Присъда по дело №2501/2009 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 27
Дата: 18 февруари 2010 г. (в сила от 17 февруари 2011 г.)
Съдия: Славка Георгиева Димитрова
Дело: 20095300202501
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 октомври 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА  27

 

гр. Пловдив,  18.02.2010 г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

      ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари  две хиляди и десета година в състав: 

                                                          

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВКА ДИМИТРОВА

                                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ЯНКА НЕНЧЕВА

АНГЕЛ МАВРОВ

 

 

при участието на секретаря Г.Г. и в присъствието на прокурора ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ, като разгледа НОХД № 2501 по описа на съда за 2009 година, след тайно съвещание  

 

                                                     

П Р И С Ъ Д И :

 

          ПРИЗНАВА подсъдимия С.И.Г. – роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин,  с основно образование, неженен, неосъождан, работещ, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 31.07.2009 г. в гр.Пловдив, на бул.”Рогошко шосе” при управление на МПС – лек автомобил „Опел Астра” с ДК № РВ **** ВМ е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП, при което по непредпазливост и при независимо съпричиняване с Н.Д.Н. е причинил смъртта на Р.Т.Д. и средна телесна повреда на повече от едно лице, както следва: на С.С.Ч. - средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на тялото на долната челюст в ляво, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето и на Н.Д.Н. - средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на черепната основа, контузия на мозъка, травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, като черепно-мозъчната травма е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.343, ал.4 във вр.ал.3, предл.4 и предл.5, б.А, предл.2, б.Б, предл.1 във вр.ал.1, б.Б, предл.2 и б.В, вр.чл.342, ал.1 вр.чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го признава за НЕВИНЕН в това да е нарушил правилата за движение по пътищата чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.20, ал.1 от ЗДвП и го ОПРАВДАВА по обвинението в тази му част.

 

На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното на подсъдимия С.И.Г. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

На основание чл.343 г във вр. с чл.37, т.7 от НК ЛИШАВА подсъдимия С.Г. от правото да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

ОСЪЖДА подсъдимия С.И.Г. да заплати по сметка на ВСС направените по делото разноски в размер на 1752.00 /хиляда седемстотин петдесет и два/ лева.

 

ОСЪЖДА подсъдимия С.И.Г. да заплати на частния обвинител Н.Д.Н. направените от него разноски по водене на делото в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

 

            ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Апелативен съд гр.Пловдив.

 

 

                                                                     

                                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:                                                                     

 

 

                                               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.                               

 

 

        2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към  ПРИСЪДА  по НОХД№2501/09г. по описа на ПОС.

 

Окръжна Прокуратура –Пловдив е повдигнала обвинение срещу С.И.Г. и същия е предаден на съд   за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал.3 пр.4 и пр.5 б.”А” пр.2 б.”Б”  пр.1 вр. ал.1 б.”Б” пр.2 и б.”В” вр. чл.342 ал.1 от НК  за това, че на 31.07.2009г. в  гр. Пловдив, на бул.”Рогошко шосе”  при управление на  моторно превозно средство –лек автомобил „Опел Астра” е нарушил правилата за движение по пътищата  : по чл. 5, ал.1, т. 1 от : “Всеки участник в движението по пътищата, с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да  поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”; чл. 20, ал.1 от : “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”; чл. 20, ал.2 от : “Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да  се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат пътното превозно средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението”; чл. 21, ал. 1 от : “При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно  превозно средство от категория “В” – 50 км/ч. в населено място”; при което по непредпазливост и при независимо съпричиняване с Н.Д.Н. е причинил смъртта на Р.Т.Д. , с ЕГН********** и средна телесна повреда на повече от едно лице , а именно на С.С.Ч. средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на долната челюст в ляво, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето , и на Н.Д.Н. средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на черепната основа , контузия на мозъка, травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана ,като черепно-мозъчната травма е довела до разстройство на здравето временно опасно за живота.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение с фактическа обстановка идентична с тази описана в обвинителния акт и квалификация на деянието. Счита обвинението за доказано по несъмнен начин от събраните в рамките на наказателното производство писмени и гласни доказателства. Относно реализацията на наказателната отговорност предлага на подсъдимия Г.  да му бъде наложено наказание “лишаване от свобода” при превес на смекчаващи отговорността  обстоятелства, с приложението института на условното осъждане, както и да бъде лишен от правото да управлява МПС.

Подсъдимият С.И.Г.  дава подробни обяснения по повдигнатото му обвинение и изразява искрено съжаление за нещастния инцидент. В последната си дума моли за справедливост.

 Защитникът на подсъдимия , адв.В.Е.  , пледира съдът при постановяване на присъдата да отчете в необходимата степен и факта, че престъплението е осъществено при независимо съпричиняване с пострадалия Н.. Счита, че наказанието на подзащитния му следва да се определи при условията на чл.55 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, с приложението на чл.66 от НК.

Съдът , след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна  страна:

Подсъдимият С.И.Г. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин,  с основно образование, неженен, неосъждан, работещ, с ЕГН**********.

Подсъдимият Г. притежавал свидетелство за правоуправление на МПС категория „В” и „М”  от 23.02.2007г. и не е бил наказван по административен  ред за нарушения по ЗДвП.

Подсъдимият работел като озеленител в ОП”Траурни дейности”. През 2007г. закупил лек автомобил „Опел Астра” с ДК№ РВ **** ВМ, която регистрирал в КАТ – Пловдив на свое име.С този автомобил  той се придвижвал от дома си до работното място на бул.”Рогошко шосе” в гр.П.. Негови колеги в ОП”Траурни дейности”– П. били починалия Р.Д. и пострадалия С.Ч.. Всяка сутрин подсъдимият Г. минавал през кафене в кв.”Изгрев” от където вземал Ч. и Д. за работа. Работното им време започвало от 07.00 часа и приключвало в 16.00 часа. На 31.07.2009г. обвиняемият взел  Д. и Ч. от обичайното място  в 06.45часа. До него на предната  дясна седалка седнал Р.Д. , а отзад свидетеля С.Ч..  Подсъдимият бил с предпазен колан , а Д. само го преметнал, без да го закопчава. В близост до  магазин „Бриколаж” автомобилът на подсъдимия бил застигнат от св.Г.А., който работел като гробар на „Рогошко шосе”. Той се движил с лек автомобил „Опел” като на предната дясна седалка до него била съпругата му – св.Н.А., а на задната седалка  св.С.Д. – дъщеря на починалия Р.Д.. Двата автомобила се качили на моста на р.”Марица” , като на слизане светофарът бил червен. Подсъдимият Г. спрял МПС, а след него и св.А.. След като светнал зелен светлинен сигнал и двата автомобила потеглили по бул. „Рогошко шосе”. По същото време свидетелят Н.Д. , собственик на ЕТ „Стикс 66” отишъл до ателието си , което се намирало до площадчето  на бул.”Рогошко шосе” ,след прелеза в посока гробищата. Самото ателие  било от дясната , южна страна  на площадчето в посока изхода на града, като входа му бил срещу платното за движение на „Рогошко шосе”.Свидетелят трябвало да изключи САТ-а , за да могат работниците да влязат, тъй като същия ден трябвало да пътува за Гърция. До ателието си отишъл с лек автомобил „Крайслер Вояджър” с ДК№ РВ **** СС, който закупил преди  два месеца, но все още не бил прехвърлен в КАТ – Пловдив на негово име.Спрял автомобила точно пред входа на ателието , като предницата била към самия вход, а задната част към бул. „Рогошко шосе”. Изключил СОТ-а , за да могат работниците да влязат, затворил външната врата , след което седнал в автомобила, който бил с автоматични скорости. Запалил МПС и предприел завой на ляво в посока централната част на града. В това време автомобилът на подсъдимия Г. бил преминал ж.п.прелеза и се движел  по бул. „Рогошко шосе”  със скорост около 90 км./ч. Последвал удар между  автомобилите , при който и двете МПС се спрели от лявата страна на пътя до тротоара. В това време автомобилът, управляван от св.А. бил точно на прелеза. След удара подсъдимият Г. попитал  спътниците си как са , но не получил отговор , тъй като и двамата не били контактни. В същото време св.А.  спрял автомобила и всички слезли , за да окажат помощ. Р.Д. след удара бил полегнал напред към таблото и не показвал признаци на живот.Подсъдимият слязъл от автомобила,  и заедно със св.А. и св.Д. извадили св.Ч. от автомобила. Свидетелят А. видял, че двигателят на лек автомобил „Крайслер Вояджър” все още работи , отишъл до него и през страничното стъкло го изключил. Той качил в автомобила си св.Ч. и го закарал в болницата на „Пещерско шосе”. Подсъдимият познал шофьора на лекия автомобил „Крайслер”. На телефон 112 се обадил св.Ц., който работел като охрана в „Дани 95” – Пловдив и който чул силния шум от сблъсъка на двата автомобила. Подсъдимият Г. се обадил на телефон 150, за да повика „Бърза помощ”. Подсъдимият и св.Н. били тествани от дошлите полицейски служители за наличие на алкохол , като теста бил отрицателен. След пристигане на линейките първо бил  транспортиран Р.Д., който починал на път за болницата, а във втората линейка били качени подсъдимият Г. и св.Н..

От заключението на автотехническата експертиза е видно, че ударът е настъпил в конфликтната точка на пресичане на траектории , която приблизително се намира по дължина на около 0,5-1 м. западно от стълба приет за ориентир в протокола за оглед , по ширина на около 5,4-7м. южно от ориентира.  Скоростта на движение на лек автомобил „Опел Астра” в момента на удара е била около 95 км./ч. Скоростта на движение на лек автомобил „Крайслер Вояджър” в момента на  удара е била около 33 км./ч. От момента,  в който лек автомобил „Крайлер Ваяджър” е навлязъл в платното за движение  на ул.”Рогошко шосе” , водачът на лек автомобил „Опел Астра” би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движил със скорост по-малка от 54 км./ч. В случая и при положение,че лек автомобил „Крайслер Ваяджър” се движи ,не е било необходимо лек автомобил „Опел Астра” да спре преди мястото на удара , а е било достатъчно да премине от там в един по-късен момент. За това при движение на лек автомобил „Опел Остра” със скорост от 50 км./ч. двата автомобила биха се разминали ,без да е необходимо някой от двамата да водачи да предприема спиране или друга маневра. В случая няма технически условия, които да са налагали движение на автомобилите със скорости по-ниски от установените.От техническа гледна точка най-вероятния механизъм  на настъпилото ПТП е следния : водачът С.Г. е управлявал лек автомобил „Опел Астра” по платното за движение  на бул.”Рогошко шосе” в поска от запад на изток.По това време водачът Н.Н. е управлявал  л.а.”Крайслер Вояджър” като е извършвал маневра  „завой на ляво” от дясно на ляво пред лек автомобил „Опел Астра”.В един момент двата автомобили са навлезли в кръстовището и така след около 1,5сек. е настъпил удар, който е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната дясна част на л.а.”Опел Астра” и в предната лява част на л.а.”Крайслер Вояджър” и за двата автомобила ударът е бил прав ексцентричен  при челно сблъскване , като е бил блокиращ и частично приплъзващ. След удара автомобилите са се установили на местата и в положенията отразени в протокола за оглед.

Според експертизата  основната причина за настъпилото пътно транспортно произшествие е, че подсъдимият Г. като  водач на л.а. „Опел Астра е навлязъл в кръстовището със скорост , която не е била безопасна. Водачът на лекия автомобил „Крайслер Вояджър” – св.Н.Н., е навлязъл в кръстовището  в момента, когато мястото на удара е било вътре в опасната зона на л.а.”Опел Астра” при движението му с установената скорост.

От заключението на допълнителната автотехническа и съдебно медицинска експертиза е видно, че предвид претърпените поражения по л.а.”Крайслер Вояджър” , съобразно описа на щета от „ДЗИ –ОЗ” , технически не е било възможно след удара движението на автомобила в изменената му траектория да е било подпомогнато от двигателя чрез трансмисията.В съответствие с данните за повредите по лек автомобил „Крайслер Вояджър” , скоростта на движение на л.а.”Опел Астра” в момента на удара е била около 92 км./ч. и скоростта на движение на л.а.”Крайслер Вояджър” в момента на удара е била около 33км./ч.Според допълнителната експертиза от техническа гледна точка е недостоверно твърдението, че л.а.”Опел Астра” в момента на удара се  е движел със скорост 30-50 км./ч. , тъй като това противоречи на обективните данни по делото, а именно крайното местоположение на двата автомобила след ПТП, т.е. за да застанат автомобилите така, както е отразено в протокола за оглед , л.а. „Крайслер Вояджър” трябва да се е движел на заден ход в момента на удара.

От заключението на съдебномедицинската експертиза на трупа на Р.Д. е видно, че му е  било причинено двустранно множествено счупване на ребрата, счупване на гръдната кост, наличие на кръв в лявата плеврална кухина , пълно прекъсване на гръбначния стълб в гръдния му отдел , оток на мозъка и белите дробове,счупване на двете кости на лявата подбедрица, кръвонасядания в областта на главата , драскотини по кожата на двата долни крайника. Причината за смъртта е съчетана гръдна и гръдно –мозъчна травма довели до развитие на остра сърдечно съдова слабост и дихателна недостатъчност. Настъпването на смъртта е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.Описаните травматични увреждания са причинени по механизъм на удар или притискане върху твърд,  тъп предмет и добре отговарят по начин и време да са възникнали към момента на настъпилото ПТП ,вътре в купето на лекия автомобил.

От заключението на съдебномедицинската експертиза на св.Н.Н. е видно, че му е било причинено счупване на черепната основа, контузия на мозъка, травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, разкъсно-контузна рана на лявата ушна мида.Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят да са възникнали при настъпилото ПТП  - в купето на лекия автомобил.Черепно- мозъчната травма е довела до разстройство на здравето временно опасно за живота на пострадалия по смисъла на чл.129 ал.1 от НК. Останалите травматични увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

От заключението на СМЕ е видно, че  на пострадалия С.Ч. при настъпилото ПТП му е било причинено контузия в областта на главата, гръдния кош, корема и лявата поясна област, сътресение на мозъка , разкъсно-контузна рана в областта на брадата,открито счупване на тялото на долната челюст в ляво. Описаните травматични увреждания са причинени  по механизма на удар или притискане с твърд, тъп предмет и добре отговарят да са получени при настъпилото ПТП. Счупването на долната челюст е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок от около 45-50 дни при обичаен ход на оздравителния процес и представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. Разкъсноконтузната рана, мозъчното сътресение, което е протекло със степенно разстройство на съзнанието /зашеметяване/ без данни за пълна загуба на съзнание до степен на травматична кома и останалите травматични увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

От заключението на СМЕ на подсъдимия С.Г. е видно, че при възникналото ПТП му е било причинено : контузия в областта на дясната лакътна става, дясната коленна става и дясната глезенна става / без рентгенологични данни за счупвания на костите/ контузия на главата /без загуба на съзнанието/, охлузвания по кожата на лявата коленна става.Тези травматични увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и е възможно да са получени при настъпилото ПТП.

От постъпилото писмо от Директора на дирекция „ОРС” при Община Пловдив е видно, че към 31.07.2009г. на кръстовището след глухия жп прелез на „Рогошко шосе” по посока гр.Пловдив – с.Рогош е липсвала вертикална сигнализация и маркировка.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена частично от обясненията на подсъдимия С.И.Г., от показанията на свидетелите С.С.Ч., Н.Д.Н., Г.Ч.А., Н.М.А., С.Р.Д., К.Х.П., Н.М.Д., С.Р.Д., Н.Р.Г., К.Р.Д., З.Р.Д., З.Р.М., С.Р.А., И.Д.Н., А.Ц.Ц., Я.К.А. , от заключенията на съдебномедицинските експертизи, от заключението на автотехническата и съдебномедицинска експертиза , от заключението на допълнителната АТСМЕ , както и от писмените доказателства събрани на съдебното следствие и тези на досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал от съда.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Г., в частта им в която твърди, че скоростта му на движение непосредствено преди произшествието е била около 30-40 км/ч., тъй като същите се опровергават по  несъмнен и категоричен начин от другите събрани по делото доказателства. Според заключението на авотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено,  непосредствено преди настъпването на удара скоростта на движение на лекия автомобил „Опел Астра”, управляван от подсъдимия  е била 95км/ч.,  при която скорост подсъдимият не е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Подсъдимият би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране , ако се е движел със скорост по-малка от 54 км./ч. В случая и при положение, че лекия автомобил „Крайслер Вояджър се движи, не е било необходимо лекия автомобил „Опел Астра  да спре преди мястото на удара, а е било достатъчно да премине от там в един по-късен момент. За това при движение на лекия автомобил „Опел Астра” със скорост 50 км./ч. двата автомобила биха се разминали без да е необходимо някой от двамата водачи да предприеме спиране, или друга маневра.Обясненията на подсъдимия, че се движил със скорост по –ниска от 50 км./ч. се явяват напълно опровергани и от заключението на допълнителната комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, в което експертите с категоричност са възприели, че в момента на удара скоростта на движение на лекия автомобил управляван от подсъдимия е била 92 км./ч., а на  този управляван от св.Н. около 33 км./ч. От техническа гледна точка твърдението , че лекия автомобил „Опел Астра” в момента на удара се е движел със скорост 30-50 км./ч. е недостоверно, тъй като противоречи на обективните данни по делото, а именно на крайното местоположение на двата автомобила след настъпилото ПТП , както е отразено в протокола за оглед, т.е. за да застанат автомобилите след удара  така ,както е отразено в протокола , лекият автомобил „Крайслер Вояджър е трябвало да се движи на заден ход в момента на удара. Предвид на гореизложеното съдът намира версията на подсъдимия за несъстоятелна и не намираща опора в събрания по делото доказателствен материал.Отделно от това от показанията на  св.А., а също така и от разясненията, които дадоха експертите при разпита им в съдебно заседание се установи , че посочения ж.п. прелез на бул.”Рогошко шосе” е глух, не функционира,  линията е непочистена и с течение на времето се е загладила с асфалта и се преминава през нея безпроблемно, без да се налага намаляване скоростта на движение на МПС. Доказателство в подкрепа на извода,  че автомобилът управляван от подсъдимия се е движил с установената скорост  е и факта, че след сблъсъка и двата автомобила са продължили движението си преимуществено в първоначалната посока на движение на лекия автомобил „Опел Астра”, което означава, че масата на лек автомобил „Крайслер Ваяджър” , която е много по-голяма от тази на „Опела”  е избутана от по-малката маса в своята посока , защото се е движил с много по-голяма скорост.

Така установената по един несъмнен начин  фактическа обстановка, аргументира извода, че подсъдимият Г.   с деянието си е осъществил  от обективна и от субективна страна съставомерните елементи на престъплението по чл.343 ал.4 вр. ал.3 пр.4 и 5 б.”А”  пр.2 б.”Б” пр.1 вр. ал.1 б.”Б” пр.2 и б”В”  вр. чл.342 ал.1 от НК.

От обективна страна на 31.07.2009г. в гр.Пловдив на бул.”Рогошко шосе”  подсъдимият Г.    при управление на МПС – лек автомобил „Опел Астра” с ДК№ РВ **** ВМ е нарушил  следните правила за движение : на чл. 20, ал.2 от ЗДвП:, защото е бил длъжен при избиране скоростта на движението да  се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението.Бил е длъжен  да направи всичко възможно, за да намали скоростта или да спре пътното превозно средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението.Подсъдимият не е изпълнил задължението си непрекъснато и пълно да възприема  пътната обстановка и промените в нея , точно и възможно най-бързо да преценява характера и особеностите й, да взема решения  за най-правилното управление на моторното превозно средство при тези  условия и да съобразява  движението на превозното средство с всички обстоятелства , които имат значение за движението по пътя.  Налице е и нарушение на  чл. 21, ал. 1 от :, тъй като избраната от подсъдимия скорост за движение е над позволената от 50 км/ч за категория “Б” в населено място, и при движение с такава скорост произшествието нямаше да настъпи , тъй като двата автомобила щяха да се разминат  , без да е необходимо някой от водачите да предприема спиране или друга спасителна маневра. Изброените по- горе нарушение на правилата за движение по пътищата са  в пряка причинно следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно  произшествие и съпътстващия  го съставомерен резултат – смъртта на Р.Т.Д., както и средна телесна повреда на повече от едно лице - на С.С.Ч. , изразяваща се в открито счупване на тялото на долната челюст довело до трайно  затрудняване на дъвченето и говоренето и средна телесна повреда  на Н.Д.Н. , изразяваща се в счупване на черепната основа и контузия на мозъка, довело до разстройство на здравето временно опасно за живота на пострадалия. Деянието е осъществено при независимо съпричиняване с Н.Д.Н., който като участник в движение също е допуснал нарушение на правилата за движение , които са в причинна връзка с настъпилото ПТП, защото е навлязъл в кръстовището в момент, когато мястото на удара е било вътре в опасната зона на л.а. „Опел Астра” при движението му с установената скорост. Настоящата инстанция намира, че общите разпоредби на чл.5 ал.1 т.1 от и чл.20 ал.1 от в конкретния случай не могат да намерят приложение , тъй като се поглъщат от специалната  разпоредба на чл.21 ал.1 от ЗДВП. Подсъдимият се е движил в населено място с превишена скорост, което е в пряка причинно следствена връзка с настъпване на произшествието. Ето защо съдът намира , че за вменените му нарушения по чл.5 ал.1 т.1 и чл.20 ал.1 от следва да бъде оправдан.

 От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

При индивидуализирането на наложеното на подсъдимия Г. наказание съдът отчете , съобразно изискванията на чл.54 от НК, като смекчаващи отговорността му обстоятелства – подробните му обяснения, които в значителна степен спомогнаха за изясняването на обективната истина по делото ,  младата му възраст, добрите характеристични данни, чистото съдебно минало, трудовата му ангажираност, факта на съпричиняване на резултата от  пострадалия Н.. Като отегчаващо отговорността обстоятелство бе отчетено  завишената степен на обществена опасност на деянието, предвид нарастващия брой на ПТП със смъртен резултат.

Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, като взе предвид и степента на обществена опасност на деянието и дееца съдът наложи на подсъдимия Г.  наказание “лишаване от свобода”, при значителен превес  на смекчаващи отговорността му обстоятелства, в размер на минималния предвиден в закона, а именно  ТРИ ГОДИНИ.

Настоящата инстанция не намира  многобройни или изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства, които  да обосноват извода, че и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление е несъразмерно тежко със степента на обществена опасност на деянието и дееца.Ето защо съдът не уважи искането на защитата за приложението на чл.55 от НК и определяне на наказание под законоустановения минимум.    

Тъй като подсъдимият до настоящия момент не е осъждан с наказание “лишаване от свобода” за умишлено престъпление от общ характер, така наложеното му наказание не надвишава три години и най-вече с оглед постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването му  за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Тъй като подсъдимият Г.  е извършил транспортно престъпление с тежък съставомерен резултат  следва на основание  чл.343г вр. чл.37 т.7 от НК да му бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС. Предвид тежестта на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата и факта , че скоростта на движение е била значително над разрешената  съдът намира, че  подсъдимият следва да бъда лишен от тези му права за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Според преценката на настоящата инстанция така наложеното наказание и в този му размер ще съдейства допълнително за  постигане целите на наказанието визирани в чл.36 от НК. 

С оглед изхода на делото в тежест на подсъдимия Г.  следва да бъдат възложени и направените по делото разноски в размер на 1752 лв./ хиляда седемстотин петдесет и два лева/.

Подсъдимият следва да заплати на частния обвинител  Н.Д.Н.  направените от тях разноски по делото в размер на 400лв. /четиристотин лева/.

 Причини за извършване на престъплението са незачитане на установения в страната правов ред.

 По изложените съображения Пловдивският  окръжен съд постанови присъдата си.

 

 

 

  

                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :