№ 325
гр. Велико Търново, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20224110102109 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на В. С. Г. против ЗК „Л. И.” АД, с
която се иска осъждането на ответника за сумата от 12 000.00 лева - обезщетение за
неимуществени вреди вследствие настъпило на 19.1.2022 г. пътно-транспортно
произшествие, ведно със законната лихва от предявяване на застрахователната
претенция – 18.2.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Ищцата твърди, че на 19.1.2022 г., около 10:35 часа, в гр. Лясковец на кръстовище
между ул. „Васил Левски“ и ул. „Ивайло“ е настъпило ПТП между л. а. „Опел Астра”,
рег. № ВТ **** ВТ и л. а. „Дайхатсу Териос”, рег. № ВТ **** ВС, както и че в резултат
на произшествието е претърпяла увреждане на здравето, изразяващо се в настъпило
мозъчно сътресение, съчетани повърхностни травми, обхващащи няколко области на
тялото, оток двустранно и отзад на шията, дифузен, с изразена палпаторна болка и
ограничен обем на движение, хематом на дясно рамо, минаващ косо към гърдите и
левия хълбок, получен от поставения предпазен колан и пр. Заявява, че след ПТП
изпитвала силни болки в кръста и краката, схващане на мускулите, главоболие, гадене,
световъртеж и безсъние, които оплаквания продължават и до днес, както и че е
изживяла силна уплаха, която и към настоящия момент не е отшумяла. Сочи, че вина за
произшествието има водачът на л. а. „Опел Астра”, рег. № ВТ **** ВТ, чиято
„Гражданска отговорност” е била застрахована при ответното дружество, както и че до
последното е била отправена претенция за заплащане на обезщетение, по която липсва
плащане.
Ответникът не спори наличието на валидна застраховка „Гражданска
1
отговорност” за л. а. „Опел Астра”, рег. № ВТ **** ВТ към датата на проценото ПТП.
Оспорва обаче твърдението, че вина за настъпилото ПТП има единствено водачът на
застрахования при него лек автомобил, че в резултат на същото са настъпили
описаните в исковата молба увреждания, в това число, че и към момента ищцата все
още не се е възстановила от получените травми, както и че е налице причинно-
следствена връзка между ПТП и твърдените увреждания. Оспорва размера на
претенцията, считайки същия за изключително завишен и несъобразен с принципа за
справедливост, твърденията на ищцата относно продължителността на
възстановителния период и относно интензитета и проявлението на уврежданията.
Великотърновският районен съд, като взе предвид доводите на страните и
събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявен e осъдителeн иск с правно основание по чл. 432 КЗ, вр. чл. 45, вр. чл. 52
ЗЗД.
Между страните не е спорно, а и се установява от събраните писмени и гласни
доказателства, че на 19.1.2022 г., около 10:35 часа, в гр. Лясковец на кръстовище
между ул. „Васил Левски“ и ул. „Ивайло“ е настъпило ПТП между л. а. „Дайхатсу
Териос”, рег. № ВТ **** ВС, управляван от Бойко В. Ц., и л. а. „Опел Астра”, рег. №
ВТ **** ВТ, управляван от А. С. А.. Установява се също, че при настъпване на ПТП
ищцата е била пътник в л. а. „Опел Астра”, рег. № ВТ **** ВТ.
Не е спорно още, че към датата на процесното ПТП за л. а. „Опел Астра”, рег. №
ВТ **** ВТ при ответното дружество е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност”.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
5/19.1.2022 г., според който вината за произшествието е на водача на л. а. „Опел
Астра”, рег. № ВТ **** ВТ, който е предприел завиване наляво, без да пропусне
насрещно движещия се по път с предимство л. а. „Дайхатсу Териос”, рег. № ВТ ****
ВС, в резултат на което последвал удар между двете превозни средства.
Във връзка с настъпилото ПТП срещу водача на л. а. „Опел Астра”, рег. № ВТ
**** ВТ е издаден АУАН за нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗДвП.
От заключението по допуснатата комплексна съдебномедицинска и авто-
техническа експертиза в неговата автотехническа част се установява, че причината за
процесното ПТП е неправилната маневра (завой на ляво) от водача на л. а. „Опел
Астра”, рег. № ВТ **** ВТ. Вещото лице посочило, че при движение със скорост от
около 37 км/ч водачът на л. а. „Опел Астра”, рег. № ВТ **** ВТ е извършил
технически неправилна маневра (завой на ляво), като не е пропуснал насрещно
движещия се със скорост от около 35 км/ч л. а. „Дайхатсу Териос”, рег. № ВТ **** ВС.
2
Предвид събраните писмени доказателства, анализирани и обсъдени в
заключението по допуснатата комплексна експертиза, съдът намира за установено, че
причината за настъпилото ПТП са именно действията водача на автомобила, чиято
„Гражданска отговорност” е застрахована при ответника, който управлявайки л. а.
„Опел Астра”, рег. № ВТ **** ВТ е извършил технически неправилна маневра (завой
на ляво), като не е пропуснал насрещно движещия се л. а. „Дайхатсу Териос”, рег. №
ВТ **** ВС, в резултат на което е настъпил удар между двете превозни средства.
Видът и размерът на претърпените от ищцата неимуществени вреди се
установява от събраните писмени и гласни доказателства, както и от
заключенията по допуснатата комплексна и психиатрична експертиза.
От представения лист за преглед на пациент се установява, че около час след
процесното ПТП ищцата е посетила ЦСМП, гр. Велико Търново с оплаквания от
главоболие. На същата е извършен преглед, като са назначени компютърна томография
на глава и графия на бял дроб и е поставена диагноза „мозъчно сътресение“.
На 21.1.2022 г. ищцата е посетила хирург, който е извършил преглед и на същата
дата е изготвил съдебномедицинско свидетелство, според което са установени
следните телесни увреждания: оток двустранно и отзад на шията, дифузен, с изразена
палпаторна болка и ограничен обем на движение; хематом на дясното рамо, минаващ
косо по гърдите и левия хълбок с правоъгълна форма и размери около 25/6 см.;
хематом под пъпа с размери около 15/5 см., разположен хоризонтално; умерено
изразен оток на двете китки с ограничен обем на движение; оток и хематом на дясното
бедро странично с размери около 6/10 см.; оток и хематом на дясното коляно отпред с
диаметър около 5 см.
Впоследствие на 25.1.2022 г. ищцата е посетила ендокринолог, пред когото се е
оплакала от засилващи се последните дни болки в кръста и отоци по краката.
На 31.1.2022 г. ищцата е посетила и невролог, пред който се е оплакала от силни
болки в кръста и в левия крак, придружени със схващане на мускулите, както и от
главоболие, което се е усилило след претърпяното ПТП. При прегледа на ищцата е
предписана медикаментозна терапия.
На 10.5.2022 г. ищцата е посетила личния си лекар в гр. Плевен, който й е
предписал обезболяващи медикаменти.
На 6.6.2022 г. ищцата е посетила психиатър, пред който се е оплакала от появили
се след ПТП главоболие, гадене, световъртеж, безсъние, напрегнатост и
раздразнителност. При прегледа е предписана медикаментозна терапия.
На 17.9.2022 г. ищцата е посетила психолог, като на същата са били извършени
няколко теста, включително такъв, според резултата от който В. Г. е била в тежка
депресия.
3
На 6.10.2022 г. и на 3.11.2022 г. са последвали нови посещения на психиатър, при
които е предписана медикаментозна терапия, включваща прием на антидепресант и на
успокоителен медикамент, като на 3.11.2022 г. е извършен и преглед от кардиолог,
който също е предписал медикаментозна терапия.
В показанията си св. Тихомир Любенов, живеещ на съпружески начала с ищцата,
заявява, че мозъчното сътресение при ищцата е било съпроводено със силни болки в
главата, гадене, повръщане, световъртеж и загуба на апетит, в резултат на което около
три седмици след катастрофата същата е почивала на легло. Твърди, че малко след
инцидента ищцата е започнала да получава и паник атаки, изразяващи се в силно
безпокойство, тревожност и безсъние, което пък я е принудило да напусне работата си.
Сочи, че двамата са планирали да имат общо дете, но след инцидента ищцата е
изгубила желание за интимност, а и е започнала да приема медикаменти, които могат
да увредят плода. Заявява, че физическите болки са отшумели след около 2-3 месеца,
но и че в момента някои от тях (в кръста и в гръбначния стълб) все още намират
проявление. Споделя, че ищцата е започнала да се страхува да излиза сама и да пътува
с такси, че е изгубила много от приятелите си, защото е станала некомуникативна и се
е затворила в себе си.
В показанията си св. Миглена Минчева – приятелка на ищцата, заявява, че
след катастрофата ищцата се е затворила в себе си и не контактувала с никого.
Споделя, че при инцидента двамата с приятеля й са планирали да имат дете, но с
оглед предписаната й терапия това няма да е добре за детето, тъй като
лекарствата могат да увредят плода.
Според заключението по комплексната експертиза в нейната съдебно-медицинска
част в резултат от настъпилото ПТП на ищцата са причинени описаните в исковата
молба травматични увреждания. Вещото лице е посочило е, че нормалният срок за
лечение и възстановяване от настъпилото мозъчно сътресение е около 2 месеца, а за
останалите травми – около 20 дни. Заключва, че по делото няма медицински данни за
невъзстановени телесни увреждания и/или настъпили късни усложнения, като допълва,
че понастоящем ищцата приема обезболяващи при нужда по нейни данни за предходни
главоболия и болки в поясната област при физически натоварвания и промяна в
климата.
В съдебно заседание вещото лице съдебен медик допълва, че по делото са налице
писмени данни за наличие на травми по гърдите и корема на ищцата, които са
характерни при действието на поставен предпазен колан.
Според заключението по психиатричната експертиза вследствие на процесното
ПТП ищцата е развила краткотрайно невротично състояние (остра стресова реакция), а
като последващо състояние, възникнало в периода на адаптация към последиците от
стресогенното събитие, е получила разстройство в адаптацията, протрахирана
4
депресивна реакция и паническо разстройство. Сочи се, че въпросното състояние се
изразява в потиснатост, тревожност, затруднение при ежедневните дейности и чувство
за невъзможност за справяне със ситуацията. Вещото лице е посочило, че ищцата рязко
е променила начина си на живот, като се е затворила в себе си и често е изпадала в
паника, както и че това депресивно състояние е нарушило социалното й
функциониране. Сочи, че ищцата продължава да преживява емоционално
обстоятелствата около инцидента, макар й по-слабо, както и че при освидетелстването
същата е споделила, че вследствие проведеното лечение честота на паническите кризи
е намаляла и тези кризи са по-кратки по продължителност. Заключено е, че
продължителността на възстановителния период е около година, като симптомите
постепенно отслабват, а предприетите мерки за лечение, в това число приемът на
поддържаща терапия с антидепресанти и успокоителни медикаменти, са адекватни.
Съдът съобразява изложените факти относно вида на получените увреждания и
свързаните с тях страдания, като въз основа на приетото за установено и при условията
на чл. 52 ЗЗД счита, че претендираната сума от 12 000.00 лева се явява справедлив
размер за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди. В тази
връзка съдът съобразява ангажираните писмени и гласни доказателства, заключението
по допуснатата комплексна експертиза в нейната съдебномедицинска част, както и
заключението по психиатричната експертиза. От така посочените доказателства се
установява, че освен описаните отоци и хематоми, част от които са били съпроводени с
болка, а друга част – и с ограничен обем на движенията, в резултат на инцидента
ищцата е получила мозъчно сътресение, чиито срок за възстановяване е около 2
месеца. В случая обаче, следва да бъдат отчетени не само физическите
наранявания, но и негативното отражение на инцидента върху психиката на
ищцата, което отражение несъмнено е било налице и което се установява по
безспорен начин от представената медицинска документация, от показанията на
разпитаните свидетели и от заключението на психиатричната експертиза. В този
ред на мисли, съдът приема за установено от ангажираните доказателства, че в
случая освен изпитаната уплаха в резултат от претърпяното ПТП, като напълно
естествена човешка реакция, която е квалифицирана от вещото лице психиатър като
остра стресова реакция, при ищцата се е отключило и последващо състояние, а
именно - разстройство в адаптацията, протрахирана депресивна реакция и паническо
разстройство. Именно проявленията на това последващо състояние – чувство на
потиснатост, тревожност, затруднение при ежедневните дейности и чувство за
невъзможност за справяне със ситуацията, е довело до там, че ищцата е променила
значително начина си на живот, като се е затворила в себе си и е спряла да общува с
много от приятелите си, страхувала се е да излиза сама и често е изпадала в паника,
което в крайна сметка е довело и до напускане на работата й. С оглед на горното,
съдът приема, че отражението на инцидента върху психиката на ищцата е със
5
значителен интензитет и с относително голяма продължителност (около година),
макар емоционалното преживяване на обстоятелствата около същия вече да е по-
слабо, тъй като предприетите мерки за лечение очевидно са били адекватни. При
определяне размера на обезщетението съдът отчита и икономическата обстановка в
страна към датата на настъпване на инцидента и най-вече нарастващия темп на
инфлацията, при която паричните средства все по-бързо започват да се обезценяват,
което неминуемо следва да се отрази и на размерите на присъжданите обезщетения.
Ищцата търси и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
датата на предявяване на застрахователната претенция. В хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в
застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от уведомяване на застрахователя,
респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя (Решение №
128/4.2.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т.о. и Определение № 320/27.5.2021 г.
на ВКС по т. д. № 2063/2020 г., I т.о.). На основание чл. 493, ал. 1, т. 5
КЗ, застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от предявяване на претенцията, в случая от
18.2.2022 г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и
плащане на обезщетение, застрахователят дължи законната лихва върху обезщетението
вече за собствената си забава. Ето защо и доколкото искането е за присъждане на
обезщетение за забава именно от датата на предявяване на застрахователната
претенция, то същото следва да бъде уважено.
По разноските.
С оглед становището за основателност на иска, ищцата има право на направените
разноски – заплатени държавна такса, депозити за вещи лица и адвокатски хонорар. От
страна на ответника е направено възражение за прекомерност на уговорения и заплатен
адвокатски хонорар, което съдът намира за основателно, тъй като фактическа
обстановка по делото не сочи на неговата сложност от фактическа и правна страна,
поради което на основание чл. 78, ал. 5 ГПК възнаграждението за адвоката следва да
бъде намалено до сумата от 1 500.00 лева. С оглед намаления адвокатски хонорар,
разноските, които следва да се присъдят на ищцата, възлизат на сумата от 2 792.03
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.” АД, ЕИК *** да заплати на В. С. Г., ЕГН **********
сумата от 12 000.00 (дванадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
6
неимуществени вреди вследствие настъпило на 19.1.2022 г. пътно-транспортно
произшествие, ведно със законната лихва от предявяване на застрахователната
претенция – 18.2.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и
сумата от 2 792.03 (две хиляди седемстотин деветдесет и два лева и три ст.) лева –
разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7