Мотиви
към присъда по НОХД № 2217 по описа за 2019 год. на ШРС
Подсъдимият Р.М.М. е предаден на съд за извършено престъпление по чл.196 ал.1
т.1 вр. . чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б“а“ и „б“ НК .
В съдебно заседание подсъдимият преди даване ход
на делото изяви желание да се възползва от
диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът,
като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от
28.01.2020 год. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира
повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така
повдигнатото обвинение, като пледира за
налагане на наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл.55 НК..
В хода на съдебното следствие подсъдимият М.
заявява, че разбира в какво е обвинен,
признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт
деяние, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. В последната си дума заявява, че съжалява за
постъпката си. Процесуалният му представител-адв.К. от ШАК, пледира също за
налагане на минимално наказание.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от
фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, а именно: Подсъдимият М. е многократно осъждан/основно за кражби/ и
въпреки, че повечето от наложените му наказания“лишаване от свобода“ по влезли
в сила присъди изтърпял ефективно, той продължил престъпната си дейност. На
10/11.07.2019г., подсъдимият минавал покрай бобинажна работилница , находяща се
на ул.“Генерал Скобелев“ №42 в Шумен, собственост на „Р. и К.“ ООД Шумен с
управител Д.К.. Тогава видял, че част от оградата липсва и през отвора
проникнал в двора на работилницата, където имало струпани чували пълни с
отпадъчна медна тел. Подс.М. взел два от
чувалите с общо тегло от 80 кг., като ги занесъл в изоставена сграда, където
живеел. Няколко дни по късно, на 19.07.2019г., с помощта на своя племенник А. П.
предал чувалите в пункт за изкупуване на метали, находящ се на ул.“Асен
Златаров“ №20 в Шумен, собственост на „Биана“ ЕООД, като за част от продадените
вещи бил съставен договор за покупка на отпадъци и като страна в договора бил
вписан А. П., с оглед обстоятелството, че подсъдимия не разполагал с документ за самоличност.
В хода на досъдебното
производство е изготвена съдебно-икономическа експертиза, от която се
установява, че стойността на отнетото имущество, възлиза на 608 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия М., направено в хода на
съкратеното съдебно следствие, който в
съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът
счита, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство по съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК. Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от
изготвената в досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза. Съдът намира,
че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Съдът като прецени всички доказателства,
релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема че с горното подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер по чл.196 ал.1 т.1, вр. чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б“а“ и“б“ НК , тъй
като при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи- 80 кг.отпадъчна
медна тел на стойност 608 лева от владението на „Р. и К.“ ООД Шумен с
управител Д.К. без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл.
Като причина за извършване на престъплението
следва да се отбележи незачитането от страна на М. на чуждото право на
собственост.
При определяне на
наказанието на подсъдимият за извършеното от него престъпление съдът
прецени: степента на обществената опасност на
деянието, степента на обществена опасност на подсъдимият, както и подбудите за извършване на
престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността
на подсъдимият:
* смекчаващите вината обстоятелства
– самопризнания, добросъвестно поведение в наказателния процес, искрено
съжаление за извършеното и лошо здравословно състояние ;
* отегчаващи вината обстоятелства – липсват такива;
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимият, като наказанието
бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, тъй като и най лекото предвидено в
разпоредбата на чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б“а“ и“б“ НК, а именно две години „лишаване от свобода“ би се оказало
несъразмерно тежко. Съдът, съобразявайки горните обстоятелства
счита, че справедливо и съответно на извършеното от подсъдимият М. ще
бъде определяне на наказание в размер на осем месеца «лишаване от свобода»., което наказание , подсъдимият следва да
изтърпи при първоначален
строг режим в затворническо
заведение от закрит тип.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените деловодни
разноски .
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: