№ 10
гр. Варна, 12.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20213100502865 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:36 часа се явиха:
Въззивникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, редовно и своевременно
призовани, представляват се от адв. Л. М., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Въззиваемата страна СЛ. КР. Ж., редовно и своевременно призован, не се явява,
представлява се от адв. С.Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна ИВ. КР. Ж. , редовно и своевременно призован, не се явява,
представлява се от адв. С.Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е образувано по въззивна жалба на „Енерго-про продажби“ АД
срещу решение № 268 от 06.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 5769 по описа за 2021 г. на
Районен съд - Варна, четиридесет и втори състав, с което на основание член 124, алинея 1 от
ГПК е прието за установено в отношенията между СЛ. КР. Ж. и въззивното дружество, че
СЛ. КР. Ж. не дължи претендираната от „Енерго - Про продажби“ АД сума в размер на
85,32 лева по издадена фактура № ********** от 19.10.2020 г. на обща стойност 511,93 лева
за обект на потребление, находящ се в *** за период на потребление от 29.09.2017 г. до
1
28.09.2018 г. по клиентски № ********** и абонатен № **********; прието е за установено
в отношенията между ИВ. КР. Ж. и въззивното дружество, че ИВ. КР. Ж. не дължи
претендираната от „Енерго-про продажби“ АД сума в размер на 85,32 лева по издадена
фактура № ********** от 19.10.2020 г. на обща стойност 511,93 лева за обект на
потребление, находящ се в г*** за период на потребление от 29.09.2017 г. до 28.09.2018 г.
по клиентски № ********** и абонатен № **********; осъдено е въззивното дружество да
заплати на ИВ. КР. Ж. сумата от общо 350 лева, представляваща сторените от него пред
първата инстанция съдебно–деловодни разноски за заплатена държавна такса и адвокатски
хонорар, на основание член 78, алинея 1 от ГПК; осъдено е въззивното дружество да
заплати на СЛ. КР. Ж. сумата от общо 350 лева, представляваща сторените от него пред
първата инстанция съдебно–деловодни разноски за заплатена държавна такса и адвокатски
хонорар, на основание член 78, алинея 1 от ГПК
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението,
като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е правно
основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на
доставено и потребено в обекта количество електроенергия, дължима на основание член 50
от ПИКЕЕ във връзка с член 200, алинея 1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на
потребеното количество електроенергия, различно от отчетеното на основание договорното
правоотношение между страните. Вземането на „Енерго-про продажби“ АД - Варна е за
реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на която е било отчетено
от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано.
Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на грешката е
техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в
параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на
исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени
обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде
отхвърлен като неоснователен.
Отговори на жалбата са постъпили и от двете насрещни страни, като в тях се излагат
съображения за неоснователността й и се иска потвърждаване на атакуваното решение като
правилно и законосъобразно.
АДВ. М.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираната
въззивна жалба, оспорвам отговорите.
АДВ. Д.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам отговорите.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 142/05.01.2022г. от адв. С.Д., с която
представя Решение № 810/20.02.2020г., постановено по гр.д. № 14470/2019г. по описа за
Районен съд - Варна, което касае същия обект на потребление, същата фактура, същия
период, но касае 4/6 от стойността на начислената по фактурата ел. енергия.
2
СЪДЪТ докладва Решение № 260344/13.08.2020г., постановено по в.гр.д. №
929/2020г. по описа на Окръжен съд – Варна, V състав.
АДВ. М.: Предоставям на съда.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме като доказателства по делото представеното от
въззиваемите страни Решение № 810/20.02.2020г., постановено по гр.д. № 14470/2019г. по
описа за Районен съд - Варна, както и служебно докладваното Решение №
260344/13.08.2020г., постановено по в.гр.д. № 929/2020г. по описа на Окръжен съд – Варна,
с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представеното от
въззиваемите страни Решение № 810/20.02.2020г., постановено по гр.д. № 14470/2019г. по
описа за Районен съд - Варна, както и служебно докладваното Решение №
260344/13.08.2020г., постановено по в.гр.д. № 929/2020г. по описа на Окръжен съд – Варна
АДВ. М.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
АДВ. М.: Правя възражение за прекомерност на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение с оглед подписването и представянето на два договора,
както и искането за адвокатско възнаграждение за всеки.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. М.: Моля да отмените първоинстанционното решение като неправилно и
незаконосъобразно по съображения, изложени в депозираната въззивна жалба. Моля да ни
присъдите сторените разноски съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК за две
инстанции.
3
АДВ. Д.: Моля да потвърдите първоинстанционното решение, което считам за
правилно и законосъобразно. С постановеното и влязло в сила решение по гр.д. №
14470/2019г. на практика същото разпростира своята сила на пресъдено нещо и по
настоящия спор. От обективна страна е приложимо ТР 4/2013г., по-специално т. 4 от
същото, в което е посочено, че обективните предели на силата на пресъдено нещо, когато
правото е отречено, установяваме, че правото никога не е съществувало. Тъй като предмет
на установяване и в настоящото, и в приключилото производство, е едно и също
правоотношение, то след като с постановеното и влязло в сила решение това
правоотношение вече е отречено и по-специално правото на „Енерго-Про Продажби“ АД да
претендира процесната сума, считам, че същият въпрос не може да бъде пререшаван. От
субективна страна е налице приложимост на ТР № 3/2016г., по-специално т. 2, в което е
посочено, че субективните предели на силата на пресъдено нещо очертават страните по
правоотношението, както и лицата, които макар да не са страни, са обвързани от
постановеното. В конкретния случай от едната страна на правоотношението са всички
съсобственици на процесния обект на потребление, а от друга страна е „Енерго-Про
Продажби“ АД и този смисъл настоящите въззиваеми и въззивното дружество са обвързани
от вече установеното по приключилото производство, с което вече е отречено правото на
крайния снабдител да получи процесната сума. Безспорно в конкретния случай намира
приложение и т. 5 в тълкувателно решение по тълкувателно дело № 7/2014г., в което е
посочено, че фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК е приложим не само в
случаите на идентитет на обективна и субективна страна, но и в случаите, когато при
субективен идентитет се разглеждат дела с различен предмет, но правният въпрос в
настоящото дело е вече разгледан по обуславящото гражданско дело, по което има
постановено вече влязло в сила решение. Очевидно е, че между Р. Г. и настоящия въззиваем
е налице другарство, а по отношение на другарите следва общият факт да бъде установен по
еднакъв начин. След като общият факт предполага и еднакви правни изводи, считам, че
следва да има еднаквост в постановяването по отношение на правото на насрещната страна
да получи процесната сума. В този смисъл считаме, че първоинстанционният съд е
съобразил всички тези постановки. Моля да ни присъдите сторените разноски и да
потвърдите съдебния акт на първа инстанция. По отношение на възражението за
прекомерност считам същото за неоснователно, тъй като са предявени два отделни иска от
две различни лица. По Наредбата за минималните възнаграждения се дължи възнаграждение
за всеки един иск, отделно по Тарифата на ГПК се плаща държавна такса за всеки един иск,
поради което това възражение не е основателно.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:44 часа.
Председател: _______________________
4
Секретар: _______________________
5