№ 249
гр. Пазарджик, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20235220103071 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 4 във връзка с чл. 12 от Закона за защита от домашното
насилие / ЗЗДН/.
Постъпила е молба по реда на чл. 4 ал.1 ЗЗДН от Р. Д. Н. с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. ** общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, с адрес за призоваване
и съобщения гр. Пазарджик, ул. „**, чрез адв. Г. ** от АК Пазарджик, против ответника Е.
А. А. с ЕГН: **********, от гр. Пловдив, ул. **, общ. Пловдив, в която се твърди, че до
01.04.2021 година двамата с ответника живели на семейни начала в гр. Пловдив в жилище
под наем, като от съвместното им съжителство имат родено едно дете а Е.ова А.а, родена на
29.01.2021 година, с ЕГН: **********. Твърди се от молителката, че след фактическата
раздяла, тя и детето се прибрали да живеят в гр. Пазарджик при нейните родители, но
поддържа , че още по време на фактическото й съжителство с ответника, същият бил
осъществявал актове на домашно насилие, като я обиждал, посягал – психическо и
физическо насилие по време на бременността й и след това. Молителката изтъква това и
като причината няколко пъти да се разделят и в крайна сметка окончателно да се разделят.
Твърди, че първите няколко месеца след като се разделили с ответника, същият не се бил
обаждал и не се интересувал да пита как е детето, не искал да го вижда. Твърди, че тя никога
не си била и помисляла да ограничава контактите между дъщеря й и бащата, но той просто
не се бил интересувал от детето. Тя самата го търсила, за да осъществява контакти с детето,
но той се бил обаждал на приливи и отливи и едва в края на лятото на 2022 година проявил
по-голям интерес към детето, който се бил изразил в това, че депозирал искова молба в
Районен съд Пазарджик за определяне на лични контакти с а . Твърди се още, че към
настоящия момент имало образувано гр. д. № 20225220102502/2022 година по описа на
Районен съд Пазарджик, за предоставяне на родителски права, определяне режим на лични
контакти и заплащане на месечна издръжка, но делото все още не било приключило. По
същото дело били постановени и привременни мерки за осъществяване на лични контакти
между детето а и нейния баща до приключване на делото, като тези мерки били променяни
няколко пъти по искане на ответника. Актуалните постановени привременни мерки от
1
Районен съд Пазарджик, били в следния смисъл: бащата може да се вижда с детето всяка
първа и трета събота от всеки календарен месец за времето от 10.00 часа до 17.00 часа в
съботния ден, както и всяка първа и трета неделя от всеки календарен месец, считано за
времето от 10.00 часа в неделния ден до 17.00 часа на същия ден, като срещите да се
осъществяват без присъствието на майката на детето , както и без присъствието на социален
работник към ДСП Пазарджик. Твърди се, че с оглед на така постановените привременни
мерки ответникът А. бил идвал всяка първа и трета събота и неделя, както и че първите
срещи протичали нормално. Твърди се, че детето си тръгвало спокойно на 20.05.2023 г. и
21.05.2023 г., но се връщало разстроено, подуто от рев, напикано и гладно. Молителката
твърди, че след тези дати, когато детето видело баща си, започвало веднага да изпада в
истерия, да крещи, да плаче, че не желае да вижда баща си и че не иска въобще да тръгне с
него, както и, че молителката се опитвала да успокоява дъщеря си всеки път, но опитите
били безуспешни и детето към момента категорично отказвало. Твърди се, че детето било
изключително общително и комуникативно и никога не се било държало така, а сега се
стряскало насън, започвало да плаче и постоянно повтаряло „Не искам тати, не искам тати“
и колкото и да се опитвала молителката да й говори хубави неща за баща й, детето не
искало и да чуе и постоянно плачела. Поради държането на детето, ответникът бил започнал
да се държи отново грубо с нея, както по времето на фактическото им съжителство, отново
започнал да я обижда и заплашва. Твърди се още ,че на 17.06.2023 година ответникът дошъл
да вземе детето, като при виждането му, дъщеря им се разплакала неистово и започнала да
иска да молителката да я гушне и да се прибират, както и, че молителката била гушнала
детето, и в този момент ответникът бил започнал силно да го дърпа от ръцете й, като
ръчичките и телцето на детето почервенели от силния натиск на ръцете на ответника, а
детето още повече се било вкопчило в молителката. Твърди се, че ответникът започнал да
говори грубо на детето и да я травмира с думите: „Ревеш, не ревеш, днес е ден да те взема,
ще тръгнеш“, като при тези негови думи той успял да изтръгне детето от ръцете на
молителката. Изложени са твърдения, че молителката била силно изплашена от случващото
се, в резултат на което успяла да се обади на телефон 112 и да поиска полицейска закрила за
нея и детето, но при тези нейни действия ответникът се изплашил и си тръгнал, а
молителката отишла и се оплакала в полицията. През това време ответникът се върнал и
молителката, придружена от двама полицейски служители, отново отишла пред дома й.
Посочва се, че служителите на реда се уверили в състоянието на детето и обяснили на
ответника, че в това състояние нямало как да вземе детето, като се твърди, че ответникът си
бил тръгнал силно афектиран и започнал да заплашва молителката, че щяла да види какво
щяло да стане. Твърди се още, че при всяко идване и опит бащата да вземе детето, се
повтаряло същото и просто при виждането му, детето изпадало в неистов рев и категорично
отказвало да тръгне с бащата. Молителката твърди, че ситуацията се била повторила за
пореден път и на 05.08.2023 година, когато ответникът бил дошъл около 10:30-11:30 ч., за
да вземе детето, а то се разплакало, започнало да крещи и да се дърпа и ответникът се
отказал и си тръгнал, но се бил върнал след обяд, около 16:30 ч. и отново поискал да вземе
детето. Тогава, според молителката, същата била приготвила дъщеря им и слезли пред
жилището им, когато при виждането на бащата, детето отново се било разплакало и
категорично отказало да тръгне с него. В следващия момент ответникът бил дошъл до
входната врата на входа на блока, в който живеела молителката и започнал да обижда
молителката с думите: „Лъжлива долна твар“, „Селянка проста“, „Мърша“, „Курва“, „Овца
проста“, „Проста като гъз“, „Долна мизерия“, „Ти ще видиш какво ще ви се случи на теб и
майка ти! Ще те ликвидирам!“. Изложени са твърдения, че изричайки тези думи и при
последното изречение, ответникът започнал да прави знак с ръката си на неговата шия, че
щял да й отреже главата. В резултат на това, молителката била изключително изплашена и
шокирана от случващото се и отново отишла в РУ на МВР Пазарджик, за да потърси
съдействие и закрила, където дежурният служител я бил посъветвал да подаде жалба и да
2
поиска ограничителна заповед. Молителката твърди, че след тези думи, изречени от
ответника, се притеснявала, че ще изпълни заканите си и смята, че той бил способен на
това. Същата твърди, че изпитва осезателен страх за здравето и живота си и този на детето
й, и майка й. Сочи, че се страхува, че можел да отвлече дъщеря й, да откаже да й я върне.
Твърди, че излиза под страх извън жилището им, постоянно се оглежда на всички страни с
надеждата, че няма да го види, като всеки път била с някой близък. Твърди се още, че при
всяка една среща, във връзка с изпълнение на постановените от съда привременни мерки за
лични контакти, осъществявани между бащата и детето, ответникът тормозел молителката и
дъщеря й а. Молителката твърди, че случилото се отразило в здравословен и
психологически аспект изключително негативно, както на нея, така на детето, че заплахите
и обидите спрямо нея били силно емоционално травмиращи, като същите представлявали,
според молителката, домашно насилие, упражнено от ответника към нея и дъщеря й а
психически и емоционално насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Освен това, молителката
твърди, че от 17.06.2023 година до настоящия момент, при всяка тяхна среща, както и
един[1]два дни след това, постоянно изпитвала вътрешно напрежение, страх, кръвното й
налягане постоянно варирало, като си мислела, че това щяло да отшуми, но не било така.
Сочи, че при всяка среща с ответника се повтаряло и задълбочавало, като се било наложило
да потърси и медицинска помощ. Молителката счита, че с поведението и действията си,
бившият й съжител Е. А. А. представлява реална опасност, както за живота и здравето й, и
тези на детето й а А.а, така и за психическото им състояние. С оглед на това, не можела да
си представи как щяла да издържи следващата среща, на която била длъжна да предаде
дъщеря си, с оглед изпълнението на постановените от Районен съд привременни мерки.
Моли се съдът да постанови решение, с което да уважи молбата по чл. 8 от ЗЗДН, както и да
издаде Заповед за незабавна защита от домашно насилие срещу Е. А. А. с ЕГН:**********, с
която да наложи мерките по чл. 5, ал.1, т.1, т.З и т. 5 от ЗЗДН, касаещи молителката Р. Н. и
дъщеря й а А.а, а именно: Да задължи извършителя Е. А. А. да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо молителката и дъщеря й а А.а; Да забрани на извършителя Е. А.
А. да я приближава, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих за
срок от 18 месеца, както и да забрани да приближава дъщеря й а А.а за срок от 18 месеца; Да
определи местоживеенето на детето при нея, за срок от 18 месеца; Моли се съдът да осъди
ответника да заплати сторените от молителката разноски в настоящото производство. Сочат
се доказателства, формулирани са доказателствени искания.
Съдът с Определение № 2140/24.08.2023 г. и е постановил мярка за незабавна защита
на молителката и детето а Е.ова А.а и е издал заповед за незабавна защита № 31/24.08.2023
г.
В съдебно заседание ответникът, чрез своя пълномощник оспорва изцяло твърдяното
в молбата за защита от домашно насилие, всички изложени обстоятелства, като заявява, че
Е. А. не е извършвал домашно насилие на 17.06.2023 г. и на 05.08.2023 г. над молителката
Р. Н. и в присъствието на общото им дете а А.а. Твърди, че процесната молба е била
подадена като защитно действие от страна на молителката, поради обстоятелството, че бил
открит случай на дете в риск при Отдел закрила на детето Пазарджик, за детето а А.а, на
10.08.2023 г. по сигнал на бащата Е. А. и поради подадена от него молба за домашно
насилие до Районен съд Пловдив на 21.08.2023 г. за извършено домашно насилие от Р. Н.
върху Е. А., и в присъствието на общото им дете а А.а Твърди се , че три дни по-късно била
подадена настоящата молба за домашно насилие в РС Пазарджик. Заявени са
доказателствени искания. Посочени са доказателства. Изложено е и становище по
доказателствените искания на молителката.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства-поотделно и в
съвкупност прие за установено следното:
3
В молбата за защита от домашно насилие е налице твърдение, че страните са
живеели на съпружески начала и от тази им връзка се е родила малолетната им дъщеря а.
Твърди се , че след раздялата им всеки заживял в различно населено място , но се поддържа,
че ответникът упражнил психически и емоционален тормоз върху молителката на
17.06.2023 г. и на 05.08.2023 г. , като в часовете определени от съда за предаване на
малолетното дете а на бащата за осъществяване на режима на лични отношения, последният
не се съобразил , че детето не желае да го последва и плаче, но започнал силно до го дърпа ,
да се държи грубо с молителката и с малолетната им дъщеря и да ги обижда. Изложени са
твърдения , че на 05.08.2023 г. отново при провеждане на режима на лични отношения с
детето а ответникът обиждал и заплашил молителката със саморазправа, както с думи така
и със съответен характерен жест. Изложени са твърдения , че тези актове на домашно
насилие на посочените две дати , агресивното му поведение изразяващо се в обиди и
заплахи, предизвикали у молителката и детето силно притеснение и страх, както и опасения
у майката , че бащата ще й отнеме детето и тя може вече да не го види. Молбата е
депозирана в съда в рамките на предвидения в чл.10 ал.1 ЗЗДН 3- месечен срок , поради
което се явява процесуално допустима.
По делото не са представени доказателства , но страните не спорят , че са живели
на съпружески начала , поради което са и процесуално- правните
легитимирани страни по спора на основание чл. 3 т.2 ЗЗДн.
Представени са многобройни писмени доказателства / копие от кореспонденция в
социална мрежа , подадените сигнали до ОЗД - както от молителката/ от 19.06.2023 г. / така
и от ответника/ от 28.06.2023 г. , от 31.07.2023 г. и от 21.08.2023 г. / ,във връзка с които е
открит случай за закрила на тяхното дете, като дете в риск, докладни записки от полицейски
проверки , решение по гр.д. № 2297/ 2023 г. по описа на ПзРС , образуваната полицейска
преписка по подадена от молителката на 24.08.2023 г. жалба до полицията и постановление
от 24.08.2023 г. на РП- Пазарджик по пр.преписка № 4557/ 2023 г. за възлагане на
извършването на незабавна проверка, снетите обяснения в хода на тази проверка, докладни
записки, характеристична справка , обяснения и протокол за полицейско предупреждение ,
писмени обяснения,дадени пред органите на полицията, жалби и от двете страни до РП-
Пазарджик /, от които съдът приема за установена по делото следната фактическа
обстановка : Страните са живели във фактическо съжителство на съпружески начала , като
от това съжителство на 29.01.2021 г. е родено детето им а, което към настоящия момент е на
навършило три години. Двамата родители се разделят около три месеца след раждането на
детето, като молителката заедно с а напускат общото жилище и към момента живеят в дома
на нейните родители в гр. Пазарджик. Безспорно се установява , че към настоящия момент е
налице висящо производство по гр.д. № 2502/2022 г. по описа на ПзРС , по предявен от
ответника Е. А. А. иск за определяне на режим на лични отношения с детето а и по това
дело липсва спор относно упражняване на родителските права от страна на майката. В хода
на производството е постановен съдебен акт, с който са определени привременни мерки ,
като според последния им вариант, ответникът има право да вижда детето всяка първа и
4
трета събота и неделя от месеца / без преспиване / съответно от 10,00 ч. до 17,00 ч. – без
присъствие на майката и без присъствие на социален работник. Установява се обаче , че
отношенията на страните са се изострили и напрежението между тях след раздялата
започнало да нараства, като по молба на ответника е било образувано гр.д. № 2297/ 2023 г.
по описа на ПлРС , по реда на ЗЗДН , по което дело първоначално съдът е постановил
заповед за незабавна защита против молителката в настоящото производство във връзка с
твърдения за извършено от нея домашно насилие на 05.07.2023 г. , на 05.08.2023 г. и на
06.08.2023 г. - актове на психическо домашно насилие по отношение на ответника , но
впоследствие с Решение № 4845/30.11.2023 г. постановено по също дело, съдът е отхвърлил
молбата за защита като неоснователна и е отменил незабавната заповед за защита. Липсват
данни за влизане в сила на този съдебен акт.
Безспорно от другите събрани по делото писмени доказателства се установява, че
именно след завеждане на делото за родителски права са подадените няколко сигнала до
ДСП, както от молителката Р. Накова , така и от ответника Е. А. , видно от които
напрежението между родителите е продължило да нараства и е ескалирало , като всеки един
от сигналите има за предмет именно невъзможността на бащата да осъществи контакти с
малолетното си дете, което започнало да се разстройва и да не желае да отива с него при
определените срещи въз основа на постановените от съда привременни мерки и право на
лични отношения с детето. По този повод между страните е водена и представената
кореспонденция в социалните мрежи, като се установява, че и молителката и ответника са
си отправяли взаимни обиди и обвинения. Все поради невъзможността на бащата да се
среща с детето в часовете определени му от съда , на място пред дома на майката са викани
представители на полицията и молителката е подала жалба в РП – Пазарджик. По жалби и
на бащата и на майката са образувани две прокурорски преписки , като по делото не се
установява тези преписки да са приключили с надлежен акт.
Сигнал за агресивно поведение от страна ответника е подаван от молителката на
тел. 112 , във връзка с което са извършени и полицейските проверки. Не се твърди и не се
установява ответникът да е посещавал молителката и нейния дом в часове и дни различни от
определените от съда във връзка с режима. Не се установява също така от тези писмени
доказателства, ответникът да е предприемал други действия насочени към молителката и
малолетното дете, освен тези , които са свързани с определеното му от съда право на лични
контакти с детето. В тази посока са и данните съдържащи се в представения по делото
социален доклад, според които и двамата родители желаят да упражняват родителките права
по отношение на своето дете, но последното след няколко неуспешни опита , не е
предоставяно на бащата и даже е показало нежелание и страх от такива срещи. От
представените писмени доказателства не се установява ответникът да е проявявал грубо или
агресивно поведение към детето макар, че напрежението между родителите и ескалацията
на това напрежение в присъствие на това дете, неизбежно се е отразила на неговия
емоционален и психологически статус.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са събрани гласни
5
доказателства. Двамата разпитани по делото като свидетели полицейски служители Б. и З. са
посетили адреса на дома на молителката на 17.06.2023 г. и двамата споделят впечатленията
си, че заварили всички участници в инцидента пред дома на молителката. Детето не желаело
да отиде с баща си , отказвало , а майката говорела с него. Всички обаче имали спокойно
поведение. Бабата и майката на детето, заедно с него се прибрали в блока , а след това си
отишъл и ответникът. Полицаите са констатирали само , че бащата е искал да види детето
си. Майката не заявила желание да отиде заедно с тях. Тригодишното дете било попитано от
служителите на реда , но то заявило , че не желае да отиде с баща си.
По делото са разпитани като свидетели лицата Г. Й. Н. – майка на молителката и
баба на детето а и А. П. А. – баща на ответника , като св. Н. твърди , че е присъствала и на
двете процесни дати , на личните срещи на детето с неговия баща. Твърди , че и на двете
срещи бащата не пожелал да се съобрази , че детето е силно разстроено и се опитал да го
време насила, поради което на първата дата молителката се принудила да поиска съдействие
от органите на полицията. Твърди , че действително първите няколко срещи на бащата с
детето протекли нормално, но изведнъж детето започнало да се притеснява и страхува от
него и започнало да отказва да го вижда. Молителката съдействала, но не успявала до убеди
детето и то не желаело да отиде при бащата. Това не било прието добре от ответника , който
насочвал негативното си отношение към молителката без всякакво основание. Св. Н.
поддържа, че тя снела видеозаписи с телефона си , като тези видеозаписи възпроизведени
върху флаш- памет са приети като доказателство по настоящото дело. Св. Н. поддържа също
, че на 05.08.2023 г. след нов неуспешен опит бащата да осъществи контакт с детето , той
заплашил молителката и с агресивни думи и със жест, който сочел на сериозни намерения.
Св.А. от своя страна установява, че дошъл със сина си на втората процесна дата, когато
последният посетил дома на молителката , за да види детето си. Поддържа , че детето било
разстроено и плачело , тъй като молителката започнала да се кара с ответника и да го
обижда на висок тон. Това накарало бащата да си тръгне и да дойде след обяд, но в
присъствие на св. Н. и на майката, детето а отново отказало да отиде с баща си . Бащата се
опитвал да заведе детето на люлките , да си играят , но молителката започвала да се кара с
него и детето започвало да плаче и не искало да отиде с баща си. Двамата свидетели са
поставени в очна ставка по искане на ответната страна , като и двамата поддържат
първоначално заявеното.
За проверка на достоверността на събраните по делото гласни доказателства ,
както и за установяване на спорни обстоятелства по делото са възпроизведени , както
звукозаписи изискани от ДНС 112 – по телефонни сигнали подадени и от двете страни на
дата 17.06.2023 г., така и видеозаписи направени през телефона от майката на молителката и
звукозаписи направени от телефона на ответника на дати , за които се твърди , че съвпадат с
процесните.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи
от правна страна:
Законът за защита от домашното насилие има за цел да даде защита срещу една
6
особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най –
близки взаимоотношения помежду си - съпружески, родствени или във фактическо
съжителство, наподобяващо съпружеското. Характерно за деянията от този тип е и
обстоятелството, че те биват извършени най – често в домашна среда, в отсъствието на
свидетели, които ще могат да ги установят чрез показанията си пред съда. Тъкмо поради
тази причина законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други доказателства,
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила / чл.13,
ал.3 ЗЗДН/.Тази норма обаче не създава някаква презумпция за виновност на ответника,
нито пък дерогира общото правило на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса. В тази посока ЗЗДН не съдържа специални норми,
поради което и на основание чл.§ 1 от ЗР на ЗЗДН следва да се прилагат общите правила на
ГПК, т.е. молителят следва да установи, в условията на пълно и главно доказване,
извършените от ответника актове на домашно насилие с техните обективни признаци –
време, място и начин на извършване на деянието.
Събраните по делото доказателства /декларация, свидетелски показания, социални
доклади и преписки, жалби и сигнали , съдебни актове /, установяват по категоричен начин
наличието на силно влошени отношения между родителите на малолетното дете а,
породени от възникнали между тях лични неразбирателства и невъзможността на двамата
да изгладят така създалите се негативни емоции. Несъмнено в тези отношения непрекъснато
възникват конфликтни ситуации, които рефлектират и довеждат до липсата на достатъчно
добра комуникация по повод на упражняване на родителските права по отношение на
малолетното дете а.
Законовата разпоредба на чл. 2 ал.2 ЗЗДН гласи , че когато в молбата за защита от
домашно насилие се съдържат данни , че насилието е извършено в присъствието на дете, то
се приема , че детето е жертва на домашно насилие в неговите две проявни форми –
психическо и емоционално.
В случая фактическите твърдения, заявени в молбата по чл.8 ЗЗДН остават
недоказани. От кореспондиращите помежду си части на твърденията на молителката и на
ответната страна и показанията на разпитаните свидетели, както и по данни от
компетентно изготвения социален доклад , изходящ от Д”СП” гр. Пазарджик , съдът приема
за безспорно установено, че на двете процесни дати – 17.06.2023 г. и на 05.08.2023 г. ,
ответникът е посетил в гр. Пазарджик дома на бившата си приятелка и тяхното общо дете
а, за да осъществи определения му със съдебен акт / определение по привременни мерки /
режим на лични отношения с неговата дъщеря. Тези привременни мерки са постановени в
хода на образувано производство по чл. 127 ал.1 СК, със заявена претенция от бащата.
Производството към настоящия момент не е приключило и е висящо пред
първоинстанционни съд. Все в хода на това производство бащата Е. А. е подал молба за
защита от домашно насилие против майката Р. Н. с оплаквания за упражнено психическо и
емоционално насилие в присъствие на детето а / отправени обидни думи / на три дати при
опита на бащата за среща с детето – на 05.07.2023 г. , също на 05.08.2023 г. и на 06.08.2023
7
г. По делото е представено съдебно решение , поставено от ПлРС , с което молбата за защита
от домашно насилие е оставена без уважение. Все в течение на производството за
родителски правя висящо пред ПзРС , двамата родители са предприели активни действия за
сезиране с оплаквания от поведението да другия родител – сигнали до ДСП – гр. Пазарджик
за дете в риск, жалби до Районна прокуратура гр. Пазарджик. На първата от две процесни
дати предмет на разглеждане по настоящото дело – 17.06.2023 г., както молителката , така и
ответникът са подали сигнали и до органите на МВР – на тел. 112, като на място са били
посетени от двама полицейски служители, констатирали с присъствието си , че
тригодишното дете а отказва да отиде с баща си, за да бъдат проведени в този ден часовете
за лични контакти с родителя. В крайна сметка и на двете процесни дата, бащата не е успял
да вземе детето и не е провел този режим. Молителката твърди , че на тези две дати бащата
се е държал грубо с детето а , като въпреки нежеланието на детето и неговия плач – се е
опитал да го дърпа и със сила да го вземе от майката, а освен това е обиждал майката и на
втората дата , в присъствие на бабата на детето – я е заплашил със саморазправа.
По настоящото дело , съдът е имал възможност да добие и лични впечатления от
поведението на двете страни по делото, а такива впечатления са почерпени от решаващия
състав така също и след преценка на свидетелските показания – показанията на майката на
молителката и на бащата на ответника, на двамата полицейски служители , но също така и
преди всичко от записите възпроизведени в съдебно заседание – видеозаписи направени с
телефона от майката на молителката и аудиозаписи направени от телефона на
ответника.
Събраните по делото доказателства , установяват по един категоричен начин
наличието на влошени отношения между родителите на малолетното дете , породени от
възникнали между тях лични неразбирателства и невъзможността на двамата да изгладят
така създалите се отношения. Несъмнено и на двете процесни дати , напрежението между
молителката и ответника се е повишило при посещението на ответника в опит да види и
вземе детето/ на дати определени от съда / и във връзка с категорично заявеното от детето
нежелание да отиде с бащата. Разпитаната по делото свидетелка Н. поддържа и твърди , че
обстоятелствата са се осъществили точно така , както е описано в молбата и декларацията
за защита от домашно насилие. Нейните показания обаче се опровергават от показанията на
св. А., но преди всичко от показанията на двамата независими и безпристрастни свидетели –
двамата полицейски служители, които установяват, че при пристигането им на място на
първата дата не са констатирали агресия или ескалиращ конфликт. Единственото което са
констатирали е , че детето а е било разстроено и не е желаело да отиде с баща си. Същото
съдът установява и според личните си впечатления при възпроизвеждането на записите
направени от телефоните на ответника и на бабата на детето. За настоящия съдебен състав
обаче в тази ситуация е силно тревожно не поведението на ответника, а необяснимата
нагласа на бабата да следва плачещото и силно разстроено дете и да го снима. Силно
тревожно е също така поведението и на двамата родители и невъзможността им да постъпят
достатъчно зряло и да поставят своето поведение в зависимост от душевния и емоционален
8
конфорт на ненавършилото три години тяхно дете. Записите са изключително показателни,
как неумението на родителите да преценят, че от тяхното лично поведение зависи
спокойствието на тяхното детето и за това спокойствие са отговорни точно те – е причината
за тези неблагополучия на детето, които неизбежно рано или късно ще се отразят на
неговата психика. За настоящия съдебен състав е пределно ясно, че съдебният акт – било
определението за привременни мерки, било бъдещото съдебно решение – трябва да се
изпълнява. Ясно е също така, че при продължаващи конфликтни отношения между
родителите – това изпълнение няма да стане без да се навреди на детето. Отговорност на
всеки един от родителите е, да прецизира своето поведение, като в случая – майката е тази
която е отговорна за мотивирането на детето да отиде с необходимото спокойствие при
бащата и ако е нужно да му окаже съдействие, като му помогне да полага по-адекватни
грижи за детето, а бащата от своя страна – да прояви разбиране и търпение и да съдейства за
гладкото протичане на този процес.
Тези въпроси обаче, не са в предмета на настоящото дело , но ще стоят като
проблеми и пред двамата родители и те ще трябва да се справят с тях с необходимата
зрялост и отговорност. Съдът намира, че в тази ситуация, специалисти в съответната
психологическа област , биха могли да помогнат и на двамата родители, да се ориентират в
сложната за тях ситуация и успешно да се справят с проблемите си по отглеждането на
детето.
Конфликтните отношения между страните по съществото си не могат да се
квалифицират като актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН.
Предназначението на последния е осигуряване на закрила на пострадали от домашно
насилие лица, като е недопустимо по пътя на регламентирания в чл. 4 от специалния закон
ред, страните да уреждат отношенията си по евентуални спорове във връзка с упражняване
на родителките права. Вярно е, че както бащата , така и майката имат правото на лични
отношения със своето дете, но тези отношения следва да бъдат съобразени преди всичко с
интересите на детето и при възникнал спор / както е в случая/ да се разрешават по
предвидения в закона исков ред.
В конкретния случай се установява , че двамата родители не правят опити за
уреждане на споровете и преодоляване на личностните проблеми, срещат много трудности,
а това от друга страна създава допълнително напрежение в отношенията на детето а и
родителя , при който то не живее. Както бе посочено обаче - не се установява по настоящото
дело ответникът на процесните дати да е проявил агресия спрямо молителката или тяхното
дете, която да се дефинира като саморазправа или психически и емоционален тормоз,
въпреки напрегнатите отношения, в които е участвал.
Легалната дефиниция на чл. 2 ЗЗДН въвежда едно широко понятие на домашно
насилие в неговите различни проявни форми. Във всички случаи обаче , за да бъде уважена
молбата, следва осъществените от ответника действия и последиците за пострадалия да
попадат в понятието „ насилие „ , за да оправдаят държавна намеса и санкция чрез налагане
на мерки по ЗЗДН. Или за да се обхващат от дефиницията , актовете следва да са с един
9
висок интензитет, излизащ извън обичайната житейска негативна емоция.
Съвкупната оценка на събраните по настоящото дело доказателства, съпоставени
със сезиращите съда фактически твърдения, обуславят изводите , че актове на домашно
насилие, имащи характеристиките на деяния по смисъла на чл. 2 ЗЗДН спрямо молителката
и детето а от страна на ответника не са извършени. Ето защо съдът приема, че е сезиран с
неоснователна молба, която подлежи на отхвърляне.
С оглед на изхода от спора, ще следва да бъде отменена и издадената заповед за
незабавна защита.
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, молителката следва
да бъде осъдена да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна
такса в размер на 50,00 лева, както и реализираните от ответника съдебно деловодни
разноски по делото в размер на 750,00 лв. – възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат. Съдът приема за неоснователно възражението за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар от ответника , тъй като този хонорар съответства на сравнително
високата правна и фактическа сложност на делото, а и този размер е под минималния
предвиден в чл. 7 ал.1 т.4 НМРАВ.
Мотивиран от така изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от Р. Д. Н. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: гр. ** общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, с адрес за призоваване и съобщения гр.
Пазарджик, ул. „**, чрез адв. Г. ** от АК Пазарджик, против Е. А. А. с ЕГН: **********, от
гр. Пловдив, ул. **, общ. Пловдив, молба за защита от домашно насилие за това, че на
17.06.2023 г. и на 05.08.2023 г. е упражнил домашно насилие над Р. Д. Н. и малолетното им
дете а Е.ова А.а изразяващо се в емоционално и психическо насилие – като
неоснователна.
ОТМЕНЯ постановената с определение № 2140 / 24.08.2023 г. по настоящото
дело заповед за незабавна защита № 31/24.08.2023 г.
ОСЪЖДА Р. Д. Н. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ** общ.
Пазарджик, обл. Пазарджик, да заплати на Е. А. А. с ЕГН: **********, от гр. Пловдив, ул.
**, общ. Пловдив, сторените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 750,00
лв.
ОСЪЖДА Р. Д. Н. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ** общ.
Пазарджик, обл. Пазарджик, да заплати държавна такса в размер на 50,00 /петдесет / лева,
на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишки окръжен
съд в седемдневен срок от обявяването му на страните в открито съдебно заседание.
10
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11