РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Златоград, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на втори
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело №
20215420100100 по описа за 2021 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от уточнена с молба от
10.05.2021 г., подадена от А.С. П., И.К. П.-А. и С.К. П.-Д. срещу Община З.
Ищците извеждат съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че са законни наследници на К.С.П. – починал на 26.10.2016 г.
Общият наследодател на ищците осъществявал търговска дейност като ЕТ“Г.-
К. П.“. Същият имал сключен договор с ответната община за извършване на
услуга – „Инженерно-геоложко проучване за укрепване на основата на устой
№ 4 на мост на р. Н. при с. Д. и направа на бент; изготвяне на хидрогеоложки
доклад за укрепване на основата на устой № 4 на мост на р. Н. при с. Д. и
направа на бент и хидравлични изследвания за укрепване на основата на
устой № 4 на мост на р. Н. при с. Д. и направа на бент. Въпреки изпълнението
на възложената му работа, която била приета без забележка от възложителя,
Община З. не изпълнила насрещното си задължение за заплащане на
договорената цена в размер на сумата от 1250 лв. При тези твърдения и
доколкото неизплатеното възнаграждение е преминало в патримониума на
ищците въз основа на универсално наследствено правоприемство, същите
молят съдът да постанови акт с който да осъди Община З. да им заплати
сумата от 1 250 лв. – главница по описания договор, сключен с К. С. П. –
починал на 26.10.2016 г., действащ като ЕТ“Г.-К.П.“, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2021 г. до
окончателното й плащане и сумата от 450 лв. – обезщетение за забава в
1
размер на законната лихва върху главницата за периода 05.06.2018 г. –
05.05.2021 г. Претендират разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран отговор на исковата молба, с който
ответникът признава посочените от ищците факти и обстоятелства относно
сключения с ЕТ“Г.-К.П.“ договор за извършване на услуга. Същата била
приета от възложителя на 28.07.2015 г., за което била издадена фактура на
стойност 1 250 лв. Ответникът сочи, че процесната сума не е била изплатена,
тъй като банковата сметка, посочена във фактурата била закрита от
наследниците на К.С.П. след неговата смърт. Друга банкова сметка не била
предоставена, поради което не било осъществено и плащането. След
получаване на исковата молба ищецът осъществил контакт с ищцата А.П. и
заплатил задължението с преводно нареждане от 19.05.2021 г., на посочена от
нея банкова сметка. По изложените съображения моли предявеният главен
иск да бъде отхвърлен, поради изпълнение на паричното задължение. Оспорва
акцесорния иск за обезщетение за забава в размер на сумата от 450 лв., като
сочи, че няма вина за липса на извършено плащане в по-ранен момент.
Въведено е и възражение за погасяване по давност на задължението за лихва
за периода преди 04.05.2019 г.
В съдебно заседание ищцата А.П. се явява лично и с процесуален
представител, който излага съображения по същество за основателност на
предявения иск за присъждане на обезщетение за забава.
Ответникът, редовно призован за открито съдебно заседание не изпраща
представител.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
Предявени са субективно, кумулативно, съединени осъдителни искове, с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за присъждане на сумата от 1 250 лв., представляваща възнаграждение
по договор с предмет „Инженерно-геоложко проучване за укрепване на
основата на устой № 4 на мост на р. Н. при с. Д. и направа на бент; изготвяне
на хидрогеоложки доклад за укрепване на основата на устой № 4 на мост на р.
Н. при с. Д. и направа на бент и хидравлични изследвания за укрепване на
основата на устой № 4 на мост на р. Н. при с. Д. и направа на бент, сключен
между К.С.П. – починал на 26.10.2016 г., действащ като ЕТ“Г.-К.П.“ и
Община З., ведно със ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 05.05.2021 г. до окончателното й плащане и
сумата от 450 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 06.05.2018 г. – 05.05.2021 г.
Видно от представеното по делото платежно нареждане от 19.05.2021 г., в
хода на процеса, Община З. е заплатила в полза на ищцата А. П. исковата
сума по предявения главен иск в размер на 1250 лв. Предвид това и с оглед
заетата от ответника процесуална позиция, с изготвения по делото проект за
доклад (приет без възражения от страните), съдът на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и 4 ГПК, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
2
отношенията между страните по делото всички обстоятелства, включени във
фактическия състав на спорното право по иска с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Доколкото задължението е погасено, искът
следва да бъда отхвърлен като платен в хода на процеса.
За основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
присъждане на обезщетение за забава в размер на сумата от 450 лв.,
доколкото наличието на главен дълг се признава, в тежест на ищеца е да
докаже изпадане на длъжника в забава. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал.
1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.
Тази разпоредба предвижда предпоставките, при чието осъществяване
настъпва изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждение за
извършената по договор за изработка работа, но не определя срок за
изпълнение на това задължение. Поради това, при липса на уговорен от
страните срок за заплащане на възнаграждението, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Съгласно
последователната практика възприета от ВКС, издадената фактура от
изпълнителя и съответно приемането от възложителя с подписване и
отразяване в счетоводните книги, има действието на покана за плащане на
изискуемото възнаграждение по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, следствие на което е
изпадането на длъжника в забава (така Решение № 69 от 27.07.2015 г. на ВКС
по т. д. № 119/2014 г., II т. о., ТК и цитираното в същото Решение № 158 от
07.11.2013 г. по т. д. № 1128/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о.). Настоящия случай е
именно такъв. Видно от представената по делото фактура (двустранно
подписана от възложител и изпълнител) от 28.08.2015 г., Община З. е приела
извършената работа, в резултат на което от този момент е настъпил падежът
за заплащане на дължимото възнаграждение, респ. ответникът е поставен в
забава. Неоснователно е възражението в исковата молба за забава на
кредитора да приеме изпълнение на задължението, с аргумент, че банковата
сметка, посочена във фактурата била закрита от наследниците на К.С.П. след
неговата смърт, а друга банкова сметка не била предоставена. По делото не се
установява ответникът да е предложил изпълнение на ищците (заплащане на
възнаграждението), респективно последните да са отказали да приемат
изпълнението по договора, още повече, че дължимата престация е парична.
Пари, ценни книги и ценности могат да бъдат оставени в банка по
местоизпълнението, дори и без разрешението на съда, съобразно специалната
разпоредба на чл. 97, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, като в този случай, за да се освободи от
задължението си длъжникът следва да уведоми кредитора. В случая не е
налице забава от страна на кредитора (ищците), който неоправдано да е
оказал необходимото съдействие или да не е приел предложението на
длъжника за извършване на плащане. По изложените съображения, съдът
намира, че ответникът е изпаднал в забава за заплащане на дължимото по
договора възнаграждение, с приемане на извършената работа и на издадената
от изпълнителя фактура, а именно на 28.07.2015 г.
На следващо място обаче, основателно се явява възражението на
ответника за недължимост на част от акцесорното задължение за лихва,
поради изтекла погасителна давност. Ищците претендират присъждане на
сумата от 450 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 1250 лв.,
3
начислено за периода 06.05.2018 г. – 05.05.2021 г. (датата на подаване на
исковата молба). С оглед въведеното възражение на ответника и на основание
чл. 111, б. „в” ЗЗД, съгласно който с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за лихва, искът е основателен до сумата в размер на
253,82 лв. за периода 05.05.2019 г. – 04.05.2021 г. (изчислена от съда чрез
електронен калкулатор https://www.calculator.bg), а за разликата до пълния
предявен размер от 450 лв. подлежи на отхвърляне.
Доколкото главният иск е предявен ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба (05.05.2021г.) до окончателното
плащане на сумата (извършено в хода на процеса – на 19.05.2021 г.), то в
полза на ищците следва да бъде присъдена сумата от 4,86 лв. – обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1250 лв., за
периода 05.05.2021 г. – 18.05.2021 г.
По разноските.
По предявения главен иск, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, направените от
ищеца разноски следва да бъдат възложени в тежест на ответника, доколкото
последният с поведението си (неоснователно неизпълнение на задължението
за заплащане на дължимата сума) е дал повод за завеждане на делото. Такива
разноски се претендират и доказват в размер на сумата от 52,50 лв., от които
50 лв. – д.т. и 2,50 лв. – банкова комисионна и следва да бъдат присъдени на
ищеца. Пълномощникът на ищеца - адв. К.Г. претендира присъждане на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на сумата
от 317,50 лв. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско
възнаграждение по този ред, е достатъчно адвокатът да представи сключен
със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 2, като
наличието на предпоставките на конкретно посоченото основание не се
нуждае от доказване /в този смисъл определение № 885 от 9.12.2014 г. по ч. т.
д. № 2934/2014 г., I т. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК/. В случая
такъв договор е представен и са налице доказателства по делото за
предоставена на ищците безплатна правна помощ, с оглед на което искането
на адв. Г. следва да бъде уважено, като в тежест на ответника следва да бъде
възложена сумата от 317,50 лв. - адвокатско възнаграждение.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предвид изхода на
спора, право на разноски възниква и за двете страни. Ищецът претендира
разноски в размер на 50 лв. – платена д.т., поради което пропорционално на
уважената част от иска, в негова полза следва да бъде присъдена сумата от
28,20 лв. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не следва
да бъдат присъждани. Пълномощникът на ищеца - адв. К.Г. претендира
присъждане на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 300 лв., поради което пропорционално на уважената част
от иска, в негова полза следва да бъде присъдена сумата от 169,21 лв. Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. З.,
ул. „Р.“ № 2; И.К. П.-А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Х.“, * и С.К.
П.-Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „М.“ * срещу Община З., ЕИК *, с
адрес на управление: гр. З., ул. „С.С.“ № *, иск с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 1 250 лв.
(хиляда двеста и петдесет лева), представляваща възнаграждение по договор с
предмет „Инженерно-геоложко проучване за укрепване на основата на устой
№ 4 на мост на р. Н. при с. Д. и направа на бент; изготвяне на хидрогеоложки
доклад за укрепване на основата на устой № 4 на мост на р. Н. при с. Д. и
направа на бент и хидравлични изследвания за укрепване на основата на
устой № 4 на мост на р. Н. при с. Д. и направа на бент, сключен между К.С.П.
– починал на 26.10.2016 г., действащ като ЕТ“Г.-К.П.“ и Община З., като
погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Община З., ЕИК * да
заплати на А.С. П., ЕГН **********; И.К. П.-А., ЕГН ********** и С.К. П.-
Д., ЕГН **********, сумата от 253,82 лв. (двеста петдесет и три лева и
осемдесет и две стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата, изчислено за периода 05.05.2019 г. – 04.05.2021 г. и
сумата от 4,86 лв. (четири лева и осемдесет и шест стотинки) – законна лихва
върху главницата, за периода 05.05.2021 г. – 18.05.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК , Община З., ЕИК * да
заплати на А.С. П., ЕГН **********; И.К. П.-А., ЕГН ********** и С.К. П.-
Д., ЕГН ********** сумата в общ размер на 80,70 лева (осемдесет лева и
седемдесет стотинки) – разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв Община З.д, ЕИК *********
да заплати на адвокат К.Г.Г. , ЕГН **********, сумата от 486,71 лева –
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _________В.Д.______________
5