№ 21204
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110117337 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на „**********“ ЕАД срещу А. З. С., с която са
предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните задължения за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ************, с абон. № 103470, а именно: 1 433.83 лв.
– цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законната лихва от 24.07.2024 г. до изплащане на вземането; 209.35 лв. – мораторна
лихва за периода от 15.08.2022 г. до 05.07.2024 г.; 27.32 лв. – цена на извършена услуга
дялово разпределение през периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва от 24.07.2024 г. до окончателното плащане; 6.61 лв. – мораторна лихва за периода от
15.08.2021 г. до 05.07.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 45215/2024 г. по описа на СРС, 85 състав.
Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е било налице през процесния период договорно отношение за
продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответника в качеството му на наемател и
титуляр на партидата за топлоснабдения имот, към което са приложими общите условия на
ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил
за исковия период топлинна енергия за имота, но ответникът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от
„********“ АД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.
Претенцията си за цената на услугата дялово разпределение основава на клауза от общите си
условия.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. З. С. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на договорно
отношение с ищеца, във връзка с което оспорва да има качеството на собственик, титуляр на
вещно право на ползване или наемател на имота и да е сключвал договор за доставка на
топлинна енергия с дружеството. Оспорва количеството и цената на реално потребената
топлинна енергия в имота през исковия период. Оспорва да е извършвано през периода
редовно топлинно счетоводство, във връзка с което изтъква, че няма доказателства относно
регистрирането на „******** ********“ ООД като търговец, извършващ услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, а договорът му с етажната собственост е изтекъл.
Оспорва общият топломер в абонатната станция да е бил технически годен през процесния
период. Счита, че са начислявани от ищеца лихви върху прогнозни сметки. Възразява срещу
размера на лихвите. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за
отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „********“ АД изразява становище, че
дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните изисквания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на
суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 45215/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в
предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира,
че те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 139, ал. 2, пр. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на исковата претенция за цената на доставената топлинна енергия е
необходимо ищецът да докаже пълно и главно следните факти: наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните; количеството
на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната цена;
изискуемост на вземането.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти
на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153,
2
ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
Съгласно т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС:
„Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“. В мотивите към т. 1 е прието следното:
„Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран
в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести
общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената
на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди...“.
В случая ищецът претендира цената на потребената в имота през исковия период
топлинна енергия от ответника в качеството му на наемател на жилището и титуляр на
откритата в дружеството партида за имота. От представените писмени доказателства е
видно, че наемател на общинския имот е била майката на ответника, а след нейната смърт
през 1995 г. той е останал в имота, срещу което собственикът Столична община не се е
противопоставил, а го е третирал като наемател на имота. От изложеното следва, че през
3
исковия период ответникът е бил държател на имота на облигационно основание.
Собственикът или титулярът на вещното право на ползване върху имот в сграда в
режим на етажна собственост по презумпция на закона се смята за потребител на топлинна
енергия, но посочването им в чл. 153, ал. 1 ЗЕ като страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. В случая е доказано по
делото, че ответникът – наемател е подал до ищцовото дружество Молба-декларация от
18.09.2002 г. за откриване на партида за имота на негово име. Документът е оспорен с
отговора на исковата молба в частта относно положените подписи, поради което е открито
на основание чл. 193 ГПК производство за проверка на неговата автентичност, като му е
указано, че носи доказателствената тежест да установи неавтентичност на документа в
оспорената част, за което не сочи доказателства. В първото открито заседание след
представяне от ищеца по реда на чл. 183 ГПК на оригинала на документа и запознаване с
него ответникът изрично заявява, че не оспорва подписа си, което е достатъчно да се
приеме, че молбата-декларация е подписана от него. Съдът намира, че тя има характер на
предложение за сключване на договор с ищеца за доставка на топлинна енергия в процесния
имот, което очевидно е прието от „**********“ ЕАД с конклудентни действия, щом
фактурите и съобщенията към тях са издавани на името на ответника и щом именно ищецът
представя молбата-декларация като писмено доказателство по делото.
Следователно, независимо че ответникът през разглеждания период не е бил
собственик или носител на вещно право на ползване върху имота, по делото е доказано
сключването между него и ищеца чрез подаването на молбата-декларация за откриване на
партида на нарочен договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот. Договорът
съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „**********“ ЕАД на клиенти в град София,
одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
За установяване факта на доставяне през исковия период на топлинна енергия в наетия
от ответника имот и нейната цена са представени по делото съобщения към фактури,
писмени доказателства от третото лице – помагач и е прието заключението на съдебно-
техническата експертиза.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно, компетентно и обосновано, се изяснява следното: За процесния период редовно
са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по
този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна
собственост. Топломерът в абонатната станция през исковия период е бил изправен, тъй като
е преминавал проверки, които, макар и понякога да са извършвани след законовия срок,
винаги са приключвали със заключение за съответствие. За исковия период остойностяването
на потребената топлинна енергия в процесния имот е извършвано на база прогнозни
стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение „********“ АД. През
периода радиаторите в имота са били демонтирани и не е ползвана топлинна енергия за
отопление на имот. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана по
4
показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота, но за периода 2022 г. – 2023 г. абонатът
не е осигурил достъп за отчет на водомера, поради което за този период топлинната енергия
за битово горещо водоснабдяване е начислена служебно на брой лица с разходна норма 140
лв./денонощие/1 бр. потребител. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, която е била изчислявана по нормативно установена формула и е разпределяна
между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по
проект, като изчисленията са правилно извършени. Вещото лице Т. посочва, че дяловото
разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби.
Доверявайки се изцяло на заключението на съдебно-техническата експертиза,
намиращо опора в представените от „********“ АД документи за извършеното дялово
разпределение, въз основа на които ищецът е издал съобщенията към фактури, съдът
намира, че в случая е доказана реалната доставка на топлинна енергия в процесния имот.
Възраженията на ответника по отношение на регистрацията на дружеството,
извършвало дяловото разпределение, и по отношение на срока на договора за топлинно
счетоводство са ирелевантни – първо, те касаят различно дружество, а не „********“ АД, за
което по делото се установява, че е извършвало дяловото разпределение през процесния
период, и второ, тези въпроси нямат никакво отношение към основанието на иска за цената
на доставената топлинна енергия, щом по делото е установено изпълнение на задължението
на ищеца по сключения с ответника договор да доставя топлинна енергия в имота.
След като по делото е доказано наличието на валидно договорно правоотношение
между страните с предмет доставка на топлинна енергия в процесния имот, както и
действителното доставяне на такава, то искът срещу ответника за нейната цена се явява
доказан по основание. Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в
имота е от значение единствено за доказването на размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му предвид разпоредбата
на чл. 162 ГПК.
На ищеца се дължи цената на реално доставената топлинна енергия през исковия
период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо
стойността на издадените месечни фактури не е от съществено значение за определяне на
размера на ищцовото вземане.
Във връзка с размера на дължимата цена за доставената топлинна енергия, доколкото от
заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че в имота е ползвана през
исковия период топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, наред с което е
начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, следва да се посочи
следното:
На основание чл. 153, ал. 6 вр. ал. 2 ЗЕ потребителят дължи цена за топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, до момента на прекратяване на
топлоснабдяването в цялата сграда.
5
В мотивите към Решение № 5/22.04.2010 г. по конст. д. № 15/2009 г. на КС, е посочено,
че сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС. Предназначението на
сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата – етажна собственост, и
чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на
потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна енергия в сградата чрез
затопляне на стените, подовете и пр. и повишава температурата в цялата сграда. Общите
части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на
някои собственици и титуляри на вещни права. При съсобствените вещи в сгради – етажна
собственост, след като всички обитатели участват в ползите им, изразяващи се в отопляване
на цялата сграда, така те трябва да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на
стойността на полученото количество топлинна енергия за общите части и сградната
инсталация.
В мотивите към ТР № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, е прието,
че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва
чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Потребител на услугата е цялата
етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може
да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
На следващо място, налице е тълкуване с Решение от 09.12.2019 г. по съединени дела
С-708/17 и С-725/17 на СЕС, съгласно което е допустима национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, както и която
предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за
сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Всичко изложено обосновава извод, че щом ответникът е клиент на топлинна енергия
за процесния имот, находящ се в топлоснабдена сграда, той несъмнено дължи заплащане на
цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, независимо дали ползва
топлинна енергия за инвидивудалния си обект.
На съда е служебно известно, че с Решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. д. № 85/2024 г.
по описа на ВАС, 5-членен състав, е оставено в сила Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д.
№ 746/2021 г. по описа на ВАС, 3-членен състав, с което са отменени т. 6.1.1 от Методиката,
Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на
енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № ЕРД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на
енергетиката. Решението за отмяната има действие от влизането му в сила съобразно
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, т. е. отмяната засяга правоотношения, развили се след
влизане в сила на решението, какъвто настоящият случай не е, поради което отмяната е
6
ирелевантна за основателността на исковите претенции.
От друга страна, с Решение от 23.10.2025 г. по дело C-760/23 СЕС приема, че член 9,
параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври
2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и
2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в
сграда етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за
топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и
доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на
сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия
обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се
изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на
топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди,
гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В т.
62 от мотивите на решението е посочено, че макар математическата формула, посочена в т.
6.1.1 от Методиката за дялово разпределение, да се основава на обективни данни, тя не
отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на
разглежданата в главното производство отоплителна инсталация, като подобна формула би
следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата като нейната
изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали,
както и евентуалната загуба на топлина.
В Решение № 6747/07.11.2025 г. по в. гр. д. № 2694/2025 г. по описа на СГС, е прието,
че с даденото разрешение от СЕС възникването на задължението на собствениците на
индивидуални обекти в сградата в режим на етажна собственост да заплащат разходите за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем
на апартаментите по проект, не е отречено, а предмет на изясняване е единствено точността
на методиката за определяне на неговия размер. Нормата на чл. 162 ГПК предвижда, че
когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер,
съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.
Следователно в случаите, в които е установено, че собственият на потребителя имот се
намира в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, респ. потребителят
обективно се ползва от топлинната енергия, отдадена от общите части на сградата и
топлообмена между отопляемите и неотопляемите обекти, предявеният иск за заплащане на
цената на тази енергия не може да бъде отхвърлен единствено по причина, че методиката за
определяне на тази стойност е неточна или непрозрачна. Ако обстоятелствата по делото
сочат, че определен параметър, свързан с реалното функциониране на отоплителната
система, не е бил взет предвид при извършване на разпределението на топлинната енергия,
той следва да бъде установен и размерът на иска следва да бъде преизчислен именно чрез
вземане заключението на вещо лице. Съгласно приложимата през процесния период т. 6.1.1
от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна
7
собственост /отм./ количеството на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
се определя от лицето по чл. 139, ал. 1 ЗЕ, извършващо дяловото разпределение, по
изложената математическа формула, като се вземат предвид следните обстоятелства: вида на
изпълнението на вътрешната отоплителна инсталация в сградата /с открито или скрито
изпълнение по проект/, общата инсталирана мощност на всички физически присъединени
отоплителни тела към вътрешната отоплителна инсталация на сградата през отчетния
период, определена при проектни условия, и денградусите за отчетния период. В т. 6.1.3. от
Методиката е предвидено, че така определеното количество на топлинната енергия се
разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, а според § 1, т. 38 ДР
ЗЕ „отопляем обем на имот“ включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната
помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за
отопление по проект. Видно от приложимата към процесния период нормативна уредба,
изчислението на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, се основава на
критерии, които са приложими по отношение на всяка сградна инсталация във всяка сграда
в режим на етажна собственост. Индивидуалността на тези параметри с оглед конкретния
случай се отразява единствено в техния числен размер. За разлика от тях посочените в
решението на СЕС параметри, касаещи изолацията на сградата и изолацията на
отоплителната система, използваните за тази система материали, респ. отражението на тези
обстоятелства върху загубата на топлинна енергия в рамките на самата етажна собственост
/загубите до границата на собствеността са приспаднати за сметка на топлопреносното
предприятие/, не са общовалидни. Това е така, защото изискванията за енергийна
ефективност на всяка конкретна сграда зависят от вида на сградата и момента на нейното
построяване, респ. са налице множество сгради, към които параметрите се явяват
неприложими. Задължението проектната документация на строежа да бъде съобразена с
изискванията за осигуряване на топлосъхранение и икономия на енергия е законоустановено
с ЗИДЗТСУ /обн. ДВ, бр. 79 от 1998 г./ и Наредба № 1 от 5.01.1999 г. за проектиране на
топлоизолацията на сгради, с която са отменени действалите до този момент Наредба № 1 от
28.07.1992 г. за разработване на част „Топлотехническа ефективност на ограждащите
конструкции на сградите“ към проучвателните и проектните работи /ДВ, бр. 104 от 1992 г./ и
Нормите за проектиране на топлоизолацията на сгради /публ. в Бюлетина за строителство и
архитектура, кн. 6 от 1987 г.; изм., бр. 6 – 7 от 1991 г./, като тези изменения не засягат
заварените сгради извън случаите на пристрояване и надстрояване, а впоследствие – и при
извършване на основен ремонт и преустройства. В случаите, в които параметрите не са
приложими, топлопреносното предприятие не е длъжно да доказва тяхната неприложимост,
а следва да извърши разпределението въз основа на останалите обективни критерии,
заложени в Методиката. Следователно необхванатите от Методиката параметри не
подлежат на изследване във всеки случай на предявен иск за цена на доставена топлинна
енергия, а единствено при релевирано възражение, че действително доставената топлинна
енергия за сградна инсталация е в по-малък обем поради неотчитане на някой от тези
параметри. При наличие на такова възражение, ако от доказателствата по делото се
установи, че през процесния период е била налице изолация на сградата или на
8
отоплителната система с определени вид и характеристики, която оказва съществено
влияние върху обема на отдадената топлинна енергия от сградната инсталация или
възможността за топлинен обмен между обектите в сградата, съдът следва по реда на чл. 162
ГПК да вземе заключението на вещо лице по съдебно-техническа експертиза за определяне
размера на вземането. Предвид достигнатия от СЕС извод в т. 62 от решението, че
Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички, вещото лице не следва да
замества Методиката или да съставя изцяло нова формула, а следва единствено да добави
липсващия параметър под формата на числен коефициент, който да бъде приложен върху
полученото по реда на Методиката количество топлинна енергия за сградна инсталация. Въз
основа на така определеното количество следва да бъде извършено преизчисление на
разпределението на топлинната енергия по пера, както и на нейната стойност. При липса на
конкретно възражение, както и при липса на доказателства в тази насока, приложение
намират единствено общовалидните параметри, които се отчитат от формулата, посочената
в т. 6.1.1 от Методиката.
В конкретната хипотеза в отговора на исковата молба ответникът е релевирал общо
възражение за недоказаност на количеството доставена топлинна енергия в имота и
конкретно възражение за техническа негодност на общия топломер, монтиран в абонатната
станция. Неоснователността на последното следва от заключението на съдебно-техническата
експертиза, в което вещото лице, след като е извършило съобразно указанията на съда
необходимите проверки, се е снабдило с протоколите и свидетелствата за метрологична
проверка, анализирало ги е с прилагането на специалните си знания от областта на
топлотехниката и е достигнало до експертен извод, че щом в момент, следващ края на
исковия период, е установена техническата годност на общия топломер, то той е бил
технически годен и през процесния период.
При липса на оплаквания от страна на ответника за конкретни неотчетени при
разпределението параметри, касаещи отдадената от сградната инсталация топлинна енергия,
съдът възприема, че дължимата от ответника цена за доставената в имота топлинна енергия
през периода съответства на изчислената от вещото лице съобразно Методиката цена в общ
размер на 1 435.95 лв., включваща и сумата от 273.55 лв. – за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация.
Ответникът не твърди и не доказва плащане на задължението.
По възражението за погасяване по давност на вземането съдът намира следното:
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.
9
Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС вземанията за
доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се
касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Всичко изложено означава, че с оглед датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 24.07.2024 г., погасени по давност са вземанията за цената на доставената топлинна
енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 24.07.2021 г., т.е. тези за м. 05.2021 г.
Размера на цената на доставената топлинна енергия за периода, за който не е изтекла
погасителната давност – от м. 06.2021 г. до м. 04.2023 г., е виден от заключението на
съдебно-техническата експертиза и възлиза на сумата от 1 423.65 лв.
Предвид изложеното искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
следва да бъде уважен за сумата от 1 423.65 лв. за периода от м. 06.2021 г. до м. 04.2023 г.,
върху която се дължи и законната лихва, считано от 24.07.2024 г. до окончателното плащане,
респ. искът подлежи на отхвърляне за разликата над посочения размер до пълния предявен
размер и за м. 05.2021 г. поради изтекла погасителна давност.
Основателността на иска за мораторна лихва върху цената на топлинната енергия
предпоставя наличие на главен дълг и забава в плащането му.
В случая е установено наличието на главен дълг на ответника в размер на 1 423.65 лв.
Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Именно тази разпоредба следва
да намери приложение в случая предвид клаузите в приложимите общи условия. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32,
ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. В чл. 33, ал. 2 е
предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи
само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок. Предвид
изложеното изпадането в забава в случая не е обвързано с получаването от ответника на
покана. Началото на забавата е 15.08.2022 г. по отношение на главницата за периода от м.
05.2021 г. до м. 04.2022 г. и 15.08.2023 г. – за главницата за периода от м. 05.2022 г. до м.
04.2023 г., тъй като общите фактури са от 30.06.2022 г. и от 30.06.2023 г.
Размера на дължимата мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 05.07.2024 г.
съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната
лихва и приема, че възлиза на сумата от 194.60 лв.
10
Следователно искът за мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия
е основателен за сумата от 194.60 лв., а за разликата над нея до пълния предявен размер
подлежи на отхвърляне.
Съобразявайки изложените от ищеца фактически твърдения и формулирания петитум,
съдът счита, че искът за цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
намира своето правно основание в чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 139, ал. 2, пр. 1 ЗЕ.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а в ал. 2 е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а. В случая от писмените доказателства на л. 109 – 113 се установява, че услугата дялово
разпределение в сградата през исковия период е извършвана от „********“ АД, в който
смисъл е и заключението на съдебно-техническата експертиза. Наличието или липсата на
договор между него и етажната собственост е без значение за основателността на тази
претенция.
В случаите, когато дяловото разпределение се извършва от лице, на което е възложена
тази дейност, топлопреносното предприятие сключва писмен договор за извършване на
услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите, по реда на чл. 139б /при
общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на клиентите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 ЗЕ лицето по чл. 139б,
ал. 1 ЗЕ предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение. Следователно по силата на закона възниква
система от две относително независими договорни правоотношения, чиито страни и
предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното
дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение, на цената на
услугата дялово разпределение, а по второто клиентите дължат заплащане на сумите за тази
услуга на топлофикационното дружество. В този смисъл е и чл. 22, ал. 2 от приложимите
общи условия, съгласно който клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвано от избрания от тях търговец.
Ето защо съдът приема за доказано наличието на задължение на клиента на топлинна
енергия да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято
цена се определя от договора между двете дружества. Без значение е дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е
платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение. Единственото основание
за задължението на клиентите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
11
В случая е установено по делото, че през исковия период третото лице – помагач е
извършвало дяловото разпределение на топлинна енергия за процесния имот, като са
издавани изравнителни сметки. Предвид изложеното съдът счита, че за ищеца е възникнало
вземане за цената на извършената от „********“ АД услуга.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите заплащат цена за
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се
формира от: 1. цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента; 3. допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача,
за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати. Според
чл. 36, ал. 2 редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определят от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
В чл. 1 от раздел 3 от Договор с рег. № Д-0-68/03.06.2020 г., сключен между
„**********“ ЕАД и третото лице – помагач, е уговорено, че възложителят заплаща
извършената услуга съгласно ценоразпис – Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани
имоти и броя средства за дялово разпределение в тях. Приложение № 2 обаче не е
представено по делото.
Съгласно чл. 162 ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема
заключението на вещо лице. В случая искът е доказан по основание, но липсват
доказателства за размера на вземането за исковия период. Същевременно размерът не може
да се установи чрез заключение на вещо лице, защото за установяването му не са
необходими специални знания, доколкото се касае за писмено уговорена между ищеца и
третото лице – помагач цена на извършваната от последното услуга. При това положение
размерът на вземането следва да бъде определен по преценка на съда, като в случая съдът
счита, че той възлиза на претендирания размер от 27.32 лв.
Що се отнася до иска за мораторна лихва върху горепосочената главница, следва да се
посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане на
задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответника покана за
заплащането му. От това следва извод, че той не е изпаднал в забава по отношение на тази
главница, респ. искът срещу него за мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответникът дължи на
ищеца разноски за исковото и заповедното производства съразмерно на уважената част от
исковете. На ищеца се дължат за исковото производство разноски в общ размер на 1 030.23
лв., включващи: 32.87 лв. – държавна такса, 343 лв. – депозит за вещо лице, 458.36 лв. –
депозит за особен представител, и 196 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Дължат му се
12
и разноски за заповедното производство в общ размер на 81.87 лв., включващи: 32.87 лв. –
държавна такса, и 49 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, че
А. З. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, дължи на „**********“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. *********, следните задължения за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ************, с абон. № 103470, а именно: на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 1 423.65 лв. – цена на доставена
топлинна енергия през периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за
периода от 24.07.2024 г. до изплащане на вземането; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
194.60 лв. – мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 05.07.2024 г.; на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 139, ал. 2, пр. 1 ЗЕ сумата от 27.32 лв. – цена на извършена услуга
дялово разпределение през периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва за периода от 24.07.2024 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 45215/2024 г. по
описа на СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ частично иска за цената на доставената топлинна
енергия – за разликата над 1 423.65 лв. до пълния предявен размер от 1 433.83 лв. и за
периода от 01.05.2021 г. до 31.05.2021 г. поради погасяване по давност; частично иска за
мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия – за разликата над 194.60 лв.
до пълния предявен размер от 209.35 лв.; изцяло иска за сумата от 6.61 лв. – мораторна
лихва за периода от 15.08.2021 г. до 05.07.2024 г. върху цената на услугата дялово
разпределение.
ОСЪЖДА А. З. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, да заплати на
„**********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *********, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 1 030.23 лв. – разноски за исковото
производство, и сумата от 81.87 лв. – разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „********“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13