№ 12492
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110114568 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от името на И. Е.
Б., ЕГН ********** против б, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за
незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение между страните,
извършено със заповед № 39 от 08.03.2023 г. на работодателя б и неговата отмяна;
2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заемната до
уволнението длъжност "Експерт СДО" при работодателя б; 3/ с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 9228,60 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 08.03.2023 г. –
08.09.2023 г., поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от 17.03.2023 г. /датата на предявяване на исковата
молба в съда/ до окончателното й изплащане; 4/ с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 4 КТ за поправка на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, вписано в трудовата книжка.
С определение № 19366/31.05.2023 г., постановено по гр.д. № 14568/2022 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е оставил исковата молба без движение,
като е указал на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с
писмена молба с препис за ответника да изложи ясни, конкретни и
безпротиворечиви твърдения за факти и обстоятелства, обуславящи правния му
интерес от предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, като го е предупредил, че при
1
неизпълнение на указанията в цялост и в срок исковата молба в частта по
предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ ще бъде върната, а производството по
делото в тази част – прекратено.
С определение, постановено в проведено на 03.07.2023 г. открито съдебно
заседание по делото, съдът е прекратил производството по гр.д № 14568/2023 г. по
описа на II ГО, 160 състав, в частта относно предявения иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, вписано в трудовата книжка, като определението е влязло в
законна сила на 11.07.2023 г.
В исковата си молба ищецът твърди, че със Заповед № 26/16.02.2023 г. му
било наложено дисциплинарно наказания „уволнение“ и му било прекратено
трудовото правоотношение с ответника работодател, която заповед обжалвал и
било образувано висящо в момента гр. д. № 9518/2023 г. по описа на СРС, 138
състав. Посочва, че на 08.03.2023 г. ответникът му връчил Заповед №
39/08.03.2023 г. за повторно прекратяване на трудовото правоотношение, на
основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ. Поддържа, че тази заповед е незаконосъобразна,
тъй като към 08.03.2023 г. не е бил в трудово правоотношение с ответната страна,
доколкото първоначалната уволнителна Заповед № 26/16.02.2023 г. не е била
отменяна по съдебен ред и не е бил възстановяван на работа от съда. Излага
твърдения, че не е уведомяван Заповед № 26/16.02.2023 г. да е била
оттеглена/отменена от ответника, поради което не можело да се приеме, че срокът
по чл. 345, ал. 1 КТ е пропуснат. Счита, че ответникът следва да му заплати
сумата от 9228,60 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за
периода 08.03.2023 г. – 08.09.2023 г., поради незаконното уволнение. Иска
ответникът да поправи основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, вписано в трудовата книжка.
Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника в производството, който оспорва исковете при
твърдения, че е отменил първоначалната уволнителна Заповед № 26/16.02.2023 г.
със Заповед № 28/20.02.2023 г., на основание чл. 344, ал. 2 КТ. Сочи, че ищцата е
била уведомена за отменителната заповед по телефона, както и на личния
електронен адрес, като този факт ищцата била признала и пред служител на НОИ.
С оглед изложеното, ответникът счита, че процесната заповед е законосъобразна,
тъй като след уведомяването на ищцата за отменителната Заповед №
28/20.02.2023 г., тя не се е явила на работа в срока по чл. 345, ал. 1 КТ.
2
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на
прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено
със заповед № 39 от 08.03.2023 г. на работодателя б и неговата отмяна; 2/ с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заемната до
уволнението длъжност "Експерт СДО" при работодателя б; 3/ с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата
от 9228,60 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода
08.03.2023 г. – 08.09.2023 г., поради незаконното уволнение, ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от 17.03.2023 г. /датата
на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото
правоотношение между страните, извършено със заповед № 39 от 08.03.2023
г. на работодателя б и неговата отмяна, съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да
докаже съществувало между страните трудово правоотношение, което е
прекратено.
В тежест на ответника е да докаже, че е било налице твърдяното основание
за уволнение, съответно, че правото на уволнение е надлежно упражнено.
По делото не е спорно, че ищцата И. Е. Б. е била в трудово правоотношение
с ответника б, по силата на което е заемала длъжността „Експерт СДО“ с код по
НКПД 26427001.
Не е спорно между страните и се установява от събрания в производството
доказателствен материал, в това число Заповед № 26/16.02.2023 г. на
работодателя б, че трудовото правоотношение между страните е прекратено
посредством заповед № 26/16.02.2023 г. на работодателя б, с която на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание уволнение за извършени системни
дисциплинарни нарушения, считано от м.март 2022 г. до 16.02.2023 г.
3
Във връзка с оспорване законосъобразността на уволнението, извършено
със Заповед № 26/16.02.2023 г. на работодателя б, било образувано гр. д. №
9518/2023 г. по описа на СРС, 138 състав, което е прекратено с определение,
постановено в проведено на 27.04.2023 г. открито съдебно заседание по гр. д. №
9518/2023 г. по описа на СРС, 138 състав, предвид депозирана молба за оттегляне
на исковете, подадена от името на ищцата.
От представената и приобщена към доказателствения материал по делото
Заповед № 28/20.02.2023 г. на Председателя на Управителния съвет на б, се
установява в производството, че на 20.02.2023 г. е отменена Заповед №
26/16.02.2023 г. на работодателя б, с която на ищцата И. Е. Б. е наложено
дисциплинарно наказание уволнение.
Първият спорен по делото въпрос касае обстоятелството, дали Заповед №
28/20.02.2023 г. на Председателя на Управителния съвет на б е доведена до
знанието на ищцата И. Е. Б..
За установяване на горното обстоятелство по делото са събрани гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите Даниел Атанасов Колев, Вержиния
Емил Велева и Станислава Гаврилова Соколова, от показанията на които се
установи в производството, че на 20.02.2023 г. е проведен разговор между Даниел
Атанасов Колев и И. Е. Б. на телефонен номер **********, в който разговор И. Е.
Б. е уведомена за съдържанието на Заповед № 28/20.02.2023 г. на Председателя на
Управителния съвет на б и за това, че с горната заповед се отменя Заповед №
26/16.02.2023 г. на работодателя б, с която на ищцата И. Е. Б. е наложено
дисциплинарно наказание уволнение.
Същевременно, на същата дата, а именно 20.02.2023 г. на електронен адрес
mahhi@abv.bg, използван от ищцата /което обстоятелство се потвърди от
събрания по делото доказателствен материал, в това число подаденото лично от
ищцата Заявление до Директора на ТП на НОИ за отпускане на обезщетение за
безработица вх. № 10110509 от 17.02.2023 г., в което ищцата е посочила именно
същия електронен адрес за връзка с нея/, е изпратен препис от Заповед №
28/20.02.2023 г. на Председателя на Управителния съвет на б, с която се отменя
Заповед № 26/16.02.2023 г. на работодателя б, с която на ищцата И. Е. Б. е
наложено дисциплинарно наказание уволнение.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема извод, че
ищцата И. Е. Б. е уведомена за Заповед № 28/20.02.2023 г. на Председателя на
Управителния съвет на б, с която се отменя Заповед № 26/16.02.2023 г. на
4
работодателя б, с която на ищцата И. Е. Б. е наложено дисциплинарно наказание
уволнение, на 20.02.2023 г. Тук следва да се посочи, че съгласно трайната и
безпротиворечива практика на Върховен касасионен съд, касаеща уведомяването
на работника за заповед на работодателя, с която е отменено наложено
дисциплинарно наказание – уволнение /обективирана в определение №
109/26.03.2021 г. по ч.гр.д. № 571 от 2021 г. на ВКС, III ГО, Решение №
303/07.10.2013 г. по гр.д № 3715/2013 на ВКС, IV ГО и Определение №
314/19.04.2019 г. по ч.гр.д № 4254/2018 г. на ВКС, III ГО/, изискване за писмена
форма има единствено по отношение на заповедта, с която работодателя е
отменил, своя предходна заповед за налагане на дисциплинарно наказание –
уволнение, но за начина на съобщаване на същата, по отношение на работника,
такова изискване не е налице. Същото подлежи на доказване чрез всички
доказателствени средства, включително чрез писмени доказателства, свидетелски
показания, както посредством електронна поща, така и посредством телефон. За
приложението на чл. 344, ал. 2 КТ е достатъчно работникът да е уведомен за
съдържанието на изявлението на работодателя, с което се оттегля предходно
волеизявление за прекратяване на трудово правоотношение. Фактическо връчване
на документа, обективиращ това волеизявление, не е необходимо. Този факт е без
значение за добросъвестността на работника/служителя. От момента на
получаване на съобщението, което съдържа уведомление за оттеглянето на
уволнителното волеизявление на работодателя, за работника/служителя няма
правен интерес да оспорва това уволнение пред съд. Без значение е дали
уведомлението е направено от нарочно овластено от работодателя лице. От
значение е дали работодателят действително е направил такова волеизявление
преди внасяне на исковата молба в съда и дали работникът е получил съобщение
за него. Изискване за форма може да се постави по отношение на изявлението, с
което работодателят оттегля издадената преди това от него писмена заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение. По отношение на съобщението, с
което това оттегляне се довежда до знанието на работника, не могат да се
поставят никакви изисквания за форма. То може да се установява с всички
доказателствени средства и не е задължително да бъде обективирано в подписан
документ /в този смисъл са определение № 109/26.03.2021 г. по ч.гр.д. № 571 от
2021 г. на ВКС, III ГО и Решение № 303/07.10.2013 г. по гр.д № 3715/2013 на
ВКС, IV ГО/.
Следващият спорен по делото въпрос е този, от кой момент е започнал да
тече срокът по чл. 345, ал. 1 КТ за явяване на работа и дали в случая изобщо е
5
започнал да тече този срок.
Видно от Заповед № 39/08.03.2023 г. на Председателя на Управителния
съвет на б /чиято законосъобразност се оспорва в настоящото производство/,
работодателят е счел, че срокът по чл. 345, ал. 1 КТ започва да тече от деня на
уведомяването на ищеца за Заповед № 28/20.02.2023 г. на Председателя на
Управителния съвет на б, с която се отменя Заповед № 26/16.02.2023 г. на
работодателя б, с която на ищцата И. Е. Б. е наложено дисциплинарно наказание
уволнение, доколкото с процесната Заповед № 39/08.03.2023 г. на Председателя
на Управителния съвет на б е прекратено трудовото правоотношение с ищцата И.
Е. Б., считано от 08.03.2023 г., поради неявяване на работа в срока по чл. 345, ал. 1
КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ, при възстановяване на
работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда
той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по
уважителни причини.
Видно от горепосочената разпоредба, законодателят не е предвидил разлика
между възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от
самия работодател /например в случаите по чл. 344, ал. 2 КТ, когато работодателя
по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от
работника или служителя пред съда – какъвто е настоящият случай/ или от съда
/след постановяване на решение за отмяна на уволнителна заповед и
постановяване възстановяване на работника/служителя на заеманата преди
уволнението длъжност/.
Съгласно мотивите към Тълкувателно решение № 3 от 02.12.2021 г. по тълк.
д. № 3/2019 г., ОСГК на ВКС, нормата на чл. 345, ал. 1 КТ е императивна и
специална, дерогира общите правила за узнаване на влязлото в сила решение и
задължава първоинстанционния съд, разгледал делото, да изпрати на работника
или служителя нарочно съобщение за възстановяването му на работа, независимо
от влизането в сила по правилата на ГПК на съдебното решение по иска с пр. осн.
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Нормата на чл. 345, ал. 1 КТ цели яснота и правна
безспорност в отношенията на страните по трудовото правоотношение.
Уведомяването в този случай е специална процедура - съобщението по чл. 345, ал.
1 КТ се изпраща от първоинстанционния съд след влизане на решението за
възстановяване на работа в сила, получава се лично от работника или служителя в
разумен срок след приключване на исковото производство и полученото
6
съобщение поставя началото на срока по чл. 345, ал. 1 КТ. Разпоредбата на чл.
345, ал. 1 КТ не само конкретизира средството, чрез което работникът или
служителят следва да бъде известен за окончателното възстановяване на работа -
съобщение, но и категорично изисква то да бъде получено. Получаването на
съобщението като обективен факт гарантира правната сигурност, за разлика от
узнаването като субективен факт. С получаване на съобщението до знанието на
работника или служителя е доведено влизането в сила на решението за
възстановяването му на работа и за него става ясен срокът, в който може да се яви,
за да заеме работата, на която е възстановен. Извеждането на друг начален момент
на срока не съответства на съдържанието и смисъла на разпоредбата на чл. 345,
ал. 1 КТ и е резултат от разширително тълкуване на правната норма, което може
да доведе до неблагоприятни последици и за двете страни по трудовото
правоотношение.
Както се посочи по-горе, разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ не предвижда
разлика между възстановяване на работника или служителя на предишната му
работа от самия работодател /например в случаите по чл. 344, ал. 2 КТ, когато
работодателя по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването
на иск от работника или служителя пред съда – какъвто е настоящият случай/ или
от съда /след постановяване на решение за отмяна на уволнителна заповед и
постановяване възстановяване на работника/служителя на заеманата преди
уволнението длъжност/. Тоест и в двата случая законодателят е предвидил
специална процедура - съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ, което следва да се
изпрати от работодателя /в случаите по чл. 344, ал. 2 КТ, когато работодателя по
свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от
работника или служителя пред съда – какъвто е настоящият случай/ или от съда
/след влизане в сила на решение за отмяна на уволнителна заповед и
постановяване възстановяване на работника/служителя на заеманата преди
уволнението длъжност/.
Следователно, за да се приеме, че двуседмичния срок за явяване на
работника на работа е започнал да тече, законът изисква осъществяване в правния
мир на специална процедура, а именно връчване на изричен акт от работодателя, с
който последния възстановява работника/служителя на заеманата преди
отмененото по почин на работодателя уволнение.
Трудовото правоотношение не се възстановява с отмяната на заповедта за
уволнение от работодателя по реда на чл. 344, ал. 2 КТ. То се възстановява, ако
работникът се яви на работа в двуседмичен срок от получаване на съобщението на
7
съда или на работодателя за възстановяването му /в този смисъл Определение №
314/19.04.2019 г., постановено по гр.д. № 4254/2018 г. по описа на ВКС, ГК, III
г.о./.
В процесния случай ответникът нито твърди, нито доказва, да е изпратил
нарочно съобщение до ищцата, с което я уведомява, че я възстановява на
заеманата преди уволнението, извършено със Заповед № 26/16.02.2023 г. на
работодателя б, длъжност, поради което и срокът по чл. 345, ал. 1 КТ в процесния
случай не е започнал да тече по отношение на работника, респективно, не е
изтекъл към датата 08.03.2023 г., на която е постановена процесната Заповед №
39/08.03.2023 г. на Председателя на Управителния съвет на б, с която е прекратено
трудовото правоотношение с ищцата И. Е. Б., считано от 08.03.2023 г., поради
неявяване на работа в срока по чл. 345, ал. 1 КТ.
Следователно процесната Заповед № 39/08.03.2023 г. на Председателя на
Управителния съвет на б за прекратяване на процесното трудово правоотношение
е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.2 КТ за
възстановяване на заемната преди уволнението длъжност "Експерт СДО"
при работодателя б, съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да
докаже, че при наличие на предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен характер.
Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ предпоставя уважаване на
съединения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата
преди прекратяване на правоотношението длъжност "Експерт СДО" при
работодателя б.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с
чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 9228,60 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа за периода 08.03.2023 г. – 08.09.2023 г.,
поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от 17.03.2023 г. /датата на предявяване на
исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, съдът намира
следтното:
В тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за сочения период,
че оставането без работа е в причинна връзка с прекратяването на трудовото
правоотношение, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено
8
за последния пълен отработен месец преди уволнението.
С определение, постановено в проведеното на 03.07.2023 г. открито съдебно
заседание по делото, съдът е допълнил проекта си за доклад по делото,
обективиран в определение № 19366/31.05.2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, в частта по Раздел II, т.5 касаещ иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, като на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, е указал на ищеца,
че не сочи доказателства за твърдяното в исковата молба обстоятелство, че е
останал без работа за твърдения в искова молба период, а именно 8.03.2023 г. –
8.09.2023 г., в причинна връзка с извършеното прекратяване на трудовото
правоотношение със Заповед № 39/08.03.2023 г. на работодателя б.
Независимо от разпредЕ.та доказателствена тежест и изричните указания по
чл. 146, ал. 2 ГПК, от името на ищцата не бяха направени доказателствени
искания, нито представени доказателства, от които да се приеме безспорен и
категоричен извод, че същата е останала без работа за твърдения в искова молба
период, а именно 8.03.2023 г. – 8.09.2023 г., в причинна връзка с извършеното
прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 39/08.03.2023 г. на
работодателя б.
Действително по делото са представени копие от страници от трудовата
книжка на ищцата, като последната представена страница е попълнена от
работодателя б. Същевременно, обаче, оригиналът на трудовата книжка не беше
представен от ищцата за констатация.
Представен е и препис от регистрационна карта на името на ищцата в
Агенция по заетостта Дирекция „Бюро по труда“, от която се установява, че
единствената проведена среща с трудов посредник към Дирекция „Бюро по труда“
е извършена на 17.02.2023 г., т.е. още преди да започне да тече процесния период.
Същевременно, в разпита си пред съда, свидетелят Силвия Величкова
Любенова /допусната на страната на ищеца/ изрично посочи, че ищцата е
започнала работа при друг работодател в сферата на здравеопазването.
Предвид горното и при прилагане на неблагоприятните последици от
неизпълнението на възложената на ищцата доказателствена тежест, респективно,
предвид липсата на проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че е
останала без работа за твърдения в искова молба период, а именно 8.03.2023 г. –
8.09.2023 г., в причинна връзка с извършеното прекратяване на трудовото
правоотношение със Заповед № 39/08.03.2023 г. на работодателя б, то искът с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, следва да се отхвърли.
9
Доколкото към датата на приключване на устните състезания пред
Софийски районен съд не е настъпил пълния заявен с исковата молба период, то
искът следва да се отхвърли за периода 08.03.2023 г. – 12.07.2023 г. и за сумата от
6372,13 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода
08.03.2023 г. – 12.07.2023 г., поради незаконното уволнение.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
настоящото производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
и двете страни.
От името на ищеца е направено искане за присъждането на разноски в
настоящото производство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
780,00 лева, като са представени и доказателства за извършването на разноските,
чието репариране се иска от ищеца.
Предвид всичко гореизложено и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
б, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*****” № 2,
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца И. Е. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. Дружба, бл. 288, ет. 11, ап. 66, сумата от 260,00 лева,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
производството пред СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника е направено искане за присъждането на разноски в
настоящото производство, както следва: за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 2300,00 лева; за заплатен депозит за свидетел при режим на
призоваване в размер на 60,00 лева и за заплатени държавни такси за издаване на
съдебни удостоверениея в размер на 10,00 лева като са представени и
доказателства за извършването на разноските, чието репариране се иска от
ответника.
От името на ищеца своевременно е релевирано възражение за прекомерност
на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение в производството,
което настоящият съдебен състав намира за частично основателно. В полза на
ответника следва да се определи размер на адвокатско възнаграждение в близък
до минималния размер, определен съобразно броя на предявените искове /4 броя/
при съобразяване на разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно 1800 лева. Доколкото по делото не са представени
доказателства, че по всеки от предявените искове е определен конкретен размер
10
на дължимото от клиента в полза на адвоката възнаграждение, то следва да се
приеме извод, че е уговорен еднакъв размер на възнаграждението по всеки иск.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът И. Е. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Дружба, бл. 288, ет. 11, ап. 66 следва да
бъде осъдена да заплати в полза на ответника б, БУЛСТАТ ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „*****” № 2, сумата от 450,00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ищецът И. Е. Б., ЕГН **********, с адрес:
********** следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника б, БУЛСТАТ
***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*****” № 2, сумата от
450,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно
на прекратената част от производството по гр.д. № 14568/2023 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав, а именно по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за
поправка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано
в трудовата книжка.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета и по сметка на Софийски районен съд сумата от 160,00 лева,
представляваща държавна такса в производството по гр.д. № 14568/2023 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от предявените
искове.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ прекратяването на
трудовото правоотношение между б, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „*****” № 2 и И. Е. Б., ЕГН **********, с адрес:
**********, извършено със Заповед № 39/08.03.2023 г. на Председателя на
Управителния съвет на б.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ И. Е. Б., ЕГН
**********, с адрес: ********** на заеманата преди прекратяването на трудовото
правоотношение длъжност "Експерт СДО" при работодателя б.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Е. Б., ЕГН **********, с адрес: **********
против б, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
11
„*****” № 2, осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл.
225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 6372,13 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа за периода 08.03.2023 г. – 12.07.2023 г.,
поради незаконното уволнение.
ОСЪЖДА б, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „*****” № 2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на И. Е. Б., ЕГН **********, с
адрес: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 260,00 лева,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по гр.д. № гр.д. № 14568/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И. Е. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Дружба, бл.
288, ет. 11, ап. 66 ДА ЗАПЛАТИ в полза на б, БУЛСТАТ ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „*****” № 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 473,33 лева, представляваща разноски в производството по гр.д. № гр.д.
№ 14568/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА И. Е. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Дружба, бл.
288, ет. 11, ап. 66 ДА ЗАПЛАТИ в полза на б, БУЛСТАТ ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „*****” № 2, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК,
сумата от 450,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на прекратената част от производството по гр.д. № 14568/2023 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, а именно по иска с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 4 КТ за поправка на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, вписано в трудовата книжка..
ОСЪЖДА б, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „*****” № 2, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета и по сметка на Софийски районен съд сумата от 160,00 лева,
представляваща държавна такса в производството по гр.д. № 14568/2023 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от предявените
искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
12
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13