Р Е Ш Е Н И Е
№ 842 / 2.11.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав,
в открито съдебно заседание на втори октомври, две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия: Г. Видев
при секретаря Димитрина Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 820 по описа
на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 285 от ЗИНЗС и е образувано по искова молба на Н.Л.М.,***, чрез
упълномощен адвокат – Г.М., против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“
гр. София с иск за заплащане на обезщетение в общ размер на 30 000 лв. за
причинени неимуществени вреди по време на четири престоя в пенитенциарни
заведения под юрисдикцията на ответника за периодите: от 02.01.2014 г. до
04.09.2015 г. в Затвора Пазарджик за сумата от 5 000 лв., от 06.11.2015 г. до
16.10.2016 г. в Затвора Пазарджик за сумата от 5 000 лв., от 26.02.2017 г. до
01.08.2018 г. в Централен софийски затвор за сумата от 10 000 лв. и за времето
от 01.08.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба – 21.07.2020 г. в
Затвора Пазарджик за сумата от 10 000 лв., с твърдения за поставяне в нечовешки
битови условия и за неадекватно лечение на заболяванията му.
Ищецът поддържа жалбата си
в проведеното съдебно заседание посредством видеовръзка, както и чрез
процесуалния си представител, който се явява лично. Излагат съображения за
нейната основателност и доказаност. Адвокатът претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца.
Ответникът – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”– чрез процесуалния си представител в
проведеното съдебно заседание оспорва исковата молба. Счита, че същата не е
доказана и не са настъпили твърдените от ищеца неимуществени вреди. Претендира
присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът при Окръжна
прокуратура Пазарджик изразява становище за частична основателност на
предявения иск. Счита, че той е частично доказан по отношение на лошите условия
в килията преди ремонта.
Предявеният иск е допустим,
тъй като през част от процесните периоди ищецът действително е пребивавал в
пенитенциарни заведения. Искът е частично основателен.
Видно от представената
справка от началника на затвора и от показанията на разпитаният свидетел е
следното:
Ищецът е пребивавал в
Затвор – Пазарджик за първи път в периода от 05.09.2013 г. до 21.11.2014 г. За втори път е
постъпил в затвора на 29.10.2015 г. и е
освободен от там на 14.10.2016 г. Доколкото първата искова претенция се отнася
до периода от 02.01.2014 г. до 04.09.2015 г. то същият е неоснователен по
отношение на периода – 22.11.2014 г. до 04.09.2015 г.
В последният цитиран период ищецът не е пребивавал в затвора, поради което
ответникът не би могъл да му причини вреди, т.е. искът в тази му част е
неоснователен. Следователно, основателността на иска досежно първия исков
период подлежи на доказване досежно времето 02.01.2014 г до 21.11.2014
г., т.е. 10 месеца и 20 дни. Същото важи и за периода от 29.10.2015 г.
(постъпил за втори път в Затвора – Пазарджик) до 14.10.2016 г. (11 месеца и 15
дни), на която дата е освободен. Тоест от втория исков период от 06.11.2015 г.
до 16.10.2016 г. е неоснователен иска от 06.11.2015 г. до 28.10.2015 г. и от
15.10.2016 г. до 16.10.2016 г. доколкото в последните два цитирани периода
ищецът не е пребивавал в затвора. От третия исков период (на пребиваване в Затвор
– София) – от 26.02.2017 г. до 01.08.2018 г. е неоснователен иска за периода от
26.02.2017 г. до 01.08.2017 г., през който видно от представената докладна
записка ищецът не е пребивавал в затвора. Съответно
основателността на иска досежно третия исков период подлежи на доказване
досежно времето 02.08.2017 г. до 01.08.2018 г., т.е. 1 година. От
четвъртия исков период (на пребиваване отново в Затвор – Пазарджик) – от 01.08.2018
г. до 21.07.2020 г. е неоснователен иска
за периода от 01.08.2018 г. до 23.10.2018 г., през който видно от представената
справка ищецът не е пребивавал в затвора. Съответно
основателността на иска досежно четвъртия исков период подлежи на доказване
досежно времето 24.10.2018 г. до 21.07.2020 г., т.е. 1 година 8 месеца и
29 дни.
Видно от представената справка от
началника на Затвора – Пазарджик е следното:
В периода от 30.10.2018 г. до
31.10.2018 г. (2 дни) ищецът е бил настанен в спално помещение № 900, с площ
24,47 кв.м., в което има 5 броя двойни легла (едно над друго) с площ 1,33 кв.м.
всяко. Следователно, като се изключи площта от 6,65 кв.м., т.е. площта, заемана
от петте двойни легла (която очевидно не може да се използва за друго освен за
сън или почивка в легнало положение), то останалата площ на килията (дори без
изключване на масата и останалите мебели) е била 17,82 кв.м.
През дните от този период в килията са
били настанени общо 7 човека, тоест жизнената площ на жалбоподателя през тези
дни е била 2,55 кв.м., което е много
по-малко минималния стандарт от 4 кв.м. В периодите от 01.11.2018 г. до
30.11.2018 г. (1 месец) и от 03.12.2018 г. до 08.01.2019 г. (1 месец и 5 дни) в
килията са били настанени общо 9 човека, тоест жизнената площ на жалбоподателя
през тези месеци и дни е била 1,98
кв.м., което е по-малко от половината от минималния стандарт от 4 кв.м. В
периода от 01.12.2018 г. до 02.12.2018 г. (2 дни) в килията са били настанени
общо 8 човека, тоест жизнената площ на жалбоподателя през тези дни е била 2,28 кв.м.
В периодите от 30.10.2018 г. до
31.10.2018 г. (2 дни), от 09.01.2019 г.
до 21.02.2018 г. (1 месец и 11 дни) и от 13.05.2019 г. до 03.06.2019 г. (21
дни) ищецът е бил настанен в спално помещение № 501, с площ 30,54 кв.м., в
което има 5 броя двойни легла (едно над друго) с площ 1,33 кв.м. всяко.
Следователно, като се изключи площта от 6,65 кв.м., т.е. площта, заемана от
петте двойни легла (която очевидно не може да се използва за друго освен за сън
или почивка в легнало положение), то останалата площ на килията (дори без
изключване на масата и останалите мебели) е била 23,89 кв.м.
През месеците и дните от тези периоди в
килията са били настанени общо 7 човека, тоест жизнената площ на жалбоподателя
през тези дни е била 3,41 кв.м., което е
под минималния стандарт от 4 кв.м. В периодите от 01.12.2018 г. до 02.12.2018
г. (2 дни), от 22.02.2019 г. до 14.03.2019 г. (21 дни), от 15.04.2019 г. до
12.05.2019 г. (27 дни), от 04.06.2019 г. до 08.07.2019 г. (1 месец и 4 дни) и
от 09.08.2019 г. до 16.09.2019 г. (1 месец и 7 дни) в килията са били настанени
общо 8 човека, тоест жизнената площ на жалбоподателя през тези месеци и дни е
била 1,98 кв.м., което е по-малко от
половината от минималния стандарт от 4 кв.м. В периода от 01.12.2018 г. до
02.12.2018 г. (2 дни) в килията са били настанени общо 8 човека, тоест
жизнената площ на жалбоподателя през тези дни е била 2,99 кв.м., т.е. значително под стандарта от
4 кв.м. В периодите от 15.03.2019 г. до 25.03.2019 г. (15 дни) и от 09.07.2019
г. до 08.08.2019 г. (30 дни) в килията са били настанени общо 9 човека, тоест
жизнената площ на жалбоподателя през тези дни е била 2,65 кв.м., т.е. също значително под
стандарта от 4 кв.м. В периода от 26.03.2019 г. до 15.04.2019 г. (21 дни) в
килията са били настанени общо 6 човека, тоест жизнената площ на жалбоподателя
през тези дни е била 3,98 кв.м., което е
твърде близо до стандарта стандарта от 4 кв.м.
В периода от 17.09.2019 г. до
29.11.2019 г. (2 месеца и 12 дни) ищецът е бил настанен в спално помещение №
806, с площ 30,40 кв.м., в което има 5 броя двойни легла (едно над друго) с
площ 1,33 кв.м. всяко. Следователно, като се изключи площта от 6,65 кв.м., т.е.
площта, заемана от петте двойни легла (която очевидно не може да се използва за
друго освен за сън или почивка в легнало положение), то останалата площ на
килията (дори без изключване на масата и останалите мебели) е била 23,75 кв.м.
През месеците и дните от този период в килията са били настанени общо 7 човека,
тоест жизнената площ на жалбоподателя през тези дни е била 3,39 кв.м., което е под минималния стандарт
от 4 кв.м.
В периода от 29.11.2019 г. до
01.12.2019 г. (3 дни) ищецът е бил настанен в спално помещение № 605, с площ
45,35 кв.м., в което има 5 броя двойни легла (едно над друго) с площ 1,33 кв.м.
всяко. Следователно, като се изключи площта от 6,65 кв.м., т.е. площта, заемана
от петте двойни легла (която очевидно не може да се използва за друго освен за
сън или почивка в легнало положение), то останалата площ на килията (дори без
изключване на масата и останалите мебели) е била 38,70 кв.м. През дните от този
период в килията са били настанени общо 9 човека, тоест жизнената площ на жалбоподателя
през тези дни е била 4,30 кв.м., което е
над минималния стандарт от 4 кв.м. Същото важи и за периодите от 02.12.2019 г.
до 18.03.2020 г. и от 19.03.2020 г. до 13.04.2020 г., през които в килията са
пребивавали съответно 8 и 7 души.
В периода от 14.04.2020 г. до
14.05.2020 г. (1 месец) ищецът е бил настанен в спално помещение № 403, с площ
25,90 кв.м., в което има 2 броя двойни легла (едно над друго) с площ 1,33 кв.м.
всяко. Следователно, като се изключи площта от 2,66 кв.м., т.е. площта, заемана
от петте двойни легла (която очевидно не може да се използва за друго освен за
сън или почивка в легнало положение), то останалата площ на килията (дори без
изключване на масата и останалите мебели) е била 23,24 кв.м. През този месец в
килията са били настанени общо 6 човека, тоест жизнената площ на жалбоподателя
през тези дни е била 3,87 кв.м., което е
малко под минималния стандарт от 4 кв.м.
В периода от 15.05.2020 г. до
17.05.2020 г. (3 дни) в килията са били настанени общо 4 човека, тоест
жизнената площ на жалбоподателя през тези дни е била 5,81 кв.м., което е над стандарта от 4 кв.м.
В периода от 18.05.2020 г. до
21.07.2020 г. (2 месеца и 3 дни) в килията са били настанени общо 5 човека,
тоест жизнената площ на жалбоподателя през тези дни е била 4,67 кв.м., което е над стандарта от 4 кв.м.
За периодите от 02.01.2014 г до
21.11.2014 г. (10 месеца и 20 дни) и от 29.10.2015 г. до 14.10.2016 г. (11
месеца и 15 дни) началникът на Затвор – Пазарджик, а за периода 02.08.2017 г.
до 01.08.2018 г. (1 година) началникът на Затвор – София, не са предоставили
данни за жилищната площ на жалбоподателя с мотива, че е изтекъл срокът за
съхранение на тази информация.
Тъй като от една страна не са представени
доказателства нито от началниците на затворите, нито от ответника (чиято е
тежестта на доказване, че ищецът не е бил положен на нечовешко и унизително
отношение), а от друга –липсват основания да се приеме, че в по-ранните периоди
положението на ищеца е било по-добро отколкото за периода от 1 година, 8 месеца
и 29 дни, за който са налице данни, (която теза се застъпва от ЕСПЧ в неговите
решения), то за посочените периоди, общо в продължение на 2 години, 10 месеца и
5 дни, следва да се приеме, че жизнената му площ по-време на и на тези престои
е била значително по-малко от посочената от стандарта от 4 кв.м., а понякога и
под 3 кв.м.
Налице са били и други
неблагоприятни обстоятелства, както се установява от справките и от показанията
на разпитаните свидетели:
Килиите са били
неремонтирани до датата 09.01.2019 г. В някои от килиите не е имало тоалетна и понякога
се е налагало ищецът да облекчава физиологичните си нужди в кофи. Имало е
мухъл, хлебарки и дървеници. Не е имало резултат от пръскането срещу вредители,
включително след ремонта на килиите. Имало е режим на топлата вода.
Видно от медицинската справка,
изготвена от директора на медицинския център при Затвор – Пазарджик е, че при
престоите си в затвора ищецът не е имал съществени здравословни проблеми, нито
хронични заболявания. През годините е имал различни моментни заболявания
(прорезна рана, болки в корема и тазобедрената става и др.) но по отношение на
всяко от тях са вземани бързи и адекватни мерки, консултации с медицински
специалисти, включително извън затвора, назначаване на медикаментозни лечения. Имало
е моменти, в които ищецът е отказвал да приема предписаните му лекарства.
Всички тези факти се установяват и от здравния картон и останалите медицински
документи на ищеца. Следователно твърденията му за неадекватно лечение на
негови заболявания са неоснователни.
Предвид множеството
посочени по-горе неблагоприятни фактори с изключение на недоказаното
обстоятелство неадекватно медицинско обслужване, а именно: значително
нарушение на стандартите за жилищна площ, липсата на тоалетна, наличието на
вредители в килиите и постоянният режим на топла вода, безспорно следва, че в период от около 4 години и 7 месеца ищецът е бил
подложен на кумулативното влияние на посочените неблагоприятни обстоятелства,
които несъмнено в своята съвкупност преминават прага на допустимите ограничения
на затворниците и представляват нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи.
Неоснователни са
възраженията, че не е доказано ищецът да е изпитал болка и огорчение, поради
което по делото не следва да се счита установено настъпването на неимуществени
вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не е необходимо да се установява
настъпването на някакви конкретни вредни последици върху психиката или здравето
на лишения от свобода, а е достатъчно да се установи самия факт на нечовешко и
унизително отношение, от което автоматично следва, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди.
По отношение на размера на обезщетението
следва да се има предвид периодът, прекаран от ищеца в посочените по-горе
изключително неблагоприятни за човешкото достойнство условия, както и тяхната
интензивност. Този период е значителен – около 4 години и половина.
Но не всички посочени по-горе
неблагоприятни фактори са били постоянно налични през целия този период. През
последната около една трета от периода ищецът е пребивавал в ремонтирани килии,
в които битовите условия са били значително по-благоприятни. Освен това
пренаселеността на килиите не е била твърде значителна. Имало е периоди от по
няколко месеца, при които жилищната площ на ищеца е отговаряла на законовия
стандарт от 4 кв.м., а дори и да е била под него, отклонението не е било
значително.
При това положение съдът счита, че
обезщетение в размер на 1 750 лв. представлява адекватно овъзмездяване за
претърпените от него неимуществени вреди, което при това е съобразено и с
реалната икономическата ситуация в страната.
С оглед изхода на делото са частично
основателни насрещните претенции за присъждане на разноски. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца внесената държавна такса от 10 лв. На неговия
адвокат, оказал му безплатна правна помощ, следва да бъде присъдена по
съразмерност сумата от 83,37 лв. адвокатско възнаграждение на база минималното
такова, определено в закона. Съответно, ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника по съразмерност 94,17 лв. за осъщественото процесуално
представителство от юрисконосулт, също на база минималното определено в закона
юрискосултско възнаграждение. След приспадане на определената за възстановяване
държавна такса ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото в
размер на 84,17 лв.
Предвид гореизложеното
съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” да заплати на Н.Л.М.,*** обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер
на 1 750 лв. (хиляда седемстотин и петдесет лева), причинени му от
бездействията и действията на администрацията на Затвор – Пазарджик и Затвор –
София, които са го е поставили в
нечовешки битови условия в следните периоди: 02.01.2014
г до 21.11.2014 г., 29.10.2015 г. до 14.10.2016 г., 02.08.2017 г. до 01.08.2018
г. и 24.10.2018 г. до 21.07.2020 г.
Отхвърля до размера 30 000 лв. над уважения
размер 1 750 лв., предявения от Н.Л.М. иск против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв,
отнасящ се до четири негови престоя в пенитенциарни заведения под юрисдикцията
на ответника за периодите: от 02.01.2014 г. до 04.09.2015 г. в Затвора
Пазарджик за сумата от 5 000 лв., от 06.11.2015 г. до 16.10.2016 г. в Затвора
Пазарджик за сумата от 5 000 лв., от 26.02.2017 г. до 01.08.2018 г. в Централен
софийски затвор за сумата от 10 000 лв. и за времето от 01.08.2018 г. до датата
на предявяване на исковата молба – 21.07.2020 г. в Затвора Пазарджик за сумата
от 10 000 лв., с твърдения за поставяне в нечовешки битови условия и за
неадекватно лечение на заболяванията му.
Осъжда Н.Л.М.,*** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” разноски по
делото в размер на 84,17 лв. (осемдесет и четири лева и седемнадесет стотинки).
Осъжда Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати
на адвокат Г.Г.М.,*** разноски по делото в размер на 83,37 лв. (осемдесет и три
лева и тридесет и седем стотинки).
Решението подлежи на касационно обжалване
чрез настоящия едночленен състав на Административен съд – Пазарджик пред тричленен
касационен състав на Административен съд – Пазарджик в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:/п/
РЕШЕНИЕ № 334 от 21.04.2021 г. по адм. дело № 61/ 2021 г. на
Административен съд- Пазарджик:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 842/02.11.2020 г., постановено по АД №
820/2020 г. на Административен съд Пазарджик.
Решението е окончателно.