№ 133
гр. Благоевград, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20241200501307 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С решение №766/18.10.2024г. , РС Благоевград е приел за установено по
отношение на Община Благоевград, представляван от кмета, че Х. К. Д., ЕГН
**********, е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 36.80 (тридесет и шест точка осемдесет), представляващ имот
80 (осемдесет) в масив 36 (тридесет и шест) по плана на новообразуваните
имоти на местност „Бресто“, землището на с. И., общ. Благоевград, с ЕКАТТЕ
00134 , одобрен със Заповед N s ОА-45/19.03.2004г. на областния управител на
област Благоевград. Площ на новообразувания имот: 483 кв. м. (четиристоти
осемдесет и три квадратни метра). Трайно предназначение: селскостопански
фонд. Начин на трайно ползване: лозови насаждения (нетерасирани).
Категория на земята: 6 (шеста). Граници на имота (съседи): граница
нематериализирана, имот № 36.68; имот № 36.354; имот № 36.355, на
основание изтекла в негова полза придобивна давност
Въззивна жалба с вх.№24920/04.11.2024 г. е подадена от Община
Благоевград, чрез юрк. М.В-И, срещу Решение №766/18.10.2024 г.,
постановено по гр.д.№799/2024 г. по описа на РСБлагоевград.
Недоволни от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита
за неправилен, необоснован, постановен при нарушение на материалните и
1
съдопроизводствените правила, излагайки подробни съображения в тази
насока. Иска се от съда да отмени решението и да отхвърли предявения иск.
С въззивната жалба не са представени нови доказателства и не са
направени доказателствени искания. Претендира разноски.
Препис от въззивната жалба е връчена на въззиваемите страни, от които
е постъпил отговор на въззивната жалба. Считат, че решението е правилно и
искат от съда да го потвърди. Претендира разноски.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му- в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от надлежен
съдебен състав, в пределите на неговата правораздавателна власт и
компетентност, поради което е валидно.
Същото е допустимо, с оглед произнасянето по надлежно предявен иск в
редовно развило се исково производство в рамките на сезиращата съда
претенция.
Пред районния съд са представени писмени и гласни доказателства, от
които се установява следното от фактическа страна:
Производството е образувано по искова молба от Х. К. Д., ЕГН
********** против Община Благоевград.
Поддържа се в молбата, че ищецът е придобил по давност правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор 36.80 (тридесет и шест
точка осемдесет), представляващ имот 80 (осемдесет) в масив 36 (тридесет и
шест) по плана на новообразуваните имоти на местност „Бресто“, землището
на с. И., общ. Благоевград, с ЕКАТТЕ 00134 (нула нула сто тридесет и четири),
одобрен със Заповед № ОА-45/19.03.2004г. на областния управител на област
Благоевград. Площ на новообразувания имот: 483 кв. м. (четиристоти
осемдесет и три квадратни метра). Трайно предназначение: . селскостопански
фонд. Начин на трайно ползване: лозови насаждения (нетерасирани).
Категория на земята: 6 (шеста). Граници на имота (съседи): граница
нематериализирана, имот № 36.68; имот № 36.354; имот № 36.355 - видно от
приложената към исковата молба Скица на поземлен имот № 114/07.02.2024 г.
Твърди се, че на 05.01.2024 г. процесният имот е актуван като общинска
частна собственост с Акт за частна общинска собственост (АЧОС) №
12985/05.01.2024 г. Твърди се, че от 1994 г. ищецът владее и стопанисва
поземлен имот с идентификатор 36.80, находящ се в местност „Бресто“,
землището на с. И., общ. Благоевград, с площ 483 кв. м. Имотът е ограден
заедно с друг, собствен имот на ищеца, който е съседен на процесния и е с
идентификатор № 36.68, видно от Нотариален акт за покупко-продажба №
2
194, том 1, per. номер № 2986, дело № 177/ 2005 г. по описа на К.М.. Двата
имота са оградени заедно като един с ограда от бодлива тел (запад/ юг),
поставена върху циментови колове, които са забити в земята и с мрежа от
север. Ищецът сочи, че между имот с идентификатор 36.80 и процесния имот
с идентификатор № 36.68 няма ограда, тъй като ги владее като собствени. В
процесния период обработва земята в имота и стопанисва овощна и
зеленчукова градина, като отглежда лози, овошки (череша и вишна), тикви,
зеленчуци, дини, пъпеши, картофи и други земеделски култури.
Сочи, че с оглед продължителното и необезпокоявано владение на
имота повече от 30 години, предприел действия по сдобиване с нотариален
акт. При получаване на Скица на поземлен имот № 114/07.02.2024 г.
установил, че на 05.01.2024 г., няколко дни след като подал молба за издаване
на скицата в производството по снабдяване с нотариален акт, процесният имот
е актуван като частна общинска собственост с Акт за частна общинска
собственост (АЧОС) М 12985/05.01.2024 г.
Възникналият спор между ищеца и община Благоевград относно
правото на собственост на процесния поземлен имот обуславя правния
интерес на ищеца да сезира съда с искане за произнасяне по спора с цел
неговото разрешаване.
Твърди се, че от 1994г., в продължение на 30 години, ищецът лично и
непрекъснато владее процесния имот.
Поддържа се, че е налице невъзможност да се установи по ясен и
безспорен начин на какво придобивно основание се твърди, че спорният имот
е общинска частна собственост. В графа „правно основание“ на акта е
посочено - „чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1,т. 7от ЗОС/придобит по закон/; чл. 79, ал. 1
ЗС /придобит по давност/, § 4 от ПЗР към ЗСПЗЗ и Заповед ОА -45/ 19.03.2004
г. на областен управител на област Благоевград.
Прави искане пред съда на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да се приеме
за установено по отношение на ответника Община Благоевград, че ищецът е
собственик на основание давност на поземлен имот с идентификатор 36.80
(тридесет и шест точка осемдесет), представляващ имот 80 (осемдесет) в
масив 36 (тридесет и шест) по плана на новообразуваните имоти на местност
„Бресто“, землището на с. И., общ. Благоевград, с ЕКАТТЕ 00134 (нула нула
сто тридесет и четири), одобрен със Заповед Ns ОА-45/19.03.2004г. на
областния управител на област Благоевград. Площ на новообразувания имот:
483 кв. м. (четиристоти осемдесет и три квадратни метра). Трайно
предназначение: селскостопански фонд. Начин на трайно ползване: лозови
насаждения (нетерасирани). Категория на земята: 6 (шеста). Граници на имота
(съседи): граница нематериализирана, имот № 36.68; имот № 36.354; имот №
3
36.355.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал
такъв, в който оспорва иска. Сочи се, че Община Благоевград е собственик на
претендирания имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската
собственост и §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка със Заповед № ОА- 45/
19.03.2004 г. на Областен управител на област Благоевград.
Със Заповед №ОА-45/19.03.2004 г. на Областен управител на област
Благоевград е одобрен планът за новообразуваните имоти и регистрите към
тях за с. И., общ. Благоевград.
С Акт за частна общинска собственост №12985/05.01.2024 г.
новообразуван имот с идентификатор 36.08, на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2,
ал. 1, т. 7 от ЗОС и §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка със Заповед № ОА-
45/19.03.2004 г. на Областен управител на област Благоевград, е актуван като
частна общинска собственост. Видно от акта новообразувания имот с
идентификатор 36.80 е с площ 483 /четиристотин осемдесет и три/ кв.м., с
трайно предназначение: селскостопански фонд, с начин на трайно ползване:
лозови насаждения /нетерасирани/, категория на земята: 6 /шеста/, находящ се
в местността „Бресто".
Твърди се, че в процесния случай на придобивна давност се позова лице,
което не притежава никакви права върху спорния имот. Ищецът не доказва да
е бил бивш собственик /или правоприемник/ на имота или ползвател /или
правоприемник/ на същия. Според регистъра, съхраняван в Община
Благоевград, от които предоставя извадка отнасяща се до процесния имот,
същият е бил записан на наследниците на П.И.Т., които през 2008 г., с Молба с
вх. № 94-00-2777/ 10.11.2008 г.. са поискали поради допусната техническа
грешка имотът да бъде отписан от името на техния наследодател. Поддържа
се, че за процесния имот с идентификатор 36.80 няма поведена процедура по
реда на §4, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно издадена заповед на Кмета на
Община Благоевград.
Прави се довод, че доколкото имотите попадат в терен по §4 ПЗР на
ЗСПЗЗ и възстановяването на собственост е по реда на §4, ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, то придобиването по давност е изключение до приключване на
административната процедура по възстановяването му с
индивидуализирането на имота със заповед на Кмета на Община Благоевград.
За пълното на изложението и е оглед изложените от ищецът доводи, за
настъпило наследствено правоприемство, за имоти находящи се в територия
по §4 от ЗСПЗЗ, следва да се посочи, че възстановяването на правата на
собствениците върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ настъпва след
изпълнение на предвидената в този закон и правилника за приложението му
4
административна процедура. Тя приключва с постановяването на решение на
общинската служба по земеделие по чл. 18ж. ал. 1 от ППЗСПЗЗ или решение
по чл. 27 от ППЗСПЗЗ, в зависимост от това дали възстановяването на
собствеността е в съществуващи /възстановими/ стари реални граници или в
нови граници с план за земеразделяне, и със заповед на кмета на общината по
§4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, когато се възстановява собственост върху земеделски
земи, попадащи в терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Тази административни актове
имат конститутивно действие и легитимират лицата, в полза на които са
издадени, като собственици на конкретни недвижими имоти. До приключване
на реституционното производство бившите собственици на земеделски имоти
не разполагат с правен способ да се противопоставят на владението,
упражнявано от трети лица върху заявените за възстановяване имоти.
Сочи се от ответника, че самият факт, че имотите се намират в
територия, за която е одобрен и влязъл в сила ПНИ сочи, че тази територия
включва предоставени за ползване въз основа на актове по §4 ПЗР ЗСПЗЗ земи
- съгласно §4к, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните
имоти се изработват именно за земите, предоставени за ползване на граждани
въз основа на актове по §4 ПЗР ЗСПЗЗ. Възстановяването на собствеността се
извършва със специален административен акт - заповед на кмета на общината
по §4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ. При липса на такава заповед бившите
собственици, респ. техните правоприемници, не могат да защитят правата си
чрез предявяване на положителен установителен иск за собственост, тъй като
не могат формално да се легитимират като собственици на необразувания
имот. С одобрения и влязъл в сила План за новообразувани имоти в землището
на село И. процесният новообразуван имот е индивидуализиран със своите
индивидуализиращи белези, като обособен имот. част от земната повърхност.
С влизане на сила на ПНИ и издаване на заповедите по §4к. ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ не само се обособяват самостоятелни обекти, а към този момент, също
така се определят дали имотът подлежи на възстановяване, дали по отношение
на него намира приложение чл. 19 от ЗСПЗЗ или чл. 25 ЗСПЗЗ, т.е. не само, че
към този момент съответната част от земната повърхност от гледна точка на
правото добива характеристики на годен обект за придобиване и притежаване
на вещни права, но и се установява яснота по отношение на правото по реда
на ЗСПЗЗ. изкупуване по реда на §4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според нормата
на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ представляват общинска собственост земеделски
земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени в предвидените
в закона срокове и не са изкупени от ползватели по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ;
частна хипотеза на тази норма е разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Придобиването правото на собственост относно земите по чл. 25, ал. 1 от
ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона.
5
Прави се довод, че предвид изложеното по - горе имотите са станали
общинска собственост, т.е. подлежащи на реституция земеделски земи, които
не са заявени от бившите собственици за възстановяване по реда и в сроковете
на ЗСПЗЗ, както и не са изкупени от ползвателите в законоустановените
срокове, преминават в собственост на общината ех lege, с влизане в сила на
ПНИ, към който момент следва да се прави преценка възстановена ли е
собствеността или придобита ли е по реда на §4а или §46 ПЗР ЗСПЗЗ. За
процесния имот, към момента на влизане в сила на ПНИ, не се установява, а и
не се излагат твърдения, от страна на ищеца, че за същия е възстановена
собствеността, както и придобита ли е по реда на §4а или §46 ПЗР ЗСПЗЗ,
поради което просеният имот е общинска собственост.
Доколкото имот със статут на общинска собственост не може да се
придобива по давност след 01.06.1996 г., а с оглед нормата на §1 от Закона за
допълнение на Закона за собствеността, давността за придобиване на
общински имоти спира да тече до 2022 г., ищецът не може да се легитимира
като собственик на процесния имот на соченото от него правно основание. В
тази връзка, за да се зачене ефекта на придобивната давност като оригинерно
придобивно основание за правото на собственост, следва владението да е
протекло спокойно и необезпокоявано последните 10 години, без да е губено
за срок по - дълъг от 6 месеца. С оглед законовата разпоредба на §1 от ЗДЗС, а
именно, че давността за придобиване на имоти - частна държавна или
общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г., както и
действието занапред на отпадането на този мораториум от влизане в сила на
цитираното решение на КС означава, че срокът по чл. 79 от ЗС не е изтекъл и
към момента. Ирелевантен се явява факта дали за времето от 1994 година до
днес е упражнявана трайно и необезпокоявано фактическата власт по
отношение на процесния имот, доколкото нито за ищеца, респективно за
никой от техните праводатели не са налице законовите предпоставки за
придобиване на основание давностно владение.
С акт за частна общинска собственост № 12985/05.01.2024 г., Община
Благоевград се легитимира като собственик на новообразуван имот с
идентификатор 36.08, на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС и §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка със Заповед № ОА-45/19.03.2004 г. на Областен
управител на област Благоевград. Видно от акта новообразувания имот с
идентификатор 36.80 е с площ 483 /четиристотин осемдесет и три/ кв.м., с
трайно предназначение: селскостопански фонд, с начин на трайно ползване:
лозови насаждения /нетерасирани/, категория на земята: 6 /шеста/, находящ се
в местността „Бресто".
Със Заповед № ОА-45/19.03.2004 г. на Областен управител на област
Благоевград е одобрен планът за новообразуваните имоти и регистрите към
6
тях за с. И., общ. Благоевград.
Ищецът е депозирал молба до Кмета на Община Благоевград, с която е
поискал от Кмета на Община Благоевград да завери Молба - декларация за
снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за процесния имот.
От показанията на св.Б.С., се установява, че с ищеца Х. се познават над
30 години, приятели са, контактуват от 30 години. Знае къде се намира имота,
мястото е в „Бресто“, в землището на с. Айдарово - с. И.. Този имот се владее
от Х. от 1994 година. Х. започнал да разработва имота, да го ползва, да си
гледа градина. Х. разработил имота - там имало буренаци, изчистил го. В
момента имотът е разработен, нива е, защото там има дървета и го ползва.
Има ограда, в имота отглежда зеленчуци, ябълка е посадил, садил е лозници.
Имотът е с площ от около 400-500 квадрата. Там има път, от пътя надолу му е
къщата и този имот е срещу къщата. Срещу къщата от другата страна - един
скат надолу и после обратно, срещу къщата. През тези години никой не е
пречил на ищеца да владее имота.
Свидетелят А.Б. сочи, че работи като помощник нотариус от 25 години.
Ищецът го познава, тъй като е майстор дърводелец, от около 20 години. По
повод недвижимия имот, за който става въпрос, преди около 15 години
отишъл да му направят нотариален акт за мястото, което притежава в с. И..
Тогава обаче нямало влязла в сила КК трябвало да изискат скица от
Общината, за да започнат процедура за издаване на нотариален акт, Общината
тогава отказала да издаде скица, тъй като няма влязъл в сила план и не
можали да започнат тази процедура за имота, който той владее. Имало къща с
дворно място, но дворното място било по-голямо отколкото реално било по
неговия нотариален акт от 2005 година. Става въпрос за около 500-600
квадрата разлика. Когато отишъл в нотариалната кантора, ищецът владеел
имота.
Свидетеля О.В. сочи, че познава ищеца покрай баща си, били стари
приятели, повече от 30 години. Свидетелят заявява, че имотът се намира в
землището на с. И., стария път, който бил за селото, местността се казва
„Бресто“. Ходил е там, помагал е, първо било градинка, после садили
дръвчета, градили. Х. владее имота повече от 25-26 години. Имотът се
използвал първоначално за градинка, след това дръвчета. Имота е заграден с
помощта на свидетеля, като срещу имота Х. си купил парцел и там построил и
къща, като понастоящем двата имота ги ползва като един.
От заключението на назначена СТЕ, се установява, че имот с
идентификатор № 36.80 е е земеделска земя. Имот с идентификатор №
100.1917 бил част от масивите нестопанисвана земеделска земя на ТКЗС/ДЗС,
които на основание различни Постановления на ЦК на БКП и МС, е раздавана
7
за безвъзмезно ползване на граждани пустееща земя от ДЗС (ТКЗС). Тази земя
е внасяна в ТКЗС, образувано през 1957 год., от страна на В.К.К. /починал/,
видно от извадката на помощния план на бившите собственици, имот № 36.6
и регистъра към този помощен план.
Към настоящият момент на наследниците на В.К.К., със заповеди на
Кмета на Община Благоевград, от 15.12.2007 год., в територията по пар.4, в
ПНИ, като остатъчна земеделска земя, са възстановени два съседни имота №
36.354 /от северозапад/ и № 36.355 /от югоизток/. Има подавано заявление вх.
№ 111 от 06.05.1992 год., до ПК гр.Благоевград - сега ОС”3”, за възстановява
правото на собственост на наследниците на В.К.К., във връзка с имот с
идентификатор № 36.80. 2. От справка за Данни от решение на ПК
Благоевград, изх.№ 14-6224 от 19.02.1996 год., по Протокол № 1002 от
30.11.1995 год. /Приложение № 2 към експерт./, е видно, че заявеният имот е
признат за възстановяване в съществуващи стари реални граници /по чл.18ж,
ал.1 от ППЗСПЗЗ/. Имотът на място представлява в по- голямата си част
изоставена, запустяла ливада, с една слива и няколко млади овощни дървета,
всичко това разположено в североизточната част на имота, югозападната част
на имота представлява залесен с дървета и храсти баир, на място имота е
ограден с подпорна стена от североизток, с имот № 36.68 /на ищеца/ и не е
ограден с огради, от северозапад, югозапад, и юг, като само по югоизточната
му граница, присъстват няколко бетонови кола, с бодлива тел между тях, като
в имота няма строежи. Процесният имот, отрежданията за същия в
регулационните планове за целия период от време, е земеделска земя, т.е.
неурбанизирана територия процесния имот № 36.80 по ПНИ на с. И., няма
регулационен статус. Като имот той присъства единствено в ПНИ на с. И.,
одобрен със Заповед № ОА-45 от 19.03.2004 год., на Областния управител на
Област Благоевград, във вида показан на извадка от плана за част от масив
№ 36. Имот с идентификатор № 36.80 е останал невъзстановен на бившия
му собственик В.К.К., по причина, че към датата на възстановяване на
останалите два имота, с две заповеди на Кмета на Община Благоевград,
15.12.2007 год., в регистъра към имота е била записана като ползвател П.И.Т.,
а присъстващата в кориците на делото, на лист 43, Молба вх. № 94-00-2777 за
допусната грешка в регистъра за имот № 36.80, е от дата 10.11.2008 год., като
след тази дата процедурата по възстановяване не е продължила. Няма налице
за поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 36.80, влезли в сила плановете,
посочени в чл. 19 от ЗСПЗЗ, тъй като той попада в територия на земи,
раздавани по силата на § 4 от ЗСПЗЗ и в плановете одобрени за тези земи, а не
представлява остатъчен фонд земеделска земя по ЗСПЗЗ, по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства
и е възприел правилна фактическа обстановка, въз основа на която е направил
8
обосновани изводи за неоснователност на исковите претенции. Фактическите
констатации и правните изводи на първоинстанционния съд се споделят
изцяло от настоящият съдебен състав, поради което и на основание чл. 272 от
ГПК,въззивният съд препраща към мотивите, изложени в обжалваното
решение.
В допълнение към изложените от първоинстанционния съд мотиви и в
отговор на наведените доводи в жалбата,въззивният съд приема следното:
В Решение № 130/06.03.2025г. по гр.дело № 3718/2023г. на ІІ г.о. се
сочи, че трайно установена е практиката на Върховния касационен съд
/Решение № 49 от 26.07.2016г. по гр.д. № 5168/2015г. на ІІ г.о. и Решение №
384 от 02.11.2012г. по гр.д. № 804/2011г. на І г.о. и много други/, че
административната процедура по възстановяване на собствеността върху
земеделска земя се счита приключена, когато е извършена индивидуализация
на имота и едва от този момент е възможно прилагането на института на
придобивната давност спрямо имота; при липса на индивидуализация е
невъзможно осъществяването на фактическа власт по отношение на конкретно
обособена вещ. Спрямо имоти в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ решението на
поземлената комисия, макар и издадено преди изменението на чл.14, ал.1, т.3
ЗСПЗЗ в ДВ, бр.68/30.07.1999г., няма конститутивно действие, ако имотът не е
индивидуализиран по начин, позволяващ да се установи кой точно е
възстановения имот; в този случай най-ранният момент, в който се обособява
обекта на собственост, е моментът на влизане в сила на плана за
новообразуваните имоти, тъй като с него се определят границите и номерата
на новообразуваните имоти: както тези, подлежащи на възстановяване на
бившите собственици, така и тези, придобивани от ползватели на основание
§4а или 4б ПЗР ЗСПЗЗ; неразделна част от този план е регистър на имотите,
който съдържа данни за собствеността - чл.28, ал.4 ППЗСПЗЗ.
Ищецът, както бе изяснено, не е ползвател на имот, нито е собственик
на подлежащ на възстановяване имот. Такова лице би могло да придобие
поземлен имот в територия на ПНИ по силата на извършено в негова полза
разпореждане от лице, което се легитимира като собственик на такъв имот или
въз основа на изтекла придобивна давност, като давността започва да тече
след влизане на ПНИ в сила. В този смисъл е Решение № 60138 от 08.11.2021г.
по гр.д. № 1609/2021г. на I г.о. Разяснения в същата насока се съдържат и в
Определение № 202 от 14.02.2023г. по ч.гр.д. № 230/2023 г. на II г.о. Според
него в границите на територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е възможно освен имотите
на ползватели или лица, претендиращи реституция, да се включват и имоти
които са собственост на самостоятелно придобивно основание на трети лица,
стига това да са вече обособени обекти на вещни права. По отношение на
процесния имот Решението на ПК е от 19.02.1996 год., преди измененията на
9
чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ в ДВ, бр.68/30.07.1999г., поради което не се изискава
Заповед на Кмета, за да се индивидуализира обекта. В случая решението
няма конститутивно действие, тъй като имотът не е индивидуализиран по
начин, позволяващ да се установи кой точно е възстановеният имот. В този
случай най-ранният момент, в който се обособява обекта на собственост, е
моментът на влизане в сила на плана за новообразуваните имоти, тъй като с
него се определят границите и номерата на новообразуваните имоти. Като се
установи от заключенето на техническата експретиза процесният имот
присъства единствено в ПНИ на с. И., одобрен със Заповед № ОА-45 от
19.03.2004 год., на Областния управител на Област Благоевград. Именно от
тази дата е започнала да тече придобивната давност и към датата на подаване
на исковата молба е изтекла.
В случая процесният имот не е общинска собственост, тъй като спрямо
същия е налице заявена реституция.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното
решение следва да се потвърди.
Право на разноски има въззиваемата страна. Същата претендира такива
в размер на 1200 лева за адвокат във въззивна инстанция. Направено е
своевременно възражение за прекомерност на същото. С изискването
заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото“, преценката се концентрира върху
характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело, с неговия
предмет, извършените процесуални действия в хода на конкретното
производство, наличието или не на допуснати за събиране нови доказателства,
броя на проведените съдебни заседания, като също така не следва да се
забравя, че се касае са строго квалифициран труд, полаган от лице с
юридическа правоспособност, което носи завишена отговорност за своята
дейност. Отнасяйки тези критерии към процесния случай - изготвен е
подробен отговор към въззивната жалба, като делото е приключило в едно
открито съдебно заседание, без приобщаване на нови доказателства. Правната
страна на спора изисква подробно запознаване с приложимите нормативни
актове, поради което и възражението не е основателно и следва да се присъди
сумата от 1200 лева адв.възнаграждение.
Воден от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №766/18.10.2024 г., постановено по гр.д.№
10
799/2024г. по описа на РС Благоевград , като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Община Благоевград, представляван от кмета, да заплати на Х.
К. Д., ЕГН **********, сумата в размер на 1200 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11