Определение по дело №1958/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3255
Дата: 11 ноември 2019 г.
Съдия: Ивелина Златкова Владова
Дело: 20193100101958
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………./11.11.2019г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти в закрито заседание, проведено на 11.11.2019г. в състав:

 

СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Ив.Владова

гр.д. № 1958 по описа за 2019г. на ВОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.389 и следващите от ГПК.

           В исковата молба, по повод на която е образувано настоящото дело, ищцата Б.И.К. е предявила срещу Р.И.Б. иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 47704,58 лева, представляваща дължима главница по договор за заем сключен между страните на 16.08.2016г., по който сумата на заемът е предадена на ответника чрез банкови преводи по негова сметка, както следва: на 16.08.2016г. – суми в размер на 15767,94 лева, 13878,63 лева и 6058,01 лева и превод на 10.10.2016г. на сума в размер на 12000 лева, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.10.2019г. до окончателното изплащане, а в условията на евентуалност – иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да предаде на ищцата сумата от 47704,58 лева като получена без основание, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.10.2019г. до окончателното изплащане.

            В исковата и уточняващата молби ищцата твърди, че е сключила договор за заем с ответника, по силата на който му предоставила сумата от общо 47704,58 лева, чрез банкови преводи по негова бакова сметка, както следва: на 16.08.2016г. – суми в размер на 15767,94 лева, 13878,63 лева и 6058,01 лева и на 10.10.2016г. - сума в размер на 12000 лева. Плащанията били извършени по негова сметка в „Банка ДСК“. Договорката била да бъде предадена в заем сумата, с която ищцата разполагала по сметките си, без да се уговаря лихва и тя да бъде върната след покана. Излага, че на 12.06.2019г. е изпратила на ответника нотариална покана, получена от него на 16.09.2016г. с която е поискала да бъде върнат предоставеният заем. Твърди, че с друга нотариална покана от 19.09.2019г. адресирана до ищцата ответникът оспорил както размера на получената сума така и основанието, на което е предоставена. Моли съда да уважи предявения иск като осъди ответника да и върне предоставената в заем сума, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане, а в условията на евентуалност – да заплати сумата като получена без основание.

            Поради това, че е налице опасност, с оглед поведението на ответника да не успее да се удовлетвори, в случай на уважаване на предявения иск, моли съда да допусне обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка - Възбрана върху собствен на ответника недвижим имот, а именно: самостоятелен обект с ид.10135.2526.1860.1.14 по Кадастралната карта на гр.Варна, представляващ апартамент № 14 находящ се в гр.Варна, ул.“Сирма Войвода № 57, ет.4, със застроена площ от 45,59 лева, ведно с прилежаща изба № 12 с площ от 5,10 кв.м. Твърди, че обезпечителната нужда произтича от факта, че ответникът оспорва дълга и се е разпоредил със свое имущество, поради което съществува опасност да не е в състояние да изпълни паричното си задължение към нея.

Като доказателства към молбата са представени извлечения от движение по банковите сметки на ищцата Б.К., видно от които същата е извършила преводи по сметка на ответника Р.И.Б. на посочените в исковата молба суми с посочено основание  - „захранване“ и „средства за закриване на сделка“, както и разменените нотариални покани. С нотариалната покана от ответника до ищцата същият е оспорил, че дължи връщане на получената от Б.К. сума, тъй като същата била получена като „благодарност за положените грижи“ за ищцата и синът й.

Предпоставките за допускане на обезпечение на иск по висящо производство са допустимостта на последния, неговата вероятна основателност, наличието на обезпечителна нужда и адекватност на обезпечителната мярка с тази нужда. В случая от наведените твърдения в исковата молба съдът приема, че е сезиран с допустима искова претенция за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 47704,58 лева, която му е била предоставена в заем. По основателността на иска съдът ще се произнесе с решението си по същество, поради което към настоящия момент не формира изводи в тази насока. С оглед паричния характер на престацията, обезпечителния интерес се предполага, а поисканата обезпечителна мярка – налагане на възбрана върху съсобствен на ответника имот се явява адекватна на обезпечителната нужда. Горното налага извод за основателност на молбата за допускане на обезпечние на предявения иск по реда на чл.389 от ГПК.

Предвид наличието на доказателства за извънсъдебното оспорване на исковете от ответника, включително чрез навеждане на твърдения, че сумата е дадена с основание и с оглед гарантиране на интересите му при евентуално отхвърляне на исковете спрямо него обезпечението следва да се допусне при условията на чл. 391, ал. 2 от ГПК, като ищецът внесе по сметка на ВОС парична гаранция в размер на  4770 лева.

Съгласно разрешението дадено в т.5 от Тълкувателно решение № 6/14.03.2014г. на ВКС, принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечението, поради което съдът не изследва този факт.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявеният от Б.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника Р.И.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ищцата сумата от 47704,58 /четиридесет и седем хиляди седемстотин и четири и 0,58/ лева, представляваща дължима главница по договор за заем сключен между страните на 16.08.2016г., по който сумата на заемът е предадена на ответника чрез банкови преводи по негова банкова сметка, ***: на 16.08.2016г. – суми в размер на 15767,94 лева, 13878,63 лева и 6058,01 лева и превод на 10.10.2016г. на сума в размер на 12000 лева, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.10.2019г. до окончателното изплащане, а в условията на евентуалност – иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да предаде на ищцата сумата от 47704,58 лева като получена без основание, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.10.2019г. до окончателното изплащане, чрез налагане на обезпечителна мярка – „Възбрана върху недвижим имот“, а именно: самостоятелен обект с ид.10135.2526.1860.1.14 по Кадастралната карта на гр.Варна, представляващ апартамент № 14 находящ се в гр.Варна, ул.“Сирма Войвода № 57, ет.4, със застроена площ от 45,59 лева, ведно с прилежаща изба № 12 с площ от 5,10 кв.м., при условие, че ищецът представи парична гаранция в размер на 4770 /четири хиляди седемстотин и седемдесет/ лева по сметка на ВОС, на основание чл.389, ал.1 от ГПК.

Да се издаде на ищеца обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внасяне на определената гаранция по сметка на ВОС.

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен съд  в едноседмичен срок, който за молителя тече от датата на връчване на съобщението, а за ответника - от датата на получаване на съобщение за наложената възбрана.

 

 

 

                                            СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: