Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 02.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря РОЗА РИЗОВА, като
разгледа гр. д. № 3208/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по иск с
правна квалификация чл. 415, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.
Образувано е по искова молба от
„Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Любомир Вангелов
Спасов против К.Г.Т., ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че ответникът
има качеството клиент на топлинна енергия, тъй като е собственик на ¼
ид. ч. от имот, находящ се в топлоснабдена сграда – етажна собственост, с
административен адрес: гр. Перник, ул. ул. Пантелей, бл. 12, ап. 13. Сочи, че по силата на Закона за енергетиката
и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
“Топлофикация Перник” ЕАД на потребители в гр. Перник, страните – ищецът в
качеството на топлопреносно предприятие и ответникът в качеството на клиент на
топлинна енергия, са в облигационни отношения по между си. Съобразно тях ищецът
има задължението да предоставя топлинна енергия в жилището собствено/ползвано
от ответника, а ответникът – да заплаща стойността на доставената му топлинна
енергия, ежемесечно, в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който е
извършена доставката.
Ищецът твърди, че е изпълнявал
точно своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през
периода 01.05.2013 г. – 30.04.2016 г. помесечно е доставял в
собствения/ползвания от ответниците недвижим имот топлинна енергия. Твърди, че ответникът
дължи стойността на така доставената
топлинна енергия, равняваща се на 105.59 лв. Сочи, че същият дължи и
обезщетение за забава върху всяка просрочена месечна главница, считано за
периода 08.07.2013 г. – 21.12.2016 г. в размер на 22.09 лв.
Твърди, че за посочените
вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е било
образувано ЧГД № 1596/2017 г. по описа на ПРС и издадена исканата заповед.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е депозирал възражение
срещу нея.
Искането му към съда е да
признае за установено по отношение на
ответника, че му дължи сумата от 105.59 лв., представляваща 1/4 част от стойността
на доставена и незаплатена топлинна енергия за битови нужди в топлоснабден
имот, с административен адрес: гр. Перник, ул. Пантелей, бл. 12, ап. 13, през
периода 01.05.2013 г. – 30.04.2016 г., ведно с обезщетение за забава върху
главницата в размер на 22.09 лв., считано за периода 08.07.2013 г. – 21.12.2016
г., както и законната лихва върху главницата, считано от 08.03.2017 г. /датата
на подаване на заявлението/ до окончателното плащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 1596/2017 г. по
описа на ПРС. Заявена е претенция за присъждане на направените в хода на
заповедното и исковото производство разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор. В заповедното
производство ответникът е подал възражение, в което изрично е признал, че дължи
частично претендираното вземане. Посочил е, че признава дължимостта на сумата
от 37.41 лв., претендирана като главница и сумата от 4.19 лв., претендирана
като обезщетение за забава. Оспорва размера на претендираното вземане над
посочените размери.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт Максимова поддържа иска. Предлага на
съда да се произнесе с решение съобразно събраните доказателства.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован не се е явил и не е изпратил представител.
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна. Видно от приложеното ЧГД № 1596/2017 г. по описа на ПРС,
за процесното вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК. Срещу част от същата е подадено възражение от длъжника. Затова
в тази част искът е допустим и следва да се разгледа по същество. В останалата
част - за частта от вземането, за което длъжникът изрично е признал дължимостта
му, заповедта за изпълнение на парично задължение е влязла в сила. Затова
производството по иска е недопустимо и следва да се прекрати за сумата от 33.22 лв., претендирана като главница и сумата
от 4.19 лв., претендирана като обезщетение за забава, а заповедта за изпълнение
на парично задължение да се обяви за влязла в сила.
Разгледан по същество в
останалата част за сумата от 68.18 лв. – претендирана като главница и за сумата
от 17.90 лв. – претендирана като лихва, искът е неоснователен по следните
съображения:
За уважаването му в тежест на
ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството
клиент/купувач на топлинна енергия за битови нужди на ответника, валидно
възникнала облигационна връзка между тях, изпълнение на своето задължение по
същата, вида и размера на задължението на ответника.
Не е спорно между страните, че
ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство,
пренос, разпределение на топлинна енергия. Следователно същото е топлопреносно
предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.
Преценката относно наличието на
качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника
следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация -
Перник” ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за
енергетиката.
По делото са представени Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация -
Перник” ЕАД, неоспорени от ответника. Затова съдът приема, че условията на чл.
150, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ са изпълнени, поради което общите условия имат обвързваща
сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с производството и
доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото.
Съгласно чл. 1 от Общите
условия, страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” –
“Топлофикация - Перник” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за
битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може
да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
За установяване качеството
клиент/купувач на топлинна енергия ищецът е представил писмо изх. №
17/МСИ-1309-1/23.10.2017 г., данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ и нотариален
акт № 120, том V, дело № 1532/1970 г. От тях е видно, че собственици на
процесния имот при равни дялове са лица, които не са страни по делото. Не са
представени други доказателства, относими към преценка пасивната материално
правна легитимация на ответника. Доказателствената тежест за установяване на
обстоятелството, че ответникът е клиент на топлинна енергия пада върху ищеца.
Той трябва при условията на главно и пълно доказване на установи спорния факт.
Същият не е ангажирал доказателства, които по безспорен начин да установят, че
ответникът е собственик или че има учредено право на ползване върху процесния
топлоснабден имот. Следователно по аргумент на чл. 3 от Общите условия и чл.
153, ал. 1 от ЗЕ последният няма качеството купувач/клиент на топлинна енергия
и не е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявения срещу него
иск, предмет на настоящото производство.
Наред с горното, при
доказателствена тежест на ищеца, той не е ангажирал доказателства за
количеството и стойността на доставената топлинна енергия в процесното жилище
през спорния период. Представеното извлечение от сметка не е подписано, поради
което няма качеството на документ. По тази причина съдът, то не е доказателства
за счетоводните записвания в ищцовото дружество и не може да бъде ползвано като
доказателство за количеството и стойността на доставената топлинна енергия в спорния
топлоснабден имот.
Предвид изложеното предявеният
иск, в допустимата му част следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА в полза адв. Валентин
Тодоров следва да бъдат присъдено адвокатско възнаграждение за предоставената
безплатна правна помощ на ответника в заповедното производство в размер на 300
лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното
производство разноски, съразмерно с частта, за която заповедта за изпълнение на
парично задължение е влязла в сила в
размер на 21.75 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130
от ГПК производството, В ЧАСТТА, в която се иска да бъде признато за
установено, че К.Г.Т., ЕГН ********** ***
дължи на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Любомир
Вангелов Спасов сумата от 33.22 лв., представляваща ¼ част от стойността
на доставена топлинна енергия за битови нужди в жилище с административен адрес:
гр. Перник, ул.Пантелей, бл. 12, ап. 3 през периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016
г., ведно с обезщетение за забава в размер на 4.19 лв., считано за периода 08.07.2013
г. – 21.12.2016 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
08.03.2018 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1596/2018 г. по
описа на ПРС, като недопустим.
ОБЯВЯВА ЗА ВЛЯЗЛА В СИЛА
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1254/09.03.2018
г., В ЧАСТТА, В КОЯТО К.Г.Т., ЕГН ********** *** е осъден да заплати на
„Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Любомир Вангелов
Спасов сумата от 33.22 лв./тридесет и три лева и двадесет и две стотинки/,
представляваща ¼ част от стойността на доставена топлинна енергия за
битови нужди в жилище с административен адрес: гр. Перник, ул.Пантелей, бл. 12,
ап. 3 през периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно с обезщетение за забава
в размер на 4.19 лв./четири лева и деветнадесет стотинки/, считано за периода
08.07.2013 г. – 21.12.2016 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 08.03.2018 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният на
основание чл. 415, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 150 от ЗЕ иск за признаване на установено по отношение на К.Г.Т.,
ЕГН ********** ***, че дължи на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано
от Любомир Вангелов Спасов сумата от 72.37 лв., представляваща ¼ част от
стойността на доставена топлинна енергия за битови нужди в жилище с
административен адрес: гр. Перник, ул.Пантелей, бл. 12, ап. 3 през периода
01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 17.90
лв., считано за периода 08.07.2013 г. – 21.12.2016 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от 08.03.2018 г. до окончателното плащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1596/2018 г. по описа на ПРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА „Топлофикация -
Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Любомир Вангелов Спасов да заплати
на Валентин Весков Тодоров – адвокат в САК, със служебен адрес: гр. София, ул.
Гургулят № 31, офис – партер сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника в
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК К.Г.Т., ЕГН ********** *** да заплати на ЗА „Топлофикация - Перник”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република”, представлявано от Любомир Вангелов Спасов сумата от 21.75 лв.
/двадесет и един лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща направени
разноски в заповедното производство, съразмерно, с частта, в която заповедта за
изпълнение на парично задължение е влязла в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните, а в прекратителната част – с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му.
След влизане в сила на
решението, заверен препис от него да се изпрати за прилагане по ЧГД 1596/2018
г. по описа на ПРС, като последното се върне на ІV н. с.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: