№ 7222
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110167569 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Ц.Н. против „.” ЕАД.
Ищецът твърди в исковата молба, че против него, в полза на „.” ЕАД, на 20.12.2011г. по
гр.д.№ 55311/2011г. е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист,
въз основа на които е образувано изпълнително дело № 2950/2011г. Твърди, че по
изпълнителното дело няма извършвани доброволни плащания, както и че на 18.11.2013г. е
наложена възбрана на ½ ид.ч. от недвижим имот. Твърди, че с молба от 25.8.2014г.
ответникът, въз основа договор за цесия, е поискал конституирането като взискател по
изпълнителното дело, като сочи, че не е уведомен за прехвърлянето, станало на 10.12.2012г.
Ответникът е конституиран като взискател от ЧСИ. Сочи, че на 2.8.2019г. ответникът е
подал молба за прекратяване на ИД и връщане на изпълнителния лист. След прекратяването,
се твърди ответникът да е образувал ново изпълнително дело № 1549/2019г., по което върху
трудовото възнаграждение на ищеца е наложен запор и принудително е събрана сумата
2785,20 лева, а чрез наложен запор върху банкова сметка, е удържана сумата 1852,36 лева –
общо, сумата от 4637,56 лева. Ищецът счита, че доколкото след образуването на ИД
2950/2011г, последното валидно действие по изпълнението е извършено на 18.11.2013г.,
когато е наложена възбрана, то и на 18.11.2018г., преди образуването на ИД 1549/2019г.,
давността за вземането по изъплнителния лист е изтекла. С оглед изложеното, предявява
отрицателни искове за признаване, че ищецът не дължи чрез принудително изпълнение на
взискателя – ответник сумата 16914,15 лева главница, сумата 7361,81 лева лихва за период
18.5.2010г.-8.12.2011г., законната лихва от 9.12.2011г. до плащането, както и разноски от
486,52 лева, съединен с осъдителен иск за връщане на сумата 4637,56 лева, събрана
принудително от ищеца, до предявяването на иска в съда – 29.11.2021г. С протоколно
определение в о.с.з. от 9.6.2022г., съдът не допусна увеличението на иска за връщане на
1
събраната сума към 1.6.2022г., общо 7858,10 лева.
Ответникът, в срока за отговор, оспорва допустимостта на иска, с довод, че
твърденията е следвало да се изложат в срока за възражение, каквото не е подадено, както и
като неоснователен, защото вземането му е било прехвърлено валидно от кредитора, като
ответникът е упълномощен от него да уведоми длъжника за прехвърлянето, което се твърди
да е сторено с изпращане на уведомление на адреса, посочен в договора за кредит. При
условията на евентуалност, представя и моли да се приеме, че с покана, връчена лично на
ищеца на 18.3.2021г, ищецът е уведомен за прехвърлянето. Твърди, че първоначалният
кредитор е искал и по негово искане са били извършвани изпълнителни действия, поради
което и доколкото последното валидно изпълнително действие е от 25.8.2014г. – налагането
на запор на трудово възнаграждение, след което изпълнителното дело е прекратено на
основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК, а молбата за образуване на новото ИД е от 9.9.2019г., която
отново е прекъснала неизтеклата, както счита ответникът, давност за вземането. Сочи, че
погасителната давност е била спряна за период 17.10.2012г. – датата на образуване на
първото ИД, до 26.6.2015г. – датата на ТР № 02/2015г по дело № 2/2013г., тъй като затова
време е било в сила ППлВС № 3/1980г., обявено за загубило сила едва с ТР.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните в
о.с.з. на 28.4.2022г., СРС е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото
между станите, че в полза на „.” ЕАД, на 20.12.2011г., по гр.д.№ 55311/2011г. е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против ищеца, за сумата от
16914,15 лева главинца по договор за кредит , 7361,81 лева лихва за период 18.5.2010г.-
8.12.2011г., законната лихва от 9.12.2011г. до плащането, както и разноски от 486,52 лева, че
въз основа на този изпълнителен лист, по искане на Банката е образувано ИД №
2012861040295, като определението е допълнено в същото о.с.з., като е отделено за
безспорно и че към предявяването на иска и към о.с.з., между страните е налице висящо
изпълнително производство.
От заверения препис на изпълнително дело № 20126810402950 и издаденото
съобщение от ЧСИ се установява, че изпълнителното дело е образувано по молба от
17.10.2012г . на „.” ЕАД, по която ЧСИ е изпратил запорни съобщения за налагане на запори
до кредитни институции. С молби от 12.11.2012г. на „.“ АД, от 9.11.2012г. на „.“ ЕАД, двете
кредитни институции са уведомили ЧСИ, че настоящият ищец има банкови сметки при тях,
както и че по същите няма достатъчна наличност. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до
работодател на ищеца – „.“ ООД, на което, с писмо от 31.1.2013г. е отговорено, че трудовото
възнаграждение на ищеца е запорирано по други три изпълнителни листа. В писмото не е
посочено, че запорът е приет от третото, задължено лице. ЧСИ е изпратил чрез работодателя
искане на длъжника да се връчи покана за доброволно изпълнение.
С постановление от 14.11.2013г. върху ½ от недвижим имот – апартамент 1 в град
2
София, е наложена възбрана.
На 25.8.2014г. настоящият ответник е подал по това изпълнително дело молба за
конституирането му като взискател.
С молба ответникът е поискал прекратяване на изпълнителното дело и връщане на
оригинала на изпълнителния лист, като с постановление от 2.8.2018г., ЧСИ е констатирал,
че изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Запорите и
възбраната са вдигнати.
Видно от депозираното писмо от ЧСИ, по изпълнителното дело не са събрани суми.
От заверения препис на ИД № 202192404015046 се установява, че изпълнителното
производство е образувано по молба на ответника от 9.9.2019г., с приложен към молбата
изпълнителен лист, по което, с постановление от 10.9.2019г., ЧСИ е наложил възбрана
върху същия имот. До работодателя на длъжника е изпратено запорно съобщение.
Взискателят- ответник е подал молба до ЧСИ на 15.6.2020г-, с която иска изготвяне на
справка и налагане на възбрана върху вземания на ищеца при кредитни институции, както и
налагането на запор върху трудово възнаграждение при .. Със запорно съобщение, връчено
на работодателя на 20.11.2020г., върху трудовото възнаграждение на длъжника е наложен
запор.
ОТ работодателя са извършвани следните преводи по наложения запор: на
10.12.2020г. – сумата 392,67 лева, на 11.1.2021г.- 195,80 лева, на 10.2.2021г.- сумата 207,02
лева, на 10.3.2021г.- 201,05 лева, на 12.4.2021г.- сумата 398,06 лева. ЧСИ, на 13.4.2021г.- е
превел в полза на взискателя – ответник сумата 1451,88 лева – частично погасяване на
вземането, от събраната сума, като сумата 149,12 лева е преведена от ЧСИ като такса по
изпълнението.
От работодателя е преведена, на 10.5.2021г.- сумата 209,67 лева. На 11.5.2021г на
взискателя е преведена сумата 193,31 лева, както и 15,16 лева такса.
От работодателя, на 10.6.2021г.- сумата 209,66 лева, на 24.2.2021г. в полза на ЧСИ е
наредена сумата 207,60 лева.
На 7.6.2021г на взискателя е преведена сумата от 569,77 лева от ЧСИ, като е
начислена сумата от 44,68 лева такса, на 15.6.2021г. на взискателя е преведена от ЧСИ
сумата от 162,24 лева, както и е начислена такса 46,22 лева.
От работодателя , на 9.7.2021г. е преведена сумата от 208,59 лева, като ЧСИ е
разпределил сумата от 191,41 лева на взискателя, и сумата 15 лева такса, от работодателя,
на 10.8.2021г. е преведена сумата 207,61 лева, като ЧСИ е разпределил сумата от 192,32
лева на взискателя, и сумата 15,07 лева такса, на 13.7.2021г. от ЧСИ на взискателя е
преведена сумата от 267,59 лева, като е удържана сумата 44,93 лева такса.
на 10.9. 2021г. от работодателя е преведена сумата 361,82 лева.
На 14.9.2021г. ЧСИ е превел на взискателя сумата 993,16 лева,като е удържал сумата
83,80 лева такса.
3
На 8.10.2021г. от работодателя е постъпила сумата 193,25 лева, като ЧСИ е
разпределил на взискателя сумата 178,09 лева, и е удържал сумата 13,96 лева.
На 10.11.2021г. от работодателя е преведена сумата 207,85 лева, от която сумата
191,65 лева е преведена на взискателя, а сумата 15 лева е удържана от ЧСИ - такса.
На 1.3.2021г. е постъпило писмо от „.“ АД, с което се признава наложения запор. Въз
основа наложения запор, „.“ АД, е превел в полза на взискателя следните суми: сумата
207,60 лева на 24.2.2021г., на 4.6.2021г.- сумата 614,65 лева, на 30.6.2021г. – сумата от
313,77 лева, На 21.10.2021г е платена сумата 305,31 лева, на 12.8.2021г. е платена сумата от
716,34 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявените отрицателни установителни искове се основават на твърдения, че
процесните суми са недължими тъй като вземанията са погасени по давност, в рамките на
които основания съдът дължи произнасяне. Вземането по изпълнителния лист, не попада
под посочените в чл.111 ЗЗД вземания, поради което и за тях се прилага общото правило на
чл.110 ЗЗД, и главницата за вземане по договор за кредит се погасява с изтичане на 5 години
от изискуемостта й. С договора за кредит се предоставя определена парична сума, при
задължението на длъжника да я върне на определен в договора падеж. Вземанията за
главница се погасяват с 5 годишна давност, с оглед посоченото по – горе за характера на
договора за кредит, включително защото месечните плащания съставляват частични
плащания по договора. / виж в този смисъл – решение № 261/12.07.2011г. на ВКС, по гр.д.№
795/2010г . на ІV ГО/, поради което и твърдението на ищеца за тригодишна давност е
неоснователно.
Изпълнителният лист е издаден след проведено заповедно производство. По делото
няма данни за подадено възражение от ищеца по заповедното производство. Когато
изпълнителното основание е заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, защитата на
длъжника се осъществява в исковия процес, който молителят следва да инициира за
установяване на вземането си, когато длъжникът е подал възражение срещу заявлението за
издаване на заповед за изпълнение или чрез предявяване от длъжника на иска по чл. 424 от
ГПК. Настоящото производство е образувано след изтичане срока за възражение по
заповедно дело, поради което и допустимо е за разглеждане единствено дали след издаване
на изпълнителното основание, вземането е погасено по давност, защото погасяването по
давност преди издаване на изпълнителното основание е предмет на защитата, евентуално, по
предявен отрицателен установителен иск на длъжника, в рамките на срока по чл.424 ГПК.
Това обстоятелство е относимо към исковете, посочени по – горе, а настоящият съдебен
състав разглежда иск по чл.439 ГПК, с който се установява недължимост, поради факти,
настъпили след издаване на заповедта и изпълнителния лист, следователно, не следва да се
разглеждат въпросите за датата на изискуемостта на вземането по двата изпълнителни
листа, при наличието на изпълнителни основания, които не са оспорени по посочения по –
4
горе ред.
Давността за вземането се прекъсва, съгласно разпоредбата на чл.116 ЗЗД, с признаване
на вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на
помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на
помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; с
предприемане на действия за принудително изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
С т.14 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГКТ на ВКС се прие, че „ Подаването
на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242
ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по
смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД.“, какъвто е диспозитивът на тълкувателното решение.
Изпълнителният лист, по който е образувано изпълнителното дело, е издаден на
несъдебно изпълнително основание – заповед за изпълнение, влязла в сила, поради липса на
подадено възражение срещу нея . Съдът намира, че подаването на заявление по чл.417 ГПК
има действието, предвидено в чл.115,б. ж ЗЗД /“докато трае съдебният процес за вземането“/
и с него давността за вземането се спира, поради следното. Заповедното производство, без
съмнение е съдебно производство, като издадената заповед за изпълнение, когато влезе в
сила, е изпълнително основание по чл. 404 ГПК и не се ползва със сила на пресъдено нещо,
тъй като законът не й придава такава сила. Когато вземането не се оспорва от длъжника,
такава не й е необходима, за да се събере принудително вземането, както е при заповедното
производство. Подаването на заявлението съставлява действие на кредитора, изразяващо
готовност да пристъпи към принудително събиране на вземането си, като използва
облекчения ред, предвиден в закона със заповедното производство. Но това е действие на
кредитора, насочено към събиране на вземането му, следователно не може да се приеме, че
няма правна последица върху давността, която съставлява последица от кредиторовото
бездействие. Основанията, посочени в чл.115 ЗЗД са именно такива – изчаква се
настъпването на определен юридически факт, който според закона съставлява обективна
пречка между страните да тече давност. Именно затова, и докато трае съдебният процес за
вземането, давност не тече, защото след края на съдебния процес, вземането придобива
нова, 5 – годишна давност, ако е установено със съдебно решение /както би било и ако след
заповедта за изпълнение е предявен иск за вземането/, а изтеклата давност се заличава.
Използвайки облекчения ред на заповедното производство, заявителят се лишава
именно от последиците на прекъсването на давността, посочени по – горе, но доколкото
изразява воля да събере вземането, не бездейства, и при изричната разпоредба „трае
съдебния процес“ / а не например „трае исковият процес“/ на чл.115 Ж ЗЗД, следва да се
приеме, че заявлението спира давността, която отново започва да тече от датата, следваща
датата на издаване на изпълнителния лист. Поради изложеното, давността за вземането е
спряна - за ИЛ , от датата на заявлението по чл.417 ГПК, която дата се установява от
заповедта и изпълнителния лист – датата , от която е постановено заплащане на законна
лихва. Теченето на давностния срок е възобновено, когато съдът е издал изпълнителен
5
лист по заповедното производство, тоест от деня, следващ датата на издаването на
заповедта - 9.12.2011г. и изпълнителния лист, като теченето на срока е възобновено на
следващия ден – 10.12.2011г.
Доколкото вземането не е установено със съдебно решение, срокът продължава да
тече, от момента на отпадане на пречката /издаването на изпълнителния лист/ - денят,
следващ деня на издаване на изпълнителен лист по заповедното производство.
С подаване на молбата за образуване на изпълнително производство давността за
вземането е била прекъсната, съгласно чл.116,ал.1 ЗЗД. Давността за вземането в
започналото производство по изпълнение е прекъсвана с всяко изпълнително действие, в
рамките на определен изпълнителен способ. С подаването от ответника на молбата за
образуване на изпълнително дело, тази нова давност е била прекъсната на основание чл. 116,
буква “в” ЗЗД. С ППВС № 3/18.11.1980 г. се приемаше, че след образуването на
изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се
спира на осн. чл. 116, ал. 1, буква “ж” ЗЗД . С Тълкувателно решение по т.д.№ 2/2013г. на
ОСГГТК/т.10/, това Постановление беше обявено за изгубило сила. С Тълкувателните
решения ВКС, в съответната колегия, дава тълкуване на закона, което е задължително за
всички. Съдът не може да сподели възражението на ответната страна, че това Тълкувателно
решение на ВКС не се прилага, или че се прилага от датата на приемането си, тъй като не е
било прието при образуване на изпълнителното производство през 2012г. На основание
чл.124 КРБ, Върховният съд постановява ТР, когато е налице противоречива или
неправилна съдебна практика, като с ТР сочи, коя практика е правилната и как оттук насетне
следва да се прилага законът. Респективно, когато ВКС е постановило с ТР, че законът се
прилага по определен начин, съдът, като правоприлагащ орган, разглеждащ висящ правен
спор, е длъжен да го приложи по начина, посочен в ТР.
В същото тълкувателно решение се прие, че изпращането на покана за доброволно
изпълнение и изготвянето на справки за имущество на длъжника от съдебния изпълнител не
съставляват действия на принудително изпълнение, защото не са насочени за събиране на
вземането. В т.10 от тълкувателното решение е прието, че „ Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица“. По аргумент от това разбиране, се налага изводът, че
прекъсва давността конкретно предприетото действие в рамките на определения, по искане
на взискателя, изпълнителен способ– опис, оценка, запор и ако конкретното действие води
до събиране на вземането, в рамките на конкретния способ, давността е спряна до
постъпването на парична сума по сметка на съдебния изпълнител. Аргументът за това
6
разбиране е обстоятелството, че до този момент взискателят, който очаква плащане, по
посочения от него изпълнителен способ, няма интерес да иска изпълнение чрез друг
изпълнителен способ, защото получава изпълнение. До този момент не може да се приеме и
че взискателят бездейства, тъй като същият няма интерес да сочи нов изпълнителен способ,
докато вземането му се удовлетворява или докато съдебния изпълнител извършва действия,
годни да го удовлетворят. Не прекъсват давността и нередовните процесуални действия,
като нередовно проведена публична продан, защото същите не са годни да доведат до
събиране на вземането.
Поради изложеното, се налага извод, че давността е била прекъсната с молбата на
взискателя за образуване на ИД през 2012г- - 17.10.2012г. – датата на молбата за образуване
на изпълнително дело, като от деня, следващ деня на молбата, започва да тече нова давност,
която е давността за вземането – 5 годишна. Както се посочи по – горе, въз основа
изложеното в Тълкувателното решение, налагането на възбрана по това изпълнително
производство от 2012г., и присъединяването на взискателя, прекъсват давността.
На 14.11.2013г. ЧСИ е наложил възбрана върху ½ от недвижим имот – апартамент 1 в
град София, което действие прекъсва давността.
На 25.8.2014г., настоящият ответник е подал молба за присъединяване към
изпълнителното дело, което действие прекъсва давността.
Второто действие има и действието, предвидено в чл.433,ал.1,т.8 ГПК, а именно,
съставлява действие на взискателя, поискал да се присъедини, което пречи принудителното
изпълнение да се прекрати по силата на закона, след изтичане на 2- годишен срок на
кредиторово бездействие.
От тази дата – 25.8.2014г., не са извършвани действия по изпълнението, които са
годни да прекъснат или спрат теченето на давностния срок, поради което и от 26.8.2014г.
започва да тече нов давностен срок, който е 5 – годишен – давността за вземането. По
делото, след тази дата, няма никакви изпълнителни, по посочения смисъл действия – годни
да съберат вземането, поради което и годни да прекъсват давността. Налагането на възбрана
прекъсва давността, като изпълнително действие, в рамките на конкретния изпълнителен
способ, но само на датата, на която възбраната е наложена – последващите действия по
изпълнението не са проведени. Многократните запорни съобщения не са довели до събиране
на вземането, видно от отговорите на кредитните институции, че в сметките с титуляр –
настоящия ищец, няма наличност. Дори да се приеме обратното становище, то запорните
съобщения са от 2012г., като на тях е отговорено с молби от 12.11.2012г. на „.“ АД, от
9.11.2012г. на „.“ ЕАД, тоест, преди датата, посочена по – горе, като дата на последно годно
действие по изпълнението, поради което и считано от 26.8.2019г., давността за вземането по
изпълнителния лист, която е 5- годишна, е изтекла изцял
Молбата за образуване на изпълнителното дело от 202192404015046 / с предишен
номер 20198610401549, е подадена от настоящия ответник на 9.9.2019г., след изтичане на
давностния срок за вземането по изпълнителния лист, поради което и искът за признаване
7
недължимостта на вземането чрез принудително изпълнение е основателен изцяло.
По обективно съединения осъдителен иск / при условията на обуславящ – обусловен/
за връщане на ищеца, на събраната принудително от него сума по изпълнителното дело, към
датата на предявяване на иска: сумата 2758,20 лева – сочи се, че е събрана чрез запор на
трудовото възнаграждение на ищеца при . за месеци : от 11.2020г до 9.2021г. и сумата от
1852,36 лева – чрез запор върху вземане на ищеца към кредитна институция „Уникредит
Булбант“ АД чрез запор върху банкова сметка с титуляр – ищецът.
По делото, тези твърдения на ищеца са отделени за безспорни тези твърдения на
ищеца, като същите се установяват от приложените доказателства по изпълнителното дело.
Сумите са удържани чрез принудително изпълнение, след като давността за
вземането е била изтекла.
Следователно, към м.11.2020г., не е било налице основание за събиране на сумата,
защото взискателят не е имал право да изпълни принудително. Изложеното налага изводът,
че сумата от общо 4637,56 лева е удържана принудително от ищцеца при изначална липса
на основание, защото към датата на събирането й, ответникът не е имал право да изпълнява
принудително. Доколкото основанието за получаване вземането е отпаднало с обратна сила,
то и искът е основателен и следва да се уважи. Сумата е събрана принудително от ищеца,
установи се, че същата не подлежи на принудително изпълнение, респективно – събиране.
Преведената в полза на взискателя, от събраната принудително сума от ищеца, следва да се
върне на основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД, а преведените от ЧСИ по негова собствена
депозитна сметка такси по изпълнението от събраната сума, следва да се заплати на
основание чл.59 ЗЗД от взискателя. След уважаване на отрицателния иск за недължимост на
вземането, на основание чл.433,ал.1, т.7 ГПК, води до прекратяване на изпълнителното
производство . По аргумент от чл.79,ал.1, т. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка
на взискателя, следователно, цялата събрана принудително сума от ищеца следва да се
заплати, върне от взискателя.
На основание чл.78,ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски.
От претендираната сума по списък по чл.80 ГПК за държавна такса, платена от
ищеца, се следва само сумата от 1184,50 лева такса, но не и претендираната сума – внесена
държавна такса върху увеличението на иска, тъй като ищецът може да иска
освобождаването на таксата.
Относно претенцията за адвокатско възнаграждение – ищецът претендира сумата от
1650 лева, ответникът възразява по претендирания размер, като прекомерен.
Минималният размер на възнаграждението, дължимо от ищеца, съгласно чл.7, ал.2
НМРАВ, въз основа интереса / не предявените искове, тъй като разпоредбата е изрична –
върху интереса, тоест сборът на претенциите, съединени обективно или сумата от
24762,48/претенция по установителния иск/ и сумата 4637,56 лева/претенция по
осъдителния иск /– общо сумата 29400,04 лева, на основание чл.7,ал.2,т.4 НМРАВ, възлиза
на 1412 лева / 830 лева + 3 % от горницата над 10000лева/. Платеното възнаграждение от
8
1650 лева не е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото – делото е със
средна фактическа сложност – проведени са две, а не едно о.с.з./тъй като се събират само
писмени доказателства, по тези дела обикновено се провежда по едно о.с.з./, освен
отрицателни искове, предявен е и осъдителен, както и следва да се съобрази
обстоятелството, че по делото е искано и допуснато обезпечение на предявения иск.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че ЦВ. Г. Н. ЕГН ********** с адрес . не дължи чрез
принудително изпълнение на „.“ ЕАД ЕИК . със седалище и адрес на управление ., сумата от
16914,15 лева и 50 лева – дължими по извлечение от сметка, заедно с лихва от 7361,81 лева
за период 18.5.2010г. до 8.12.2011г., както и сумата от 486,52 лева разноски по изпълнителен
лист, издаден на 20.12.2011г. по заповедно производство по чл.417 ГПК ч.гр.д.№
55311/2011г. на СРС, 78- ми състав в полза на „.“ ЕАД.
ОСЪЖДА „.“ ЕАД ЕИК . със седалище и адрес на управление . да заплати на ЦВ. Г. Н.
ЕГН ********** с адрес . общата сума от 4637,56 лева, събрана принудително от него, от
които, чрез наложен и изпълнен запор на трудово възнаграждение при работодател . по
изпълнително дело № 20198610401549, за период от м.11.2020г до м.9.2021г. сума на
стойност 2785,20 лева, както и събрана принудително сума чрез наложен запор по банкова
сметка с титуляр ищецът при „.“ АД за период от м. 2..2021г до 10.2021г в общ размер
1852,36 лева, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от предявяването
на иска – 29.11.2021г. до плащането, както и сторените разноски в общ размер 2834,50 лева,
от които 1184,50 лева държавна такса и 1650 лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9