МОТИВИ към присъдата по НОХД № 699 по описа на
Варненски
районен съд за 2018г., ХХІХ наказателен състав
Варненският районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт
по който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Н.Д.Г.
по обвинението за извършено престъпление от общ характер по чл.354а ал.3 т.1 от НК.
В заключителната част на обвинителния акт
е посочено, че:
ПОДС.Н.Д.Г.:***, без надлежно разрешително държал високорисково
наркотично вещество - МАРИХУАНА с нетно тегло 0,26 грама със съдържание на
активно действащ компонент -тетрахидроканабинол 3,68 %, на стойност 1,56 лева.
-престъпление по чл. 354а ал.3 т.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението възведено в обвинителния акт, по отношение
на подсъдимия и предлага да бъде признат за виновен.
Защитникът на подс.Г. моли съда
да наложи наказание в минимален размер на осн. чл.354а ал.5 от НК.
Подс. Г. се признава за виновен и съжалява
за извършеното.
От
фактическа страна съдът счита за установени следните обстоятелства :
На 05.12.2017г. подс. Г. се снабдил с марихуана от
неустановено в хода на разследването лице. Марихуаната била поставена в
найлоново пликче. В около 14, 30 часа бил близост до входа към Морската градина
в гр. Варна, на пл. „Антон Новак". Самото му поведение предизвикало
намиращите се по същото време там полицейски служители- свидетелите Г. и
Каракашев, които извършили проверка. Притеснен от това обстоятелство, обв. Г.
решил за се отърве от наркотичното вещество, като пуснал пликчето с тревистата
маса на земята. Това му действие било възприето от полицейските служители. Подс.
Г. се опитал да заблуди свидетелите, че пакетчето не е негово, но след като те
му обяснили, че са го видели, си признал. В последствие, доброволно предал
тревистата маса на разследващ полицай, като това действие било обективирано в
протокол.
В
хода на разследването е назначена физикохимическа експертиза. След изследване с
доказани научни методи и способи, вещото лице е дало заключение, че
предоставената му за изследване тревиста маса представлява части от растението
Херба Канабис Индика сатива, известна и като марихуана, като е с общо нетно
тегло 0,26 гр. и съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол-3,68%. Марихуаната е включена в Списък 1- „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната
медицина" от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични във връзка с чл. 3 ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите. Режимът и е същият като на хероина, метамфетамините,
кокаина и други наркотични вещества.
С
оглед данните за зависимост от наркотични вещества, е назначена и психиатрична
експертиза, със задача да се установи състоянието на подс. Г. и могъл ли е да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.
След
извършване на освидетелстване, както и след запознаване с материалите по
делото, вещото лице е дало заключение, че подс. Г. не страда от психично заболяване
в тесния смисъл на думата-психоза. Вещото лице е констатирало наличие на данни
за синдром на зависимост към хероин. Вредна употреба на марихуана. Констатирало
е също, че към момента на извършването на деянието Г. е бил в състояние да
разбира свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.
Състоянието му позволявало да участва в наказателно производство.
На база нормативната уредба е било извършено и
оценяване на наркотичното вещество. Стойността му е 1,56 лева.
Производството е по реда на чл. 371 т.2 от НПК.
Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се е съгласила да не се събират доказателства относно
тези факти. На основание чл.372 ал.4 от НПК съдът е обявил, че ще ползва самопризнанията на подсъдимия при
постановяване на присъдата без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл.373 ал.3 от НПК
съдът приема за установени обстоятелствата
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изложените обстоятелства
се установяват от самопризнанието на подсъдимата, показанията на свидетелите
дадени на досъдебното производство, свидетелството за съдимост, заключенията по
назначените експертизи и всички други писмени доказателства приобщени по реда
на чл.283 от НПК.
След
като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и взаимно допълващи
се и очертават всички елементи на фактическия състав на обвинението и авторството,
съдът :
ПРИЗНА
ПОДС. Н.Д.Г. :
ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ :
На 05.12.2017г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държал
високорисково наркотично вещество - МАРИХУАНА с нетно тегло 0,26 грама със съдържание
на активно действащ компонент -тетрахидроканабинол 3,68 %, на стойност 1,56
лева, като случаят е маловажен.
- престъпление по чл. 354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК.
На осн. чл.304 от НПК съдът оправда подсъдимия по
първоначално възведеното обвинение по чл.354а ал.3 т.1 от НК.
Горното решение, съдът взе по следните правни съображения :
Субект
на престъплението пълнолетно, вменяемо физическо лице.
От обективна
страна престъплението е осъществено от подсъдимия чрез действия –по придобиване и държане на наркотично вещество-
марихуана. По делото категорично бе установен характера на наркотичното
вещество. Съгласно ЗКВНП и марихуаната попада в групата на вещества с висока
степен на риск за общественото здраве. Марихуаната са включени в приложение №1 към чл.3 ал.2 на ЗКВНП.
Доколкото
по делото не се установи подсъдимият да е държал високорисковите
наркотични вещества, въз
основа на лицензия за придобиване, преработване, съхраняване и употреба на
същата, издадена при реда и условията на чл. 32 и чл. 35 от ЗКНВП и от органите
по чл. 16 и чл. 18 от същия закон, то следва да се приеме, че посочените
действия, подсъдимият е осъществил незаконно, в нарушение на
установения за това ред и без надлежно разрешение за същото.
От субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия, при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Същия е
съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и пряко е целял настъпването им. Умисълът на дееца е обхващал както
обстоятелствата, че упражнява практическа власт върху наркотично вещество, от
вид и със съдържание, описани по-горе, така и че същите действия извършва по отношение
на високорисково наркотично вещество и без надлежно разрешение за това.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК едно
деянието представлява маловажен случай, когато степента на обществената му
опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Преценката по този въпрос се прави на основата на фактическите
данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и
стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и
другите обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
морална укоримост на извършеното. При разискване на въпросите, които поставя
правната квалификация на осъщественото при условията на чл. 93, т. 9 НК престъпление и обсъждане на обективираната в термина
маловажен случай законодателна воля, ВКС е категоричен и последователен в
своите решения, че следва да се преценят в кумулативна даденост както фактите
относно обществената опасност на деянието, проектирана в неговите времеви и
пространствени измерения; в реализирания механизъм; в индивидуализиращите
инкриминирания предмет белези; в липсата или незначителността на настъпилите
вредни последици; в мотивите и подбудите, ръководещи дееца; в социалните
отражение и отзвук на посегателството; така и съществуващите данни за личността
на извършителя на неправомерния акт. Конкретиката на
приетата и доказателствено обезпечена фактология предпоставя маловажност
на престъпния акт, само когато извършеното, оценено при съблюдаване комплекса
от фактори, правнозначими за тежестта на противоправното посегателство и
личните качества на дееца, представлява по-ниска степен на обществена опасност
и морална укоримост, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. В случая определящо за правната квалификация на деянието е
количеството и стойността на предмета на престъплението, като един от
обективните белези на деянието. Касае се до наркотично вещество с нищожното
тегло от 0,26 грама и изключително ниската стойност от 1,56 лева. Касае се до
наркотично вещество, което е било предназначено за лична употреба, държано
по-малко от един ден. Подсъдимият е млад човек, зависим от наркотични вещества,
който съжалява за постъпката си. Разбира се всички тези обстоятелства не са
извинителни и не декриминализират простото държане на наркотично вещество, но
във всички случаи, в аспекта на изискванията на чл. 93, т. 9 от НК,
следва да се отчетат като аргумент в полза на тезата, че случаят е маловажен.
Всички тези обстоятелства преценени в своята съвкупност, са от категорията на
тези, които дават основание за преквалифициране на престъпното деяние като
маловажен случай, по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК. В
този смисъл е и съдебната практика - Решение № 362 от 15.07.2011 г. на ВКС по
н. д. № 1776/2011 г., III н. о., НК, Решение № 408 от 23.10.2012 г. на ВКС по
н. д. № 1337/2012 г., I н. о., НК, Решение № 523 от 9.01.2009 г. на ВКС по н.
д. № 560/2006 г., III н. о., НК . Решение от 3.05.2007 г. на ВКС по к. д. №
1014/2006 г., II н. Наистина подсъдимият има няколко предходни осъждания.
Лошите характеристични данни на подсъдимият обективирани в неговото съдебно
минало, обаче не са факт сам по себе си изключващ извода за
маловажност на деянието - Решение № 25 от 19.02.2008 г. на ВКС по н. д. №
694/2007 г., II н. Наказанията всички осъждания са изтърпени в предвидените от
закона срокове. Подсъдимият не е наказван друг път за престъпление по чл.354а
от НК. Ето защо тези предходни осъждания, не промениха извода на съда за
„маловажност“ на настоящото деяние.
Предвид горното съдът прие, че деянието е маловажен случай по смисъла на
чл.354а, ал.5 от НК и призна подсъдимият за виновен в извършването именно на
това престъпление.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прие
младата възраст и обстоятелството, че подс. Г. страда от вредна употреба на
наркотични вещества.
Отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства – предишна съдимост.
Причини
за извършване на деянието са ниската степен на правна култура у подсъдимия,
незачитане на законоустановения ред в страната.
Деянието се
отличава с по ниска степен на обществена опасност сравнено с други от същия вид.
Относно
обществената опасност на дееца съдът отчита, обстоятелството, че подсъдимия е млад човек, осъждан, с
основно образование е, не работи и употребява наркотични вещества. Смекчаващите
вината обстоятелства в случая не са нито
изключителни, нито многобройни, поради
което и най-лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно
тежко. С оглед на това и като взе предвид високата степен на
обществена опасност на подс.Г. и ниската
степен
на обществена опасност на конкретното престъпление, съдът приложи задължителната в случая норма на чл. 373 ал.2 от НПК,
респективно чл.58 „а” ал.5 от НК и определи наказание на подс. Г. при условията
на чл.54 от НК, а именно „ГЛОБА” в размер на 500 лева- към средния размер съобразно
разпоредбата на чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 от НК. При определяне размера на
наказанието Глоба, съдът взе предвид имотното състояние и доходите на подс. Г..
По този начин и с това наказание съдът счита, че по отношение на
подсъдимия ще бъдат постигнати целите, както на специалната, така и на
генералната превенция на наказанието визирани в чл.36 от НК.
Като
веществено доказателство по делото е било иззето високорисково наркотично
вещество. Същото е предмет на престъпление по чл.
354а ал.5 вр.ал.3 т.1 от НК, предвид което и на
основание чл. 354а ал. 6 от НК, съдът постанови отнемането му в полза на
държавата.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът възложи съдебните и деловодните разноски в
тежест на подсъдимия.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: