Р Е Ш Е
Н И Е
№
3630/04.12.2009г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХХІ СЪСТАВ, вещно отделение, на 06 ноември 2009г.,
в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ц. ХЕКИМОВА
при
участието на секретар Т. К. разгледа докладваното от съдия Ц. Хекимова
гражданско дело № 9818 по описа за 2006г.
Предявен е иск с
правно основание чл. 108 от ЗС.
Постъпила
е искова молба с правно основание чл.108 от ЗС от
Е.Г.М., К.Г.М., К.П.Д., П.И.Д., П.И.Д. и В.Т.Ф., М.Х.Д., М.И.Д. и Б.И.Д. срещу Б.Ц.И.,
Н.Г.И. и „Л.” ЕООД за предаване владението върху недвижим имот ПИ
№505 по плана на землището на с. Приселци при граници: ПИ №506, ПИ №501 и от
две страни път.
Като придобивно основание от страна на ищците се твърди реституция
по силата на закона на основание чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ в полза на ищците като
наследници на И.Т.Д., а той от своя страна по замяна с държавата.
От страна на ответника „Л.” ЕООД ***. за неоснователност
на предявения иск въз основа на твърдения, че ищците не са собственици на
процесния имот, а ответното дружество го е придобило чрез валидно извършена
сделка и към момента владее имота.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Представено е по делото ПМС
4556/1927г. на Министерство на земеделието на
държавните имоти, ДВ бр. 42/1927г., в което е предвидено, че държавния
кантон при км 14+760 и мелницата с дворно място на И. *** се включва в
границите на комплекс 4, поради което по реда на чл.33 от Закона за горите
следва да се отчуждят или заменят недвижими имоти, сред които и нива на И.Д. от
32,50 дка, намираща се на
Представено е
по делото удостоверение от Варненско лесничейство №6470 от 16.10.1928г., видно
от което на И. Т. Д. в замяна на отчуждената му нива от 32,50 дка в м.
„Кемекчията” – „Харамията” въз основа на ПМС 4556/1927г. на Министерство на
земеделието на държавните имоти, ДВ бр.
42/1927г. съгласно протокол от 17.02.1928г. на Комисията по чл.35 от Закона за
горите се дават дворно място пред мелницата и гора зад мелницата му в м.
„Харамията” в землището на село Преселци, Варненско, от 12 дка с граници: от
изток шосето Варна – Бургас, от запад държавна гора, от север шосето Варна – Х.С.и
от юг нивата при държавния кантон и държавна гора с общо пространство заедно с
мелницата му общо 20 дка. Представено е и удостоверение с приложена към него
ситуационна скица от Приселското селско общинско управление от 05.09.1946г. за
установяване на факта, че наследниците на И.Д. притежават в землището на с.
Приселци, Варненско, м. „Харамията” нива от 12 дка, овощна градина от 8 дка,
гора от 8 дка, дворно място от 10 дка, мелница, обор, дюкян, хамбар, къща,
жилище за работници и сайвант.
От
представените по делото удостоверения за наследници на л.6 до 11 е видно, че
ищците Е.Г.М., К.Г.М., М.Г.Д., К.П.Д., П.И.Д., П.И.Д., В.Т.Ф.,
М.Х.Д., М.И.Д. и Б.И.Д. са наследници
на И.Т.Д..
Представен е нот. акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давностно владение №337, том ІІ, рег. №8068,
дело №341 от 2002г., по силата на който Д.К.К.е признат за собственик по
давностно владение на нива, находяща се в с. Приселци, община Аврен, м.
„Харамията” с площ от 2 дка, пета категория, съставляваща имот №505 по плана за
земеразделяне, при граници по скица: имот №506 – произв. база на Община Аврен,
имот №201 – път, имот №166 – път и имот №501 – съор. поддържане на Областно
пътно управление – Варна. В нот. акт №125, том ІІІ, рег. №3315, дело №201 от
2003г. е обективирана сделка за покупко-продажба на недвижим имот, с която Д.К.К.и
И.С.К. прехвърлят на Й.В.Г. ½ ид. част от описаната по-горе нива,
представляваща имот №505. В нот. акт №84, том І, рег. №1273, дело №73 от 2005г.
е обективирана сделка за покупко-продажба на недвижим имот, с която С.Д.К., И.С.К.
и Й.В.Г. прехвърлят на Н.К.Н. целия имот №505 с площ от 2 дка. Представен е
нот. акт за продажба върху недвижим имот №32, том ІІ, рег. №5913, дело №245/2006г.,
в който е обективирана сделка за продажба от Н.К.Н. на Б.Ц.И. и „Лашва” ЕООД,
представлявано от управителя З.Ш.на недвижим имот, намиращ се в землището на
с.Приселци, община Аврен, представляващ неизползвана нива с площ от 2 дка, имот
№58445.213.505, находящ се в м. „Харамията” при граници: имоти №№506, 501, 201
и 166.
Представено е удостоверение от Община
Аврен, видно от което за имот №505, находящ се в землището на с. Приселци,
целият с площ от 2 дка към месец октомври 2002г. няма съставен акт за общинска
собственост и до 06.1996г. няма акт за държавна собственост.
От
заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ /л.143/,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че за
местността, в която се намира процесния имот, няма стар кадастрален план към
датата на издаване на удостоверение №6470/16.10.1928г.; установено е, че
процесният имот №505 попада с цялата си площ в границите на съществуващия към
1928г. имот на И.Д. при сравнение на границите, описани в удостоверение
№6470/16.10.1928г. и приложената към него ситуационна скица; съгласно КВС на
землището на с. Приселци ПИ №505 е записан на Д.К.К., а съгласно кадастралната
карта на с. Приселци е записан на „Л.” ЕООД и Б.Ц.И..
Представен е
по делото договор за наем между наследниците на И.Д. и ЕТ „М.М. – Мотор” от 01.04.1992г.
за срок от три години за наем на 5 бр. гаражни клетки и оградено незастроено
асфалтирано място от около 150 кв.м.; също и договор за наем между наследниците
на И.Д. и ЕТ „Киров -
По искане на ищцовата страна за установяване
на обстоятелството, че процесния имот не е владян от Д.К.през периода от 1992г.
до 2002г. е разпитан свидетеля С.Т.Т., чийто показания съдът кредитира в
частта, в която се основават на непосредствени впечатления и не противоречат на останалите доказателства
по делото. От показанията на св. се установява, че знае имота от дете, тъй като
там е израсъл, но не го е посещавал след 1958г., знае от П.Д., че наследниците
на И.Д. са отдавали под наем дворни места около мелницата.
По искане
на ответната страна за установаване на факта на
осъществявано владение върху имота от ответниците и техните праводатели от
1985г. до настоящия момент са разпитани свидетелите Х.Н.Х.
/без родство със страните/, Г.Н.И. /без родство със страните/ и И.Г.Д. /без родство
със страните/,
чийто показания съдът кредитира в частта, в която се основават на непосредствени
впечатления и не противоречат на останалите доказателства по делото. От
показанията на св. Х. се установява, че има
впечатления от процесния имот от преди петнадесет години, когато спукал гума на
главния път и се обърнал за помощ към Д.К., когото намерил в процесния имот
срещу „Харамията”. От показанията на св. И. се установява, че се познава с Д.К.от
1986г. и оттогава знае имота му с площ около 1 дка в м. „Харамията”, но не
помни дали имотът е бил ограден, а само, че Д.си е държал трактора там. От
показанията на св. Д. се установява, че е познавал Д.К., има впечатления от
имота, намиращ се на пътя Варна – Бургас до ресторант „Харамията” през периода
1991г. – 1996г., когато е работел в съседен сервиз и през това време Д.К.си
държал машините – резачка и трактор в този имот.
На
осн. чл.109, ал.4 от ГПК е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване, че ответниците владеят процесния имот.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
По отношение на
иска с правно основание чл. 108 от ЗС:
За
бъде основателен искът за предаване владението на един недвижим имот с правно
основание чл. 108 от Закона за собствеността, е необходимо да са налице посочените в цитираната правна норма
предпоставки, а именно: ищците
да са
собственици
на претендирания
имот, а
ответниците
да се
намират
във владение на същия, без да имат правно основание
за това.
Ищците се
легитимират като собственици на претендирания поземлен имот чрез извършена
реституция по силата на закона на основание чл.2 от ЗВСВОНИ на имот, придобит чрез извършена замяна
с Държавата по ПМС №4556/1927г. От ответната страна се оспорва наличието на
предпоставките за извършената реституция, както и правото на собственост на
наследодателя върху имота преди твърдяното отчуждаване въз основа на твърдения,
че не са налице доказателства за извършена замяна с протокол на комисията по реда
на чл.33 от Закона за горите.
Възстановяването
на правото на собственост по ЗВСВОНИ се извършва при наличието на следните
предпоставки: имотът да е бил собственост на лицето, което се позовава на
реституционния ефект, респ. на неговия наследодател; да е отчужден по някои от
посочените в ЗВСВОНИ закони, за него да не е получено обезщетение; да
съществува реално до размерите, в които е отчужден; към момента на влизане в
сила на закона имотът да е бил собственост на държавата, общините, обществени
организации или техни фирми или еднолични търговски дружества.
Първата
предпоставка е имотът да е бил собственост на лицето, което претендира да е
правоимащо за възстановяване на собствеността. Според чл.3, ал.1 от ЗВСВОНИ
правото на възстановяване на собствеността се установява от факта на отнемане
на имотите, т.е. до доказване на противното се смята, че лицата, от които
имотите са били отнети, са били техни собственици. Като доказателство за правото
на собственост на наследодателя в настоящия случай е представено ПМС от 1927г.,
в което е предвидено, че дворно място на Ив. Д. се включва в границите на
комплекс 4 от горското стопанство. С цитираното ПМС на осн. чл.20 от действащия
към момента Закон за горите /ДВ., бр. 124 от 01.09.1925 г./
е предвидено кои земи се включват в границите на горските стопанства и съответно
за кои имоти е следвало да се извърши процедура по замяна или отчуждаване по
реда на чл.33 от Закона за горите /ДВ., бр. 124 от 01.09.1925 г./ Не са
представени по делото доказателства за извършването на съответната процедура,
както е предвидена в закона - „Заменяването или отчуждаването, както и
оценяването на имотите, се извършва от комисия, назначена от министъра на
земеделието и държавните имоти.” Представено е като доказателство удостоверение
от Варненското лесничейство от 16.10.1928г., което не може да бъде прието като
акт, удостоверяващ правото на собственост на наследодателя предвид на липсата
на компетентност за подобно удостоверяване в издаващия орган, което се отнася и
за представеното удостоверение от Приселското селско общинско управление от
05.09.1967г., от данните в което също така не биха могли да се идентифицират посочените имоти,
описани само с местност и площ. Съдът не кредитира заключението на вещото лице
в частта, в която се установява частична идентичност между процесния имот и
съществуващия към 1928г. имот на И. Д., тъй като констатациите се базират
единствено на приложената към удостоверението ситуационна скица, за която не е
установено по какъв ред и от какъв орган е издадена и въз основа на какви
документи. От горното следва, че в хода на производството не е доказана
собствеността върху процесния имот към момента на твърдяното отчуждаване, но
следва да се отбележи, че дори да беше установена, в случая не е налице втората
предпоставка, а именно имотът да е бил отчужден по някой от предвидените в чл.1
и 2 от ЗВСВОНИ актове, които са изчерпателно изброени в цитираните разпоредби и
само при приложението на които би могъл да настъпи реституционния ефект на
закона. Твърди се от ищцовата страна наличие на хипотезата на ал.2 на чл.2 от
ЗВСВОНИ, приложението на която се предпоставя от отнемане без законово
основание или отчуждаване не по установения законов ред от държавата, общините
или от народните съвети в периода от 09.09.1994г. до 1989г. Посочен е в
исковата молба акт за държавна собственост №687/18.07.1949г., който не е
представен по делото, а и не се твърди, че същият касае именно процесния имот,
а само съществуващата в имота валцова мелница. Твърди се, че акт за държавна
собственост не е съставян именно поради факта, че е липсвало правно основание
за това, но доказателства в подкрепа на твърдението за отнемане или отчуждаване
от държавата, общината или народния съвет изобщо не са представени по делото,
нещо повече, не са събирани и представени доказателства и за извършване на
действия по фактическо завземане на процесния имот от упоменатите правни
субекти. Напротив, представено е по делото като доказателство удостоверение от
Община Аврен, видно от което за имот №505, находящ се в землището на с.
Приселци, целият с площ от 2 дка към месец октомври 2002г. няма съставен акт за
общинска собственост и до 06.1996г. няма акт за държавна собственост.
С оглед изложеното, съдът намира, че наличието на първата от предвидените в чл. 108 от ЗС
предпоставки за уважаване на ревандикационния иск предявен от Е.Г.М.,
К.Г.М., К.П.Д., П.И.Д., П.И.Д. и В.Т.Ф., М.Х.Д., М.И.Д. и Б.И.Д. срещу Б.Ц.И.,
Н.Г.И. и „Л.” ЕООД не се доказа при
условията на главно и пълно доказване, а именно: собствеността върху недвижим
имот ПИ №505 по плана на землището на с. Приселци при граници:
ПИ №506, ПИ №501 и от две страни път, поради което същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В
конкретния казус не се явява необходимо изследването на наличието или
евентуално липсата на останалите предпоставки по чл. 108 от ЗС.
При този изход на спора и предвид отправеното искане от ответната страна „Л.”
ЕООД за присъждане на направените от тях разноски, следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 100 лв. и 1000 лв. адвокатско възнаграждение съобразно представените
доказателства за заплатени суми.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.Г.М., ЕГН **********,***, К.Г.М., ЕГН **********,***,
К.П.Д., ЕГН **********,***, П.И.Д., ЕГН **********,***, П.И.Д., ЕГН **********,***,
В.Т.Ф., ЕГН **********,***, всички чрез пълн. адв. Р.Д.,***-партер, М.Х.Д., ЕГН
**********,***, М.И.Д.,***, чрез адв. Б. Д.,*** и Б.И.Д., ЕГН ********** ***, срещу Б.Ц.И., ЕГН **********, Н.Г.И.,
ЕГН **********,*** и „Лашва” ЕООД, рег. по ф.д. №2623/2004г. на ВОС, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Княз Дондуков” №25, представлявана
от управител З.Ш., чрез пълн. адв. Т. Р., АК-Варна за предаване владението
върху недвижим имот ПИ №505 по плана на землището на с. Приселци при граници:
ПИ №506, ПИ №501 и от две страни път, въз основа на твърдение за придобиване по
реституция на осн. чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, на основание чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА Е.Г.М., ЕГН
**********,***, К.Г.М., ЕГН **********,***, К.П.Д., ЕГН **********,***, П.И.Д.,
ЕГН **********,***, П.И.Д., ЕГН **********,***, В.Т.Ф., ЕГН **********,***,
всички чрез пълн. адв. Р.Д.,***-партер, М.Х.Д., ЕГН **********,***, М.И.Д.,***,
чрез адв. Б. Д.,*** и Б.И.Д., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Лашва”
ЕООД, рег. по ф.д. №2623/2004г. на ВОС, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.”Княз Дондуков” №25, представлявана от управител З.Ш., чрез пълн.
адв. Т. Р., АК-Варна сумата от 1100 лв. /хиляда
и сто/ лева разноски по делото, на основание чл.64, ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд
в 14-дневен
срок от съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: