№ 663
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно търговско дело №
20221001000159 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 260112 от 30.12.2021 г., постановено по т.д. № 200/2020 г.
от Софийски окръжен съд, ответникът - Застрахователно дружество „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на М. П. П., ЕГН **********,
на основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:
- сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 01.02.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от 17.11.2020 г., като е отхвърлил главния
иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 100 000 лева,
както и акцесорния иск, имащ за предмет присъждане на законната лихва
върху обезщетението, за периода от 17.08.2020 г. – дата, на която е предявена
претенцията по чл. 380 от КЗ до датата на изтичането на тримесечния срок -
16.11.2020 г.;
- сумата от 5 213.20 /пет хиляди двеста и тринадесет лева и двадесет ст./
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
/разходи за лечение/ от ПТП, настъпило на 01.02.2019 г., ведно със законната
1
лихва, считано от 17.11.2020 г., като е отхвърлил акцесорния иск, имащ за
предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението, за периода от
17.08.2020 г. – датата, на която е предявена претенцията по чл. 380 от КЗ до
датата на изтичането на тримесечния срок - 16.11.2020 г.;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати:
- държавна такса и разноски по сметка на Софийски окръжен съд, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 2 110 лева;
- адвокатско възнаграждение на адвокат П. К. от САК, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 1 560 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца - М.
П. П., ЕГН ********** да заплати на Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в
размер на сумата от 1 463 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца М. П. П.,
ЕГН ********** в частта, в която прекият иск, имащ за предмет
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за
разликата над сумата от 40 000 лева до пълния предявен размер от 100 000
лева, както и в частта, в която акцесорните искове, имащи за предмет
присъждане на законната лихва върху двете обезщетения за вреди са
отхвърлени, за периода от 17.08.2020 г. – датата, на която дата е подадена
претенцията по чл. 380 от КЗ до 16.11.2020 г.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението, поради
необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение за
неимуществените вреди е занижено по размер и не съответства на
действително претърпените от него неимуществени вреди, както и поддържа,
че следва да се присъди законната лихва от деня, в който е подал претенцията
по чл. 380 от КЗ.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и
вместо това да осъди ответника да заплати допълнително сумата от 60 000
лева, ведно със законната лихва, считано от 17.08.2020 г., както и да присъди
законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, за периода от
17.08.2020 г. до 16.11.2020 г.
Моли в тежест на ответника да се възложи отговорността за разноски,
като на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. да заплати адвокатско възнаграждение
2
на упълномощения процесуален представител.
Насрещната страна - Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
********* не е подал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който да изрази
становище за основателността на въззивната жалба, но нейната основателност
се оспорва от процесуалния представил в съдебното заседание пред въззивния
съд.
Моли да се потвърди първоинстанционното решение в атакуваната
част.
Моли да се присъдят деловодните разноски, направени във въззивното
производство.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок
от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на
обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на въззивната жалба, съдът взе
предвид следното:
Ищецът – М. П. П., ЕГН ********** е предявил против
Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
01.02.2019 г., около 09:15 часа в гр. Пирдоп, на кръстовището на ул. „Цар
Освободител“ и ул. „Панагюрско шосе“ е настъпило ПТП, в което е участвал
като пешеходец и е бил ударен на пешеходната пътека от лек автомобил
„Фолксваген Пасат" с рег. № ********, управляван от Г. С. М., ЕГН
**********.
Ищецът твърди още, че:
- мястото на произшествието е било посетено от служители на МВР,
които извършили оглед и съставили протокол за ПТП;
- виновен за настъпване на ПТП е водачът на автомобила, който е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника в деня на настъпване на ПТП;
3
- вследствие на удара е получил фрактура на лява колянна става / 3
изразени фрактурни линии през латералния кондил на лява бедрена кост с
наличие на дислоцирани в дорзална и дистална посока костни фрагменти,
част от които навлизали в ставната междина/;
- на 02.02.2019 г. е бил приет за лечение в „Уни Хоспитал“ гр.
Панагюрище, където е била извършена оперативна интервенция с поставяне
на метална остеосинтеза, последвала рехабилитация и през 2020 г. е
извършена нова операция за смяна на колянната става с протеза;
- на 17.08.2020 г. е предявил претенция за обезщетяване, по която
ответникът е образувал щета, но не е изплатил обезщетение;
С предявените искове поискал ответникът да заплати:
- обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 100 000
лв., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2020 г.;
- обезщетение за претърпените имуществени вреди /разноски за лечение, метални
импланти и смяна на колянна става с протеза/, в размер на сумата от 5 213.20 лева, ведно със
законната лихва, считано от 17.08.2020 г.;
Поискал ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия
процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът – Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
********* подал отговор на исковата молба /л. 77/, с който признал
обстоятелството, че автомобилът, участвал в ПТП е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но оспорил основателността
на предявените искове /главни и акцесорни/ и поискал да се отхвърлят с
доводи, че поведението на застрахования водач не осъществява деликтния
състав по чл. 45 от ЗЗД. Оспорил дължимостта на законната лихва от деня на
подаване на писмената претенция по чл. 380 от КЗ
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
претърпените неимуществени и имуществени вреди, което да е съобразено с
критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по
делото, установяващи, че пешеходецът е навлязъл внезапно на пътното
платно при ограничена видимост и не е съобразил разстоянието до
приближаващия се автомобил - чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
4
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими
факти.
От събраните по делото доказателства установява, че на 01.02.2019 г.,
около 09:15 часа в гр. Пирдоп, на кръстовището на ул. „Цар Освободител“ и
ул. „Панагюрско шосе“ е настъпило ПТП, при което лек автомобил
„Фолксваген Пасат" с рег. № ********, управляван от Г. С. М., ЕГН
********** ударил ищеца, който като пешеходец пресичал пътното платно на
ул. „Цар Освободител“ на надлежно обозначената пешеходна пътека.
Мястото на произшествието е било посетено от служители на МВР,
които извършили оглед и съставили протокол за ПТП.
Пострадалата пешеходка М. П. П., ЕГН ********** е била
първоначално транспортирана в ЦСМП в гр. Пирдоп, а на следващия ден –
02.02.2019 г. е била приета за лечение в „Уни Хоспитал“ гр. Панагюрище,
където е установена фрактура на лява колянна става - 3 изразени фрактурни
линии през латералния кондил на лява бедрена кост с наличие на
дислоцирани в дорзална и дистална посока костни фрагменти, част от които
навлизали в ставната междина;
От заключението на вещото лице, извършило в първата инстанция
медицинска експертиза /115 / се установява посочената фрактура, извършена
оперативна интервенция с поставяне на метална остеосинтеза, последвалата
рехабилитация и причинната връзка на ПТП с извършената през 2020 г. нова
операция, при която е сменена колянната става с протеза.
В първата инстанция е прието заключението на вещото лице,
извършило психиатрична експертиза на ищеца – л. 141.
5
По делото няма данни да е било образувано досъдебно наказателно
производство по отношение на водача на лекия автомобил или да му е
наложено административно наказание.
От писменото заключение на вещото лице, извършило в първата
инстанция автотехническа експертиза /л. 137/ се установява описания
механизъм на настъпване на ПТП и обстоятелството, че ударът е бил
предотвратим от водача.
Водачът на лекия автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на
ПТП;
Ищецът е предявил претенция за обезщетяване на 17.08.2020 г., по
образуваната щета, но не е изплатено обезщетение.
Събрани са гласни доказателства за претърпените от ищеца болки и страдания.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищеца въззивна жалба, като спорът се концентрира до размера на
обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди, за разликата
над сумата от 40 000 лева до 100 000 лева и за началната дата, считано от
която ответникът дължи законната лихва върху присъдените обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди.
Приложим при разрешаването на правния спор е КЗ, който е в сила от
01.01.2016 г.
По главния /пряк/ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ
за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
6
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при спазване на изискванията на чл. 380.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая лекият автомобил „Фолксваген Пасат" с рег. № ********,
управляван от Г. С. М., ЕГН ********** е имал застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която
ответникът, в качеството си на застраховател е длъжен да покрие в границите
на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования, за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
По делото няма приложен съдебен акт, постановен от наказателния съд,
имащ последиците на влязла в сила осъдителна присъда, която по силата на
чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда
последиците от деянието, относно това, дали е извършено, неговата
противоправност и виновноста на дееца.
Така посочените и обсъдени доказателства, както и частично влязлото в
сила решение на първоинстанционния съд, поради отсъствието на въззивна
жалба, подадена от ответника, обосновават извод, че водачът на лекия
автомобил при управлението е допуснал нарушение на правилата за
7
движение по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и поведението му е в пряка причина
връзка с получените от ищеца вреди, т.е. осъществява деликтния състав по чл.
45 от ЗЗД.
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е доказан по
основание, като размерът на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица следва да се
определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което има право ищеца възлиза на
сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лв., който е съобразен с критериите на
съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото,
относно възрастта на пострадалата; нейното обществено положение; броя и
вида на претърпените телесни увреждания; продължителността на периода, в
който болките и страданията са били интензивни; продължителността на
общия лечебен и възстановителен период; остатъчни негативни последици от
уврежданията; обществено – икономическите условия в страната и лимита на
застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди е основателен до размер на сумата от 40 000 лева и
подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 100 000 лв.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащи за
предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди и обезщетението за имуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователят следва да
се произнесе по претенцията по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 или пред неговия представител за
уреждане на претенции.
8
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, Застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 ;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 - „Когато ползвателят на застрахователната услуга е
увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо
се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че
необходимостта от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане
на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на
доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо.“;
Ищецът е предявил своята застрахователна претенция на 17.08.2020 г.,
но представените към претенцията доказателства не установяват по несъмнен
начин деликтното поведение на застрахования водач, поради което следва да
се присъди законната лихва върху обезщетението на неимуществени вреди и
обезщетението за имуществени вреди, считано от дата 17.11.2020 г.
С оглед на изложеното подадената от ищеца въззивна жалба е
неоснователна, поради което следва:
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която предявеният пряк иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2020 г. е
отхвърлен, за разликата над сумата от 40 000 лева до размер на сумата от
100 000 лева;
9
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която са отхвърлени акцесорните искове за присъждане на законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди и върху обезщетението за
имуществени вреди, за периода от 17.08.2020 г. до 16.11.2020 г.;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта за
разноските;
Решение № 260112 от 30.12.2021 г., постановено по т.д. № 200/2020 г.
от Софийски окръжен съд в ЧАСТТА, в която ответникът е осъден да
заплати на ищеца обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 17.11.2020 г., до размер на сумата от 5 213.20
лева не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Решение № 260112 от 30.12.2021 г., постановено по т.д. № 200/2020 г.
от Софийски окръжен съд в ЧАСТТА, в която ответникът е осъден да
заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 17.11.2020 г., до размер на сумата от 40 000
лева не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото и непромененото съотношение на
уважена/отхвърлена част на исковете, ищецът следва да заплати на ответника,
на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от
2 796 лева с начислен ДДС.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260112 от 30.12.2021 г., постановено по
т.д. № 200/2020 г. от Софийски окръжен съд в ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявеният от М. П. П., ЕГН ********** против Застрахователно дружество
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, пряк иск с правно основание на чл. 432, ал.
1 от КЗ, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 01.02.2019 г. в гр. Пирдоп, ведно със законната
лихва, считано от 17.11.2020 г., за разликата над уважения размер от 40 000
лв. до пълния предявен размер на сумата от 100 000 лева.
10
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260112 от 30.12.2021 г., постановено по
т.д. № 200/2020 г. от Софийски окръжен съд в ЧАСТТА, в която са
отхвърлени предявените от М. П. П., ЕГН ********** акцесорни искове,
имащи за предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за
претърпените неимуществени и обезщетението за имуществени вреди от
ПТП, настъпило на 01.02.2019 г. в гр. Пирдоп, за периода от деня на подаване
на заявлението по чл. 380 от КЗ – 17.08.2020 г. до датата 16.11.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260112 от 30.12.2021 г., постановено по
т.д. № 200/2020 г. от Софийски окръжен съд в ЧАСТТА за разноските.
Решение № 260112 от 30.12.2021 г., постановено по т.д. № 200/2020 г.
от Софийски окръжен съд в ЧАСТТА, в която ответникът е осъден да
заплати на ищеца обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 17.11.2020 г., до размер на сумата от 5 213.20
лева не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Решение № 260112 от 30.12.2021 г., постановено по т.д. № 200/2020 г.
от Софийски окръжен съд в ЧАСТТА, в която ответникът е осъден да
заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 17.11.2020 г., до размер на сумата от 40 000
лева не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ищеца - М. П. П., ЕГН ********** да заплати на
Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски за въззивното производство, в
размер на сумата от 2 796 лева с начислен ДДС.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11