Определение по дело №6/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 8/13.06.2011 г., постановена по НОХД № 662/2011 г., РС – К. е признал подс. Б. Е. К., със снета по делото самоличност, за виновен в това, че на 30.05.2011 г. на територията на О. К., на главен път I5, км. 340+100, управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген Пасат” с ДК № К **** АС, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – 1,73 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила Присъда № 65/04.08.2009 г. по НОХД № 613/2009 г. на РС – К. за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК му е наложил наказания „Пробация” и „Глоба” в размер на 200 лева. Във връзка с наказанието „Пробация”, на основание чл. 42а от НК, съдът е наложил следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 години при периодичност два пъти седмично; „Задължителни срещи с пробационен служител” за срок от 2 години; „Безвъзмезден труд в полза на обществото” 200 часа годишно за две поредни години. На основание чл. 343г вр. чл. 343б, ал. 2 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК районният съд е наложил на подс. К. и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 18 месеца, считано от влизане на присъдата в сила. Б. Е. К. е осъден още да заплати по сметка на РС – К. разноски в размер на 30 лева.

В законоустановения срок срещу така постановената присъда е подаден въззивен П. от РП – К.. В протеста се твърди, че предвид установените по делото отегчаващи обстоятелства редът за определяне на наказанието по чл. 55 от НК не е следвало да намери приложение. Отбелязва се още обстоятелството, че този ред не е приложен досежно наказанията „Глоба” и „Лишаване от право да се управлява МПС”, като размерът на тези наказания, определен от районния съд, е към средния. Сочи се високата степен на обществена опасност на този вид деяния, във връзка с който е осъждането на подсъдимия. Въз основа на това от втората съдебна инстанция се иска да измени протестираната присъда като отмени приложението на чл. 55 от НК, вместо което да определи наказание на подс. К. при условията на чл. 54 от НК, т. е. – според предвидената в чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК санкция, при съобразяване с пледираното пред първата инстанция от представителя на РП – К. (пред районния съд прокурорът е пледирал за налагане на подсъдимия на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим на изтърпяване, като от това наказание се приспадне 24-часовият срок на задържането на К. по реда на ЗМВР).

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът от ОП - К. поддържа протеста. Иска от съда да наложи на подсъдимия наказание съгласно предложеното от прокурора, участвал в откритото съдебно заседание пред първата инстанция.

Защитникът на подс. Б. К. намира, че протестираната присъда е съобразена с обстоятелствата, имащи значение за определяне вида и размера на наказанието, включително като сочи, че районният съд е взел предвид липсата на телесни увреждания, на щети върху други МПС, пътни съоръжения и инсталации и липсата на основания за предявяване на граждански искове. Подчертава съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина, както и добрите данни за личността му. Въз основа на горното моли въззивната инстанция да потвърди присъдата.

Подсъдимият се придържа към изложеното от неговия защитник и заявява, че съжалява за извършеното.

Въззивният съд намира, че процесният П. е допустим за разглеждане, доколкото същият е подаден в законоустановения срок и при спазване на императивните изисквания на закона за форма и съдържание.

Съдът, след като провери изцяло - по реда на чл. 314 от НПК - протестираната присъда, независимо от основанията, посочени във въззивния П., намира следното:

Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосноват отмяна на атакуваната присъда и връщането на делото за ново разглеждане по реда на чл. 335 от НПК.

По същество:

По делото се установява следната фактическа обстановка:

На 30.05.2011 г., привечер, на път I-5, км. 340+100, с посока на движение от с. К. към Г. К., подс. К. управлявал лекия си автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с рег. № К **** АС, въпреки че малко по-рано през деня бил употребил алкохол. При това настъпило ПТП, в резултат на което автомобилът паднал в крайпътната канавка. Във връзка с това произшествие на мястото му били изпратени свидетелите К. и В. – служители на ПП-КАТ при ОДМВР – К.. Същите (около 20-25 минути след настъпване на инцидента) заварили там подсъдимия, който им признал, че той е управлявал катастрофиралия автомобил. К. оказал пълно съдействие на полицейските служители. Той бил изпробван за алкохол с техническо средство – Дрегер 0178, при което в кръвта му била отчетена концентрация на алкохол 1,58 промила. На Б. К. от страна на св. Кърцев бил съставен АУАН във връзка с управлението на МПС при така установената концентрация на алкохол в кръвта и във връзка с други, установени от контролния орган нарушения. Водачът бил задържан за срок до 24 часа по реда на ЗМВР (с начало на задържането 18:50 часа на 30.05.2011 г. и освобождаване на 31.05.2011 г. в 18:50 часа) от св. Н. С. К., в качеството му на мл. автоконтрольор при ПП, Г. К., със заповед с рег. № 159/30.05.2011 г. На подсъдимия бил издаден и талон за медицинско изследване съгласно Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (НРУУАДУВВМПС), издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Талонът бил връчен на водача К. в 19:30 часа на 30.05.2011 г., като в него бил посочен час за явяване до 20:10 часа в ЦСМП – К.. Около 20:00 часа на същата дата в спешното отделение на МБАЛ „Д-р А. Д.” , Г. К. по отношение на подсъдимия било извършено медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, относно което бил съставен протокол (по бланка съгласно Приложение № 2 към чл. 10, ал. 2 от НРУУАДУВВМПС). В хода на това изследване от кръвта на водача Б. К. била взета проба, изпратена на следващия ден за изследване в химическата лаборатория към ОДМВР – К. в опаковка, отговаряща на изискванията на НРУУАДУВВМПС. Химическата експертиза относно пробата установила наличие на етилов алкохол с количество 1,73 на хиляда.

Подсъдимият е осъждан с влязла в законна сила на 11.08.2009 г. Присъда № 65/04.08.2009 г. по НОХД № 613/2009 г. на РС – К. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като са му наложени наказания „Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година (последното е изтърпяно на 20.07.2010 г.).

Б. Е. К. не е осъждан за други престъпления освен за това по НОХД № 613/2009 г. на РС – К.. Същият е роден през 1979 г., семеен, с едно дете, със средно образование, не е конфликтна личност, но често употребява алкохол. К. е безработен, без той и членовете на семейството му да имат други доходи, живее в добри битови условия, притежава МПС - посоченият по-горе автомобил марка „Фолксваген”, с дата на първа регистрация през 1997 г. Признава авторството на инкриминираното деяние и изразява съжаление за извършеното. В качеството си на водач на МПС, подсъдимият е санкциониран многократно (над 30 пъти) за извършени от него нарушения на правилата за движение по пътищата.

Горната фактическа обстановка се установява от: показанията на свидетелите К. и В.; протокола за извършена СХЕ; приложените АУАН, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване, справки за нарушител, за МПС и за съдимост, характеристична справка, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, докладна записка от св. Кърцев и заверен препис от заповед за задържане по реда на ЗМВР, както и – отчасти – от обясненията на подсъдимия. Настоящият съдебен състав не кредитира обясненията на Б. К. в частта им относно това, че е консумирал алкохол поне 2-3 часа преди управлението на автомобила и че не е мислел, че ако го спрат полицаите, „нещо ще отчете” (относно наличието на алкохол в кръвта), както и в частта относно това, че произшествието се е случило около 16:00 часа. В тази връзка, на първо място следва да бъде посочено, че в издадения във връзка с медицинското изследване на К. в МБАЛ „Д-р А. Д.” протокол като време на консумация на алкохола е отбелязана дата 30.05.2011 г. и час „към 18:30”. Тази информация към момента на извършване на изследването не може да има друг източник, освен самия подсъдим. Няма логична причина, поради която изследваният за алкохол водач да предостави в онзи момент неотговарящи на истината данни в това отношение. Предвид изложеното съдът кредитира посоченото в обсъждания тук протокол досежно времето на употреба на алкохол в смисъл, че тази употреба е приключила малко по-рано от времето на управление на превозното средство (около 18:50 часа), т. е. – преди около половин час. При всички случаи очевидно е, че от момента, за който се сочи, че е около 18:30 часа, дори до момента на връчване на талона за медицинско изследване на Б. К. (който, естествено, е последващ спрямо управлението на автомобила) – 19:30 часа – не е изтекъл период повече от около час. От друга страна, що се отнася до времето на настъпване на споменатото ПТП, съответно – времето на инкриминираното управление на МПС, то същото очевидно не е около 16:00 часа предвид посоченото в приложения АУАН, доколкото липсва логична причина в този акт да се посочва час около 18:50 на настъпване на произшествието, ако същото действително беше настъпило значително по-рано (около 16:00 часа) и предвид това, че не би било логично такова едно забавяне работата на полицейския екип, който да връчи на водача талон за медицинско изследване едва към 19:30 часа, още повече че самият подсъдим сочи, че полицаите са пристигнали на местопроизшествието след около 20-25 минути. Не следва да бъдат кредитирани и обясненията на подс. К. за това, че е считал, че при една евентуална алкохолна проба няма да бъде отчетено „нищо” (т. е. – че количеството алкохол в кръвта му няма да бъде над допустимата от закона концентрация от 0,5 на хиляда). Следва да се отчете, че Б. Е. К. вече има житейски опит в това отношение предвид предходното му осъждане за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. От друга страна, измерената концентрация на алкохол в кръвта му неколкократно надвишава тази от 0,5 на хиляда. С други думи, съдът намира, че подсъдимият е допускал (предполагал), че концентрацията на алкохол в неговата кръв по време на управлението на автомобила е надвишавала максимално допустимата норма.

При така установената фактическа обстановка следва правният извод, че подс. К. е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за извършването на което е признат за виновен от първата инстанция, доколкото умишлено е управлявал МПС концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно – 1,73 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК. В тази връзка се налага да бъде уточнено следното:

Управлението на МПС със съответната концентрация на алкохол в кръвта на водача е установена по надлежния ред по смисъла на чл. 343б, ал. 2 от НК независимо от наличието на нарушения на процесуалните правила в това отношение. По-конкретно:

В съставения АУАН не е посочено какъв е фабричният номер на техническото средство, с което е тестван К., както и какво е видимото състояние на водача (чл. 3, ал. 1 от НРУУАДУВВМПС). Медицинското изследване, въпреки наличните вече данни за концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия над 1,2 на хиляда, не е проведено в ЦСМП, респективно – във ФЦСМП, както изисква чл. 7, т. 2 от НРУУАДУВВМПС и въпреки че в издадения на водача талон е указано явяването му в ЦСМП – К.. В издадения протокол от проведеното медицинско изследване пък липсват имената на изследваното лице, като са посочени само неговият ЕГН и обитаваните град и квартал, а също така не е посочено и времето (включително датата) на вземане на кръвта – нарушения на изискванията, установени с Приложение № 2 към чл. 10, ал. 2 от НРУУАДУВВМПС. Настоящият съдебен състав намира всички тези нарушения за несъществени, т. е. – такива, които не са довели до затрудняване защитата на подсъдимия и не водят до съмнение в самоличността и вината на същия. Редът по споменатата НРУУАДУВВМПС винаги ще е спазен и когато са допуснати нарушения на съответните процедурни правила, но те не водят до горните затруднения или съмнения. Непосочването на фабричния номер на техническото средство и на видимото състояние на водача не се явяват съществени нарушения, доколкото процесното обвинение е базирано на изследване на кръвта по смисъла на чл. 3, ал. 3 от НРУУАДУВВМПС. Липсата на отбелязване на имената на изследваното лице в протокола от медицинското изследване не води до каквото и да било съмнение относно това, че този протокол е съставен за изследване именно на подсъдимия предвид посочения в него ЕГН, съответстващ с този на Б. Е. К. и предвид съответствието между отбелязания в същия документ адрес на изследваното лице „Г. К., К. „., съответстващ на адреса, посочен в съставения против К. АУАН, като населено място и квартал. Това, че не е указано времето на извършване на медицинското изследване също не се явява такова нарушение на процесуалните правила, което да затрудни защитата на подсъдимия или да внесе съмнение относно вината и самоличността на правонарушителя, доколкото самият подсъдим, разпитан пред настоящата инстанция, заявява, че от проверката с „Дрегер”-а до вземането на кръв е изминал около половин час, както и че е бил откаран до съответното медицÞнско заведение от полицаите. Тези изявления на подсъдимия са съвсем логични предвид установеното по делото задържане на К. и предвид посочените в талона за медицинско изследване час на връчване и срок за явяване за изследването. Т. е. – обстоятелство кога е взета кръвната проба се изяснява от доказателствата по делото, макар и да не са налични данни за точния час на това събитие. От значение в случая е това, че по делото се установява, че тази проба не е взета при такава часова разлика от момента на управление на МПС, че да внесе съмнение досежно обстоятелствата, значими от гледна точка на отговорността на подсъдимия (с оглед на тази цел са установени и сроковете по чл. 3, ал. 3, т. 2 от НРУУАДУВВМПС, чието напълно точно спазване не е решаващо именно предвид целта, с която са установени). Що се отнася до това, че медицинското изследване не е проведено в ЦСМП или негов филиал, то следва да се има предвид, че същото е извършено в аналогично звено на друго лечебно заведение, което не се явява в противоречие с целта, вложена в разпоредбата на чл. 7, т. 2 от НРУУАДУВВМПС, съответно - не може да бъде съществено, т. е. – такова, което да породи съмнение относно авторството на деянието и вината на подсъдимото лице или пък да затрудни неговата защита.

От субективна страна, престъплението е извършено при условията на евентуален (а не пряк, както е приел районният съд) умисъл, т. е. – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването им – чл. 11, ал. 2, пр. 2 от НК (виж в тази връзка изложеното по-горе досежно обясненията на Б. К. във връзка с представите у него за евентуалната концентрация на алкохол в кръвта му!).

Впрочем, относно съставомерността по чл. 343б, ал. 2 от НК на извършеното от подсъдимия деяние спор по делото липсва.

Касателно определените на подсъдимия с първоинстанционната присъда наказания и във връзка с обществената опасност на деянието и дееца, настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Като смекчаващи обстоятелства следва да бъдат отчетени липсата на минала съдимост извън деянието по чл. 343б, ал. 1 от НК (самото осъждане за него е отчетено от законодателя в разпоредбата на чл. 343б, ал. 2 от НК, поради което и не може да бъде считано за отегчаващо обстоятелство по смисъла на чл. 5. ал. 2 от НК – чл. 56 от НК), това, че престъплението е извършено при евентуален, а не при пряк умисъл, изразената критичност към процесното деяние, характеристичните данни за дееца в частта им за това, че същият не е конфликтна личност, най-вече – оказаното в много значима степен съдействие за разкриване на обективната истина, а също и семейното положение на К. и това, че той е безработен (тези обстоятелства следва да бъдат взети предвид при преценка на това колко тежко ще бъде в конкретния случай и за конкретния подсъдим наказанието, особено що се отнася до наказанието „Глоба”). От друга страна, като отегчаващи обстоятелства следва да бъдат взети предвид концентрацията на алкохол в кръвта на водача, надвишаваща над 3 пъти минимума, при който деянието би било съставомерно по чл. 343б, ал. 2 от НК, характеристичните му данни относно честата употреба на алкохол и - най-вече – изключително лошата дисциплина на подсъдимия като водач на МПС (виж по-горе!). Това, че обект на посегателството са обществени отношения, регламентиращи безопасността на движението по пътищата, не може да бъде отчетено като отегчаващо обстоятелство, както е сторила първата съдебна инстанция, тъй като същото е взето предвид от законодателя при формулиране на санкцията по чл. 343б, ал. 2 от НК (чл. 56 от НК), доколкото всяко едно престъпление по посочения текст има за обект такива обществени отношения. В тази връзка, не може да бъде възприета и тезата, която на практика е изложена в процесния П., че съдът следва да съобрази „високата степен на обществена опасност и укоримост на този вид престъпления, които придобиват изключително високи размери в цялата страна и водят до тежки пътно-транспортни произшествия”. Този въпрос е решен от законодателя именно чрез определяне на санкцията по чл. 343б, ал. 2 от НК и ако тази санкционна разпоредба не отговаря на обществените потребности, то законодателят следва да я измени. Съдът обаче определя наказанието, ръководейки се от правилото на чл. 5. ал. 2 от НК, в рамките на установените от законодателя граници на съответната санкция, освен ако не прецени, че са налице основанията за прилагане на чл. 55 от НК. От друга страна, във връзка с изложеното от защитника на подсъдимия в заседанието пред втората съдебна инстанция за наличие на смекчаващи обстоятелства поради липса на нанесени материални щети върху други МПС или предмети (съоръжения, инсталации и пр. предмети извън притежавания от подсъдимия автомобил) и на телесния увреждания, то следва да се посочи, че не са налице нито доказателства, нито обвинение за това, че настъпването на ПТП в процесния случай е в резултат на управлението след употреба на алкохол, т. е. – в резултат на инкриминираното деяние. Нещо повече, нито настоящият съдебен състав, нито съставът на районния съд (противно на посоченото от защитника на подсъдимия) са отчели настъпването на произшествието като отегчаващо обстоятелство, за да имат значение визираните тук негови аспекти за индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимото лице.

От направения по-горе анализ на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства следва изводът, че е налице значителен превес на смекчаващите обстоятелства, най-вече поради оказаното от подсъдимия съдействие за изясняване на обективната истина, което следва да бъде отчетено при определяне размера на наказанието. Въпреки това обаче настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице предпоставките по чл. 55 от НК. По-конкретно, по делото не са налице такива многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, поради които и най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко. Това е така предвид наличието на изброените по-горе отегчаващи обстоятелства, най-вече значителната концентрация на алкохол в кръвта на дееца и изключително лошата му дисциплина като водач на МПС. Ако тези отегчаващи обстоятелства не бяха налице, приложението на чл. 55 от НК би било законосъобразно. Законът поставя обаче изискване освен към броя или значимостта им, още и към това те да водят до извод за несъразмерна тежест дори на най-лекото предвидено в съответната санкционна разпоредба наказание, а преди да бъде направен такъв извод следва да бъдат отчетени и наличните по делото отегчаващи обстоятелства, доколкото те, сами по себе си, представляват основание за налагане на по-тежко наказание – чл. 5. ал. 2, пр. 2 от НК. В конкретния случай, при вземането предвид на последните, се стига до извод, че най-лекото предвидено в закона наказание не би се оказало несъразмерно тежко за подсъдимия. Налагането при така установените факти на наказание при условията на чл. 55 от НК, което в случая означава замяна на наказанието „Лишаване от свобода”, предвидено в чл. 343б, ал. 2 от НК, с наказанието „Пробация”, не би постигнало нито целите на личната, нито на генералната превенция съгласно чл. 36, ал. 1 от НК, а би довело до създаване на чувство у подсъдимия и у другите членове на обществото за неадекватност на държавната реакция спрямо обществената опасност на инкриминираното деяние и на дееца. Т. е. – на подсъдимия следва да бъде наложено наказание изцяло в рамките на санкцията по чл. 343б, ал. 2 от НК, респективно – по чл. 343г вр. чл. 343б, ал. 2 от НК, а не при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, съответно – да не бъде заменявано наказанието „Лишаване от свобода” с „Пробация”. Вън от това, като бъде отчетено съотношението между отегчаващите и смекчаващите обстоятелства и като се държи най-вече сметка за оказаното от Б. К. съдействие за разкриване на истината, на последния следва да се определи наказание „Лишаване от свобода” в минималния допустим от закона размер, а именно – за срок от 3 месеца, в който смисъл следва да бъде изменена атакуваната присъда, относно което е налице съответен П. по смисъла на чл. 337, ал. 2 от НК. Предложеният от прокуратурата размер на наказанието от 6 месеца би бил несправедлив спрямо подсъдимия, правейки това наказание прекомерно тежко предвид установените по делото смекчаващи обстоятелства, най-вече поради оказаното от подсъдимия съдействие за изясняване на обективната истина, съответно - несъобразено с целите по чл. 36, ал. 1 от НК. Изпълнението на визираното наказание не следва да бъде отлагано доколкото подсъдимият е осъждан на „Лишаване от свобода” за престъпление от общ характер – чл. 66, ал. 1 от НК. На основание чл. 59 от НК при изпълнението му следва да бъде приспаднато задържането на подсъдимия по реда на ЗМВР. По делото не са налице данни за лишаване по административен ред на К. от правото да управлява МПС, като в случай, че такива бъдат установени в хода на производството по изпълнение на това наказание, приспадането по чл. 59 от НК следва да бъде извършено с постановление на прокурора на основание чл. 417 от НПК.

На следващо място, настоящият състав на ОС – К. намира за частично основателна забележката, направена от страна на прокуратурата, че, от една страна, по отношение на първото от кумулативно предвидените за престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК наказания е намерил приложение чл. 55 от НК, а другите наказания са определени към средния размер. По-конкретно, тази забележка е основателна досежно наказанието „Глоба”. Действително, липсва логика в това въпреки констатирания превес на смекчаващите обстоятелства това наказание да бъде определяно в средния му размер (този размер, съгласно чл. 343б, ал. 2 от НК, е между 100 и 300 лева), още повече като бъде отчетено установеното по делото относно семейното и имущественото положение на подсъдимия, при съобразяване с чл. 47, ал. 1, изр. 1 от НК. Т. е. - това в случая практически представлява аргумент за намаляване размера на наказанието „Глоба”. Настоящият състав счита, че размерът на това наказание, предвид изложеното тук, също следва да бъде в минималния допустим от закона размер, а именно – 100 лева, в който смисъл следва да бъде изменена атакуваната присъда, независимо от липсата на жалба или П. в това отношение; необходимо е да бъде уточнено, че забраната за „реформацио ин пеюс” не намира приложение в случаите, когато въззивната инстанция прецени, че следва да бъде облекчено наказателноправното положение на подсъдимия (виж в този смисъл Решение № 120/11.03.2002 г. на ВКС, II н. о., постановено по н. д. № 744/2001 г.!). По-различно стои въпросът що се отнася до наказанието „Лишаване от право да се управлява МПС”. Следва да се има предвид, че освен съобразяване с всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства по конкретното дело, при определяне размера на това наказание следва да се държи в особено висока степен сметка за това, че неговият смисъл се открива най-вече в целта по чл. 36, ал. 1 от НК на осъдения да се отнемане възможността да върши други престъпления, конкретно – такива в чиито състави фигурира управлението на МПС. Поради тази причина в това отношение следва най-вече да бъде обърнато внимание на изключително лошата дисциплина на Б. К. като водач и значителната концентрация на алкохол в кръвта му, което сочи завишена обществена опасност на подсъдимия като водач на МПС, съответно – води до извода, че се налага наказанието „Лишаване от право да управлява МПС”, предвид споменатата му цел, да бъде определено в по-висок относителен размер спрямо другите, кумулативно наложени наказания за процесното деяние. Поради това втората съдебна инстанция намира така определения размер на наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК за справедлив, съобразен с обществената опасност на деянието и най-вече – с обществената опасност на дееца и с целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 от НК. Изложеното тук налага протестираната присъда да бъде потвърдена в тази й част.

За уточнение следва да бъде отбелязано, че процесният П. касае единствено приложението на чл. 55 от НК, т. е. – замяната на наказанието „Лишаване от свобода” с „Пробация”.

Предвид признаването на подсъдимия за виновен и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, законосъобразно се явява осъждането на Б. К. за заплащане на разноските по делото.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК, доколкото подсъдимият е извършил умишлено престъпление от общ характер, за което следва да му се наложи наказание „Лишаване от свобода”, в определения от съда изпитателен срок по споменатата по-горе Присъда № 65/04.08.2009 г. по НОХД № 613/2009 г. на РС – К., то отложеното наказание по последната спомената присъда също следва да бъде изтърпяно.

Доколкото след настоящото произнасяне подсъдимият се явява лице, което не е осъдено за пръв път на „Лишаване от свобода” по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, то на основание чл. 60, ал. 1 вр. чл. 57, ал. 1 от същия закон, като се вземе предвид установеното по делото относно обществената опасност на К., която е относима основно към конкретен вид обществени отношения, съдът намира, че типът на затворническо заведение, в което да се търпят наказанията „Лишаване от свобода”, следва да бъде затворническо общежитие от закрит тип, съответно, на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, режимът на изтърпяване на тези наказания да бъде „строг”. Изложеното тук се отнася и до наказанието „Лишаване от свобода” по предходната присъда, доколкото законодателната идея при определяне на вида на затворническото заведение и режима на изтърпяване на наказанието по реда на чл. 57 и сл. от ЗИНЗС (включително досежно чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС) е да се изходи от обществената опасност на осъдения към момента, в който той следва да търпи наказанието. Предвид разпоредбата на чл. 317 вр. чл. 301, ал. 1, т. 6 и 8 от НПК и предвид уважаването на подадения П. относно отмяната на приложението на чл. 55 от НК, настоящата инстанция дължи произнасяне и по тези въпроси.

Ето защо и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 вр. чл. 334, т. 3 и чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК и чл. 59 от НК, въззивният съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА Присъда № 8/13.06.2011 г., постановена по НОХД № 662/2011 г. по описа на РС – К., както следва:

- В ЧАСТТА, с която на подс. Б. Е. К., със снета по делото самоличност, на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК е наложено наказание „Пробация” за престъплението по чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като увеличава наказанието, отменявайки приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, като вместо наказание „Пробация” налага на подсъдимия, на основание чл. 54 от НК, за престъплението по чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, което, на основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 вр. чл. 57, ал. 1 от ЗИНЗС, да се изтърпи в затворническо общежитие от „закрит” тип при първоначален „строг” режим на изтърпяване.

- В ЧАСТТА, с която на подс. Б. Е. К., със снета по делото самоличност, е наложено наказание „Глоба” за престъплението по чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като намалява размера на това наказание от 200 лева на 100 лева.

ПРИСПАДА при изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода”, наложено с настоящото решение, времето, през което подс. Б. Е. К., със снета по делото самоличност, е бил задържан по реда на ЗМВР със заповед с рег. № 159/30.05.2011 г., с начало на задържането 18:50 часа на 30.05.2011 г. и освобождаване на 31.05.2011 г. в 18:50 часа.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, подс. Б. Е. К., със снета по делото самоличност, да изтърпи наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, наложено му с Присъда № 65/04.08.2009 г., постановена по НОХД № 613/2009 г. по описа на РС – К., което наказание, на основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 вр. чл. 57, ал. 1 от ЗИНЗС, да се изтърпи в затворническо общежитие от „закрит” тип при първоначален „строг” режим на изтърпяване.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ.

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: