Р Е Ш Е Н И Е №643/19.10.2018г.
19.10.2018 година град Ямбол
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, ХVІ граждански състав
На двадесети септември две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Г.Георгиев
при секретаря Ив.Г.
като разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 677 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „Обединена Българска банка” АД с ЕИК *** против Т.С.Д., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 6778,03 лв. - главница, договорна лихва в размер на 387,34 лв. за периода от 20.05.2015 г. – 03.05.2016 г., изискуема наказателна лихва в размер на 515,41 лв. за периода от 20.05.2015 г. до 03.05.2016 г., ведно със законна лихва от датата на постъпване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 04.05.2016 г. до изплащане на вземането.
Твърди се в исковата молба, че по силата на сключен между ищеца, от една страна, и ответницата, от друга страна, договор за потребителски кредит с фиксирана лихва от 06.03.2014 г., ищецът е предоставил на ответницата кредит в размер на 8 400 лв. за покриване на потребителски нужди, с краен срок на погасяване 20.02.2019 г. Кредитът напълно бил усвоен на 07.03.2014 г. по банкова сметка ***. В чл. 4,ал.1 от договора за кредит била уговорена възнаградителна /договорна/ лихва – редовна лихва в размер на 9.95 % годишно,като лихвения процент бил фиксиран за целия срок на договора.Съгласно чл.5,ал.1 от договора годишния процент на разходите към датата на отпускане на кредита била в размер на 12,36 %. При забава в плащането кредитополучателят дължал и обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 5 пункта,но не повече от размера на законната лихва. Към момента на сключване на договора лихвеният процент,който се прилагал при забава на плащане по главницата и при предсрочна изискуемост бил в размер на 14,95 %. Кредитът е следвало да бъде погасен на 60 анюитетни месечни вноски, дължими на 20-то число на съответния месец, считано от 20.03.2014 г. до 20.02.2019 г., включващи главница,лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване,в размер на 179,46 лв.,като съгласно чл.21 от договора целият кредит ставал предсрочно изискуем при пълно или частично неплащане на която и да е погасителна вноска в срок от 180 дни от падежа й. Сочи се ,че ищецът е изпълнил всички свои задължения по договора, а ответницата не платила погасителни вноски,като на основание чл.21 от договора ищеца банка упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,като на 18.11.2015 год. била осчетоводена предсрочната му изискуемост. На 11.03.2016 г. и на 15.03.2016 год. е изпратила до ответницата уведомително писмо с обратна разписка, което е било върнато от адреса на местоживеене на кредитополучателя като непотърсено в срок. Съгласно чл.15,ал.4 от договора, този начин на уведомяване бил валиден.Въпреки това банката ищец изпратила нотариална покана за уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита на известния на на банката настоящ адрес,посочен от длъжника в договора за кредит и адрес за кореспонденция между страните. Нотариалната покана била представена за връчване на ответницата на 05.04.2016 год. с рег.№ *** год.,том ***,акт.№ *** от регистъра на нотариус,с рег.№ *** на НК с район на действие РС-Я. На посочената дата адресът ,посочен в нотариалната покана е изпратен лично от нотариуса,като същия установил,че на този адрес нямало как да бъде открито лицето длъжник,с оглед на това,че от шест години на адреса живеело друго лице което не познавало адресата. В тази връзка се твърди,че длъжника не е изпълнил договорното си задължение съгласно разпоредбата на чл.15,ал.4 от договора да уведоми незабавно банката за промяната на своя адрес. При неизпълнение на това свое задължение,всяка писмена кореспонденция,изпратена от банката до последно посочения от кредитополучателя адрес,се считала за редовно връчена в деня на изпращането й. В случая било налице осъществяване на изрично уредена между страните фикционна предпоставка-фингирано връчване на посочения в договора адрес,като договорната фикция за връчване се приемала за допустима в практиката на ВКС. Въпреки това на основание чл.47,ал.1 ГПК на 05.04.2016 год. на входната врата на адреса на длъжника е залепено уведомление,като е посочено,че нотариалната покана можело да се получи в двуседмичен срок от залепването в канцеларията на посочения нотариус.Ответника или негов представител в законоустановения срок,не се явил в кантората на нотариуса да получи съобщението,като срока изтекъл на 25.04.2016 год./работен ден/,поради което на основание чл.47,ал.5 ГПК нотариалната покана била връчена.Твърди се,че в предвид изложеното и с оглед уговореното между страните в чл.15,ал.4 от договора,банката счита ,че е изпълнила задължението си и е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем на основание чл.60,ал.2 ЗКИ,като в тази насока се цитира практика на ВКС. Към 04.05.2016 г. задължението на ответницата по договора за предоставяне на потребителски кредит с фиксирана лихва включвало следните суми: сумата от 6778,03 лв. - главница, редовна договорна лихва в размер на 387,34 лв. за периода от 20.05.2015 г. – 03.05.2016 г., и изискуема наказателна лихва в размер на 515,41 лв. за периода от 20.05.2015 г. до 03.05.2016 г.
Ищецът подал за дължимите суми заявление по реда на чл. 417 от ГПК срещу длъжника и било образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ срещу длъжника и изпълнителен лист.Въз основа на тях било образувано изпълнително дело № *** год. по описа на ЧСИ,с рег.№ *** с район на действие ЯОС.Поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело била връчена на длъжника на 09.10.2017 год.,като същия с възражение вх.№ *** год. възразила,че не дължи присъдените в полза на банката заявител суми по посоченото ч.гр.дело по описа на ЯРС.С разпореждане съдът е указал на заявителя,че следва в едномесечен срок от уведомяването си да предяви иск за установяване на вземането си, поради което се предявява настоящият установителен иск на осн.чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
В съдебно заседание ищецът не изпраща законен представител,като се представлява от пълномощник адвокат, сочи доказателства и претендира присъждане на разноски.
Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл. 422 ГПК,във вр.чл.415,ал.1,т.1 ГПК, във вр.чл. 432, ал.1 ТЗ,във вр.чл.79 ЗЗД,във вр.чл.86 ЗЗД.
Ответницата оспорва иска по основание и размер, като сочи, че не се доказва настъпване на предсрочната изискуемост на вноските с настъпил падеж преди датата на подаване на заявлението в съда.Сочи се,че в настоящия случай ищецът не е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,като не била уведомена затова преди подаването на заявлението по чл.417 ГПК.Липсвали доказателства,че уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита да е извършено надлежно и по законоустановения ред,като не били спазени изискванията на чл.47,ал.1 ГПК,като адреса на ответницата не е посетен най малко три пъти,с интервал поне една седмица между всяко от тях,като едно от посещенията да е в неприсъствен ден.Сочи се ,че посочения нотариус е посетил адреса на ответника само веднъж на 05.04.2016 год. и като не открил ответника залепил уведомление. В тази връзка ищеца се опитал да направи тълкуване на нормата на чл.47,ал.1 ГПК,което било в противоречие с практиката на ВКС. Оспорват се представените доказателства във връзка с удостоверяване съществуването по ч.гр.дело по описа на ЯРС,като в исковата молба не се посочвали конкретна дата или момент от който да било видно,че длъжника спрял плащанията по кредита,като също така не били посочени колко на брой били дължимите вноски,пълни или частични били неплатените вноски,като се претендирало обща сума за главница и лихви. Извлечението от счетоводните книги бил частен удостоверителен документ,който следвало да отговаря на изискванията на чл.60,ал.2 ЗКИ,и след като не отговарял не следвало да се кредита от съда за реално дължими суми по кредита.На следващо място счита,че не са спазени изискванията на чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК,като в процесния договор от 06.03.2014 год. не били посочени условията за издължаване на кредита от потребителя,липсвал погасителен план,съдържа информация за размера,броя,периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. От друга страна неясно бил уговорен лихвения процент,в погасителния план липсвало разбивка на всяка една от погасителните вноски,както и начина на определяне на погасителните вноски,според уговореното в договора със съдържанието на погасителния план,което пък от своя страна се нарушавали изискванията на чл.11,ал.1,т.9 и т.11 ВПК,което на самостоятелно основание обуславяло недействителност на процесния договор по чл.22 ЗПК. След като договора не отговарял и не били спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона,то същия бил изцяло недействителен на основание чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД,а клаузите по него нищожни и не пораждали правно действие,за което съдът съгласно практика на ВКС следял служебно.Твърди се,че ищеца не изпълнил задължението си за предоставяне на кредитополучателя преддоговорна информация,не бил предоставен погасителен план,като такъв не бил подписван от ответника.Не ставало ясно с плащането на конкретна вноска какво точно се погасявало по кредита по пера,не ставало ясно какво част от вноските съставлявало възнаградителна лихва,при посочения в договора лихвен процент,като се имало предвид,че става въпрос за краткосрочен договор. Твърди се,че лицето подписало договора за банката няма представителна власт,като се иска съдът да задължи банката –кредитор на основание чл.190 ГПК да представи оригинала на пълномощното от който да било видно,че изпълнителните директори на банката са упълномощили лицето подписало договора от тяхна страна дали има представителна власт,в какво качество ги подписва и дали има права затова. В тази връзка се оспорва и истинността на договора за предоставяне на потребителски кредит от 06.03.2014 год.,който бил частен документ и тежестта на доказване била на ищеца.След като ищеца представил документите,посочени в т.6 от настоящия отговор щяло да се установи дали въобще съществувало валидно облигационно правоотношение между страните и дали това бил действителния договор,въз основа на който се претендирали сумите от ответника. Поради това исковата претенция била неоснователна и недоказана,като се иска от съда постановяване на решение с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и присъждане на съдебно-деловодни разноски. Не се оспорва,че ответника е получил сумата по процесния договор,както и подписването на договора за предоставяне на потребителски кредит с фиксирана лихва от 06.03.2014 год. от страна на ответницата при посочените в исковата молба условия,както и неплащането на вноските, които са били с настъпил до датата на подаване на заявлението падеж.
В с.з. ответникът не се явява лично,като се представлява от пълномощник адвокат, сочи доказателства, претендира отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е между страните, че същите са сключили цитирания в исковата молба договор за потребителски кредит с фиксирана лихва на 06.03.2014 г. при посочените в исковата молба условия, по силата на който договор ищецът е отпуснал на ответника заем в размер на 8 400 лв., с краен срок за издължаване на сумата до 20.02.2019 г. съгласно погасителен план, неразделна част от договора.
От заключението на вещото лице по СИЕ се установява, че отпуснатата сума от 8400.00 лв. е била усвоена от ответника на 07.03.2014 г., като е била преведена по нейната сметка в банката съгласно чл.2 от договора. С оглед изпълнение на задълженията на кредитополучателя страните са уговорили, че плащанията от длъжника ще се извършват от същата тази сметка, която ответникът поддържа в ищцовото дружество.Удържана й е такса за управление на кредита съгласно чл.6,т.1 в размерна 30.00 лв.и по т.2 в размер на 210.00 лв.От сметката е изтеглена сума в брой,в размер на 8 130.00 лв.По данни от движението по сметката обслужваща процесния кредит в периода 07.03.2014 г.-18.02.2016 г. били налице постъпления в размер на 2822,52 лв.,като били налице просрочия на погасителните вноски. Последната вноска била от 27.04.2015 год. в размер на 200.00 лв.,с която са погасени наказателна лихва в размер на 0,36 лв.,остатък главница по вноска № 13 в размер на 1,48 лв.,договорна лихва по вноска № 14 в размер на 60,07 лв. и главница по вноска № 14 в размер на 119,39 лв.Към 03.05.2016 г. размерът на цялото вземане на кредита било общо в размер на 7 680,78 лв.,в т.ч. главница в размер на 6 778,03 лв.,договорна лихва за периода 22.05.2015г.-18.11.2015г. в размер на 387,34 лв. и наказателна лихва за периода 20.05.2015 г.-03.05.2016 г. в размер на 515,41 лв. Дължимото и изискуемо вземане на кредитора,произтичащо от договора за кредит 06.03.2014 г.,към датата на подаването на заявлението по чл.417 ГПК-05.05.2016 г. било в размер на общо 7 684,55 лв. и включвало главница общо в размер на 6778,03 лв.,от които редовно изискуема от 20.05.2015г.-18.11.2015г. в размер на 738,51 лв.,предсрочно изискуема от 19.11.2015 г. в размер на 6039,52 лв.,договорна лихва за периода 20.05.2015г.-18.11.2015г. в размер на 387,34 лв. и наказателна лихва за периода 20.05.2015г.-05.05.2016г. в размер на 519,18 лв. Към датата на подаване на И.М.-14.02.2018 г. било общо в размер на 8910,81 лв.,в т.ч. главница общо 6778,03 лв.,редовно изискуема от 20.05.2015 г.-18.11.2015г. в размер на 738,51 лв.,предсрочно изискуема от 19.11.2015 г.- в размер на 6039,52 лв.,договорна лихва за периода 20.05.2015г.-18.11.2015г. в размерна 387,34 лв. и наказателна лихва за периода 20.05.2015г.-23.08.2018г. в размер на 2103,88 лв.След датата на постъпване на заявлението по чл.417 ГПК-05.05.2016 г. нямало постъпили плащания от ответника.Към датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК-05.05.2016 г. при условие,че кредитът не е било обявен за предсрочно изискуем на 18.11.2015 год. размерът на падежиралите вноски по процесния договор за кредит бил в общ размер на 2 308,05 лв.,в т.ч. главница с настъпил падеж към 05.05.2016 г. в размерна 1516,48 лв.,падежирала договорна лихва от 20.05.2015 г.-20.04.2016г. в размер на 637,04 лв.,наказателна лихва върху падежиралата главница за периода 20.05.2015г.-05.05.2016 г. в размер на 154,53 лв.Размерът на дълга за посочените в И.М. периоди бил общо в размер на 7 680,78 лв.,в т.ч. главница в размер на 6778,03 лв.,договорна лихва за периода 20.05.015г.-18.11.2015г. в размер на 387,34 лв. и наказателна лихва за периода 20.05.2015г.-03.05.2016г. в размер на 515,41 лв.
В чл.13,ал.2 длъжника се съгласил в полза на Банката по реда на чл.21 от Наредба № 3 за условията и реда на изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти,въз основа на което Банката можело служебно да събере в деня на падежа или след него изискуемите суми по договора,като задължавала служебно сметките му в национална или чуждестранна валута,включително,когато това е необходимо,чрез откупуване на чуждестранна валута,съответно конвертиране по курса на Банката в деня на операцията.Тази клауза давала на банката да развяла без предизвестие или предварително уведомление срочните депозити на кредитополучателя,като остатъкът от депозита се превеждал в разплащателната сметка или влоговата сметка на кредитополучателя.В ал.1 на чл.12 кредитополучателя поел отговорност да осигурява необходимите средства на посочения падеж.В чл.5,ал.1 годишния процент на разходите към датата на отпускане на кредита бил определен в размер на 12,36 %. В чл.7,ал.1 от договора било уговорено между страните,че при забава на плащанията по главницата по кредита от страна на кредитополучателя,включително при предсрочна изискуемост на целия дълг,банката олихвявала просрочените суми с наказателна лихва,включваща действащия лихвен процент,съгласно договореното за редовна главница и наказателна надбавка в размер на пет пункта,но с не повече от размера на законната лихва.Към момента на сключване на договора,лихвеният процент който щял да се прилага при забава на плащанията и при предсрочна изискуемост бил в размер на 14.95 %.В чл.10,ал.1 от договора било уговорено между страните,че кредитът ще бъде издължен на 60 месечни анюитни вноски,включващи главница ,лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване,в размер на 179,46 лв. считано от 20.03.2014 г. на 20 число на месеца.
От анализът на посочените доказателства,безспорно се установява,че между страните е сключен на 06.03.2014 г. договор за потребителски кредит с фиксирана лихва,като същите не спорят по това обстоятелство. Също така страните не спорят,че ищеца предоставил на ответника сумата от 8 400 лв.,която е усвоена от същия еднократно на 07.03.2014 г.,като последната вноска по кредита е на 27.04.2015 г. в размер на 200,00 лв.,като от него момент няма постъпили плащания от страна на ответника.С оглед на това,че в продължение на 180 дни нямало плащания от падежа на последната вноска на основание чл.21 от договора целият кредит станал предсрочно изискуем,като на основание чл.21 от договора банката ищец е упражнила правото си да обяви кредитът за предсрочно изискуем. На 18.11.2015 г. банката ищец е осчетоводила предсрочната изискуемост на кредита и я осчетоводила,като е изпратила уведомление до ответника на посочения в договора адрес. Ответника е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита с нотариална покана чрез нотариус с рег.№ *** на НК,с район на действие РС-Я. с която ответника е уведомен,че към 08.03.2016 вкл.,не са заплатени погасителните вноски по договора от 06.03.2014 г. за периода от 20.05.2015 г. до 08.03.2016 г.включително. Просрочието на кредита към 08.03.2016 г. включително бил 294 дни. С настоящата нотариална покана ищеца уведомявал ответника,че целия кредит бил предсрочно изискуем на основание чл.21 от договора поради посочените в т.2 по горе обстоятелства.Ищеца уведомявал ответника,че задълженията били в общ размер на 7 520,76 лв.,от които : 6 778,03 главница,387,34 лв. дължими договорни лихви за периода 20.05.2015 г. до 08.03.2016 г. и сумата от 355,39 лв. дължима наказателна лихва за периода от 20.05.2015 г. до 08.03.2016 г. вкл.,като при неплащане на дължимите суми доброволно,ищеца щял да предприеме действия за принудителното им събиране.
Не могат да бъдат споделени възраженията на пълномощника на ответника,свързани с доводите за нередовност за връчване на нотариалната покана на длъжника Т.С.Д.,по реда на чл.47,ал.5 ГПК,поради това,че същата е била търсена на посочения в поканата адрес еднократно на 05.04.2016 г.,а не най малко три пъти в рамките на един месец с интервал поне една седмица между всяко от тях,като едно от посещенията да е в неприсъствен ден.Сочи се ,че посочения нотариус е посетил адреса на ответника само веднъж на 05.04.2016 год. и като не открил ответника залепил уведомление. В тази връзка ищеца се опитал да направи тълкуване на нормата на чл.47,ал.1 ГПК,което било в противоречие с практиката на ВКС. Процедурата по чл.47 ГПК/ в редакцията й бр.50 от 03.07.2015 г./ е ясна законова регламентация,която не налага последващо тълкуване.Когато връчителя констатира,че адресатът не може да бъде намерен на посочения от ищеца адрес и не се намери лице,което е съгласно да получи съобщението,връчителя залепва уведомление по реда на чл.47,ал.1 ГПК.Независимо от залепване на уведомление,когато адресатът не се е явил,за да получи съдебните книжа,или когато връчителя е установил,че адресатът не пребивава на посочения адрес,съдът указва на ищеца да представи доказателства за адресната регистрация на ответника.Когато посочения от ищеца адрес съвпада с настоящия/ а при липса на настоящ с постоянния/,съобщението се счита за връчено с изтичане на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината.Тези правила са приложени съответно и стриктно от Нотариус с рег.№ *** на НК с район на действие ЯРС,съобразно неговите правомощия по чл.50 ЗННД. След като на 05.04.2016 г.,не е открил длъжника Д. на адреса,вито друго лице,което да е съгласно да получи поканата със задължение да му я предаде,нотариуса правилно е счел,че липсва категоричност дали длъжника действително пребивава на посочения адрес,с оглед на това,че собственика на жилището г-н А. В. А. му обяснил,че е закупил имота преди около шест години и лице на име Т. не живее в него,нито пък познава,като твърдял,че многократно е търсена от различни банки и колекторски фирми,поради което и не е осъществил последващи опити за лично връчване,а законосъобразно е залепил уведомление по чл.47,ал.1 ГПК,като е констатирал установените обстоятелства в протокол.От съдържанието на протокола може да се направи категоричен извод,че уведомлението е било залепено на 05.04.2016 г. в 18.40 ч.,на входната врата на апартамента,който се намира на адреса в гр.Я.,ул.“***. След изтичането на двуседмичния срок и след справка в община-Ямбол в НБД“Население“,нотариуса е констатирал,че адресът ,на който било залепено уведомлението,съвпада с регистрирания настоящ адрес на Т.С.Д. и е приел законосъобразно удостоверяване на връчването на поканата по реда на чл.47,ал.5 ГПК.Само в допълнение следва да се отбележи,че при извършената справка за предоставяне на данни по Наредба № 14/18.11.2009 г. по ч.гр.дело № *** г. се установява,че постоянния и настоящ адрес на длъжника съвпада с този който е посетил нотариуса при връчване на нотариалната покана. С оглед на посочените по горе обстоятелства настоящия съдебен състав приема,че ответника е бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.Изявлението за настъпила предсрочна изискуемост на договора за предоставяне на потребителски кредит с фиксирана лихва е било връчено на длъжника Т.С.Д. с нотариална покана на Нотариус с рег.№ *** НК с район на действие РС-Я. връчена по реда на чл.47,ал.1,вр.чл.50,ал.4 ГПК / в редакцията му бр.50 от 03.07.2015 г./
На следващо място ответника счита,че не са спазени изискванията на чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК,като в процесния договор от 06.03.2014 год. не били посочени условията за издължаване на кредита от потребителя,липсвал погасителен план,съдържа информация за размера,броя,периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. От друга страна неясно бил уговорен лихвения процент,в погасителния план липсвало разбивка на всяка една от погасителните вноски,както и начина на определяне на погасителните вноски,според уговореното в договора със съдържанието на погасителния план,което пък от своя страна се нарушавали изискванията на чл.11,ал.1,т.9 и т.11 ВПК,което на самостоятелно основание обуславяло недействителност на процесния договор по чл.22 ЗПК. След като договора не отговарял и не били спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона,то същия бил изцяло недействителен на основание чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД,а клаузите по него нищожни и не пораждали правно действие,за което съдът съгласно практика на ВКС следял служебно.Твърди се,че ищеца не изпълнил задължението си за предоставяне на кредитополучателя преддоговорна информация,не бил предоставен погасителен план,като такъв не бил подписван от ответника.Не ставало ясно с плащането на конкретна вноска какво точно се погасявало по кредита по пера,не ставало ясно какво част от вноските съставлявало възнаградителна лихва,при посочения в договора лихвен процент,като се имало предвид,че става въпрос за краткосрочен договор.
Претенцията на ищеца в процесния случай , наред с главница и договорна лихва,касае и наказателна лихва.
Както вече беше изяснено, кредитополучател по процесната сделка е физическо лице, нейн предмет е отпускането на банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което и ответникът има качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно същият се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Една от хипотезите на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е формулирането й по начин, позволяващ на търговеца едностранно да променя условията на договора въз основа на непредвидено в него основание – арг. чл. 143, т. 10 ЗЗП.
Действително, в оспорените от ответника клаузи от процесния договор за кредит е предвидена възможност търговската банка едностранно да внася промени в лихвените проценти.
В настоящия случай обаче,в отговора на исковата молба не са наведени твърдения, а и по делото не се установява в действителност ищцовата страна да е упражнила това свое право и да е извършила едностранна промяна в двустранното правоотношение с ответника. В констатациите на вещото лице, обективирани в приетата пред настоящата инстанция и неоспорена от страните съдебносчетоводна експертиза също не е установена промяна в договорения лихвен процент, в минималната дължима месечна вноска и в падежа на дълга.. Предвид липсата на доказателства в тази насока, съдът приема, че не е налице извършено от кредитодателя изменение, поради което и не следва да бъде анализиран въпросът осъществено ли е същото при липсата на валидно правно основание за това, т.е. въз основа на неравноправна по своя характер клауза.
Всичко изложено обосновава правния извод за неоснователност на доводите на ответника за нищожност на процесния договор. Не се установи същият да противоречи на разпоредбите на ЗПК , както и да е извършена едностранна промяна в договорените условия, която да обуслови проверката за наличието на неравноправни клаузи по см. на чл. 143 ЗЗП.
Предвид това, настоящата инстанция намира, че между „Обединена българска банка“ АД, в качеството й на кредитодател и Т.С.Д., в качеството й на кредитополучател, е възникнало облигационно правоотношение, основано на сключения между страните договор за предоставяне на потребителски кредит с фиксирана лихва от 06.03.2014 г. Както вече беше изяснено, ответникът не оспорва реалното усвояване на договорения кредитен лимит в размер на сумата от 8 400 лв. Последният факт следва и от експертното заключение.
Изясни се също, че ищецът обосновава процесните вземания с упражняване на правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем поради просрочие от ответника на дължими месечни вноски. В клаузата на чл. 21 от процесния договор е предвидено, че при неплащане – пълно или частично на която и да е погасителна вноска в срок от 180 дни, целият усвоен кредитен лимит става предсрочно изискуем.
Ответникът не твърди, а и въпреки разпределената му в тази насока от съда доказателствена тежест не установява и не ангажира доказателства за изпълнение на основното си задължение по процесния договор. Оттук следва, че за ищеца е възникнало правото, изрично предвидено в сделката между страните, да иска незабавно връщане на цялата заета сума.
Поради всички изложени по-горе съображения, съдът счита, че предявеният иск е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 6778,03 лв. главница , сумата от 387,34 лв. – договорна лихва за периода от 20.05.2015 г. до 03.05.2016 г., сумата от 515,41 лв. – лихва за забава за периода от 20.05.2015 г. до 03.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.05.2016 г. /датата на постъпване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането.
С оглед крайния изход на делото и претенцията на ищеца за разноски, както и предвид разясненията, дадени с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 850,62 лв. – разноски, направени по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, както и сумата от 517,50 лв. – разноски по исковото производство, от които 300 лв. – депозит за вещо лице, и 217,50 лв. – внесена държавна такса.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.С.Д. с ЕГН ********** *** – адв. Т. П. -САК, че същата дължи на „Обединена Българска банка” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявана от изпълнителни директори Ф. Т. Д. Я. и С.А.Г. ,със съдебен адрес ***,сграда *** сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: : сумата от 6778,03 лв. главница , сумата от 387,34 лв. – договорна лихва за периода от 20.05.2015 г. до 03.05.2016 г., сумата от 515,41 лв. – лихва за забава за периода от 20.05.2015 г. до 03.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.05.2016 г. /датата на постъпване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Т.С.Д. с ЕГН ********** *** – адв. Т. П. -САК, да заплати на „Обединена Българска банка” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявана от изпълнителни директори Ф. Т. Д. Я. и С. А. Г.,със съдебен адрес ***,сграда ***, сумата от 850,62 лв. – разноски, направени по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, както и сумата от 517,50 лв. – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: