Р Е Ш Е Н И Е
№ 27
гр. Русе, 27.06.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд
- Русе, в публичното заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ : Елица Димитрова
при секретаря Диана Михайлова като
разгледа докладваното от
съдията административно дело №171 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП(Закон за движение по
пътищата) във вр. с
чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила жалба от Р.С.Д., срещу заповед № 22-02584-000137
от 30.03.2022г., издадена от началник РУ
към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък.
Със заповедта на жалбоподателя, в качеството му на собственик на МПС – л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № Р **** КР е наложена ПАМ (принудителна
административна мярка) по реда на чл.171, т.2а, б. „а“ от Закон за движение по
пътищата(ЗДвП)
- прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство за срок от 6 месеца на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, което е неправоспособен водач, а причината-предоставяне
управлението на лекия автомобил на неправоспособен водач.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на административния
акт, които съдът следва да определи като такива, свързани с допуснати в
административното производство съществени нарушения на административно-производствените
правила и с целта на закона. Твърди се, че АО не съобразил, че процесният
автомобил е бил предоставен от внукът й на трето лице, без нейното знание и
съгласие. Внукът й е син на бившия й зет В. И. Т., което е лицето на което жалбоподателката е предоставила лекия автомобил с
нотариално пълномощно през 2021 г. по време на покупката му, да го управлява. Жалбоподателката
твърди, че научава, че през месец март 2022
г., без нейното или на бившият й зет съгласие внукът й Р. предоставя колата на трето лице да я управлява. По- късно, когато й
връчват НП узнава, че това се е случило на датата, описана в ПАМ. Именно затова
отнемане на МПС-то от Р.В., нейн внук и предоставянето му на друго лице без нейното знание и съгласие
тя научава през м. март 2022г. от бившия си зет В. И.и от своя внук Р.. Съответно, счита че това водело до липсата на знание у нея
като собственик на автомобила, че е управляван от неправоспособен водач.
Тези доводи се поддържат и в съдебна зала, като същите се потвърдиха и от
разпита на свидетеля В.И. Т., който също заяви, че автомобилът му е бил предоставен с пълномощно от
жалбоподателката и е бил отнет от синът му, който взел ключовете за автомобила
и го предоставил на друго лице, което той изобщо не познава. По-късно научил,
че въпросното лице е бил спрян от полицаите и се е оказало , че е неправоспособен, нямал е документи с които да
докаже, че колата е негова или че някой му я е дал да я управлява. Споделя, че
в момента незнаят къде е колата, смятат че е в Казанлък.
Жалбоподателката иска от съда да се обжалваната заповед, да и бъдат върнати
регистрационните номера на автомобила, за да може да го прибере.
Ответникът по жалбата, не се явява и не ангажира становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства-писмени и гласни, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и
след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима.
Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта,
имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по
чл.149, ал.1 от АПК,поради което е и допустимо.
От фактическа и правна страна съдът прие следното:
Със заповед № 22-02584-000137
от 30.03.2022г., издадена от началник РУ
към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък е наложил принудителна
административна мярка на Р.С.Д., в качеството й на собственик на МПС, изразяваща
се във „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, неправоспособен водач“,
за срок от 6 месеца, считано от 28.03.2022 г. Правното основание за издаването
й, административният орган намерил в разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от
Закона за движение по пътищата.
За да стигне до
налагането на тази мярка, решаващият орган е съобразил, че на 28.03.2022г.,
около 22.30 часа, на второкласен път ІІ-55, км.57 /до бензиностанция „Петрол“
при община Гурково в посока юг-север лицето Б. Б. Т. от гр. Русе е управлявал лек автомобил Фолксваген Голф с Рег. № Р***КР, собственост на жалбоподателката, след като не притежавал СУ МПС
/неправоспособен/. Това нарушение било установено чрез съставен АУАН под бл. №357563,
на същата дата, от ст. полицай при участък гр. Гурково и в присъствието на един
свидетел. Контролните органи преценили, че деянието на водача на МПС-то
нарушава разпоредбата на чл.150 от ЗДвП.
Горното дало основание за издаване на оспорената пред настоящата инстанция заповед
№ 22-02584-000137 от 30.03.2022г., издадена от началник РУ към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък. Със
заповедта на жалбоподателката, в качеството й на собственик на МПС – л.а. „Фолксваген
Голф“ с рег. № Р *** КР е наложена ПАМ (принудителна
административна мярка) по реда на чл.171, т.2а, б. „а“ от Закон за движение по
пътищата(ЗДвП). Като последица от мярката са снети и отнети 2 бр. табели рег. №
Р 6211 КР.
Правни изводи:
Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а, б. „а“, се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните
работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата.
Видно от заповед №349з-4467/23.12.2021г. (л.4 от адм. преписка, нечетливо копие), с нея са очертани
правомощията на длъжностните лица, включително и това на тези на районни управления
да налагат ПАМ по ЗДвП.
Оспореният административен акт - заповед № 22-02584-000137 от 30.03.2022г.,
издадена от началник РУ към ОД на МВР Стара
Загора, РУ Казанлък, т.е. от материално и териториално компетентен орган, в
рамките на неговите правомощия.
От гледна точка на процесуалните правила и норми:
Съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се
съдържат и в съставените писмени документи в административната преписка, които
изрично са цитирани в обстоятелствената част на административния акт.
В производството по издаването на заповедта обаче са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила.
Разпоредбата на чл.35 от АПК казва, че „Индивидуалният административен
акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за
случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани
и организации, ако такива са дадени, съответно направени“. В настоящия случай
това не е спазено от АО. Фактът, че л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № Р ****КР е управляван на посоченото и в АУАН и в ПАМ място, дата и час от Б. Б. Т., неправоспособен водач, е безспорен. Безспорно е и правомощието на АО в
такива случаи да приложи разпоредбата на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП. Той
обаче не е изяснил какъв е статута към момента на налагане на ПАМ на лекия
автомобил. Изяснено е чия собственост е, но не и дали е в притежание и владение
на жалбоподателя – Р.Д.. Съответно, по какви причини този автомобил се е
намирал във владение на Б. Т.. А това могло да стане много лесно-чрез снемане на обяснения от
собственика на лекия автомобил, съответно чрез събиране на допълнително
доказателства след обясненията. Неизвършването на тези проверки обаче безспорно
е нарушение, което е и съществено по своя характер, защото се установява от
допълнително събраните в съдебното производство доказателства, към датата, на
която е установено нарушението на Б. Т. и съставен АУАН, бл. №357563, л.а. не е бил във владение и притежание на
действителния му собственик – Р.С.Д., а е бил предоставен за ползване чрез
нотариално заверено пълномощно на свидетеля В. Т., чрез когото без нейното и негово знание и съгласие е предоставен на Т.. Това се установява от показанията на свидетеля В. Т., на когото жалбоподателката е дала нотариално заверено пълномощно да
управлява автомобила, което пълномощно същата твърди, че се намира в лекият
автомобил и не може да предостави на съда. Съдът, е разпределил
доказателствената тежест между страните, като жалбоподателката следва да докаже
твърдяните от нея положителни факти. Твърдението на жалбоподателката е, че е в
неизвестност къде се намира в момента лекият автомобил т.е тя не може да
предостави на съда нотариално завереното пълномощно, то съдът имайки предвид,
че административният орган най-малкото е следвало да я оповести за
местонахождението на автомобила й намира, че следва да приеме на основание чл. 161 от ГПК във връзка с чл. 144 от ГПК, съдът ще приеме за доказани фактите, относно които страната е създала
пречки за събиране на доказателства. Оплакванията в жалбата се потвърждават от
гласните доказателства. Предоставянето на автомобила на третото и
неправоспособно лице е станало без знанието и съгласието на упълномощения да го
владее и управлява свидетел и съответно без знанието и съгласието на
собственика и адресат на ПАМ.
Извършените съществени процесуални нарушения са довели и до нарушаване на административнопроизводствените
правила и несъответствие с целта на закона.
Съгласно чл. 171
от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни
мерки, като една от тези мерки според т.2а , б. "а" е процесната: „ прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година.
ПАМ е с превантивен
характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни
нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг. от чл.
12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Именно
с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
мярката се прилага за определен срок.
За да може да бъде наложена мярката по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП е необходимо да са налице в своята съвкупност кумулативно дадените
предпоставки, а именно : 1. Да е установено, че е налице управление на автомобил,
като при това управление водачът, управляващ МПС а) не е правоспособен; б) не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство; с) лишен е от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред; д)
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.
Мотивите на АО са за налагане на процесната ПАМ спрямо собственика на
МПС-то за управление му от лицето Б.Б. Т., който е неправоспособен водач.
Тук обаче, както се посочи по-горе, задължително изискване е да е
установено по безспорен начин, че това управление е със знанието и разрешението
на собственика на автомобила, въпреки че такова условие не е изрично посочено в
закона, но се извежда по тълкувателен и логистичен път.
Няма как при едно например противозаконно отнемане на лек автомобил от
неправоспособен водач, да се накаже с ПАМ собственика на отнетия автомобил.
Това би противоречало и на целта на закона, в каквато насока излага доводи
оспорващия в жалбата си. Принципно незнанието на
фактическите обстоятелства към състав на нарушение изключват умисъла. Целта на закона е чрез такива ПАМ, дори и наложени поради действията на
трети лица, да се гарантира изпълнението на задълженията на собственика на едно
ППС да се грижи за него така, че да не застрашава живота и здравето на другите
участници в движението. А в случая жалб. Р.С.Д. не го е предоставил по своя
воля и не е имала знанието за управлението на автомобила от неправоспособния водач
Б. Б. Т., когото тя дори не познава. Автомобилът е бил предоставен от трето лице на
друго лице, след като това трето лице без съгласието на упълномощения да го
управлява е взел само и единствено ключовете на автомобила, но не и документите
за него-СРМПС, които не са установени в притежание у неправоспособния водач.
Съдът намира, че Заповед № 22-02584-000137 от 30.03.2022г., издадена от
началник РУ към ОД на МВР Стара Загора,
РУ Казанлък е незаконосъобразна поради допуснати в административното
производство съществени нарушения на административно-производствените правила и
с целта на закона, поради което се явява незаконосъобразен административен акт,
който с оглед описаните в съдебното решение пороци следва да се отмени.
Водим от горното, на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
оспорването на Р.С.Д. заповед № 22-02584-000137
от 30.03.2022г., издадена от началник РУ
към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък, с която в качеството й на
собственик на МПС – л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № Р **** КР е наложена ПАМ (принудителна административна мярка) по реда на чл.171,
т.2а, б. „а“ от Закон за движение по пътищата(ЗДвП).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: