№ 2429
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100512282 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 16331/30.08.2024 г., постановено по гр.д. № 56389/2021 г.
на СРС, ГО, 148 състав, е признато за установено, че В. Л. П.К., ЕГН
**********, дължи на основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми, а
именно: сумата от 671,04 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия, доставена в имот: гр. София, район „Изгрев“,
ул. „******* аб. № *******, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва от 21.01.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 25,96
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от
01.10.2019 г. до 07.01.2021 г.; сумата от 62,99 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 21.01.2021 г. до изплащане на
вземането, като е отхвърлен искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 10,90 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
УДР за периода от 31.01.2018 г. до 07.01.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД №
3353/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Срещу решението частта, в която е уважен предявеният иск с правно
основание 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 25,96 лв.,
1
представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от
01.10.2019 г. до 07.01.2021 г. В жалбата се поддържа, че решението в
обжалваната част е неправилно, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че в случая приложими са ОУ на ищеца от
2014 г. Поддържа се, че нормата на чл.33,ал.4 от ОУ, предвиждаща заплащане
на дължимата на стойност на потребеното количество топлинна енергия в 45 –
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, е неприложима,
тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и
издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45 днeвен срок за плащане – общата фактура била издадена на
31.07.2019 г., респ. на 31.07.2020 г., а 45 дневният срок е изтекъл на 15.09.2019
г., респ. на 15.09.2020 г. Твърди се, че при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл.84,ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в
забава след покана, каквато ищецът не доказва да е отправил, поради което и
искът се явява изцяло неоснователен. Моли се за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което искът бъде отхвърлен, като бъдат присъдени и
сторените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника „Топлофикация София“ ЕАД, с който оспорва подадената въззивна
жалба като неоснователна и недоказана, поради което моли въззивният съд да
я остави без уважение и да потвърди постановеното първоинстанционно
решение като правилно и законосъобразно в обжалваната част. Претендира
разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
По иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг и изпадането в длъжника в забава.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която е
признато за установено дължимостта на сумата от 671,04 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена в имот:
2
гр. София, район „Изгрев“, ул. „******* аб. № *******, за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., т.е. със сила на пресъдено нещо е установено
наличието на главен дълг.
Доколкото установеното главно вземане е начислено за периода
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., то приложение следва да намерят новоприетите
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва
за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите
условия от 2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от Търговеца, доколкото падежът на задължението за
заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45-дневен
срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния
сезон. По общите правила на договорната свобода страните са овластени да
уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се
съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в
размер на законната лихва. В случая дължимата лихва върху издадените общи
фактури е в размер от 25,96 лв.за периода 01.10.2019 г. до 07.01.2021 г.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16331/30.08.2024 г., постановено по гр.д.
№ 56389/2021 г. на СРС, ГО, 148 състав, в частта, в която е признато за
установено, че В. Л. П.К., ЕГН **********, дължи на основание по чл. 422, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 422, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 25,96 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за ТЕ за периода от 01.10.2019 г. до 07.01.2021 г. за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
3
ЧГД № 3353/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА В. Л. П.К., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, разноски за
въззивното производство в размер от 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4