Р Е Ш Е Н И Е №
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 16.03.2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на тринадесети март
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 3078 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.365 и
сл. ГПК.
Образувано е по предявен от „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** Е, срещу „С.К.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.Б.Д., иск с
правна квалификация чл. 517, ал. 4 ГПК, за прекратяване на дружеството, поради
невъзможност на ищеца да получи изпълнение на парично задължение от едноличния
собственик на капитала Д.Б.Д., ЕГН **********.
В исковата молба са изложени
твърдения, че със заповеди за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
издадени по частно гр. дело № 3582/2013 г. и частно гр. дело № 3583/2013 г., по
описа на Районен съд – гр. Враца, IV състав, Д.Б.Д., едноличен собственик на
капитала на „С.К.“ ЕООД, бил осъден да заплати на ищеца парични суми,
произтичащи от сключени договори за кредит № 015/26.06.2006 г. и №
1233/22.10.2008 г.. Въз основа на издадените изпълнителни листове, ищецът
образувал изпълнително дело № 20177810401039 по описа на ЧСИ Г.Д.. В рамките на
производството изпълнението било насочено върху дружествените дялове на Д.Б.Д.
в ответното дружество, като ищецът-взискател бил овластен от съдебния изпълнител да предяви иск за прекратяване на „С.К.“ ЕООД, на което длъжникът е едноличен собственик на
капитала, за да се удовлетвори от ликвидационния му дял.
Ответното дружество „С.К.“ ЕООД е депозирало отговор на исковата молба извън срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, изтекъл на 06.12.2017 г., в който счита иска за недопустим и неоснователен. Съдържащите се в преклудирания отговор правни доводи и
възражения, съдът дължи да обсъди. Недопустимостта на иска неоснователно
извежда от твърденията, че искът не бил предявен от търговец, вписан в
търговския регистър на РБългария, което възражение е напълно несъответно на
отразените в регистъра обстоятелства. Счита, че ищецът нямал качеството
неудовлетворен кредитор, респ. ответникът не бил лице, осуетило изпълнението
върху стойността на припадащия се на едноличния собственик дружествен дял. Тези
възражения не касаят процесуалната допустимост, а основателността на предявения
иск – достатъчно е, че в исковата молба се твърди ищецът да е неудовлетворен
кредитор и че прекият му длъжник е едноличен собственик на капитала на
ответното дружество. Дали тези твърдения отговарят на действителността, е
въпрос по същество.
По отношение основателността на
иска се твърди, че Д.Б.Д.
не е имал парични задължения към ищеца. Твърди,
че ищецът не бил представил доказателства за връчено уведомление от страна на
Агенцията по вписванията до ответното дружество за вписания запор върху
дяловете на Д.Б.Д. в „С.К.“ ЕООД, съответно не разполагал с изпълнителен
титул срещу едноличния собственик на капитала, а вземанията на ищеца били
изцяло погасени по време на изпълнителното производство по дело №
20137220402025 по описа на ЧСИ Г.Н.Б.. Съгласно последният счетоводен баланс на
„С.К.“ ЕООД пасивите на дружеството надвишавали неговите активи, поради което
дружественият дял на едноличния собственик на капитала бил с отрицателна
величина и по този начин ищецът нямало как да постигне търсения с иска резултат
– удовлетворяване на притезанието си към Д.Б.Д..
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
Не
е спорно и от вписванията в търговския регистър по партидата на „С.К.“ ЕООД, се
установява, че Д.Б.Д. е едноличен собственик на регистрирания му капитал в
размер на 2 лева, като с вписване № 20171026170208 в
търговския регистър по партидата на дружеството е вписан запор върху
дружествените дялове на Д.Б.Д., наложен по
изпълнително дело № 20177810401039 на ЧСИ Г.Д..
От
изисканите по реда на чл.186 ГПК преписи на документите, съдържащи се в изпълнително дело № 20177810401039 по
описа на ЧСИ Г.Д., се установява, че същото е образувано на 19.10.2017 г., въз
основа на молба на „Б.П.Б.“ АД, към която са представени издадените по частно
гр. д. № 3582/2013 г. и частно гр. д. №
3583/2013 г. на РС-Враца изпълнителни листове за заплащане на суми, дължими от Д.Б.Д.
в качеството му на солидарен длъжник по договори за кредит. Върху гърба на
изпълнителните листове е отбелязано, че по този с предмет главно вземане за
сумата 95993,91 лева е било образувано изпълнително дело № 2025/2013 г. по
описа на ЧСИ Г.Б., което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК,
без да има отразяване на постъпили в хода на производството суми, като върху
гърба на издадения изпълнителен лист за главница в размер на 30000 лева,
вземанията по който също са били предмет на принудително събиране в хода на
производството по изпълнително дело № 2025/2013 г. по описа на ЧСИ Г.Б., е
отразено извършено плащане на сумата 584,58 лева в полза на община Враца.
В
постъпила от ЧСИ Г.Б. справка е отразено, че към момента на прекратяването на
изпълнително дело № 2025/2013 г. по описа му на 27.09.2017 г. и по двата
изпълнителни листа са били налице непогасени задължения за главница и законна
лихва, както следва: по изпълнителния лист, издаден по частно гр. д. №
3582/2013 г. на РС-Враца – 1564,42 лева главница и 285,17 лева – законна лихва,
съответно по изпълнителния лист, издаден по частно гр. д. № 3583/2013 г. на
РС-Враца, непогасената главница е в размер на 82944,69 лева, а законната лихва
– 18674,84 лева, като по изпълнителното дело са налице и несъбрани такси в
размер на 2917,09 лева.
Взискателят
„Б.П.Б.“ АД още с депозиране на молбата за образуване на изпълнителното
производство по описа на ЧСИ Г.Д. поискал налагане запор върху дружествените
дялове на Д.Б.Д. в „С.К.“ ЕООД. Видно от запорно съобщение, изх. №17212/19.10.2017
г., е наложен запор върху дружествения дял на длъжника от капитала на „С.К.“
ЕООД, вписан в търговския регистър по партидата на дружеството. С постановление от 26.10.2017 г. взискателят „Б.П.Б.“
АД бил овластен от съдебния изпълнител да предяви иск за прекратяване на „С.К.“
ЕООД, капиталът на което се притежава от длъжника
по изпълнението. Към момента на овластяването – 26.10.2017 г. задължението,
принудително събирано в производството по изпълнително дело №
20177810401039 по описа на ЧСИ Г.Д. не се установява да е погасено.
Други
доказателства от значение за спора не са ангажирани.
По отношение на иска с правна
квалификация чл.517, ал.4 ГПК.
Основателността
на предявения конститутивен иск се обуславя от кумулативното наличие на
елементите: притежавано от ищеца „Б.П.Б.“ АД качество взискател по изпълнително
дело, по което изпълнението е насочено върху притежаван от длъжника Д.Б.Д. дружествен
дял в „С.К.“ ЕООД, съответно наложен върху дружествения дял запор и овластяване на взискателя от съдебния
изпълнител да поиска прекратяване на дружеството.
При
съобразяване на решение № 104 от 10.07.2014 г. по т. д. № 2144/2013 г., Т. К.,
ІІ Т. О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е разяснено, че
съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в постановените по реда
на чл. 290 ГПК решения - решение № 60 от 10.07.2012 г. по т. д. № 134/2012 г.
на І т. о. и решение № 146 от 07.11.2013 г. по т. д. № 1041/2012 г. на І т. о.,
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на конститутивния иск за
прекратяване на търговското дружество с ограничена отговорност по реда на чл.
517, ал. 4 ГПК, е наличието на висящо изпълнително производство, по което
ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество - на трето
задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на
длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял, както и
наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на този иск. От
посочената задължителна съдебна практика следва категоричния извод, че
прекратяването на изпълнителното производство винаги има за последица отпадане
качеството на ищеца като взискател, както и на овластяването му за предявяване
на иска чл. 517, ал. 4 ГПК, което води съответно до недопустимост на предявения
конститутивен иск.
Ето
защо, съдът е длъжен да установи наличието на висящо изпълнителното
производство по изпълнително дело №
20177810401039 по описа на ЧСИ Г.Д., като съобрази разрешението, дадено в т.10
от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, което
предвижда, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. От представените от ищеца документи и
изисканите по реда на чл. 186 ГПК такива, се установява, че от образуването на
изпълнителното производство до предявяването на исковата молба и провеждане на
устните състезания по настоящия спор, обективно не е изтекъл период от 2
години, за да се обсъжда настъпило ex lege прекратяване на изпълнителния процес.
Ответникът
не установи и вземанията на взискателя по издадените изпълнителни листове да са
погасени в резултат на проведеното в рамките на изпълнително дело № 2025/2013
г. по описа на ЧСИ Г.Б. принудително изпълнение, нито в това по изпълнително
дело № 20177810401039 по описа на ЧСИ Г.Д.. Дори да са постъпили суми, след
като те не са били достатъчни да удовлетворят изцяло вземанията на взискателя,
то за същия е налице правен интерес да пристъпи към изпълнение върху притежавания
от длъжника Д.Б.Д. дял от капитала на „С.К.“ ЕООД.
Това означава, че висящността на изпълнителното
производство не е прекратена, ищецът има качеството неудовлетворен взискател и
предявеният конститутивен иск е процесуално допустим.
Искът
е и основателен. Негов предмет не е подлежащото на принудително изпълнение
вземане на кредитора-ищец, а упражняването на потестативно право за
прекратяване на търговското дружество и откриването на производство по
ликвидация, като способ за събиране на задължението по реда на чл. 266 и сл. ТЗ. В случая, от обсъдените доказателства се установява, че всички елементи,
обуславящи основателността на иска, са налице. Ищецът е носител на
неудовлетворено вземане от лице (Д.Б.Д.), притежаващо качеството едноличен
собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност („С.К.“ ЕООД),
като принудителното изпълнение е насочено върху всички дялове в дружеството,
поради което не е необходимо отправяне на изявление от взискателя за
прекратяване участието на длъжника в дружеството, съответно върху дяловете от
капитала е наложен запор чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по
вписвания – търговски регистър и запорът е вписан по предвидения в чл. 517, ал. 1, изр. 2 ГПК ред.
Ответното
дружество „С.К.“ ЕООД, което носи доказателствената тежест, не е ангажирало
доказателства вземането на взискателя да е удовлетворено чрез плащане или друг
погасителен способ, в която хипотеза, чл. 517, ал. 4, изр. 3 ГПК предвижда
отхвърляне на конститутивния иск, ето защо искът е основателен и следва да бъде
уважен.
С оглед възраженията на ответника е
необходимо да се отбележи, че основателността на иска не се обуславя от това
дали едноличният собственик на капитала би имал право на ликвидационен дял.
Последица на уважаващо иска съдебно решение е само прекратяване на „С.К.“ ЕООД
и откриването на производство по ликвидация, като способ за събиране на
задължението по реда на чл. 266 и сл. ТЗ – в този смисъл решение № 60 от
22.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 134/2012 г., I т. о., ТК. Едва след
удовлетворяване на кредиторите на прекратеното дружество, остатъкът от
имуществото се разпределя между съдружниците, съобразно дяловото им участие –
чл. 271 ТЗ, респ. ще премине в полза на едноличния собственик на капитала. Само
при наличие на остатъчно имущество за съдружника (едноличния собственик)
възниква вземане, което ще е обект на изпълнение и от което вземане взискателят
би се удовлетворил до размера на дълга на Д.Б.Д.. Това бъдещо вземане на едноличния
собственик е условно и зависи от наличието на имущество след удовлетворяване на
кредиторите на „С.К.“ ЕООД, но сбъдването на условието ще стане известно в един
бъдещ спрямо настоящото производство момент.
Затова фактът дали ще е налице остатъчно имущество не се изследва в
настоящото производство и не обуславя по никакъв начин основателността на
предявения конститутивен иск.
С
оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за производството се
поражда за ищеца, в приложение на чл. 78, ал. 1 ГПК, който доказва извършени
такива в размер на 380 лева, представляващи внесена държавна такса от 80 лева и
заплатено по рамков договор от 24.03.2017 г. адвокатско възнаграждение. Ищцът е
внесъл и сумата 40 лева за произнасяне на съда по искане за обезпечение, но
тази сума е недължима (държавна такса за разглеждане на искане за обезпечаване
на предявен иск не се дължи) и затова същата не следва да се възлага в тежест
на ответника „С.К.“ ЕООД.
Така
мотивиран, Софийският градски съд,
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА,
по предявения от „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***
Е, иск с правна квалификация чл. 517, ал. 4 ГПК, търговско дружество „С.К.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Д.Б.Д..
ОСЪЖДА
„С.К.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя Д.Б.Д., да заплати на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:*** Е, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 380 (триста и
осемдесет) лева - разноски за производството.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Заверен
препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на АВ - ТРРЮЛНЦ за
обявяването му и откриване на производство по ликвидация.
СЪДИЯ: