Р Е Ш Е Н И Е
№……………./30.10.2023 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и девети септември през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретаря Г.Стефанова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 54
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове от Т.Д.И.
срещу Г.Г.П. за заплащане обезщетения за пропуснати ползи от продажби,
вследствие възлагане и извършване на незаконно строителство в гр. Варна, ул.
"Черни връх" № 15, с което изграждането на обектите, предвидени за ищцата
е станало невъзможно, в общ размер 30 454 лв., от които: 19785 лв. обезщетение
за апартамент № 6 с площ 93.13 кв. м, 6 599 лв. обезщетение за офис
"А" с площ 23.80 кв. м и 4 070 лв. за гараж № 3 с площ 18.96 кв. м,
както и обезщетение в размер 30 000 лв. за причинени неимуществени вреди:
претърпени болки и страдания, вследствие водените лично и по възлагане от
ответницата срещу ищцата дела, за които ответницата е знаела, че липсват
основания, в периода от 16.10.2013 г. до 16.10.2018 г., по чл. 45 ЗЗД, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете – 16.10.2018
г. до окончателно изплащане на главниците.
Ответницата оспорва исковете.
Твърди, че ищцата е отказала да съдейства за узаконяването на сградата, като не
е съгласувала инвестиционни проекти. Предявява възражения за погасяване
вземанията по давност, евентуално за прихващане със сумата 60 000 лв., представляваща
увеличена стойност, евентуално обезщетение за разноските за извършване на СМР
за изграждане на апартамент № 6 с площ 103.22 кв. м, офис "А" с площ
23.30 кв. м и гараж № 3 с площ 21.32 кв. м, всички търпими, в периода
1999-април 2000 г. и за довършителни работи по общите части на сградата,
последните въз основа на решение на ОС на ЕС в периода май 2000-ноември 2002 г.
Сочи, че с построяване на сградата в груб вид през 2000 г. за ищцата е
възникнала възможност да се разпореди с обектите (л. 322 и л. 368).
Ищцата оспорва възраженията.
Намира, че давностният срок в случая започва да тече от 06.11.2014 г., когато
строежът е обявен за неузаконяем.
По същество страните поддържат
становищата. Представят бележки. Ответницата претендира разноски. Ищцата оспорва
заплащането на сумата.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, прие за установено следното:
Исковете и отговорът са
допустими и надлежно предявени.
По извършването на твърдените
действия:
Представеният от ищцата
договор от 23.08.1999 г. за групов строеж (л. 22) е подписан от ответницата и
не е подписан от ищцата.
Между страните е безспорно, че
въз основа на този договор, с участието на ответницата е възложено и извършено
строителството на обектите, предмет на възражението за прихващане, поради което
изграждането на обектите, за които ищцата е запазила права на строеж, е
невъзможно.
Безспорно е също, че обектите
по иска и по възражението се различават само по идеалните части от общите
части, които принадлежат към тях вследствие незаконното строителство на
последния етаж от сградата в повече от разрешеното (л. 386, гръб).
По противоправността на
състоянието:
От представеното от
ответницата удостоверение от 02.10.2018 г. (л. 245) се установява, че сградата
е била завършена в груб вид с частично изпълнени довършителни работи.
С решение № 778 от 08.06.2022
г. по адм. д. № 560 по описа за 2020 г. на Варненския АдмС (л. 396), потвърдено
с решение № 925 от 26.01.2023 г. по адм. д. № 7433 по описа за 2022 г. на ВАС РБ
(л. 399) е отхвърлена жалбата на ищцата срещу удостоверение № 34 от 04.07.2014
г. за търпимост на сградата (л. 240).
Търпимият строеж е по
определение незаконен (решение № 13667 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. №
2554/2016 г., II о.), но законодателят му е придал правното положение на
законен строеж (решение № 778 от 27.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2021/2008 г.,
IV г. о., ГК, макар и за търпимите строежи по пар. 16, ал. 1 ПР ЗУТ).
Поради това съдът приема, че
състоянието не е противоправно.
По вредите:
Удостоверението за търпимост е
издадено на 04.07.2014 г. (л. 240).
Съдът приема, че в този момент
е станало възможно сключването на договор за продажба на изградените обекти и
невъзможно изграждането на предвидените.
Търпимите строежи могат да
бъдат продадени. Ищцата не е изгубила възможността да получи цената на
строителни обекти в сградата.
В заключението на вещото лице П.П.
(л. 561-562) цените на изградените търпими обекти и на предвидените обекти към
този момент се различават. В обясненията си в откритото съдебно заседание
(л.566) вещото лице сочи, че разликата идва от степента на завършеност.
Съдът приема, че не е
доказано, че изграждането на търпимите вместо предвидените обекти, е довело до
намаление на стойността.
Дори да се приеме, че е
допустимо да се разгледа искане за присъждане на разликата между стойностите на
търпимите и предвидените обекти, ищцата не е претърпяла такава загуба.
По иска за неимуществени вреди
вследствие водените дела в периода от 16.10.2013 г. до 16.10.2018 г. по списъка
на л. 210-211 от делото:
От кореспонденцията по
електронната поща не се установява, че ответницата е знаела, че претенциите й
са неоснователни.
От представеното в заверен
препис (л. 90) постановление от 14.08.2013 г. е видно, че прокурорът е отказал
да отправи искане до РС за назначаване на психиатрична експертиза и е прекратил
преписката.
В показанията си свид. Г.Д.,
сестра на ищцата сочи, че те двете и майка им били много засрамени от искането
за настаняване ищцата на лечение (л. 567).
Само подаването на сигнал и
прекратяването на преписката обаче, не са достатъчни, за да се приеме, че ответницата
е знаела, че липсва основание за настаняване ищцата на лечение.
По делото няма доказателства,
че ответницата е знаела и въпреки това е злоупотребила с правото на иск.
Исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Ответницата не твърди, че е
платила възнаграждение, а че е договорила с адв. Т. да я защитава безплатно,
тъй като е материално затруднена.
Ищцата не е предявила до
приключване на производството, а едва в писмените бележки възражения за
недействителност на договора за правна защита и за прекомерност на
възнаграждението (определение № 339 от 27.09.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2931/2022 г., IV г. о., ГК).
Съдът приема, че следва да бъде
определено възнаграждение за безплатната адвокатска помощ в размер на 5600 лв.
Ищцата следва да заплати на адвокат М.Т. тази сума.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Т.Д.И.
ЕГН ********** *** срещу Г.Г.П. ЕГН ********** *** за заплащане обезщетения за
пропуснати ползи от продажби, вследствие възлагане и извършване на незаконно
строителство в гр. Варна, ул. "Черни връх" № 15, с което изграждането
на обектите, предвидени за ищцата е станало невъзможно, в общ размер 30 454 (тридесет
хиляди и четиристотин и петдесет и четири) лв., от които: 19785 лв. обезщетение
за апартамент № 6 с площ 93.13 кв. м, 6 599 лв. обезщетение за офис
"А" с площ 23.80 кв. м и 4 070 лв. за гараж № 3 с площ 18.96 кв. м,
както и обезщетение в размер 30 000 (тридесет хиляди) лв. за причинени
неимуществени вреди: претърпени болки и страдания, вследствие водените лично и
по възлагане от ответницата срещу ищцата дела, за които ответницата е знаела,
че липсват основания, в периода от 16.10.2013 г. до 16.10.2018 г. , на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете – 16.10.2018 г.
до окончателно изплащане на главниците.
ОСЪЖДА Т.Д.И. с. ЕГН, с. а. да заплати на адв. М.К.Т. от ВАК сумата 5600 лв. (пет хиляди и шестстотин)
лева, представляващи възнаграждение за
оказана безплатно адвокатска помощ на ответницата Г.Г.П. с. ЕГН,
с. а. в
производството пред ВОС, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: