат от престъпните деяния,
съставляващи непозволени увреждания по смисъла на чл. 45 от ЗЗД и
престъпления по чл. 130, ал. 2 от НК, т.е. налице са причинни връзки между
вредите и деянията, доколкото същите са настъпили вследствие на процесния
9
инцидент.
Що се отнася до размера на причинените неимуществени вреди следва
да се отбележи, че неимуществените вреди нямат парична оценка, поради
което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от Съда и по
справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Съгласно ППВС № 4 от 1964 година на
Пленума на ВС, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от
Съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
леките телесни повреди, каквито са налице в разглежданите по настоящото
дело случаи, са характерът на страданието, респ. болката, начините и
обстоятелствата, при които те са извършени и последиците от тях. В случая, с
оглед характера и тежестта на страданията, респ. болката на Т. и Ш. (леки
телесни повреди, изразяваща се в контузионен оток с кръвонасядане на лявата
длан по отношение на Т. и изразяваща се в болка в областта на гърдите по
отношение на Ш., които са причинили страдание, респ. болка без
разстройство на здравето), продължителността на претърпените от
пострадалите страдания и болки (за около 2-3 седмици при Т. и около 2
седмици при Ш.), обстоятелствата, при които е станало (нанесен е удар с
лопата и бутане с ръка), периода на възстановяване от тях (около 20 дни
според Заключението на вещото лице за Т. и около 2 седмици за Ш.) и
здравословното състояние на всеки от тях (по отношение на Т. видно от
Експертното решение окт 15.01.2019 година на „МБАЛ – Свиленград” ЕООД
и по отношени ана Ш. – предишно счупване на ребра), настоящият състав на
Районен съд – Свиленград счита, че справедливите обезщетения за
претърпените от всеки от гражданските ищци неимуществени вреди възлиза
на 200 лв. в полза на Ш. и на 300 лв. в полза на Т.. Исковете по чл. 45 от ЗЗД
за разликата до пълните предявени размери от по 1 000 лв. следва да се
отхвърлят като неоснователни и недоказани, тъй като не се доказаха
претърпени вреди, чието обезщетяване да изисква такава парична стойност.
Т. и Ш. следва да заплатят на другия от тях сумите в размер съответно
от 200 лв. и 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете суми от деня на
нанасяне на леките телесни повреди – 11.08.2022 година до окончателното им
изплащане, предвид искането в тази насока и съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
съгласно който при непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, т.е. от деня на деликта.
Относно разноските:
Предвид приложението на чл. 130, ал. 3 от НК Т. и Ш. не си дължат
разноски във връзка с нанесените леки телесни повреди между двамата,
поради което исканията им за присъждане на разноски следва да се оставят
без уважение. В този смисъл е трайната съдебна практика на Върховния съд
(р.53-57-ОСНК, Решение № 255 от 17.06.1992 година по н.д.№ 144/1992
година, I н.о., докладчик Член-съдията Иван Недев) и на ВКС (Решение
10
№ 184 от 15.05.2013 година по н.д.№ 416/2013 година), според която при
прилагане на реторсия разноски не се присъждат - остават за сметка на
страните така, както са направени. Т.е. щом частният тъжител е отговорил
също с лека телесна повреда, каквато е на подсъдимия, той също е виновен и
затова не може да му се присъждат разноски.
При този изход на делото не се дължат разноски под формата на
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на Д. И. Ш..
Относно държавните такси във връзка с гражданските искове:
Т. и Ш. следва да бъдат осъдени да заплатят и следващата се по закон
държавна такса върху всяко от присъдените обезщетения в размер на по 50
лв. съгласно чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК. Всеки от тях дължи и по 5 лв. държавна такса в случай
на служебно издаване на Изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, Съдът постанови Присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
11
Съобщи за изтекли лични данни