Р Е Ш Е Н И Е
Номер 15.03.2016г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 15
състав
На дванадесети
февруари Година 2016
В публичното
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар А.М.
като разгледа
докладваното от съдия Банкова гр. дело N
17162 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД.
Ищецът С.Д.Д. твърди в исковата молба,
че е претърпял неимуществени вреди от излъчването на предаването „Градски
ченгета“ по Нова телевизия, сезон 1, епизод 4 на 21.10.2011г., в което без
негово знание и съгласие е заснет от служители на ответника като „герой на масово
сбиване в НСА“ във втората част на предаването без „замъгляване на лицето“,
улеснило лесното му разпознаване, в нарушение на разпоредбите на чл.32, ал.1 и
2 от Конституцията на Република България. Неимуществените вреди се изразяват в
накърняване на доброто му име, чест и достойнство в обществото – пред близки и
приятели и най-вече в работната му среда, тъй като заема ръководна длъжност в
търговско дружество – изпълнителен директор на АД; в нарушено здраве, затваряне
в себе си и изпадане в депресия, за която взима успокоителни лекарства и в притеснения
за проблеми с полицията и в работата с оглед бъдещата му кариера. Предявава иск
с правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата от 50 000 лева – обезщетение за
горепосочените неимуществени вреди от процесния деликт, ведно с лихвата за
забава от датата на излъчване на предаването, чрез което е осъществен деликта –
21.10.2011г. до окончателното плащане. Претендира съдебно-деловодни разноски на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
В едномесечния преклузивен срок по
чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „О.с.“ ЕООД подава писмен отговор, в който
оспорва иска изцяло. Не оспорва, че ищецът е участвал в процесното предаване,
но в него той е представен само и единствено като свидетел на ситуацията, за
която са били сигнализирани полицаите и невярно е твърдението, че от
представеното в предаването изглежда ищецът да е провокирал масово сбиване. Още
от първия кадър на предаването е видно, че ищецът е представен като един от
очевидците на случая, държащ ръцете на „побойника“, предотвратявайки
по-нататъшно нападение и отчетливо се чува репликата му, „Ето това е човекът“,
с която показва кой е участник в сбиването. Ищецът е сниман до полицейска кола,
изричайки думите „аз съм свидетел на това нещо, още триста души го видяха“.
Репликите на ищеца, изречени зад кадър, са субтитрирани като реплики на
свидетел. В края на процесната част от предаването, репликите на полицая
преразказват историите на свидетелите-очевидци именно по начина, по който са
описани от ищеца в исковата молба. Става напълно ясно, че масово сбиване
всъщност не е имало и случката се е разиграла между баща и дъщеря, като ищецът
и останалите заснети лица са само свидетели, опитали се да отблъснат
нападението на бащата. Оспорва твърдението на ищеца, че не е знаел, че го
снимат. Нито предварително, нито впоследствие – преди излъчването на
предаването, той не се е противопоставил на това да бъде заснеман, записван и
съответно излъчен като участник в предаването. Оспорва наличието на елементите
от фактическия състав на деликтната отговорност. Евентуално, предявява
възражение за прекомерност на претендираното обезщетенение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с твърденията и доводите на страните,
приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен запис на процесното предаване
"Градски ченгета” върху
технически носител DVD. Ответникът не е оспорил автентичността на записа, нито неговото
съдържание. При проследяване на записа от настоящия състав посредством
техническо средство - лаптоп, се установява следното негово съдържание:
Предаването се състои от три части, всяка от които
проследява в реално време действията на полицията при изпълнение на служебните задължения
на служителите й в конкретни ситуации. Форматът на предаването е от т.нар. „реалити“
– популярни в последните години телевизионни предавания, в които се проследяват
и заснемат събития, обикновено без сценарий и без използването на професионални
актьори, като идеята е продукцията да е максимално близо до действителността. Първата
и последната част от предаването не са предмет на делото, тъй като не
касаят ищеца, поради което съдът не ги обсъжда. Втората част на предаването
започва с анонс на глас зад кадър – „След рекламите в „Градски ченгета“ ще
видите масово сбиване в двора на Националната спортна академия“ на фона на
пътуващ полицейски автомобил, след което се вижда как полицаите тичат към
мястото на инцидента, чува се женски глас зад кадър „Ще пребие детето!
Бързо…бързо!“, след това се чува „Полиция!“ е се виждат в кадър граждани и
служители на реда, като един от гражданите изглежда държан за ръцете/раменете
от други, след което се анонсира и се излъчват кадри и от третата част на
предаването. След това, на фона на карта, а после сграда на полицейско
управление, глас зад кадър обяснява, че към осем и половина вечерта в
управлението постъпва сигнал за масово сбиване на територията на НСА. Следват
кадри, заснети от пътуващ автомобил, с обяснението, че към мястото се насочват
два патрула. Автомобилът спира, заснети са слизащите от него полицаи, както и
слизащ от автомобила човек, държащ камера, чува се цитираната по-горе реплика
кадър „Ще пребие детето! Бързо…бързо!“, в кадър попада и жената, която я
изрича. Камерата следи тичащите полицаи по пътя им към мястото на инцидента.
Вижда се група хора, сред които двама мъже, които държат за ръцете трети, чува
се „Полиция!“, след което служител на реда хваща „задържания“ за ръката, казва
на мъжа, който го държи от същата страна – „Пуснете го!“, след което се обръща
към „задържания“ с думите „Елате с нас!“. Едновременно с думите на полицая се
чува как мъжът /задържащият/ казва: „Това е човекът! Това е вашият човек!“ и
сочи с пръст „задържания“. „Задържащият“ мъж – висок, с късо подстригана коса и
очила, с кафяво яке, показан в анонса на втората част на предаването и в
неговото начало, както беше описано по-горе, е ищецът С.Д., както се установява
от приетата по делото медийна експертиза и както съдът и сам установи, без да
са му необходими специални знания, предвид личното явяване на ищеца в съдебно
заседание. След това камерата се обръща надолу и се появяват субтитри „Има
триста човека свидетели…Насилие срещу дъщеря му.“. Отново се вижда как полицай
придържа мъжа за мишницата, а след тях се движи ищецът, вадейки нещо от
вътрешния джоб на якето си, като се чува репликата му „…да свидетелствам срещу
този човек“. Камерата отново снима наоколо, появяват се субтитри „Свидетел:
Защото следващият път ще я убие, без да иска“. Отново в кадър влиза ищецът,
заедно с полицай и други хора. Чува се въпросът на полицая, който е в гръб „Кой
друг е свидетел?“ и отговорът на ищеца „Ей това е…Всички са свидетели ей тука“
и прави движение с ръка, очертавайки кръг, след което добавя „..как рита дъщеря
си…аз съм те създал…“. Друг човек в кадър на въпроса на полицая отговаря „И аз
съм…“ – очевидно в смисъл, че и той е свидетел. Полицаят докосва с лявата си
ръка ищеца отпред, спирайки движението му напред, оттласквайки го леко назад,
като през това време пита „Къде е момичето?“, а другият мъж, заявил по-рано
себе си като свидетел казва „Ей го е, вкарахме го вътре, той ще го пребие“.
Следват кадри на „задържания“, заснет до полицейския автомобил, заедно с трима
полицаи, при обръщането на камерата към другия полицейски автомобил в кадър
влиза и лице, държащо микрофон на стойка, след което другия мъж, заявил в
предните кадри, че също е свидетел казва „Смачка я от бой ей тука бе, със
шутове“, след което камерата се връща на задържания и излиза надпис „Свидетел: Аз
съм свидетел на това нещо, още триста души го видяха“ и в кадър влиза и ищеца,
стоейки до полицейския автомобил. Следва друг кадър, в който ищецът обяснява на
полицая, сочейки с ръка непред „Ми ей го, ей го тоя мъж, и той видя за какво
става дума, всичките видяха“. Камерата следи полицая, при което ищецът излиза
от кадър, но се чуват реплики и се появяват субтитри: „Свидетел: Дъщеря
му…сигурно още е момичето в шок.“. Полицаят отива до другия мъж, обозначил се
като свидетел и му казва „Добре, Вашата лична карта…Вие сте свидетели, видяли
сте какво е станало“, в този момент се чуват неясни реплики, появяват се
субтитри „ Свидетел: Такива хора не заслужават да имат деца!“ и в кадър влиза
ищецът, като става ясно от последните изречени думи, че репликата е негова , а
другият свидетел казва „ И ние имаме деца.“, а полицаят казва „И се
успокойте…Вече…станалото – станало“, след което се обръща към камерата с
репликата „Това са свидетели“. Следва обяснение на глас зад кадър – като
разказвач – който обяснява, че „когато полицаите отиват на сигнала за масово сбиване,
се оказва, че то е продиктувано от факта, че пред очите на десетки родители,
баща е ударил няколко шамара на 15-годишната си дъщеря“, като в края на това
пояснение е показан и кадър с пострадалото момиче. Следва обобщаване на
случилото се под формата на разказ от един от полицаите, пристигнали на
мястото, сниман на фона на полицейския автомобил. От разказа става ясно, че към
8:30 е получен сигнал за сбиване в НСА. Пристигналите на място два патрула
установили, че момиче около 15-годишно „ ядосало баща си, треснало вратата,
отговаря, днескашната младеж явно е така“ – в този момент се показват кадри, на
които е бащата на момичето. Бащата се намира до полицейския автомобил, около
него има полицаи. Камерата отново показва разказващия полицай, който продължава
с обобщаването на случката – „той тръгнал да й бие шамари, поне така казват
тука другите хора“ – в този момент се показва кадър на движещ се полицай, до
него ищеца, който му обяснява нещо възбудено и сочи с ръка напред, а при
завъртането на камерата, която следи полицая, ясно се вижда звукооператор
с дълга стойка за микрофон, намиращ се
на не повече от два метра от ищеца в момента, в който той разговаря с полицая.
Анализът на ситуацията от страна на полицая продължава със заключението, че „те
не е требвало другите да се намешват, разбираш ли…баща и дъщеря да са си решили
проблема, разбираш ли…и да я зашлеви…тя му е блъснала вратата“. Следват кадри
на които жена отвежда полицай в съблекалнята, където казва, че са скрили
момичето, полицаят разговаря с жената, след това и с пострадалото момиче, става
ясно, че е извикана и майката, полицаят разговаря и с нея. Майката обяснява, че
такова нещо се случва за първи път, двете разговарят в присъствието на полицая,
камерата ги следи. Отново следва разказ от полицая, на фона на полицейския
автомобил, как бащата дошъл да прибере момичето, скарали се, те по принцип се
карали отдавна, тя постоянно му отвръщала, треснала му вратата – камерата следи
двама полицаи, които разговарят, единият преразкава на другия разговора си с
бащата в горния смисъл – че тя му треснала вратата и „той вика, не е от вчера,
тя е на 15 години, опитва се да се налага…Васеее, и ние имаме щерки“, при което
другият полицай казва „Значи те, другите са направили калабалъка, разбираш ли“,
а първият отвръща „Да бе, да.“. Следва кадър, на който се вижда как задържаният
баща излиза от полицейския автомобил, полицаят му казва „Предупреден си.
Знаеш…Сдържай си нервите сега.“, а бащата отвръща „Няма проблеми. Нормално е,
избиват му на човек балансите“, като последното изречение е и субтитрирано,
след което добавя – „За т‘ва са щерките, да ни ядосват“, а някой добавя, без да
се вижда кой – „Няма начин. А са още малки…“. Отново следва кадър с двама от
полицаите пред автомобила, единият обяснява, че човекът е предупреден с
протокол да не нанася побой на дете си, защото все пак това е наказуемо, показана
е и майката, на която обясняват, че „ако беше продължил, щеше да се наложи да
го задържим“. Следва кадър, на който полицаят обяснява – „Ако имаше нанесен
наистина побой съответно, щяхме да задържим извършителя на побоя…“ Веднага след
това е показан ищецът, заедно с други хора – мъже и жени, които разговарят, а
зад кадър полицаят продължава да обяснява „ щяхме да установим свидетелите, ако
има възможност да дойдат с нас да подпишат обяснения“ – камерата следи ищеца –
„ако не – тука на место“. След което камерата отново показва разказващия
полицай, който обяснява какви биха били стъпките, ако побоят беше причинил
средна телесна повреда. Отново полицаите разговарят с майката, съветват я да
вземе мерки за решаването на проблема между съпруга си и дъщеря им, разделят
се, полицаите се качват в служебния автомобил, с което втората част на
предаването приключва.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите на ищеца Л.Г., А.Ц. – В., Р.Н. и П.Д.. От разпита на свидетелката Г.
се установява следното: Свидетелката е братовчедка на ищеца, много са близки,
виждат се всяка събота и неделя, чуват се през два дни. Гледала предаването
късно вечерта. Давали го като участник в някакъв побой. Той не бил споделял на
братовчедка си такова нещо. Тя му се обадила да си включи телевизора, при което
той много се изненадал. Обсъдили по телефона това, което видели. Казал й, че не
е участвал в такъв инцидент и не го е снимала телевизия. Участвал бил в някакво
разтърваване, но не и в сбиване. Дълго обсъждали случая. В семейството
обсъждали, че той трябва да го преодолее като стрес, защото му се отразило
психически. Оплаквал се, че не може да спи и се притеснява в работата си.
Обаждали му се клиенти с питане – „Ти арестуван ли си, какво става?“.
От разпита на свидетеля Н. се
установява, че той е близък приятел на ищеца, с когото се познават от деца, тъй
като са от един квартал. Гледал предаването „Градски ченгета“ и на другия ден
му звъннал, но ищецът казал, че ще върне обаждането по-късно. И други приятели
му звъняли, но той не отговарял. Нямали контакт в продължение на една седмица.
Приятелите питали какво се случва, той ли е участник, каква му е позицията.
Ищецът бил потиснат, не му се говорело, доста бил обяснявал дали е участник или
свидетел. Виждало се, че не е участник, но така били представени нещата, че
имало сбиване и на първо лице – той. Докато се изясни ситуацията минали поне
три месеца. Ищецът и свидетеля се видели три месеца след излъчването на
предаването. Той не бил споделял, че някъде е сниман, не знаел нито че е сниман,
нито за излъчването на предаването.
От разпита на свидетелката В. се
установява, че познава ищеца от десетина години, те били в баскетболните среди.
През м. юни 2011г. имало републиканско първенство по баскетбол в НСА.
Свидетелката работела нещо свързано с компютърните програми, съпругата на ищеца
била с нея. Излезли на паркинга и видели едно момиче на земята, което викало
„Не ме бий, не ме бий!“. Там имало още едно момче, както и ищеца. Имало и един
мъж, който посегнал на момичето. Приятелка на свидетелката извикала полиция по
телефона. Когато полицията дошла, тя се върнала в залата да извика треньора на
отбора. На паркинга изведнъж пред нея изникнала една камера, а тя сложила
ръката си и казала да не я снимат. Казали й „Спокойно, ние не снимаме вас, а
действията на полицията.“. Извикала треньора. Ищецът вече бил хванал бащата,
защото бил агресивен и удрял детето. Човекът бил голям, имало и други хора,
ищецът се включил да помага. Свидетелката пояснява, че снимащите не се
представили от коя телевизия са, камерите нямали означителни значи, нито взели
разрешение от хората да ги снимат. Тя не знаела за предаването. Есента, през
октомври, започнали да й се обаждат приятели, че те с ищеца са участвали в
някакво сбиване. Свидетелката се шокирала. Обяснили й как са давали, как С. се
е сбил. Хората от обкръжението им започнали да говорят, че С. е участвал в
побой. Съпругата му споделила, че е изнервен, понеже говорят, че е побойник.
Това продължило до пролетта, когато получила обаждания, че пак са ги давали по
телевизията. След случката С. продължил да идва на баскетболни мачове, но нямал
настроение, обяснявал непрекъснато, че не е побойник, а е искал да помогне.
Свидетелката не е видяла ищеца да казва да не го снимат. Изразява мнение, че
въобще не е разбрал за какво става въпрос.
Свидетелката Д. е колега на ищеца от
около 5 години. По принцип той бил много открит човек, не затворен в себе си,
доста социален и с добър имидж сред клиентите. Гледала предаването през
октомври 2011г. Колегите го гледали и започнали да разпитват защо е участвал в
масов бой, тъй като той не е такъв човек. Това го накарало да се затвори в себе
си. Притеснявал се това да не повлияе на клиентите и ръководството на фирмата,
защото от предаването оставало впечатлението, че е участвал в този бой, трудно
можело да се разбере, че е искал само да помогне на момичето. Случилото се
повлияло на самочувствието му.
По делото е изслушано заключение на
експертиза, извършена от вещо лице – медиен експерт П.Г.. От същата се
установява, че ищецът и късо подстригания млад мъж с очила, показан в
предаването „Градски ченгета“, излъчено по Нова телевизия на 21.10.2011г., са
едно и също лице. По нищо не личи, че ищецът действа и комуникира с полицаите,
съзнавайки, че в момента е обект на репортажно заснемане от телевизионен
оператор или че някой го интервюира. През цялото време взаимооотношенията на
ищеца са с дошлите на мястото полицаи и останалите свидетели. Прави впечатление
оскъдното присъствие в кадър на причинителя на инцидента. Преобладават кадри с
общ план на двора на НСА и се подчертава струпването на много хора на мястото
на инцидента, което според вещото лице е опит за доближаване на заснетия и
монтиран материал и съдържанието на инцидента до неколкократно анонсираното
заглавие, а именно „Масово сбиване в НСА“. Субтитрирането на втората част от
предаването не съответства коректно на изречените от ищеца реплики. Само някои
от неговите думи са субтитрирани на екран, независмо колко отчетливо се чуват и
доколко е възможно да бъдат отчетливо възприети от аудиторията. Там, където
репликите са субтитрирани, три пъти са означени като реплики на свидетел.
Експертизата отчита, че ищецът твърде често е в кадър, много повече от реалния
извършител, в непосредствена близост до полицаите, с които енергично разговаря,
понякога е сам, понякога с други присъстващи и указването от авторите на
предаването, че той всъщност е само свидетел, остава недостатъчно ясно за
зрителя поради факта, че не е акуратно посочвано при всички негови реплики, а и
защото кадри с него са използвани при полицейското обобщаване на случилото се.
За доказване на фактите, посочени в
отговора на исковата молба и насрещно доказване, по делото е разпитан
свидетелят Н.Н.. От разпита на същия се установява, че в процесния период той
работел като изпълнителен продуцент към различни продукции на „Олд Скул“. На
процесното предаване бил изпълнителен продуцент. Описва предаването като тип
„реалити“ – без сценарий, телевизионният екип отразява реални случки и събития
при работата на патрулиращите полицаи. В конкретния случай, получен е сигнал за
масово сбиване на конкретно място и с полицейска кола към мястото тръгва и
телевизионният екип – оператор, редактор и звукооператор, излизат заедно с
патрулиращите полицаи и започват на място да отразяват случващото се, след
което материалът, който има определена продължителност и не може да влезе в
цялост в предаването, се редактира и се излъчва това, което всички са видели.
Сочи, че няма стандарт за присъствие на оператора и редакторския екип и те
могат да са на различно отстояние от мястото на събитието, което отразяват,
според ситуацията, но в конкретния случай, както е и видно от материала, екипът
е на 1-2 до 3-4 крачки. При всички случаи, които били отразени в предаването,
дори случайно участващите хора били уведомявани, че се извършва заснемане от
органите на реда. В конкретния случай свидетелят излага, че като продуцент е
изгледал целия материал – това влиза в задълженията му. Вижда се ясно и
категорично един човек, в основата на проблема и много свидетели, сред които и
ищеца. Във всеки един момент, когато са изписвани негови думи със субтитри,
пише „свидетел:“. При използването на войсоувър, който по средата на материала
казва каква е проблематиката на конкретния случай, когато става дума за
извършителя, на стоп-кадър е показан именно той, а не ищеца. След това има
заключение на полицейския служител, който разказва, застанал пред патрулната
кола целия случай и когато казва, че се касае до дребно физическо насилие от
баща върху дете, отново в кадър се показва бащата. Според свидетеля, до
компанията не е достигало нито устно, нито писмено искане от някой, участвал в
тази случка, че не желае да се излъчва материалът. За процеса на работа в
продуцентската компания, казва, че в нея го наел г-н Н.Т., когото познава лично, както и част
от екипа. Операторите наемали на граждански договори, според това кой е
свободен в момента. Не помни кои са били звукооператорът и операторът на
конкретното предаване, но помни имената на редакторите – Р.С. и А.Г., не знае
какви точно са били трудовите им взаимооотношения с компанията.
За установяване на конкретните
неимуществени вреди по делото е изслушано заключение на съдебно-психиатрична
експертиза, изготвено от д-р Е.Г., съгласно което процесното предаване се е
отразило на психичното здраве на ищеца, предизвиквайки безпокойство и повишена
тревожност, без да е налице остра стресова реакция и без болестно разстройство
на адаптацията тип смесена тревожно-депресивна реакция, по скоро може да се
говори за смесено тревожно-депресивно разстройство. В допълнително заключение
по допълнително поставена задача, вещото лице сочи, че остра стресова реакция
може да бъде диагностицирана във всякакъв етап след отзвучаването й, стига да
са налице спомени на преживелите такава, както и разкази на други очевидци,
чиито описания да съвпадат по достоверен начин. След оспорване заключението на
СПЕ от ответната страна, по делото е изслушано заключение на повторна СПЕ,
изготвено от вещото лице д-р В.С., според което в резултат на излъчването на
процесното предаване ищецът е претърпял кратка депресивна реакция. Диагнозите
„остра стресова реакция“ и „смесена тревожно-депресивна реакция“ не отговарят
на диагностичните критерии на МКБ-01 /международна класификация на болестите/ в
случая. Съдът кредитира изцяло заключението на д-р С. по допуснатата повторна
СПЕ като компетентно изгответно и пълно.
От приетите по делото писмени
доказателства – трудов договор от 28.09.2009 г. с анекс към него и договор за
възлагане на управлението от 01.03.2008г. с анекс към него, се установява, че
по силата на първия ищецът е изпълнявал длъжността „мениджър подемно-транспортна
техника“ в „Е.Б.“ ЕООД, а по силата на втория е поел дейността по управление и
представителство на „Е.К.“ АД като изпълнителен директор.
Знанието за определени факти, като
част от мисловния, вътрешния свят на човека, може да бъде доказано основно по
два начина – пряко, чрез изявление на лицето, за което се твърди да знае за
определено обстоятелство или непряко – чрез косвени доказателства – факти,
осъществили се в действителността, от които може да се направи извод, че лицето
знае въпросното обстоятелство. Когато лицето твърди, че не е знаело дадения
факт и няма преки доказателства за негови изявления, от които да следва
обратното, единственият начин да се докаже знанието, е именно чрез косвени
доказателства. Като обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, съдът намира, че не може да се приеме за житейски реалистично
твърдението на ищеца, че не е знаел, че се извършва запис на процесния
инцидент. От събраните свидетелски показания, а и от приложения по делото запис
на процесното предаване, е видно, че камерите и звукооператорът с микрофон се
намират на не повече от няколко крачки от заснетите лица, тоест не може да се
приеме, че не са били забелязани от ищеца. А щом за били видени, логично е да
се предположи, че същите се използват, доколкото в противен случай присъствието
им на мястото се обезсмисля. Не става въпрос в случая за заснеманията тип
„скрита камера“, още повече, че заснемането на полицейски проверки и акции не е
рутинна практика и неизбежно би направило впечатление. Освен това свидетелката В.
изрично заявява, че е била уведомена от екипа, че се извършва запис на
действията на полицаите, като предвид познанството й с ищеца и съпругата му и
срещите им по време на баскетболни мачове, съдът намира за твърде малко
вероятно след процесната случка, която видимо е афектирала ищеца, между тях
изобщо да не е ставало въпрос за процесното събитие и фактът, че същото е било
записвано с камери, чак до момента на излъчването на материала няколко месеца
по-късно. Прави впечатление и мястото в материала, когато полицаят, който е с
гръб към камерата, разговаря с ищеца и друг свидетел, след което се обръща към
камерата с лице и казва „Това са свидетели.“ – което поведение не би имало
смисъл, ако камерата не извършваше запис – и това се случва в присъствието на
ищеца. Ето защо, като взе предвид изводите, направени при обсъждането на
доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема от фактическа страна, че
ищецът е знаел, че се извършва запис от камерите на мястото на инцидента.
Липсват доказателства за това ищецът да е знаел, че извършваният запис е с цел
използването му за въпросното телевизионно предаване. Що се касае до
свидетелските показания на свидетелите Г., В., Н. и Д., съдът намира, че те
следва да бъдат кредитирани в частта им относно реакциите и преживяванията на
ищеца във връзка с излъчването на процесното предаване, доколкото в тази им
част същите са непосредствени и обективни, както и в съответствие с
установеното от приетата по делото СПЕ, но съдът не кредитира същите в частта
им относно това как ищецът е представен в предаването като участник в сбиване,
тъй като в тази им част показанията не отразяват факти от действителността, а
собствените възприятия на свидетелите, които имат оценъчен елемент и зависят от
конкретния индивид – тоест са необективни.
Съдът кредитира и основното заключение
на вещото лице – медиен експерт, доколкото същото компетентно и обосновано е
дало отговор на поставените задачи. От същите обаче не може да се направи
категоричен извод, че ищецът не е знаел, че заснеман. Безспорно, той не е бил
интервюиран, каквото е и заключението на експертизата, но от това не следва, че
не е знаел, че заснеман. В този смисъл съдът не кредитира изразеното в мотивите
на основното заключение на експертизата мнение, че очевидците не съзнават, че
всъщност стават важна част от заснемащото се събитие, тъй като намира същото за
необосновано. Безспорно според съда е също така и заключението на вещото лице,
че има известно подвеждане в заглавието на материал „Масово сбиване в НСА“,
което несъмнено е направено с цел да се привлече по-голяма зрителка аудитория,
доколкото масовите появи на насилие обичайно предизвикват по-голям интерес у
обществеността от обикновените битови прояви на агресия между членовете на едно
семейство, какъвто в крайна сметка се оказва процесният случай. Същевременно,
съдът намира, че въпросът за характера на инцидента е изяснен до край в хода на
предаването и не остава никакво съмнение, че масово сбиване въобще не е имало.
Не е налице за съда и никакво съмнение за участието на ищеца в цялото събитие. От самото
начало става ясно кой е извършителят на насилническия акт и че ищецът само е
оказал съдействие за задържането му до идването на органите на полицията, като
превенция на по-сериозни последици за нападнатата жертва. Ето защо съдът не
кредитира и заключението по поставената допълнителна задача към експертизата,
съгласно която фактът, че ищецът е свидетел, не ставал достатъчно ясен за
зрителите, поради факта, че това не е достатъчно акуратно посочвано при всички
негови реплики и защото кадри с него са използвани като фон при обобщаването на
ситуацията от полицейския служител. Съдът намира, че достатъчно ясно е посочено
в цитираните по-горе, при обсъждането на представения по делото запис на
процесното предаване, случаи, когато се субтитрират реплики на ищеца, че това
са реплики на свидетел. Това се потвърждава и от репликата на един от
полицаите, обръщаш се към камерата – „Това са свидетели.“. За съда буди
недоумение фактът, че някои от зрителите /вкл. свидетелите Г. и Д./ са
възприели ищеца като участник в сбиването, предвид очевидността на неговата
„роля“ в ситуацията така, както е описана вече от съда, а именно – на свидетел,
помогнал за задържането на насилника до пристигането на полицията /свидетелят Н.
също заявява „виждаше се, че не е участник“/. Що се касае до използването на
кадри с него като фон при обобщаването на ситуацията в края на втората част на
предаването, следва да се има предвид, че не са използвани само и единствено
кадри с ищеца, за да може да се мисли за някакво сугестиране на зрителя, че той
е основаният „герой“ в събитието. Когато полицаят обяснява, че ако е имало
наистина нанесен побой, са щели да установят свидетелите и ако имат възможност
да дойдат с тях да подпишат обяснения – кадърът с ищеца и другите присъстващи
хора е показан именно при споменаването на свидетелите. Ето защо посоченото
по-горе заключение на експертизата относно неясното за зрителите поднасяне на
факта, че ищецът е свидетел, според съда е необосновано и не следва да се
кредитира.
От разпита на свидетеля Николов се
установява, а и не се спори между страните, че екипът, заснел процесния
материал, впоследствие излъчен от Нова ТВ, е работил по възлагане на
продуцентската компания „Олд с.“ –ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
За да бъде основателен искът на ищеца за обезщетяване на претърпените от него неимуществени
вреди, следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически
състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - извършено
виновно от деликвента противоправно деяние, от което в причинно - следствена
връзка да са настъпили твърдените вреди. Вината се преполага, предвид оборимата
презумция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Освен посочения фактически състав на деликтната отговорност следва да бъде установено и че сочените вреди са претърпени и в
резултат на противоправно виновно поведение на лица, за които ответникът -
юридическо лице отговаря при условията на чл. 49 ЗЗД - лица, на
които е същият е възложил работи, при извършване на която или по повод на която
са настъпили вредите.
Съдът приема, че е налице както
пасивна, така и активна легитимация на страните по спора. Установява се с
категоричност, че висок мъж с очила, който присъства в кадрите от процесното
предаване и ищецът, са едно и също лице. Няма спор и по отношение на факта, че
екипът, извършил процесното заснемане и подготвил впоследствие материала за
излъчване, е извършвал работата по възлагане от продуцентска компания „О.С.“
ЕООД, а предаването е излъчено от Нова телевизия като външна продукция. Ето
защо възложител на работата на снимачния екип е именно ответникът.
При обсъждане на въпроса
дали е налице противоправно поведение от страна лицата, включени в екипа, заснел и подготвил за излъчване
процесното предаване на „Градски ченгета“, съдът взема предвид следното:
Съгласно чл. 32 от Конституцията на
Република България личният живот на гражданите е неприкосновен и всеки има
право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу
посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Във втората алинея
на цитирания текст са посочени някои от действията, без изброяването да е
изчерпателно, с които се нарушава правото на личен живот на гражданите, а
именно следене, фотографиране, филмиране, записване или подлагане на други
подобни действия, без тяхно знание, или въпреки изричното им несъгласие, освен
в предвидените от закона случаи. Съдът прие от фактическа страна, че ищецът е знаел за
процесното филмиране и записване, а твърдения за изрично противопоставяне от
негова страна в исковата молба няма /за разлика от противопоставянето на
свидетелката В., но доколкото не тя е страна в производството съдът не следва
да обсъжда наличието на противоправно поведение от страна на продуцентската
компания спрямо нея/. Ето защо съдът намира, че не е налице нито една от двете
форми на деянието, посочено в ал. 2 на чл.32 от Конституцията – ищецът е заснет
с камера и записан с използването на микрофон от оператор и звукооператор,
които са се намирали на 1-2 до 3-4 крачки от него, без използването на „скрита
камера“ и без между него и техническия екип да е имало прегради за видимостта, самият
ищец нe твърди, а не се и доказва от събраните по делото
доказателства, че се е противопоставил изрично на заснемането/записа, поради
което съдът намира, че действията на ответника не са извършени в нарушение на чл.32,
ал.2 от Конституцията.
Не налице и твърдяното накърняване на
доброто име, чест и достойнство на ищеца в обществото. Съдът, както беше
посочено по-горе при изясняване фактическата страна на спора, намира че в
процесното предаване категорично става ясно, че ищецът не е нито провокатор на
насилие, нито участник в сбиване, а свидетел
на такова. Само некоректното обявяване на темата на предаването като
„Масово сбиване“, когато авторите са били вече наясно, че такова не е налице и
това е ясно и категорично показано в предаването както чрез гласа зад кадър на
„разказвача“, така и чрез обобщението на ситуацията, направено от заснетия
полицай, не обосновава извод за противоправност на действията на ответника.
Както съдът вече отбеляза по-горе, при установяване на фактическата страна на
спора, не може да се обясни с логични аргументи фактът, че близки на ищеца след
като са гледали процесното предаване, са го възприели като участник в описаното
сбиване. Но дори и да е налице подобно възприемане от трети лица, съдът намира,
че при коректното отразяване на ситуацията, направено от ответника, каквото
съдът намира, че е налице и липсата на неяснота относно ролята на ищеца в нея,
евентуални неверни представи, формирани у третите лица, могат да бъдат резултат
само на техни индивидуални особености, а не на поведението на ответника.
Липсата на противоправно поведение от
страна на ответника само по себе си е достатъчно основание за обосноваване на
извод за липса на основание за ангажиране на деликтната му отговорност, при
което е безпредметно изследването на останалите елементи от фактическия й състав.
Искът срещу него следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, срещу който ищцовата страна не е възразила, както
и представените за това доказателства, сторените във връзка с производството
разноски от ответната страна възлизат на 2 100 лева, в който размер следва да
бъде осъден ищецът да ги заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. П.М. от САК с адрес: ***, против „О.С.“ ЕООД, ЕИК ********
с адрес: ***, представляван от управителя Н.М.Т., за присъждане на обезщетение в
размер на 50 000 лева по иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, за претърпени от
ищеца неимуществени вреди от излъчването на 21.10.2011г. на епизод 4, сезон 1
на предаването „Градски ченгета“ по Нова телевизия, ведно с акцесорното искане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху
обезщетението от 21.10.2011 г. до датата на изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА С.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. П.М. от САК с адрес: *** да заплати на „О.Скул“ ЕООД, ЕИК ******** с
адрес: ***, представляван от управителя Н.М.Т., сумата от 2
100 лв. (две хиляди и сто лева) - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: