Решение по дело №193/2018 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 15
Дата: 5 февруари 2019 г. (в сила от 25 октомври 2019 г.)
Съдия: Неделина Танчева Минчева
Дело: 20185550100193
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         05.02.2019г.                                       Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       Граждански състав

На 21.01.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава К., като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №193 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Искът е предявен от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр.София срещу К.Д.Г. ***. С исковата молба се твърди, че на 19.06.2013г. бил сключен Договор за револвиращ заем №********** между ищеца и наследодателя на ответницата – Д.К.Г.. По силата на договора ищецът е предоставил на наследодателя на ответницата сумата от 2900,00лв., а последният се е задължил да върне сумата със съответното оскъпяване на 48 месечни вноски, всяка по 184,00лв. Били заплатени няколко месечни вноски на обща стойност 3143,00лв. Неизплатеният остатък от кредита възлизал на 5817,59лв. Ищецът разбрал, че кредитополучателят е починал на 12.01.2015г. Единствен негов наследник била ответницата. Поради неизпълнението ищецът изпратил покана за доброволно изпълнение на ответницата, но тя не се отзовала. Ищецът счита, че ответницата замествала изцяло нейния наследодател в задълженията му по кредита. Срокът на кредита бил изтекъл на 10.07.2017г. За дължимата сума ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №50/2018г. по описа на РС-Гълъбово. Съдът е издал заповед за изпълнение, но тя е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на ищеца да предяви установителен иск. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 5817,59лв. – главница, представляваща задължение по Договор за револвиращ заем №**********/19.06.2013г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените в настоящото производство разноски.   

Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата на ответника за отговор. Тъй като ответникът не е намерен на постоянния и настоящия си адрес, нито има сключен трудов договор, съдът му е назначил особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца. Ответникът, чрез особения си представител, в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. Не оспорва сключения между страните договор. Твърди, че не са налице доказателства за уведомяването на ответника за изискуемостта на кредита, както и за факта дали ответницата е приела или не наследството на кредитополучателя. Освен това особеният представител на ответника счита, че в договора се съдържат неравноправни клаузи, а именно такива били клаузите за определяне на годишния лихвен процент, годишния процент на разходите и общодължимата сума в края на периода. Твърди, че кредитополучателят не е можел да участва в договарянето на тези условия на договора, тъй като те му били наложени като общи условия. Поради тази причина като неравноправни, тези клаузи следвало да бъдат прогласени за нищожни. Твърди, че договорът не отговарял на изискванията на Закона за потребителския кредит. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №50/2018г. по описа на РС-Гълъбово, е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 5817,59лв. – главница, представляваща задължение по Договор за револвиращ заем №**********/19.06.2013г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Със заявлението се претендират и направените разноски по делото. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение №27/07.02.2018г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това обуславя за ищеца правния му интерес от предявяване на настоящите искове.

От представените и приети като писмени доказателства копия на Договор за револвиращ заем №********** от 19.06.2013г., Декларация от Д.К.Г., Общи условия на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД към договор за револвиращ заем на физически лица, версия 24.04.2013г., Преводно нареждане от 19.06.2013г.,  извлечение от сметка от 30.03.2018г., Карта на клиента, се установява, че на 19.06.2013г. ответникът е сключил договор за кредит с ищеца за сумата от 2900,00лв. С подписването на договора ответникът се е задължил да върне предоставения му кредит със съответното оскъпяване при годишен процент на разходите от 94.14 % и годишен лихвен процент от 71.11 %, като общата сума, която следва да върне възлиза на 8950,87лв. Сумата следвало да бъде изплатена на кредитора на 48 броя вноски, всяка от които възлиза на 184,00лв.

На 19.06.2013г. сумата от 2900,00лв. е преведена на ответника по посочена от него банкова сметка.

Видно от извлечението от сметката на ответника, същият е изпаднал в забава, поради което ищецът е обявил цялото вземане за предсрочно изискуемо. По делото не бяха представени доказателства за уведомяването на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно чл.10.3.1 от Общите условия към Договор за револвиращ заем, в случай на просрочие на една месечна погасителна вноска за повече от 30 дни, настъпва автоматична предсрочна изискуемост на кредита. Нормата на чл.60, ал.2 от ЗКИ се отнася до банките, каквато ищцовото дружество не е, и то в хипотезата на заповедното производство по чл.417 от ГПК, при което, при постановено незабавно изпълнение кредиторът се снабдява веднага с изпълнителен лист. В настоящия случай ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК и при него длъжникът получава заповедта за изпълнение, а впоследствие и исковата молба, т.е. до него достига волята на кредитора за обявяването на предсрочната изискуемост, преди последният да се е снабдил с титул за принудително изпълнение. Съдът намира, че нормата на т.18 от Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС касае хипотезата на вземане на банка-кредитор, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката - кредитор по реда на чл.418 във вр. с чл.417, т.2 от ГПК и чл.60, ал.2 от ЗКИ. Ищцовото дружество е небанкова финансова институция съгласно ЗКИ, поради което сключеният между страните договор няма характеристиката на договор за банков кредит и уведомяване за предсрочната изискуемост на сумата от кредитния ресурс не е необходимо, с оглед клаузата в общите условия, че такова уведомяване не се изисква.

По направеното възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, които следва да бъдат обявени за нищожни, съдът намира следното:

Съгласно чл.11 от Закона за потребителския кредит, който съдът намира, че е приложим към процесния договор: „Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:

1. датата и мястото на сключването му;

2. вида на предоставения кредит;

3. името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя;

4. името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора;

5. данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица - когато в договорите участва кредитен посредник;

6. срока на договора за кредит;

7. общия размер на кредита и условията за усвояването му;

8. стоката или услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит;

9. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;

9а. (нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.33а;

10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;

11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;

12. информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит;

13. извлечение, показващо периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят, без погасяване на главницата;

14. всички разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за обслужване (усвояване и погасяване) на кредита, освен ако откриването на банкова сметка ***, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора за кредит, и условията, при които те могат да бъдат променяни;

15. лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора;

16. предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските;

17. наличието на нотариални и други такси, които са свързани с договора за кредит, ако има такива;

18. обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, ако има такива;

19. изискуемите застраховки, ако има такива;

20. наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден;

21. информация за правата на потребителя, произтичащи от чл.27 и 28, както и условията за упражняване на тези права;

22. правото на предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл.32, както и начина за неговото изчисляване;

23. реда за прекратяване на договора за кредит;

24. наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване;

25. другите клаузи и условия по договора;

26. адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по спазване изискванията на този закон;

27. подписи на страните.

(2) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.)Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.“

Сключеният между страните договор не отговаря на тези условия. За голяма част от клаузите, необходими за да се приеме един договор за договор за кредит, договорът между страните препраща към общите условия. Действително разпоредбата на закона, касаеща задължението на кредитора да удостовери предоставянето на общите условия на кредитополучателя с подписа му, не се прилага по отношение на процесния договор, тъй като към момента на сключването му не е съществувала. Независимо от това самите клаузи на общите условия предвиждат едностранна промяна на условията за погасяване на кредита, за което дори не се уведомява кредитополучателя – например предвиденото в т.3.1, 3.2 и 3.3 от Общите условия. Освен това съществено нарушение на правата на потребителя в случая е непредоставен погасителен план, който да дава възможност на кредитополучателя да проследява размера на погасяваната от него главница и възнаградителна лихва. В разпоредбата на чл.143, ал.1 Закона за защита на потребителите се предвиждат критерии, чрез които може да се установи неравноправният характер на клауза в договор, сключен с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправни са: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите; 3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

В съответствие с разпоредбата на чл.4, §1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, при преценката за неравнопоставеност на дадена договорна клауза трябва да се отчита характерът на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и да се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване.

Процесният договор не съдържа всички изискуеми реквизити на договор за кредит. В него не е предвидена клауза за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване. По въпроса за възнаградителната лихва съдът намира, че клаузата, с която е уговорена годишен лихвен процент от 71,11% и годишен процент на разходите в размер на 94,14 %, противоречи на добрите нрави. В тази връзка, независимо че към момента на сключване на договора, няма нормативно определен максимален размер на възнаградителните лихви, законодателят е предвидил такава възможност, като е делегирал правомощия за това на Министерски съвет, съгласно чл. 10, ал.2 ЗЗД. В Закона за потребителския кредит е предвиден максимален размер на въднаградителната лихва, но след сключването на процесния договор. Съгласно чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.“ Размерът на законната лихва се изчислява като към основния лихвен процент се прибавят 10 пункта. Макар тази разпоредба да не се прилага по отношение на процесния договор, като сключен преди приемането й, тя е индикация за размера на възнаградителната лихва, който се счита допустим в отношенията между страните, над който размер, сключените договори противоречат на добрата търговска практика. Факт е, че към момента на сключване на договора, МС не е упражнил правото си да предвиди максимален размер на лихвата. Независимо от това, волята на законодателя е очевидна и следва да се тълкува в смисъл, че в интерес на общественият ред в Държавата е да не се допуска уговаряне на лихви в прекалено големи размери. В тази връзка, автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност, да уговарят възнаградителна лихва, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В съдебната практика се приема, че "добрите нрави" по см. на чл. 26, ал.1 ЗЗД са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването съдът следи служебно. Такива принципи са принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес, принципът на добросъвестността, както и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване.

В настоящия случай, уговорените в договора за заем годишен процент на разходите от 94.14 % и годишен лихвен процент от 71.11 % не съответстват на посочените принципи, тъй като, предвид размера на заема (2900,00лв.) и краткия срок на договора (48 месеца), се създават предпоставки за несправедливо облагодетелстване на заемодателя, който ще се обогати неоснователно за сметка на по-слабата страна в правоотношението. Ето защо, тези клаузи се явяват недействителни като противоречащи на добрите нрави.

Освен това по делото не бяха представени доказателства за приемането на наследството от страна на наследницата на кредитополучателя. Съдът даде изрични указания на ищеца да посочи и представи доказателства за този факт, предвид възражението на особения представител на ответницата, но ищецът не представи такива доказателства. От данните по делото не може да се направи извод, че ответницата е приела наследството чрез конклудентни действия. От представеното извлечение по сметка на кредита е видно, че последното плащане на погасителна вноска е извършено на 17.12.2014г., т.е. преди смъртта на кредитополучателя – настъпила на 12.01.2015г.

Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 ЗН, за да се ангажира отговорността на наследниците на починалото лице за негови задължения, е необходимо те да са приели наследството. Съгласно чл.48 ЗН, наследството се придобива с приемането му, което може да стане по указания в чл.49 ЗН ред – изрично приемане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, което се вписва в особена за това книга, както и мълчаливо приемане, чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството. Според ППВС № 4/64 г., мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството.

По делото не бях представени доказателства, въпреки указанията на съда, за приемането на наследството от страна на ответника.

Когато наследството не е прието, кредиторите на оставеното в наследство задължение разполагат с възможността да принудят наследниците в определен от съда срок да заявят дали приемат наследството или се отказват от него – чл.51 ЗН. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото. Такова искане до решаващия съд заинтересованият в настоящия спор кредитор не е заявил. Видно от разпоредбата на чл.51 ЗН, производството по определяне на срок за приемане на наследство може да се развие само при предявяване на надлежно искане, но не и служебно от съда.

С оглед липсата на данни по делото за приемането на наследството на кредитополучателя от страна на ответницата, настоящият иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото разноските следва да останат в тежест на ищеца.

Воден от горните съображения, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, тел.: ***, представлявано от С.Н.Н., О.Л., Д.Х. и И.Х.Г.за признаване за установено, че К.Д.Г.,***, ЕГН ********** дължи на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, тел.: ***, представлявано от С.Н.Н., О.Л., Д.Х. и И.Х.Г., изпълнение на парично задължение в размер на 5817,59лв. /пет хиляди осемстотин и седемнадесет лева и 59 стотинки/ – главница, представляваща задължение по Договор за револвиращ заем №**********/19.06.2013г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 05.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски – държавна такса в размер на 116,35лв. /сто и шестнадесет лева и 35 стотинки/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв. /петдесет лева/, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №27/07.02.2018г. по ч.гр.дело №50/2018г. по описа на РС гр.Гълъбово.

 

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                           

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: