№ 22
гр. Търговище, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на дванадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
в присъствието на прокурора Д. П. С.
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20233500500302 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Прокуратура на Република
България-гр.София против решение №572/ 17.11.2023г., постановено по гр.д.
№890/2023г. по описа на Районен съд-Търговище, с което същата е осъдена да
заплати на ищеца Ю. М. К. от с.М., общ.Търговище обезщетение по чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ в размер на 2 500 лв., от която сума -1 500 лв. за
неимуществени вреди и 1 000 лв. обезщетение за неразумен срок на
производството по ДП № 296-ЗМ-191/2021г. по описа на РУ МВР гр.Лозница,
ведно със законната лихва, считано от 24.04.2023 год. до окончателното
изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в
размер на 710 лв. С доводи за нарушения на закона и необоснованост
въззивникът моли за отмяна на решението и за отхвърляне на предявения иск,
евентуално-за намаляване на присъденото обезщетение и разноските, поради
прекомерност.
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата
страна, действаща чрез процесуалния си представител адв.А. С. от АК-
Търговище оспорва основателността на въззивната жалба и моли за
1
потвърждаване на решението.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд
констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Жалбата е допустима, но неоснователна.
Предявеният иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата 2 500 лв. е
обоснован с обстоятелствата, че срещу него е образувано и водено ДП № 296-
ЗН-191/14.12.2021г. на РУ-Лозница по чл. 343б, ал.3 от НК за управление на
л.а.“Ауди А6“, рег. №******* СК, след употреба на наркотични вещества-
амфетамин, установено по надлежния ред, както и му е отнето свидетелството
за управление на МПС на водач до 12.05.2023г., прекратено с постановление
от 14.04.2023г. на РП-Разград, поради това, че ищецът не е извършил
престъпление, тъй като не е употребил наркотични вещества при управление
на МПС, но претърпените от него неимуществени вреди от тези действия не
са възмездени до настоящия момент.
С писмен отговор в срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответникът
оспорва иска с възражения за липса на предпоставки по чл.2, ал.3 от ЗОДОВ
за ангажиране на имуществената му отговорност.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
Представените по делото писмени доказателства установяват, че срещу
ищеца е образувано и водено ДП № 296-ЗН-191/14.12.2021г. на РУ-Лозница
по чл. 343б, ал.3 от НК за това, че на 14.12.2021г. около 23,40ч. в гр.Лозница
управлява л.а.“Ауди А6“, рег. №******* СК, след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, както и му е отнето свидетелството за
управление на МПС на водач до 12.05.2023г., прекратено с постановление от
14.04.2023г. на РП-Разград, потвърдено с постановление от 20.07.2023г. на
ОП-Разград поради това, че ищецът не е извършил престъпление, тъй като не
е употребил наркотични вещества или техни аналози при управление на
МПС, доказано от заключението на назначената експертиза.
С оглед разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
2
лицето или че извършеното деяние не е престъпление.Отговорността е от
обективен характер и се ангажира във всички случаи на незаконно обвинение,
независимо от обстоятелствата дали при започване на разследването
фактическата обстановка е сочела на необходимост от провеждането му,
както и дали всички процесуално-следствени действия са извършени в
съответствие с разпоредбите на НПК- решение №78/18.02.2009г. по гр.д.
№5838/2007г. на ВКС, ІІг.о. А в съответствие с принципното разрешение по т.
6 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК по т. д. № 3/2004 г., прокуратурата е
пасивно легитимирана да отговаря по иск за обезщетение за вреди и от гледна
точка на това, че същата упражнява надзор върху разследващите органи и
полицията, и е компетентният орган да повдигне и поддържа обвинение в
извършването на престъпление от общ характер. Съобразно задължителните
разяснения на ТР №5/2015г. на ВКС, длъжник по материалното
правоотношение е държавата, а правозащитните органи я представляват като
процесуални субституенти, както и че дори само един правозащитен орган да
представлява държавата, то това не би могло по никакъв начин да наруши
принципа за пълно обезщетение на всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Основанието за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ е
обективният факт, че лицето е било обвинено в извършване на престъпление
по Наказателния кодекс и производството е прекратено, защото не е
извършило престъплението, като пасивно отговорни са всички държавни
органи, измежду изброените в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, които с действията си са
допринесли за образуване и водене на наказателното производство. Няма
значение дали конкретните действия, предприети от органите на
предварителното производство и прокуратурата са били в съответствие с
процесуалния закон, не е налице и обвързване от наличието или липсата на
вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Според трайната
съдебна практика, употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз "обвинение в
извършване на престъпление" следва да се тълкува в по-широк смисъл за
нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален
смисъл, т.е. хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е осъществена, дори и да не
е повдигано обвинение и уличеното лице да не е привличано в качеството на
обвиняем. Когато досъдебното наказателно производство е образувано срещу
неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно
3
престъпно деяние, уличеният търпи вреди от наказателното преследване, ако
той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние.
В тези случаи ищецът търпи вредите от наказателното преследване от
момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство.
Отговорността следва да се ангажира и при неоснователно упражнена
принуда-както чрез мерки за процесуална принуда срещу уличеното лице,
така и чрез прилагане на принудителните административни мерки.
Предвид разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, необходимо е претърпените
от ищеца вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането, като
следва да се преценят характера на обвинението, осъществените процесуални
мерки на принуда, продължителността на наказателното преследване, данните
за личността на подсъдимия, с оглед доколко обвинението и действията са се
отразили негативно на физическото му здраве, психиката му, на контактите и
социалния му живот, на положението му в обществото, работата,
възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и
всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални
страдания, съобразно конкретиката на случая-решение №223/04.07.2011г. по
гр.д.№295/2010г. на ВКС, ІVг.о., като обезщетението се определя глобално,
съобразно общия критерий за справедливост-чл.52 от ЗЗД-т.11 от
Тълкувателно решение №3/22.04.2004г. по т.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС.
В конкретния случай, съгласно неопроверганите показания на св.А. К.а,
сестра на ищеца, последният бил скромен младеж, който не е употребявал
наркотици и не е злоупотребявал с алкохол, но изпитвал срам и притеснения
след случая от учители, роднини, близки и приятели, живеел в малко
населено място и след обявяване в телевизионните новини бил разпознат от
хората, като извършител на деянието. Наред с обстоятелствата, че е задържан
за 24 часа и е призоваван по разследването, което е продължило неоправдано
дълго време за престъпления от такъв вид, както и че свидетелството му за
правоуправление е било отнето за повече от 16 месеца, то следва да се
приеме, ищецът е претърпял притеснения и неудобства в ежедневието, както
и други отрицателни изживявания, влошили съществено качеството му на
живот през значителен период от време. Съобразно интензитета на
негативните последици и изискванията за справедливост по чл.52 от ЗЗД,
следващото се обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
следва да бъде определено на сумата 10 000 лв., като необжалването от негова
страна по административен ред на принудителната мярка не е неправомерно
поведение, обуславящо намаляване на обезщетението.Ищецът претендира
4
сумата 2 500 лв., поради което предявеният иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
за причинени морални вреди е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Предвид горното, решението на районния съд е постановено в
съответствие със закона и следва да бъде потвърдено, на осн.чл.271, ал.1 от
ГПК.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
направените във въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв., което също е непосредствено над
минимума и липсва основание за намаляването му.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №572/17.11.2023г., постановено по гр.д.
№890/2023г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА ответника Прокуратура на Република България-гр.София да
заплати на ищеца Ю. М. К. от с.М., общ.Търговище, ЕГН: **********
направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 600
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5