РЕШЕНИЕ
№ 290
гр. ХАСКОВО, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря Ж. М. Д.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20255600500636 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №159/04.03.2025г., постановено по гр.д.№2525/2024г. Районен съд-
Хасково :ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ЕООД да заплати на А. И. К., на основА.е чл.50 ал.1 предл.1-
во от ЗЗД сумата от 247,57лв.-недължимо платена такса за бързо разглеждане на договор за
кредит №***г., сключен между „Вивус.БГ“ЕООД и А. И. К., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба -19.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата,
като отхвърля иска с правно основА.е чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД за разликата над
247,50лв. до пълния предявен размер от 288лв. като неоснователен; ОСЪЖДА
„Вивус.БГ“ЕООД да заплати на А. И. К. на основА.е чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 43лв.,
представляващи разноски за платена държавна такса; ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ЕООД да заплати
на адв.Д.М.на основА.е чл.38 ал.1 вр. ал.2 от ЗА. Сумата от 480лв. с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Недоволна от така постановеното решение, в частта, в която е отхвърлена исковата
претенция по чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД е останала въззивницата А. И. К., която го
обжалва в посочената част чрез пълномощника си с оплаквА.я за неправилност. Във
въззивната жалба са изложени доводи относно неправилността на изводите на
първоинстанционният съд за отхвърляне на исковата претенция за сумата от 40,43лв.,
представляващи лихва за забава върху главницата. В тази връзка се поддържа, че след като
договорът за кредит е недействителен кредитополучателят следва да заплати само чистата
стойност по кредита, но не и лихва за забава и в тази връзка се позовава на разпоредбата на
чл.22 от ЗПК. Поддържа също, че при сключването на процесния договор за кредит и чрез
предвиждане на такса гаранция по договор за поръчителство, което от своя страна е
свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена
1
императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК, огрА.чаваща минималния размер на ГПР.
Ето защо счита,че посоченият в договора ГПР и общата сума, дължима от потребителя, не
съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота на ГПР, което води до
недействителност на договора. Претендира от въззивната инстанция да отмени решението на
РС-Хасково в обжалваната част и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с
което да уважи иска по чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД в пълния предявен размер.Претендира
присъждане на разноски по делото.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна
„Вивус.БГ“ЕООД, който чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба и излага доводи за
нейната неоснователност.Претендира въззивната инстанция да потвърди обжалваното
решение на РС-Хасково,както и разноски за юристконсултско възнаграждение.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на стрА.те и обсъждане на
събрА.те по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, от активно легитимирана страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните съображения:
РС-Хасково е бил сезиран с иск с правно основА.е чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД от
ищеца А. И. К.,действаща чрез пълномощник срещу ответника „Вивус.БГ“ЕООД, с който
се претендира осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 288лв.,
недължимо платена по недействителен договор за кредит № ***г., сключен между
„Вивус.БГ“ЕООД и А. И. К., ведно със законната лихва от 04.04.2023г. до окончателното
изплащане на сумата. При условията на евентуалност се претендира на същото правно
основА.е заплащане на сумата от 247,57лв., недължимо платена такса за разглеждане по
договор за кредит № ***г., сключен между „Вивус.БГ“ЕООД и А. И. К.,ведно със законната
лихва от 04.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
От представения Договор за кредит №№ ***г. сключен между "Вивус. БГ" ЕООД в
качеството му на кредитор и А. И. К. в качеството му на кредитополучател, се установява,
че кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1 200лв.
със срок на връщане 30 дни, с дата на връщане на кредита -04.05.2023г., със стандартен
лихвен процент от 40, 97% и лихвен процент за срока на кредита 40. 99%. Сумата на
дължимата лихва за срока на кредита е 40,43лв., а ГПР е 49. 70%. Уговорена е такса за бързо
разглеждане в размер на 247,57лв. или общо дължимата сума по договора е в размер на
1488лв.
Съгласно т. 4. 1 и т. 4. 2 от Общи условия на договора за кредит, кредиторът
предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на
подаденото искане за отпускане на кредит, като посочена услуга е допълнителна и
незадължителна, която се предоставя от кредитора по искане на кредитополучателя и
гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането
му. Съгласно 4. 4 за заявка за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на
искането, кредитополучателят дължи такса бързо разглеждане, която се изчислява спрямо
сумата на кредита и срока на договора. Дължимата сума за тази допълнителна
незадължителна услуга е посочена в специалните условия на договора за кредит в
началната стрА.ца.
Не е спорно, че процесният договор за кредит по своя характер е потребителски
договор, като стрА. по него са потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗПК (ищецът е
физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова
институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗПК. В договора изрично е посочено, че е
потребителски, поради което за него са приложими Закона за потребителския кредит, Закона
за защита на потребителите, както и Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги.
Не е спорно и обстоятелството, че уговорената дължима сума по договора е изцяло
2
заплатена от кредитополучателя на 03.05.2022г., което се признава от кредитора "Вивус. БГ"
ЕООД в отговора на исковата молба.
Спорен между стрА.те е въпросът относно дължимостта на сумата от 40,43лв.
представляваща сума на лихвата за срока на кредита и последиците от установяването на
нищожност на клаузата по договора за потребителски кредит предвиждаща заплащането от
потребителя на такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 247,57лв.
Според представените ОУ при сключване на договора кредитополучателят има
възможност да избере от две опции: незадължителна допълнителна услуга "бързо
разглеждане" на искането, за което плаща такса и получаване на становище от 15 минути до
2 часа след подаване на заявката за сключването на договор или обикновена заявка без такса,
при която кредитодателят да вземе становище в срок от 7 дни, т. е при необходимост от
разглеждане на заявката в по-кратък срок, кредитополучателят винаги ще е принуден да
избере опция бързо разглеждане. Таксата за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо
сумата и срока на договора в случая 247,57лв. и е около 1/4 от размера на получения кредит,
поради което липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от
кредитодателя, поради което е прието от първоинстанционният съд, а няма и въззивна жалба
срещу решението в тази част,че посочената такса не е следвало да се заплаща от
потребителя, тъй като кредиторът по никакъв начин не е доказал какви обстоятелства
налагат начисляването на подобна такса, както и че е разгледал заявката на
кредитополучателя в срок между 15 минути и 2 часа. Липсват доказателства за часа, в който
е подадено заявлението и часът, в който е сключен договорът между стрА.те, т. е липсват
доказателства, че кредитодателят е представил становище по искането в посочения срок от
15 минути до 2 часа, поради което не са доказА. предпоставките за начисляване на такава
такса и пр.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ,ал.1 от ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързА. с договора за
потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързА. с усвояване и управление на кредита.
Според дефиницията, дадена в т. 4. 2 от Общите условия, които са неразделна част от
договора за кредит таксата за бързо разглеждане представлява такса за извършена от
кредитора допълнителна незадължителна услуга и гарантира предоставяне но отговор до 15
минути, като съгласно т. 4. 4 се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора. От
така заложената дефиниция на процесната такса може да се направи несъмнен извод, че
разглеждането на заявка за отпускане кредит, като начален етап от сключването на договора
представлява дейност по усвояването на кредита и не би могла да се подведе под
дефиницията за "допълнителни услуги" по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, за която дейност
е предоставена законова възможност кредитодателят да събира допълнителни такси.
Посочената правна норма е от императивен порядък, поради което същата не може да бъде
дерогирана от стрА.те по договора, а от друга страна наличието на клаузи в договора, които
са в противоречие с императивните й предписА.я се явяват нищожни поради противоречие
със закона.
От друга страна, таксата за експресно разглеждане по съществото си представлява
разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита –чл.19, ал.1 и 2 от ЗПК. Този
извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя",
съдържаща се в§1, т.1 от ЗР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички
други разходи, пряко свързА. с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързА. с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,
или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
3
В този смисъл е установената практика на СЕС, като с Решение от 21.03.2024г. по
дело С-714/2022г. е прието, че чл.3, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на
понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам
и в понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и,
когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на
съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит.
Настоящият случай е именно такъв. Независимо, че в договора изрично е посочено,
че ГПР не включва разходите на кредитополучателя за таксите за допълнителни
незадължителни услуги, каквато е таксата за бързо разглеждане, то съгласно даденото
тълкуване на Директива 2008/48/ЕО с посоченото по-горе решение на СЕС тази такса се
включва в ГПР и в случая цели именно да прикрие действителните разходи по кредита, за да
бъде формално спазено изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно тази разпоредба,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент, който към момента на
сключване на договора е бил 0. 0 %, плюс 10 пункта), което означава, че общите разходи по
кредита не могат да надхвърлят 50 %. Клаузи в договор, надвишаващи определените
предели по ал. 4, са нищожни по аргумент от чл.19, ал.5 от ЗПК.
В договора за кредит е посочено, че размерът на ГПР е 49, 70 %, а съгласно
дефиницията на ГПР в т. 7. 1 от Общите условия към договора в него не се включват
разходите по допълнителни незадължителни услуги, към които се числи и таксата за бързо
разглеждане на кредита в размер на 247,57лв. Ако таксата за процесната допълнителна
услуга бъде включена в общите разходи по кредита, то това несъмнено води до
превишаване на огрА.чението по чл.19, ал.4 от ЗПК. След като в договора не е посочен
действителния размер на ГПР, то договорът за кредит не отговаря на изискването на
чл.11,т.10 от ЗПК, поради което целият договор е недействителен.
След като съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързА. с усвояване и управление на кредита, а въведената
такса за бързо разглеждане по т. 4. 2 и т. 4. 4 за допълнителна незадължителна услуга е
свързана с усвояването на кредита и по същество представлява скрито оскъпяване на същия
и до промяна на ГПР многократно над допустимите размери, то клаузите са нищожни като
противоречащи на закона на основА.е чл.26, ал.1,предл.1-во от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части на
договора не влече нищожност на целия договор, когато те са заместени по право от
повелителни норми на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая настоящият съдебен състав счита, че не
е налице нито една от посочените хипотези. Нищожната клауза на процесният договор за
кредит относно определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от повелителна
норма на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил сключен дори и ако в него
не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като за ГПР е въведено изричното изискване в
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В този ред на мисли следва да се приложи разпоредбата на чл.22 от
ЗПК, съдът намира за приложима за цялото договорно правоотношение. Посочената правна
норма изрично посочва, че когато не са спазени изисквА.ята на конкретни разпоредби от
закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между
изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
При наличието на изцяло недействителен договор за потребителски кредит поради
4
неясно посочен ГПР и какво включват посочените 49,70% , кредитополучателят дължи
само чистата стойност на кредита, т.е. предоставената му главница, но не и
лихви,такси,разноски и пр.
В този ред на мисли въззивната инстанция счита, че кредитополучателят освен
фиксираната в договора такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 247,57лв. не
дължи и посочената в същия този недействителен договор лихва в размер на 40,43лв. за
срока на кредита и за периода от 04.04.2023г. до 04.05.2023г., тъй като при наличието на
недействителен договор не би могло да се приеме, че лихвата за срока на кредита е
индивидуално договорена. Наличието на недействителен договор за потребителски кредит е
основА.е за заплащане само на усвоената главница по този кредит, поради което изводите
на първоинстанционният съд за дължимост на лихва в размер на 40,43лв. за срока на
кредита са неправилни. Връщането на посочената сума, заплатена от ищцата на основА.е
недействителен договор е основателно, поради което иска по чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД и
за тази сума се явява основателен и доказан. Т.е. предявеният иск по чл.55 ал.1 предл.1.во от
ЗЗД е изцяло основателен и доказан за пълния предявен размер от 288лв.
Като е направил изводи различни от горепосочените РС-Хасково е постановил
неправилно решение, в частта,в която е отхвърлена исковата претенция за сумата от
40,43лв., представляваща разликата над уважения размер на исковата претенция от 247,57лв.
и до пълния предявен размер от 288лв., поради което в посочената част ще следва да се
отмени и вместо него да се постанови ново по съществото на спора, с което ответното
дружество да се осъди да я заплати на ищцата и сумата от 40,43лв., като платена без
основА.е. На въззивницата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в
размер на 25лв., платена държавна такса за въззивно обжалване.
С оглед изхода от за въззивното производство на пълномощника на въззиваемата
адв. Д.В.М. на основА.е чл.81 вр. чл.78 ал.3 от ГПКвр. чл.38 ал.2 от ЗА следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. за осъществена безплатна правна
помощ и съдействие на въззиваемия, които разноски ще следва да бъдат възложени на
въззиваемата страна. При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът
съобрази фактическата и правна сложност на делото, ниският материален интерес на
въззивното обжалване/40,43лв./, обстоятелството, че пълномощникът на въззиваемата не е
участвал в проведеното едно единствено съдебно заседА.е по делото, извършената пред
въззивната инстанция адвокатска работа, свързана с подаването на въззивна жалба и
писмено становище. Мотивиран от горното ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №159/04.03.2025г., постановено по гр.д.№2525/2024г. Районен
съд-Хасково, в частта, в която се отхвърля предявения иск от А. И. К., ЕГН ********** от
гр.***, със съдебен адрес гр.***-адв.Д.В.М.-АК-Пловдив срещу „Вивус.БГ“ЕООД, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.***, с правно основА.е чл.55 ал.1 предл.1-
во от ЗЗД за сумата от 40,43лв., представляваща разликата над уважения размер 247,50лв.
до пълния предявен размер на исковата претенция от 288лв., като неоснователен, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.*** да заплати на А. И. К., ЕГН ********** от гр.***, със съдебен адрес гр.***-
адв.Д.В.М.-АК-Пловдив ,на основА.е чл.50 ал.1 предл.1-во от ЗЗД, сумата от 40,43лв.,
представляваща недължимо платена лихва върху главница от 1 200лв. за срока на кредита,
за периода от 04.04.2023г. до 04.05.2025г., по недействителен договор за кредит №****г.,
сключен между „Вивус.БГ“ЕООД и А. И. К., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба -19.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 25лв.,платено държавна
такса.
5
ОСЪЖДА "Вивус БГ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.***, да заплати на адв. Д.В.М. адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. на основА.е
чл.38 ал.2 от ЗАдв. за осъществена безплатна правна помощ и съдействие на въззиваемата А.
И. К..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6