№ 362
гр. София, 05.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600420 по описа за 2022 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти
състав, в закрито съдебно заседание на пети май две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ИВАНКА ШКОДРОВА
2. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА
След като съобразно чл. 440, ал. 2, изр. 1-во от НПК разгледа по реда на глава
двадесет и втора от НПК докладваното от съдия Георгиева ВЧНД № 420 по описа за 2022 г.
на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
С ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1410 от 11.04.2022 г. по ЧНД № 1125/2022 г. СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, е постановил условно
предсрочно освобождаване (УПО) на осъдения М. В. М. с ЕГН **********, тъй като съдът е
приел, че становището на затворническата администрация за незавършен поправителен
процес е декларативно и клиширано, че не се изисква признание на осъдения, за да се
приеме, че спрямо него са изпълнени целите на наказанието и че неизпълнението докрай на
прогресивната система чрез достигане до лек режим не може да бъде решаващ аргумент за
отказ да се постанови УПО. Съдът е приел, че осъденият работи отскоро в затвора, че учи и
че не е наказван за нарушения в затвора, а също така, че е налице позитивна тенденция у
осъденото лице.
Определението е обжалвано, в срок, от името на Началника на Затвора – ***, с
искане за отмяната му и за постановяване на отказ да се допусне УПО, тъй като според
становищата на служители на затворническата администрация с преки наблюдения върху
осъдения той все още не се е поправил въпреки участието му в трудова дейност и
награждаването му, а доброто поведение на осъдените в затвора е тяхно нормативно
задължение според ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Затворническата администрация смята, че при
осъдения са налице започнали положителни промени, но не е завършил поправителният
процес.
След като прегледа делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:
1
М.М. е бил осъден на четири години лишаване от свобода при първоначален общ
режим на изтърпяване за извършен на 07.11.2018 г. грабеж (по чл. 198, ал. 1 от НК) с влязла
в сила на 18.12.2018 г. присъда на австрийски съд, приета за изпълнение в България с влязло
в сила на 03.12.2020 г. определение на СГС.
М. е постъпил в Затвора – *** на 22.08.2020 г., като е започнал изтърпяването на
наказанието на 07.11.2018 г. Към 11.04.2022 г. осъденият е бил изтърпял фактически три
години пет месеца и четири дни и е имал остатък за изтърпяване пет месеца и 16 дни.
Съобразно първия доклад от 21.12.2020 г. за осъдения, първоначално рискът от
повторение на престъпното поведение е бил оценен като среден – 55 точки; като среден е
бил оценен и рискът от вреди за обществото. Като проблемни зони са посочени: отношение
към правонарушението – намира наказанието си за завишено и е със самооправдателни
нагласи; умения за мислене – не съумява да разрешава проблемите си по адекватен и
законосъобразен начин, не осъзнава последствията от постъпките си и е импулсивен;
криминално минало – осъждан многократно, за престъпления по чл. 115, чл. 128, чл. 129, чл.
196, чл. 195 и чл. 252 от НК. Настоящото ефективно изтърпяване на лишаване от свобода е
трето поред.
Съобразно следващия доклад за осъдения от 05.01.2022 г., показателите му са
същите, като е дадено заключение, че целите на наказанието при осъдения все още не са
постигнати, както и че не е изпълнена докрай прогресивната система чрез замяна на режима
на изтърпяване със следващия по-лек.
Според последния доклад от 09.03.2022 г. за осъдения, е налице снижение на риска от
повторение на престъпното поведение от 55 точки на 53 точки, като той продължава да бъде
среден, както продължава да бъде среден и рискът от вреди за обществото. Осъденият е бил
награден за посещаване на училище в затвора. Становището на изготвилия този доклад
инспектор относно проблемните зони при осъдения не се различава от това на инспекторите,
изготвили предишните два доклада. Направени са и допълнения, че осъденият омаловажава
деянието си, няма финансова стабилност, трудовата му история е нестабилна и разчита на
доходи от престъпна дейност, не разпознава проблемите си. Дефицитите при осъдения
повишават риска от повторение на престъпно поведение извън място за лишаване от
свобода в насока на следване на утвърден модел на поведение – престъпен. Заявено е, че
поправителната работа с осъдения не е приключила и следва да продължи за преодоляване
на дефицитните зони. Инспекторът, изготвил последния доклад, е разпитан пред СГС и е
потвърдил твърденията си в доклада, допълвайки, че становището му е резултат на лично
наблюдение на поведението на осъдения, което поведение е колебливо и осъденият не
проявява никаква инициатива.
Съдържанието на писмените доказателства оформя у настоящия съдебен състав
изводи за допустимостта на УПО, различни от направените от първоинстанционния съд. В
мотивите на обжалваното определение практически не се сочат конкретни прояви или
личностни характеристики на осъдения, които да обусловят извод за неговото поправяне, а
са направени само твърдения за формалност и клишираност на писмените становища на
затворническата администрация. Разпитаният в съдебно заседание инспектор, изготвил
последния трети поред доклад, е потвърдил констатациите си в него и ги е допълнил пред
съда. За година и три месеца престой на осъдения в затвора е депозирано устойчиво и
съвпадащо становище на четирима различни наблюдавали го инспектори, чиито твърдения
като длъжностни лица в съответния писмен вид не могат да бъдат пренебрегнати. Следва да
се отчете изрично твърдението, че настоящото добро поведение на осъдения, освен че е
изискуемо от него съобразно закона, е реализирано в контролираните условия на затвора, а
прогнозата за поведението му извън въздържащите условия на затвора е за насочване отново
към незаконосъобразен начин на живот, включително – поради липсата на финансова
стабилност. Признанието на вината – не като изявление на подсъдим в съдебен процес, а
като изявление на осъден пред длъжностни лица от затворническата администрация, е
показател за отношението на дееца към извършеното от него след осъждането му за това от
оправомощен държавен орган и за приемане на авторитета на влязъл в сила съдебен акт; в
2
случая осъденият продължава да има самооправдателни нагласи. Всичко това и твърде
малкото намаление на първоначалната стойност на риска от повторение на престъпното
поведение (само с две точки за повече от година) в съвкупност обуславят извод, че към
момента осъденият не е дал доказателства за поправянето си в смисъл на постигане на
дълбока, трайна и устойчива промяна на личността, гарантираща законосъобразен начин на
живот и извън въздържащите условия на място за лишаване от свобода.
В заключение: обжалваното определение е необосновано, а подадената срещу него
жалба е основателна.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1410 от 11.04.2022 г. по ЧНД № 1125/2022 г. на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, с което е
допуснато условно предсрочно освобождаване, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдения М. В. М. с
ЕГН **********.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3