№ 360
гр. Бяла Слатина, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А
при участието на секретаря Т. Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А Гражданско дело №
20241410100683 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от В. М. Й., ЕГН:
**********, с постоянен адрес:с.К., ул. „Г.Д.“№12, чрез пълномощника си ЕАД „Д.
М.“БУЛСТАТ *********, представлявано от адв. Д. М. против „Кредит Гаранция“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Слатина, ул. „М.“№41,
вх.Б, ет.1, ап.2.
Ищецът в исковата молба излага твърдения, че на 20.12.2019 г. е сключил договор за
паричен заем №********* с „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД в размер на 2000 лв., 12 броя
погасителни вноски, с лихвен процент в размер на 36 % и ГПР в размер на 50 %. Твърди се,
че на 20.12.2019 г. между „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД, ищеца и ответника е сключен договор
за предоставяне на поръчителство, по силата на което ответника е поел да обезпечи
задълженията на ищеца, като отговаря солидарно за всички негови задължения. Въз основа
на сключеният договор за поръчителство ищецът е бил задължен да заплати на ответника
сумата в размер на 1092,96 лв., която била разсрочена за изплащане, заедно с месечната
вноска по договора за кредит.
Сочи се, че в чл.1 ал.2 от Договора за кредита е възложено в тежест на заемателя да
осигури едно измежду следните обезпечения: поръчители при дадени изисквания, банкова
гаранция или одобрено от заемодателя дружество – поръчител. Твърди се, че изначално
посочени тези изисквания оставяли заемателя без избор, като заемодателя „насочвал“ да се
избере формата на обезпечение от одобрено от заемодателя дружество. Сочи се, че
ответника бил свързано лице с кредитора.
Поддържа се, че с невключването на възнаграждението по договора за поръчителство
към ГПР се заобикаляло нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК. Цитира се, че съгласно чл.22 ЗПК вр.
чл.11 ал.1 т.10 ЗПК договорът е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент
на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Във връзка с което се твърди, че
договорът за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от основание.
Твърди се, че в договорите за кредит и поръчителство е посочена една и съща банкова
сметка, като по този начин кредитора е обвързал ищеца с допълнително възнаграждение,
1
като по този начин оскъпявал договора за заем, което се дължи от момента на сключване на
договора за заем. По този начин договора за предоставяне на поръчителство, установяващо
задължение за заплащане на възнаграждение, не пораждал права и задължения за страните,
поради което договорът следва да бъде провъзгласен за нищожен поради накърняване на
добрите нрави.
Сочи се нарушение на чл.19 ал.1 от ЗПК, което е допълнително основание да се
прогласи нищожността поради накърняване на добрите нрави. Поддържа се, че договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11 ал.1 т.10
ЗПК, евентуално на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД. Твърди се, че клаузата на чл.1 ал.2 от
договор за предоставяне на потребителски кредит №********* за нищожна, като
неравноправна по смисъла на чл.143 т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10 ал.2
чл.10а ал.4, чл.19 ал.1 и 4 ЗПК. Поради което моли да бъде признато за установено,че
сключеният между него и ответника договор е нищожен, моли ответника да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата в размер на 5 лв. / частичен иск от 1092,96 лв./ платена сума без
основание. Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Кредит
Гаранция“ ЕООД, чрез пълномощника си адв.Д. Д., САК, оспорва предявения установителен
иск като недопустим, предвид насочването му към ненадлежна страна, предвид факта, че в
исковата молба са посочени аргументи за нищожност на главния договор – договорът за
кредит. Сочи се, че са неоснователни твърденията в исковата молба за изначална липса на
основание на сключения договор за предоставяне на поръчителство. Твърди се, че ищеца
неправилно е приел договорът за възлагане на поръчителство като договор по чл. 148-148 от
ЗЗД. Като се излагат доводи, че сключеният между ищеца и ответника договор не е такъв за
поръчителство, а споразумение, по силата на което ищеца е възложил на юридическо лице,
срещу възнаграждение да се задължи солидарно по процесния кредит, като да сключи
договор за поръчителство. Поддържа се, че на 27.12.2019 г. е сключен договор за
поръчителство по който ответника се е задължил да поръчителства по кредита на ищеца.
Сочи се, че са противоречащи на действителността твърденията за свързаност между
ответника и кредитора по сключения договор за кредит, както и че посочената банкова
сметка е на кредитора.
Поддържа се, че съгласно чл.1 ал.1 от ЗПК кредитора установява изискванията към
договора за потребителски кредит и изначално уговарял материята на правоотношенията.
Оспорва твърденията за нищожност на договора за възлагане на поръчителство. Претендира
разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане съединени при условията на евентуалност
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 лв., претендирана като част
от сумата 1092,96 лв., представляваща даденото от ищеца без основание по поръчителство,
уговорена в Договор за потребителски кредит № *********, сключен между В. М. Й. и
„Кредит Гранция“ ЕООД. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и
готовност за изплащане солидарно на задълженията на кредитополучателя, като въз основа
на сключения договор за поръчителство ищеца се е задължил да заплати на гарантиращото
дружество сума в размер на 1092,96 лева, която била разсрочена за изплащане, заедно с
месечната вноска по договора за кредит. Съгласно договора, след подписването на договора
от кредитополучателя и при спазване на разпоредбите от Общите условия /ОУ/,
кредитодателя одобрява заявлението за кредит на базата на извършена проверка за
кредитоспособността и идентификация на последния, по реда, предвиден в ОУ. Съгласно
чл.1, ал.2 от договора, кредитополучателят се съгласявал е петдневен срок от одобрено
искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по договор да осигури като
2
обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на
безсрочен трудов договор с минимално брутно възнаграждение в размер на 1500 лв.,
одобрено от кредитодател дружество – поръчител или неотменима и безусловна банкова
гаранция от одобрена от „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД банка съгласно списък с одобрени от
Кредитодателя банки. Съгласно договора за потребителски кредит, кредитополучателят
погасява кредита съгласно погасителен план, приложим към съответната сума,
представляващо неразделна част от договора. Неразделна част от договора е Приложение
№1 на кредитната линия, в която са посочени условията на договора за кредит сключен
между страните, а именно: - вид на кредита – потребителски кредит тип кредитна линия с
условие с погасителен план; - общ размер на предоставения кредит – 2000.00 лева; - размер
на погасителни вноски – 200,92 лева; - лихвен процент по кредита – 36.00%; - ГПР – до
50.00%; - общ размер на всички плащания – 2411,04 лева; На 27.02.2019г., между „ Кеш
Кредит Мобайл „ ЕАД и „Кредит Гаранция „ ЕООД бил сключен договор за поръчителство
от дата към договор за потребителски кредит №********* от 20.12.2019г. Съгласно договора
за поръчителство, поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с
дружеството кредитодател, по силата на който да отговаря пред последното солидарно с
потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. Съгласно договора за
поръчителство, поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на дружеството
кредитодател да плати всички изискуеми задължения на потребителя по договора за
потребителски кредит. В договора за поръчителство е уговорено, че в случай на изпълнение
на задълженията на кредитополучателя от поръчителят, последният встъпва в правата. В
договора за поръчителство е посочено, че поръчителя е запознат с договора и съдържанието
му.
При извършената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
правилна и обоснована, вещото лице заключва, че ищеца е изплатил сума в размер на 3212
лева, по договор № *********/20.12.2019 г. в това число главница в размер на 2000 лв.,
договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 411,04 лв., неустойка по чл.7 от процесния
договор за потребителски кредит в размер на 2,14 лв. и платено възнаграждение за
поръчителство в размер на 798,82 лв., като е останала неизплатена сума в размер на 294,14
лв., представляваща неплатено възнаграждение за поръчителство.
По отношение на въпроса касаещ ГПР по договор, вещото лице заключва, че при
Вариант 1, включващ главница и договорна възнаградителна лихва, ГПР възлиза на 42.58%,
а при Вариант 2, включващ главница, договорна възнаградителна лихва и разходите за
възнаграждение по договора за поръчителство, ГПР възлиза на 210,23%.
В проведеното на 13.11.2024 г. съдебно заседание на основание чл.214 от ГПК съдът е
допуснал изменение в размера на предявения иск чрез неговото увеличение от 5 лева на
798,82 лв., който вече не е частичен, а представлява пълния размер на вземането.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания или възражения. Представения по делото договор,
установява възникналото заемно правоотношение по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1
от ЗЗД. Процесният договор за кредит сключен при действието на Закона за потребителския
кредит, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък. Съгласно чл.9, ал.1 от
ЗПК, договор за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
3
предоставяне. По делото няма спор, че посоченият в договора кредитор е регистриран като
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми
със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като
кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. Отпуснатият кредит на ищеца като физическо
лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП
и същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла
на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Процесният договор е договор за потребителски кредит и по
отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата
разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП. В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни
изисквания, относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин. Неспазването на това
изискване води до недействителност на договора за кредит. Съгласно чл.16 от ЗПК,
задължение на кредитора е, преди да предостави заемните средства да извърши за своя
сметка оценка на кредитоспособността на потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по
кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за
потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит. Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване на ГПР по
кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит, като тази разпоредба се отнася до
неизпълнение от страна на потребителя на неговото основно задължение да върне кредита,
който му е предоставен, а не до неизпълнение на други задължения.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения. Разпоредбата на чл.21 от ЗПК
предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според действащата към момента на
сключване на процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 – т.9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. В чл.24 от ЗПК е посочено също, че за
договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143- 148 от ЗЗП.
В процесният случай при определяне на ГПР по кредита, не е бил посочен разхода за
заплащане на обезпечение / поръчителство /, поради което съдът намира, че процесния
договор за кредит само формално отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
доколкото в същия е посочен ГПР и общата сума, които потребителят дължи, но определен
въз основа на начислените суми за главница и лихва, а именно 42.58 %. В действителност
обаче, размерите на посочените в договора ГПР и общо дължима сума, не съответстват на
действителните такива изводимо от задълженията, които потребителят е поел, тъй като
процента, с който би се оскъпил кредита, след като в него се включи задължението за
заплащане на обезпечение / поръчителство / ще бъде в доста по - голям размер, предвид
обстоятелството, че предвиденият размер за възнаграждение за поръчител е в общ размер по
– голям от размера на предоставения кредит. По този начин се получава общ ГПР,
надвишаващ повече от пет пъти размерът на законната лихва за забава. С оглед изложеното
4
се установява, че не е спазена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като за потребителя не
съществува яснота какъв е точния размер на задължението му и каква е общата стойност на
кредита. Поетото от ищеца, в качеството му на потребител по договора за предоставяне на
поръчителство задължение за заплащане на възнаграждение за поръчител в размер на
1092,96 лева е довело до съществено оскъпяване на предоставения му кредит. Това
задължение по естеството си представлява скрита лихва, водеща до неоправдано от законова
гледна точка обогатяване на кредитодателя. Този разход е следвало да бъде включен в ГПР,
но същият не е бил взет предвид от кредитодателя при изчисляването на посочения в
договора за заем ГПР. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, която е императивна по своя
характер е в защита на обществения интерес и цели потребителят да не бъде поставен в
положение, при което договорът за кредит да се явява свръх обременителен за него.
В настоящият случай, предвиденото в договора за заем допълнително плащане на
възнаграждение за поръчител, заобикаля изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК относно
максималния размер на ГПР. При това положение съдът намира, че договорът за
потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като в него липсва действителния процент
на ГПР. Също така, непредставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди от
кредитора, който съгласно чл.16 от ЗПК, преди сключването на договора за кредит, трябва да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му
предостави кредит спазвайки изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, а рискът от невръщане на
кредита да се генерира в уговорената по договора лихва. С уговарянето на клауза,
предвиждаща разходи по кредита, включващи търговската печалба и всички останали
разходи, които да надвишават 50% на годишна база от стойността на кредита, потребителя,
като по – слабата икономическа страна, е бил поставен в неравностойно положение, тъй
като същият не е имал възможност да влияе на клаузите на договора. Договорката за
заплащане на обезпечение за поръчителство, при които е сключен договора за заем е във
вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на потребителя и кредитора, поради което
същата представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Задължение на кредитора, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е
длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, се извежда и от член 8,
пар. 1 от Директива 2008/48. В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин и да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел
избягване на такова поведение. Преддоговорното задължение на кредитора да направи
оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на
целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в
предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна
хармонизация в областта, за да се осигури на всички потребители в ЕС високо и
равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на
добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити /в този смисъл пар. 40-43 от
Решение от 27.03.2014 г. по дело С-565/12 на СЕС/. В този смисъл клаузата за обезпечаване
на задълженията по договорите чрез поръчителството на посочено и одобрено от търговеца
дружество, за което се дължи отделно възнаграждение, е в пряко противоречие с целта на
Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията
на финансовата институция за предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задължението му.
На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение чрез заплащане на
допълнително възнаграждение за тази „услуга“ и то на конкретно посочено от кредитора
5
трето лице, като в действителност договорът за обезпечение се сключва след сключване на
договора за кредит /макар и в същия ден/, а целта на Директивата е, ако има съмнение в
платежоспособността на потребителя, първо да се поиска обезпечение и едва след
представянето му да се отпусне кредитът, а при неосигуряването му и ако кредиторът не
желае да поеме риска, следва да откаже сключването на договора.
Ето защо клаузата за обезпечаване на кредита е в пряко противоречие с преследваната
от Директива 2008/48/ЕО, транспонирана в ЗПК, цел, тъй като дружеството – заемодател не
е изпълнило задължението си преди сключване на договора да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването му, а
вместо това му е вменило на практика задължение да сключи допълнителен договор с
избрано от кредитора трето лице, на което следва да заплати възнаграждение.
Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се
считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Ето защо в договора трябва да е посочено
не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит
представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да
преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в
ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно практиката на СЕС, за съда съществува задължение да провери дали
посоченият в договора размер на ГПР е изчислен правилно, съобразно императивното
правило, предвиждащо единна математическа формула за изчисление на размера на ГПР,
залегнала и в самата директива. Това е така, защото неправилното изчисляване и посочване
на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора. Приема се още, че
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е нарушено, ако ГПР е посочен като процент, но не са
посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Много често се
получава така, че неправилното изчисление има за цел и да заобиколи изискването на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, поради което на това основание така формулираната клауза също би била
нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК – всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Посочването
на ГПР само като абсолютна стойност прави за съда невъзможно да изпълни тази си задача.
Събраните по делото доказателства не обуславят извод кредитът да е бил предоставен
на ищеца с оглед неговата търговска или професионална дейност, в рамките на която да е
сключен процесния договор. Ищеца попада в приложното поле на §13, т.1 от ЗЗП, поради
което се ползва с потребителска защита. С оглед неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК и поради не спазване на изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, съдът намира, че
целия договор за предоставяне на поръчителство договор, с който се обезпечава договор за
кредит №********* е нищожен, поради противоречието му с добрите нрави съгласно чл.26,
ал.1, предл.3 от ЗЗД. Както беше отбелязано по – горе, договореното в полза на поръчителя
възнаграждение, представлява скрита лихва по договора за кредит, поради което договорът
за предоставяне на поръчителство е нищожен, поради накърняване на добрите нрави. Този
договор е лишен от правна основа, тъй като по него потребителят поема само задължения,
срещу които не ползва каквито и да е права, единствено нараства размерът на общото му
задължение и разходите по кредита, като е без значение дали същия ще бъде изправен
длъжник или не.
От всичко гореизложено съдът намира, че договорът за предоставяне на
поръчителство представлява допълнителна услуга да кредитополучателя, която услуга е
6
пряко свързана с договора за кредит и за която кредитополучателя дължи възнаграждение, и
то независимо от обстоятелството дали ще бъде редовен платец, което е известно на
кредитодателя, който е следвало да го включи при изчисляването на ГПР по договора за
потребителски кредит. Съгласно действащата практиката на ВКС е прието, че
добросъвестността по принцип се свързва с общоприетите правила за нравственост на
поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая
и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало
конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на
членовете на общност. В случая в противоречие с нормите на добросъвестността е
уговорено допълнително възнаграждение в полза на заемодателя под формата на скрит
разход по кредита, което води до явна нееквивалентност на престациите, като се касае за
договор, с размер на действително ГПР по – висок от размера на законната лихва по
просрочени задължения, който ГПР не е обявен на потребителя в действителния му размер,
по който договор потребителят е икономически по – слаб субект и не е могъл да влияе върху
съдържанието на договора, а рискът от неплатежоспособност остава единствено за него.
Свободата на договарянето съгласно чл.9 от ЗЗД не може да бъде използвана за
неоснователно обогатяване на едната страна по договора за сметка на другата или да води до
нарушаване на други правни принципи, включително и на добрите нрави.
Уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер по – голям от
отпуснатия кредит не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие в правата на страните по договора и до скрито оскъпяване на кредита, като се
дължи от кредитополучателя при всички положения – независимо дали ще се стигне до
ангажиране на отговорността му или не. С оглед гореизложеното главния иск по чл.26 от
ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.
Също така следва да се отбележи, че договорът за потребителски кредит и договорът
за предоставяне на поръчителство се намират във взаимовръзка помежду си и последиците
от прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит рефлектират и по
отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на
правоотношенията, което прави договорът за поръчителство нищожен. С оглед на това
правило в настоящия случай ищеца ще дължи само чистата стойност на кредита, не и
договорна и наказателна лихва, възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство, както и други такси, предвидени в договора. Тук следва да се отбележи, че
по делото не са представени каквито и да е доказателства, за извършени разходи от
ответното дружество, за които се начисляват такси по тарифата. От представеното
заключение на вещото лице и от представените писмени доказателства се установи, че
ищеца е направил вноски по кредита в общ размер на 3212 лева.
С оглед уважаване на иска за нищожност на договора, като платени без основание в
случая се явява вноската по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 798,82
лева. Или общо платената от ищеца без основание сума по договора за потребителски
кредит е в размер на 798,82 лева, поради което иска по чл.55 от ЗЗД се явява основателен и
доказан по размер, поради което същия следва да се уважи.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за ищеца. Ищецът претендира
такива съгласно списък по чл. 80 ГПК, а именно 100,00 лв. - държавна такса, 300,00 лв. –
възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв в размер на по 480,00 лв. с ДДС за всеки от предявените искове.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски за държавна такса в
размер на 100.00 лева и за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 300.00 лева
и предвид уважаването на предявените искове в пълен размер, то ответното дружество
следва да бъде осъдено да му заплати сторените разноски в цялост.
7
На пълномощника на ищеца Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ с
БУЛСАТ:*********, с адрес гр. С. ж. к. “Манастирски ливади“, бл.112, вх. „А“, ет.2, офис.11,
представлявано от адв. Д. М. М. - Управител следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл.38 от ЗА, в размер съобразно уважените искове и
съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради това, дължимото на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е в размер на 480.00 лева с ДДС, за всеки от исковете или
общо 960 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОВЪЗГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за поръчителство с „Кредит
Гаранция„ ЕООД, ЕИК:*********, с който е обезпечен договор за кредит
№*********/20.12.2019г., сключен между В. М. Й., ЕГН:********** от с.К., общ.Бяла
Слатина, обл.Враца, ул.“Г.Д.„ №12 и „Кеш Кредит Мобайл„ ЕАД, на основание чл.26, ал.1 от
ЗЗД, вр.чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „Кредит Гаранция„ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.С., район Слатина, ул.“ М.„ №41,
вх.Б, ет.1, ап.2, представлявано от Р. К. Я. ДА ЗАПЛАТИ на В. М. Й., ЕГН:********** от
с.К., общ.Бяла Слатина, обл.Враца, ул.“Г.Д.„ №12 сумата в размер на 798,82 лева,
представляваща платена без основание сума по недействителен договор за предоставяне на
поръчителство с „Кредит Гаранция„ ЕООД, ЕИК:*********, с който е обезпечен договор за
кредит №*********/20.12.2019г., сключен между В. М. Й., ЕГН:********** от с.К.,
общ.Бяла Слатина, обл.Враца, ул.“Г.Д.„ №12 и „Кеш Кредит Мобайл„ ЕАД, като платена
сума без основание.
ОСЪЖДА „Кредит Гаранция„ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.С., район Слатина, ул.“М.„ №41, вх.Б, ет.1, ап.2, представлявано от Р. К. Я.
ДА ЗАПЛАТИ на В. М. Й., ЕГН:********** от с.К., общ.Бяла Слатина, обл.Враца, ул.“Г.Д.„
№12 сумата в общ размер на 400.00 лева, представляваща държавна такса и депозит за
изготвена ССЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „Кредит Гаранция„ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.С., район Слатина, ул.“М.„ №41,
вх.Б, ет.1, ап.2, представлявано от Р. К. Я. ДА ЗАПЛАТИ на ЕАД „Д. М., БУЛСТАТ
*********„ представлявано от адв.Д. М. М. от САК, сумата в размер на 480.00 лева с ДДС,
за всеки от исковете или общо 960 лв., за оказана правна помощ по делото на ищеца В. М. Й.
от с. К., обл. Враца.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането на сумите,
признати за недължимо платени, следва да се извърши по следната посочена от ищеца
банкова сметка: IBAN: BG83 CECB 9790 50C6 69 42 00; BIC: CECBBGSF.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
8