Р Е Ш
Е Н И Е
№ 539 /10.10.2018 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на двадесет и седми
септември две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър
Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията Петър Вунов гражданско
дело номер 71 по
описа на съда за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на част ІІ, дял
І от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Макроадванс” АД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Д.К.М..
Ищецът твърди, че на 14.07.2016 г. между него като кредитор и ответника
като кредитополучател бил сключен договор за
потребителски кредит № 19785, по силата на
който му предоставил кредит в размер на
1 000,00 лева,
със срок на издължаване 12 месеца. Д.К.М.
кандидатствал за този кредит посредством интернет
страницата www.kinti.bg,
на която създал свой потребителски
профил. Ищецът изпратил
електронно съобщение до него, чрез което, в изпълнение на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние и чл. 8 от Закона
за електронната търговия, го запознал с условията
по договора и предоставил необходимата преддоговорна информация, под формата на
стандартен европейски формуляр, както и Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на физически лица
от „Макроадванс" АД. Съгласно чл. 7 от Общите условия, кредитополучателят получил уникален код, с който потвърдил искането си за
отпускане на потребителски кредит. След като искането му било одобрено,
кредиторът му изпратил електронно съобщение с договор за потребителски
кредит № 19785/15.07.2016 г. и всички приложения към него, съдържащи се в прикачен към
съобщението файл. В съобщението му
било указано
да въведе номера на договора
в потребителския си профил на посочената
по-горе интернет страница, с което да потвърди, че
се е запознал с него и изразява съгласието си за
сключване на договора. Съгласно чл. 29 от Общите условия,
страните се уговорили, че с
натискане на бутона „Подпиши", кредитополучателят подписвал всички
страници на договора за потребителски
кредит, заедно с Общите условия и приложенията към него. Последният се считал за сключен след получаването
на изявлението на кредитополучателя за сключване на
договора и потвърждение от страна на
„Макроадванс" АД, на основание чл. 33 от
Общите условия. На 15.07.2016 г. ищецът извършил преводно
нареждане на отпуснатата парична сума към „Ипей"
АД, като ответникът усвоил кредита на каса на
„Изипей" АД срещу документ за самоличност
на 15.07.2016 г. в 10:48 ч. Сочи се и че Д.К.М. не погасявал дължимите суми по кредита,
съгласно уговорения в чл. 2 от договора
и погасителен план към него краен
срок за погасяване
на кредита - 15.07.2017 г., с оглед
на което задълженията му
по него, считано от 16.07.2017 г. били изискуеми в пълен
размер. В тази връзка ищецът подал заявление
за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз
основа на което било образувано ч. гр. д. № 2238/2017 г. по описа на PC – Хасково и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 1 000,00 лева, представляваща неизплатена
главница по договор за потребителски кредит № 19785/15.07.2016 г.; 235.72 лева
- договорна лихва за периода от
16.07.2016 г. до 15.07.2017 г.; 55.98 лева - лихва за забава върху просрочената
главница за периода от 18.08.2016 г. до 31.08.2017 г.; 828.00 лева - неустойка за неизпълнение
на задължението по чл. 20 от договора за осигуряване
на обезпечение, изчислена за целия
му период, съгласно
чл. 10 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, както и 42,29 лева – държавна такса и 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Същата била връчена
на ответника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което от съда му била указана възможността
да предяви иск за установяване
на вземането си в едномесечен срок от получаването
на съобщението - 20.12.2017 г. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се
приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца горепосочените суми, като се претендират и направените деловодни разноски в
настоящото производство и в развилото се заповедно производство.
С молба с вх. рег. № 16964/10.09.2018 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, е
заявил, че поддържа исковете и е направил искане да бъде постановено
неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е
депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и не е изпратил представител в
първото по делото редовно с.з., като не е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки изложеното
по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице
предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и
не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение № 866/13.06.2018 г.
на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, исковете са
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че
са налице всички предпоставки за постановяване на исканото неприсъствено
решение против ответника, с което да бъдат уважени предявените искове, като на
основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл.
236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива
предпоставки.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
специалния установителен иск, предявен по
реда на чл.
422, ал. 1
ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение ответникът е дал повод за образуване
на заповедното производство, тъй като към този момент,
а и към настоящия, не е погасил процесните
вземания. Ето защо следва да
бъде ангажирана отговорността му за сторените от
ищеца разноски по ч. гр. д. № 2238/2017 г. по
описа на РС – Хасково. От представените
по него писмени
доказателства се установява, че те са действително
направени и възлизат на 192,39 лв. за платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и че ищецът
е направил изрично и своевременно искане за разноски и по
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК единствено на същия следва
да се присъдят
такива в
размер общо 307,61 лв., от които 157,61 лв. - държавна такса и 150,00
лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с
чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, предвид конкретиката на спора /липса на
отговор на исковата молба и уважено
искане за неприсъствено решение/ и осъществената защита,
изразяваща се в изготвяне на искова молба и писмено становище.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Д.К.М., ЕГН **********, с адрес:
***, че дължи на „Макроадванс" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, по договор
за потребителски кредит № 19785/15.07.2016 г. следните суми:
1 000,00 лева, представляваща неизплатена
главница, 235.72 лева - договорна
лихва за периода от 16.07.2016 г. до 15.07.2017 г., 55.98 лева - лихва за забава върху
просрочената главница за периода от
18.08.2016 г. до 31.08.2017 г., 828.00 лева - неустойка за неизпълнение на задължението по чл. 20 от договора за осигуряване
на обезпечение, изчислена за целия
му период, съгласно
чл. 10 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 2238/2017 г. по описа на Районен съд
Хасково - 01.09.2017 г., до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА Д.К.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Макроадванс" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, сумата от 500,00 лв., от която 307,61 лв., представляваща направени
разноски по настоящото дело и 192,39 лв., представляваща направени
разноски по ч. гр. д. № 2238/2017 г. по описа на РС – Хасково, за които е издадена
Заповед № 1191/04.09.2017 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на
основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.