РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 27812
гр. София, 01.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Частно гражданско
дело № 20211110140642 по описа за 2021 година
Производство за издаване на заповед за изпълнение чл. 410 във връзка с чл. 414, чл. 415 от
Гражданския процесуален кодекс.
Производството е образувано по заявлението на (ФИРМА) ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление в гр. София на ул. (АДРЕС)№ на етаж ІІІ, представлявано от управителя Я.Б.Я, за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс против Н. Н. Н. ЕГН**********, живеещ в с. Г.,
М.а, на ул. „Ц.“ №.
При изпълнение на задължението си по чл. 411, ал. 2, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс да следи за
наличие или за обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, съдът се запозна със заявлението и установи, че то съдържа искане за издаване на заповед за
изпълнение за възнаграждение по гаранционна сделка, както и за такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Съдът намира, че за посочените уговорки в договора съществува обоснована вероятност да са
а
неравноправни и да имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл.10, чл.22 и чл.
33 от Закона за потребителския кредит. Този извод се налага предвид константната съдебна практика на
съдилищата в сходни случаи, формирана както в исковото, така и в заповедното производство. При съобразяване
характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане
правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на
основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава.
Уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, чието заплащане е
обусловено от просрочието на главните задължения, по своето същество е заобикаляне на ограничението на
императивната норма на чл. 33 от Закона за потребителския кредит и води до оскъпяване на кредита и
неоснователното обогатяване на кредитора.
Претендираните такса разходи за дейност на служител при забава и такса разходи за събиране при
просрочие на задълженията по договора са наименувани „такса“, но заявителят не дължи срещу тях никаква
конкретна престация, а точно обратно – изискуемостта им следва автоматично от момента на изпадане на
длъжника в забава.
Ето защо се налага изводът, че истинската цел на тези уговорки е да служат за обезщетение за вреди от
забавата. Тоест в случая са налице клаузи за неустойка за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33,
ал. 1 от Закона за потребителския кредит, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече е начислено. По
изложените съображения процесните клаузи преследват забранена от закона цел да се присъди още едно
обезщетение за забава. По тази причина те влизат в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал.
1
1 от Закона за потребителския кредит и следва да се приемат за нищожни.
По горните съображения вземанията, произтичащи от такива клаузи, не могат да се отнесат към
категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя
с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне на подаденото
заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс и
РАЗПОРЕДИ:
1. ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален
кодекс, по което е образувано производството по частно гражданско дело №40642 по описа на Софийския
районен съд за 2021 година, в частта му, с която се иска издаване на заповед за изпълнение за
възнаграждение по гаранционна сделка, както и за такси за извънсъдебно събиране на вземането.
2. Делото ДА СЕ ДОКЛАДВА за издаване на заповед за изпълнение за останалите суми.
3. Препис от настоящото разпореждане ДА СЕ ВРЪЧИ само на заявителя.
4. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на заявителя на посочен от него електронен адрес по реда на
чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс на основание чл. 50, ал. 5 от същия кодекс.
5. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ СМЯТА за връчено в деня на изтеглянето му от адресата, в случай че бъде
а
изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, на основание чл. 41, ал. 1, изречение I от
Гражданския процесуален кодекс и по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ електронен запис от
информационната система на портала, подпечатан с квалифициран електронен печат на съда
с удостоверено време или с квалифициран електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3,
т. 1 от същия кодекс.
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ СМЯТА за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне, в
а
случай че не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане на основание чл. 41, ал.
1, изречение II от Гражданския процесуален кодекс и по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ
докладна записка.
Чл. 413, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс изрично посочва, че разпореждането на съда, с което
се отхвърля изцяло или отчасти заявлението за издаване на заповед за изпълнение, може да се обжалва от
заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване, поради което на основание чл. 279 във
връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 от същия кодекс настоящото разпореждане подлежи на обжалване с такава жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2