Решение по дело №739/2019 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 

 №

 

гр. Плевен ,31.05.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Трети наказателен състав в публично заседание на двадесет и  трети  май, две хиляди и деветнадесета   година в състав:

                                           

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА

 

при участието на секретаря: М.Колева ,

като разгледа докладваното от съдията АНД № 739 по описа за 2019 година на ПРС,  трети  наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

              Обжалвано е Наказателно постановление №19-0938-000272 от 25.01.2019г. на началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР гр.Плевен , с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.8, от ЗДвП  на Ц.И.В. ***,ЕГН ********** е наложено административно наказание: Глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП

               С жалбата  се прави искане за отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, поради нарушения на процесуалните и материалните правила.              

Жалбоподателят  редовно призован, в съдебно заседание не се явява и  се представлява от адв. Л.П. ***.

                Въззиваемата страна – Сектор ПП при ОДМВР гр.Плевен, редовно призована не се представлява и не взема становище по жалбата.

 

 Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

 

           С издаденото на 25.01.2019г. НП №19-0938-000272 от 25.01.2019г  на началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР гр.Плевен  е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя В., за това, че на 15.12.2018г в 11,55ч в ***  пред ***като водач на л. а ПЕЖО 107 с рег №**** собственост на ***паркирал л. а ПЕЖО 107 с рег №**** на по малко от пет –метра от пешеходната пътека топ „Зебра” е извършил: 1. Спира за престой и паркиране върху или на по-малко от 5 метра от пешеходната или велосипедна  пътека с което виновно е нарушил чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.8, от ЗДвП е наложено административно наказание: Глоба в размер на 50 лева .

Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 21.03.2019г.

             Съгласно НП същото е издадено въз основа съставен 272/15.01.2019г. против жалбоподателя *,като АУАН е съставен въз основа на уведомление  ФИШ от 15.12.2018г ,които е обжалван от жалбоподателят з-а това че . 15.12.2018г в 11,55ч в ***пред ***като водач на л. а ТОЙОТА  с рег №**** ,нарушил чл 98ал1т5 от ЗДвП и наложена глоба с фиш 50лв.

              В съдебно заседание като свидетел се разпита *К. *- съставител на АУАН  272 /15.01.2019г . който напълно преповтори написаното в АУАН ,като уточни е мисли че водачът е спрял е спрял пред пешеходната пътека.

 

 По подробен  в обясненията си е свидетелят на нарушението  П.,които е свидетел и на констатиране на нарушението и съставянето на уведомлението на 15.12.2018г,като уточнява че водачът е бил паркирал на пет метра пред пешеходната пътека .

             При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

   По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд  / по место извършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

               Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

            Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН,  дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество. 

               Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН  настоящият състав на Плевенския районен съд  достигна до следните правни изводи:

 С оглед на така установеното, съдът счита, че атакуваното наказателно  постановление е  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, поради което и следва да бъде, като съображенията  на съда за това са следните:

При издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващи се в непосочване на мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

АУАН е съставен след като  е  подадено възражение с вх.№316000- 43312/21.12.2018г. в ОДМВР-Плевен срещу поставено на чистачките на автомобила на съпругата нае жалбоподателят  Уведомление на основание чл.186 ал.З от ЗДвП от което е видно,че е наложена глоба в размер на 50 лв. с фиш серия Н №03334666.

От въпросното уведомление е видно, че се касае за нарушение по чл.98/1/5(?)от ЗДвП извършено на 15.12.2018г. с МПС (марка,модел) „Тойта”(?) с рег. №*** какъвто автомобил в хода на съдебното следствие се установи че нито жалбоподателят нито съпругата му притежават.

Във възражението жалбоподателят е посочил , че вписаните обстоятелства и данни в Уведомлението по чл.186, ал.З от ЗДвП не отговарят на действителната фактическа обстановка.

При съставянето на АУАН отново са изтъкнати същите възражения които актосъставителят   не е  вписал.

В нарушение на чл.54 от ЗАНН - АНО при належащата необходимост *есто да извърши разследване на спорните обстоятелства относно марката, модела и водача на автомобила издава наказателно постановление със същите пороци които се съдържат в АУАН.

Ето защо съдът счита ,че е  допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице, предвид липсата на индивидуализация на извършеното нарушение в необходимата степен.

Както в АУАН така и в НП е посочено като нарушение спиране МПС за престой и паркиране върху или на по малко от 5 метра от пешеходна пътека.

Според посочената като нарушена разпоредба в АУАН чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП „Престоят и паркирането са забранени на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по малко от 5 метра преди тях"

От обстоятелствената част на АУАН не става ясно дали въпросното МПС е спряло за престой и паркиране преди или след пешеходната пътека. Същото се отнася и за издаденото НП. Пред ***в гр.Плевен, на *** има повече от три пешеходни пътеки. Актосъставителят и АНО не уточнили в близост до коя от тях е извършено нарушението.

Мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит от съдържанието както на АУАН. така и на НП.

Посочването на мястото на нарушението трябва да бъде ясно и не може да се извлича посредством предположения - дали МПС е стояло за престои или е паркирано, дали е преди или след коя пешеходна пътека.

Неясното(неточното) и противоречивото описание на нарушението по същество води до липса на този законов реквизит и самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП,нарушен е чл 57 ал1т5 от ЗАНН.

Фактите, касаещи съставомерни признаци следва да са категорично и недвусмислено визирани в АУАН и ПП.

Предвид формалния характер на производствата с наказателен елемент, с оглед гарантиране правото на защита на наказваното лице, че установения пропуск от страна на АНО е опорочил производството.

           На следващо място, считам че процесният АУАН е съставен в нарушение на императивната разпоредба на чл.40, ал.З от ЗАНН, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателното постановление, доколкото е съставен в присъствието само на един свидетел.

Тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама други свидетели, което обстоятелство да бъде изрично вписано, съгласно правилата на чл.40, ал.З от ЗАНН.

Законоустановеното изискване за именно двама други свидетели, когато същите са само по съставяне на акта, е императивно и не подлежи на самостоятелна преценка от страна на актосъставителя Това е така, доколкото сравнителното тълкуване на чл.40, ал.З от ЗАНН и чл. 40, ал.1 от ЗАНН /относно вписване в акта на свидетелите по установяване на нарушението/ сочи, че законодателят е бил изричен по отношение на броя на свидетелите единствено когато същите са по съставяне на акта което е индикация за безусловния характер на разпоредбата на чл.40. ал.З от ЗАНН.

Правилото на чл.40, ал.З от ЗАНН гарантира правилно отразяване на действителната фактическа обстановка, доколкото със съставяне на акта за установяване на административно нарушение се образува административнонаказателното производство по правилото на чл.36 от ЗАНН.

           Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на *ененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, срещу което нарушителят трябва да се брани. В този смисъл съставянето и предявяването на АУАН на нарушителя за запознаване е аналога в административно-наказателното производство на привличането като обвиняем и предявяване на обвинението в наказателния процес. От този момент възниква правото на защита на обвиняемия и от този момент той може да използва всички средства- да прави възражения, да ангажира доказателства, за да обори повдигнатото му обвинение.  В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на *ененото нарушение (изпълнителното деяние) в АУАН се явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя, доколкото с липсата на  посочване на изпълнително деяние в АУАН нарушителят се поставя в положение да се брани срещу едно предполагаемо нарушение, с чиито фактически рамки той не е запознат. Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в началото на административно-наказателното производство, т.е към монета на съставяне на АУАН. Това е предвидено да стане чрез връчване на препис от АУАН.

          Неспазването на така посочените изисквания съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила и се явява достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглежда спорът по същество.

                Воден от гореизложените мотиви, съдът

 

Р Е Ш И:                      

 

                                                                                                                                  ОТМЕНЯ наказателно постановление Наказателно постановление №19-0938-000272 от 25.01.2019г. на началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР гр.Плевен , с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.8, от ЗДвП  на Ц.И.В. ***,ЕГН ********** е наложено административно наказание: Глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Плевен   в 14 дневен срок от съобщаваното на страните, че е изготвено.  

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: