Р Е Ш Е Н И Е
№ 1876 20.11.2017 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесет и трети октомври две
хиляди и седемнадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 3250 по описа на БРС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от Българската държава,
чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от
областен управител на Област Бургас, против „Андра Бг” ЕООД, ЕИК – *********, и
„Бургас 2011” АД, ЕИК – *********.
Държавата
иска да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че е собственик
на 637,54 кв.м. реални части от имот с идентификатор ***.288 по КККР на гр.
Бургас, номер по предходен план 566, кв. 5, целият с площ 692 кв.м., с граници
поземлен имот с идентификатор ***.420, поземлен имот с идентификатор ***.419 и
останалата част от поземлен имот с идентификатор ***.288 по КККР на гр. Бургас,
трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване
за обект за битови услуги, с административен адрес гр. Бургас, ул. ***.
С
определение от съдебно заседание, проведено на 07.06.2017 г., на основание
чл.226, ал.2, изр.2, вр. чл.222 от ГПК съдът замени като ответна страна по
делото поради настъпило правоприемство в хода на процеса дружеството „Андра Бг”
ЕООД с дружеството „Бургас 2012” АД.
В
проведеното на 27.09.2017 г. съдебно заседание съдът прие изменение на
предявения иск в следния смисъл: да бъде прието за установено по отношение на
ответните дружества „Бургас 2012” АД и „Бургас 2011” АД, че 379 кв.м. реални
части (обозначени със зелено в скица 1 от допълнителното заключение на вещото
лице) от имот с идентификатор ***.288 по КК и КР на Бургас, целият с площ 692
кв., с граници ПИ ***.420 и ПИ ***.419 и останалата част от имот ***.288, с
трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин за трайно ползване
за обект за битови услуги, са собственост на Българската държава.
В съдебно
заседание процесуалният представител на държавата поддържа иска и моли съда да
го уважи, като присъди на страната сторените от нея разноски по делото.
Представител
на „Бургас 2011“ АД не се явява в съдебно заседание.
Процесуалните
представители на „Бургас 2012“ АД оспорват исковата молба, като молят съдът да
отхвърли иска. Твърдят, че дружеството е съсобственик в ***.288 по КККР на
Бургас. Същевременно се изтъква, че държавата не е доказала, че е собственик на
претендираните от нея части от имота. Моли съдът да присъди на страната
сторените от нея разноски по делото.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение
№ 413/12.10.1992 г. на Министерски съвет, изменено с решение № 471/23.11.1995
г. на Министерски съвет, за предоставяне на недвижими имоти – държавна
собственост за нуждите на областните администрации, на Област Бургас се
предоставя безвъзмездно административна сграда в гр. Бургас, ***, ведно с
прилежащия паркинг.
На
14.03.2003 г. е съставен акт за публична държавна собственост № 2910 (за
краткост АПДС) на основание чл.68, ал.1 от ЗДС и решение № 471/23.11.1995 г. на
МС за паркинг с площ 388,72 кв.м., находящ се в гр. Бургас, ул. ***, в кв. * по плана ЦГЧ на града, при граници на имота: изток – ул.
Трапезица; запад – ул. Георги Кондолов; север – ул. ***; юг – УПИ * в кв. *.
Записаната към този момент площ съответства на площта на същинския паркинг
(асфалтовия подход и паркоместата) – аргумент от заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза.
Със
заповед № РД-17-4/28.06.2004 г. на областен управител на област Бургас е изменен
АПДС като вместо „с площ от 388,72 кв.м.“ да се чете „с площ от 708,30 кв.м.“
С договор
за продажба на недвижим имот № **/21.10.2002 г. по нот. дело № **/2002 г. по описа на нотариус К. К.
дружеството „КОНДОР ТРАВЕЛ“ ООД придобива УПИ, находящ се в гр. Бургас, ул. ***,
за който по действащата регулация е отреден парцел ***, бивш парцел III в бивш кв. 287 по отменения регулационен план на гр.
Бургас с площ 195,30 кв.м., ведно с построения самостоятелен обект жилищна
сграда с площ 500 кв.м.
Със
заявление от 19.07.2004 г. с нотариална заверка на подписите областният
представител на област Бургас и представляващият „КОНДОР ТРАВЕЛ“ ООД се обръщат
към кмета на гр. Бургас, в качеството си на собственици на съседни имоти за
промяна на границите на двата имота по реда на чл.15 от ЗУТ. Със заявлението се
иска да бъде допуснато и одобрено изменение на ПУП-ПР, по силата на което 70,76
кв.м. от държавен имот, целият с площ от 708,30 кв.м. да бъдат придадени към
УПИ *** в кв. 5 по
плана на ЦГЧ-Бургас.
Със
заповед № 933/17.08.2004 г. на кмета на Община Бургас е одобрено изменението на
ПР на ЦГЧ-Бургас, състоящо се в промяна на северозападната регулационна линия
на УПИ I, кв. 5, и
в отреждането на този УПИ за имот пл. № 566.
Със
заповед № РД-12-51/23.09.2004 г. на областен управител на област Бургас е
„КОНДОР ТРАВЕЛ“ ООД е определено за купувач на 70,76 кв.м. идеални части от недвижим
имот – паркинг, целият с площ от 708,30 кв.м. – държавна собственост, находящ
се в гр. Бургас, ул. ***. По този начин публична държавна собственост остават
637,54 кв.м.
За терена,
където е разположен паркингът, са одобрени следните планове: регулационен план
за кв. 287 от 1909 г., кадастрален план от 1958 г., регулационен план от 1981
г. и действащият сега ПУП-ПР на ЦГЧ-Бургас от 1989 г. с изменения от 2004 г.
През 2009 г. е одобрена и кадастрална карта на гр. Бургас.
Първият
регулационен план на гр. Бургас за кв. 287 е одобрен през 1891 г. за улична
регулация и през 1909 г. за дворищна регулация. Върху терена, където сега
попада паркингът, са заснети имоти на физически лица: имот пл. № 11, по
регулация за който са отредени два урегулирани парцела I и II в кв.287; имот пл. № 10, за който по регулация е
образуван парцел III-10 в
кв.287 с площ 195,30 кв.м. (посочен в цитирания нотариален акт от 2002 г.). С
плана за улична регулация са проектирани улиците, ограждащи сега паркинга. През
1958 г. е изработен кадастрален план на част от гр. Бургас, без регулация. В
плана са заснети реализираните улици, предвидени с плана от 1891 г. В границите
на бивш вече кв. 287 са заснети: построена двуетажна сграда, обозначена с пл. №
7070 и записана в разписния списък към плана на „Жилфонд“; полумасивна
постройка от север на двуетажната сграда; останалата част е посочена със
сигнатура за тревна площ. Няма нанесена регулация и не са образувани
урегулирани парцели. Имотът е държавен.
Кадастралният
план от 1958 г. е основа за изработването на регулационен план на ЦГЧ-Бургас,
одобрен през 1981 г. В плана за регулация, върху терена на сегашния паркинг,
няма надписи за конкретно отреждане. Действащият ПУП-ПР на ЦГЧ-Бургас е одобрен
през 1989 г. С плана за регулация е образуван кв. 5. Двуетажната сграда,
обозначена с пл. № 566, попада в кв. 5 и образува УПИ * в кв. *, който е
отреден по плана за обществено мероприятие – „за здравно заведение“. За
заснетия в кадастралния план паркинг в кв. 5 няма образуван самостоятелен УПИ,
като паркингът е реализиран.
Както вече
се посочи, със заповед от 2004 г. на кмета на Община Бургас е одобрено
изменението на плана за регулация относно УПИ * в кв. * по плана на ЦГЧ-Бургас,
което се състои в изместване на северозападната регулационна линия на УПИ * в
кв. *, като новообразуваният УПИ се отрежда за имот пл. № **. Имотът е застроен изцяло с пететажна сграда – хотел, собственост
на ответника „Бургас 2011“ АД, поради което регулацията е приложена. В
новообразувания имот е включена и площта от 70,76 кв.м., предмет на заповедта
на областния управител от 2004 г. За паркинга в кв. 5 по регулация няма
образуван самостоятелен УПИ.
В
кадастралната карта на гр. Бургас от 2009 г. УПИ *** в кв. 5 от ПУП-ПР е отразен като част от поземлен имот с
идентификатор ***.288, целият с площ 692 кв.м. Частта от паркинга, която попада
в поземлен имот с идентификатор ***.288 по КК и КР на гр. Бургас, посочена в
скица 1 от заключението на вещото лице по назначената допълнителна
съдебно-техническа експертиза, е 379 кв.м. Границата на паркинга е съобразена
със забележката в скицата в областна администрация, че „новата регулационна
линия е на 0,75 м от паркинга“.
С решение
№ 650/17.04.2015 г. по гр. дело № 331/2014 г. по описа на БРС, потвърдено с
решение № III-461/15.04.2016
г. по в. гр. дело № 1110/2015 г. по описа на БОС, в сила от 11.01.2017 г., на
основание чл.19, ал.3 от ЗЗД е обявен за окончателен, сключеният между „Бургас 2012“
АД и „Андра БГ“ ЕООД предварителен договор на 30.11.2010 г. за покупко-продажба
на следните недвижими имоти, представляващи: УПИ, находящ се в гр. Бургас, ул. ***,
за който по действащата към придобиване на имота с нотариален акт регулация е
отреден парцел *** в кв. 5,
бивш парцел III, бивш
кв.287 с площ 195,30 кв.м.; 70,76 кв.м. ид.ч. от УПИ ***, находящ се в гр. Бургас ул. ***, като двата имота са
идентични с 266,06/692 кв.м. ид. части от УПИ с идентификатор ***.288 по КККР
на гр. Бургас, с адрес на имота гр. Бургас, ул. Хан Крум, с площ 692 кв.м.
Изложената
фактическа обстановка е приета за установена въз основа на събраните по делото
писмени доказателства и заключенията на вещото лице по назначените първоначална
и допълнителна съдебно-технически експертизи.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Според Тълкувателно решение № 8
от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК иск за собственост на
реална част от поземлен имот, когато тази част изобщо не е заснета в
кадастралната карта като самостоятелен имот (както се твърди в исковата молба),
е допустим, дори да не е предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В производството
по иска за собственост съдът изследва наличието на грешка в одобрената
кадастрална карта.
Предвид изложеното предявеният
иск е с правно основание чл. 124 от ГПК.
Актът за държавна собственост
само констатира собствеността на държавата, без да я поражда, поради което не
следва да се открива производство по оспорване на АПДС, приложен по делото. На
АПДС следва да се признае доказателствена сила
относно съществуването на правото на собственост,
но съдът не е обвързан да приеме, че държавата е собственик на
актувания имот, а преценява материалната й
легитимация по вътрешно убеждение, с оглед на всички доказателства по делото и разпоредбите на
закона.
Според настоящия съдебен състав,
областният управител има право да издава заповед, с която променя площта на
имот, представляващ публична държавна собственост. Това следва от правомощието
му да отговаря за опазването и защитата на държавната собственост на територията на областта и от разпоредбата на чл.17, т.21
от Устройствен правилник на областните администрации, според която Дирекция
"Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“, част от специализираната областна администрация, осъществява
действията по съставянето на актовете за държавна собственост,
отписването на имоти - държавна собственост,
и отбелязването във вече съставени актове. Дали се
е осъществило основанието за такава „промяна“ е въпрос по съществото на спора.
Държавата твърди, че е собственик
на 379 кв.м. от имот с идентификатор ***.288 по КККР на гр. Бургас на основание
чл.
6 ЗС (редакция ДВ. бр. 92/1951 г.), макар в АПДС като правно основание да е посочено
Решение на МС от 1995 г., а именно - липсват данни имотът да е бил собственост
на друг правен субект, различен от държавата. Според Решение № 107 от 6.01.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 2173/2016 г., II г. о.
държавата следва да проведе пълно и пряко доказване на факти, от които да се
изведе извод, че се касае за безстопанствен имот.
Съществува
и обратното становище - тъй като държавата не може да докаже отрицателния
факт, че даден имот не е имал друг собственик към момента на актуването, в
тежест на този, който оспорва това,
е да установи, че към момента на актуването, имотът е имал собственик.
Без
значение кое становище ще бъде застъпено, следва да се отговори на въпроса дали
се касае за безстопанствен имот или не.
Установява
се от доказателствата по делото, че предоставеният за нуждите на областната
администрация паркинг, находящ се в гр. Бургас, ул. ***, не е идентичен с
поземлен имот с идентификатор ***.288 по КККР на гр. Бургас. Частта от
паркинга, която попада в поземлен имот с идентификатор ***.288 по КККР на гр.
Бургас, е посочена в скица 1 със зелен щрих към заключението на вещото лице по
назначената допълнителна съдебно-техническа експертиза. В останалата част на
поземления имот попада УПИ ***, съобразно изменението на плана за регулация от 2004 г.,
т.е. с площта от 70,76 кв.м., предмет на договор за продажба от 23.09.2004 г. В
цитираната скица УПИ *** е обозначен с червен щрих, който е изцяло застроен с
пететажна сграда-хотел.
Българската
държава няма претенции за собствеността върху УПИ ***, а има такива за собствеността върху частта от паркинга,
която попада в поземлен имот с идентификатор ***.288 по КККР на гр. Бургас. Именно
тази част подлежи на изследване представлявала ли е безстопанствен имот.
Установява се, че към 1958 г. тя е била държавна, в плана за регулация от 1981
г. няма нанесени урегулирани парцели и надписи за отреждане на терена, тогава
тревна площ, а предвиденият паркинг в кв. 5 по действащия план за регулация на
ЦГЧ – Бургас, одобрен през 1989 г., е реализиран.
Нито един
от ответниците не представи доказателства, че 379 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор ***.288 по КККР на гр. Бургас, които представляват паркинг, са
негова собственост, респективно собственост на негов праводател. Решението по
гр. дело № 331/2014 г. по описа на БРС не дава основание за извод в обратната
насока. По силата на това решение „Бургас 2012“ АД става собственик на
266,06/692 кв.м. идеални, а не реални части от поземлен имот с идентификатор ***.288
по КККР на гр. Бургас. Правно недопустимо е обаче в поземлен имот да съществува
в съсобственост идеална част като
публична държавна
собственост и идеални части като частна собственост, принадлежаща на търговско дружество – аргумент от аргумент от чл.17, ал.2 от Конституцията и
Решение № 2 от 4.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5083/2014 г.,
II г. о. Паркингът е публична държавна собственост на основание
чл.2, ал.2, т.4 от ЗДС, тъй като е предоставен с нарочен акт на МС на
областната управа за изпълнение на функциите й и е изключен от гражданския
оборот.
Това е така, защото обезпечаването
на функциите на дадено учреждение включва не само и единствено сграден фонд, в
който непосредствено се осъществяват служебните задължения, но и изобщо
осигуряване на всички дейности в широк смисъл, произтичащи от функционалната
компетентност на съответното ведомство – в този
смисъл Решение № 61 от 26.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
7685/2013 г., II г. о. Безспорно, за да може да
осъществява функциите си, администрацията се нуждае от служебни превозни
средства, за които е необходимо място за престой и паркиране.
На
последно място, от цитираното решение на гр. дело № 331/2014 г. по описа на БРС
следва, че дружеството придобива собственост върху УПИ *** в кв. 5 по ПУП-ПРЗ на ЦГЧ-Бургас, а не и върху паркинга,
за който в кв. 5 няма образуван самостоятелен урегулиран поземлен имот.
Ето защо
следва да се приеме, че липсват данни 379 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор ***.288 по КККР на гр. Бургас, обозначени със зелен щрих в скица
1 от заключение на вещото лице по допълнителна съдебно-техническа експертиза, да
са били собственост на друг правен субект, поради което следва да се приеме, че
са собственост на държавата.
Одобрените
по реда на ЗКИР
кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не
произтичат промени във вещноправния статут на имотите. Неправилното отразяване на
правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на
правото.
Разпоредбата на § 1,
т. 16 от ДР на ЗКИР определя непълнотите или грешките в кадастралната карта
като „несъответствия в данните
за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на
недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване
на кадастралната карта и кадастралните регистри“.
Въведеното
с чл.
17, ал. 1 ЗУТ правило е, че урегулирането на поземлените имоти става
съобразно имотните им граници, без да се извършва разместване на правото на
собственост. Затова при непълнота или грешка в кадастралната карта и в
изработения въз основа на нея подробен устройствен план, действителният
собственик не губи правото си на собственост върху частта от имота, която неправилно
е заснета към друг имот.
Вследствие
на грешното отразяване на двата съседни имота в един общ, изкуствено е създадена
„съсобственост“, недопустима по действащото законодателство, а именно
„съсобственост“ от публична държавна собственост и частна такава.
Ето защо
установителният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като в
диспозитива на решението се посочи и в какво се състои грешката в кадастралната
карта.
По въпроса за разноските:
При този
изход на делото право на разноски има само ищецът съобразно списък по чл.80 от ГПК, представен по делото, който включва възнаграждения за вещото лице,
изготвило заключенията по съдебно-техническите експертизи, в размер на 452 лева
и юрисконсултско възнаграждение, което според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК се определя от съда. Съдът намира, че справедливо с оглед продължителността
на процеса и материалния интерес на спора е юрисконсултско възнаграждение в
размер на 400 лева, определено на основание чл.25, ал.2 и ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ. Следователно ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца сумата от 852 лева разноски по делото.
Макар
ищецът да е освободен от заплащане на държавна такса (аргумент от чл.84, т.1 от ГПК), държавата е внесла такава в дължимия размер от 476,18 лева - л.54 от
делото, поради което ответниците не следва да бъдат осъждани да заплатят такава
по сметка на БРС.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо
„Бургас 2011“ АД, ЕИК – *********, и „Бургас 2012“ АД, ЕИК – *********, че
Българската държава е собственик на основание чл.6 от Закон за собствеността (редакция
ДВ. бр. 92/1951 г.) на 379 кв.м. от поземлен имот
с идентификатор ***.288 по КККР на Бургас, с граници на тези квадратни метри от
север ул. ***, от изток ул. Трапезица, от запад – улица, от юг УПИ ***
в кв. 5 по действащия ПУП-ПР на Централна градска част на
гр. Бургас, а според кадастралната карта на гр. Бургас с граници ПИ с идентификатор ***.420, ПИ с идентификатор ***.419 и останалата част от
ПИ с идентификатор ***.288 по КККР на гр. Бургас, които
квадратни метри са обозначени със зелен щрих в скица 1, неразделна част от
заключение на вещото лице по допълнителна съдебно-техническа експертиза и от
настоящото решение, като по отношение тези квадратни метри е допусната в
кадастралната карта на гр. Бургас грешка, изразяваща се в заснемането им заедно
с УПИ *** в кв. 5 по
действащия ПУП-ПР на Централна градска част на гр. Бургас, обозначен с червен
щрих в скица 1, неразделна част от заключение на вещото лице по допълнителна
съдебно-техническа експертиза и от настоящото решение, в един поземлен имот с идентификатор
***.288 по КККР на Бургас.
ОСЪЖДА
„Бургас 2011“ АД, ЕИК – *********, и „Бургас 2012“ АД, ЕИК – *********, да
заплатят на Българската държава сумата
от 852 (осемстотин петдесет и два) лева, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
ММ