Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../30.07.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно
заседание, проведено на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при
участието на секретаря Величка Велчева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 14994 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от „Г.З.” ЕАД, ЕИК ****
със седалище и адрес на управление:***, чрез процесуалния му представител – юрк. Даниел Здравков, срещу С.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 253.60
лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по щета № 66001900081 за нанесени имуществени вреди на
лек автомобил „Пежо 206“, с рег. № В 3268 ВТ, вследствие на ПТП, настъпило на 19.01.2019
г. по вина на ответника като водач на лек автомобил „Пежо 306“, с рег. № В 3487
ВС, при което ответникът е напуснал местопроизшествието преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.05.2019 г.
до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед №
4301/04.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 8350/2019 г. по описа на ВРС, ХXVІ състав.
В
исковата си молба ищецът „Г.З.” ЕАД излага, че на 19.01.2019 г. ответникът С.Г.С.,
в качеството си на водач на лек автомобил „Пежо 306”, с рег. № В 3487 ВС, при
движение на заден ход не се убеждава, че пътят зад него е свободен и реализира
ПТП с паркирания лек автомобил „Пежо 206“, с рег. № В 3268 ВТ. За настъпилото
ПТП е съставен Протокол за ПТП № 1448338/19.01.2019 г., в който са отразени
обстоятелствата, при които е настъпило процесното
ПТП, както и че водачът С.Г.С. е напуснал местопроизшествието преди да бъде
съставен двустранен констативен протокол, като съответно същият не е уведомил
органите на МВР за настъпилото ПТП. На ответника е съставен АУАН, въз основа на
който срещу него е издадено и съответно наказателно постановление, за
нарушаване от негова страна на правилата за движение по пътищата и за това, че
е напуснал местопроизшествието, без да уведоми органите на МВР за настъпилото
ПТП. Посочва, че за управлявания от виновния водач лек автомобил „Пежо 306“ е
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при „Г.з.“ ЕАД, валидна към
датата на процесното ПТП. Във връзка с отправено
заявление за изплащане на обезщетение за причинените от процесното
ПТП вреди била образувана щета № 66001900081. Извършен бил оглед на увредения
автомобил, като било определено и изплатено на правоимащото
лице обезщетение в размер на 241.86 лв. Твърди, че за ликвидация на щетата са
направени разноски в размер на 11.74 лв. Така общата сума на извършените
разходи по щетата възлиза на сумата 253.60 лв. Поддържа, че ответникът не е
изпълнил задължението си да остане на мястото на ПТП до пристигане на
представители на КАТ, като посещението на мястото на ПТП от службите за контрол
на МВР в случая е било задължително, на основание чл. 125, т. 7 ЗДвП. Ето защо
счита, че има право на регрес срещу виновния водач за платеното от него
застрахователно обезщетение и сторените разноски по ликвидиране на щетата. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира присъждане на сторените в заповедното и
в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С.Г.С.,
чрез назначения му особен представител – адв. К.Г.. Поддържа
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва
обстоятелството, че на 19.01.2019 г. е настъпило ПТП между посочените в
исковата молба пътни превозни средства и на посоченото място. Не оспорва
размера на претърпените от третото лице вреди, както и че същите са настъпили
именно в резултат на процесното ПТП. Не оспорва, че
ищецът е заплатил на третото лице определеното застрахователно обезщетение.
Оспорва твърдението за наличие на каквато и да е негова съпричастност към това
ПТП, като поддържа, че не той е бил водач на причинилия инцидента лек автомобил
„Пежо 306“, с рег. № В 3487 ВС. Предвид изложеното, моли исковата претенция да
бъде отхвърлена.
В първото проведено по делото открито съдебно
заседание на 11.06.2020 г. всяка от страните, чрез процесуалния си
представител, поддържа становището си, изразено в исковата молба и съответно в
отговора.
В проведеното в настоящото производство
открито съдебно заседание на 16.07.2020 г. ищецът депозира нарочна молба, в която
поддържа становище за основателност на исковата претенция и моли същата да бъде
уважена. Не се явява назначеният особен представител на ответника – адв. К.Г..
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Въз основа на подадено на 31.05.2019 г. от „Г.З.” ЕАД заявление за издаване
на заповед за изпълнение е издадена заповед № 4301/04.06.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 8350/2019 г.
по описа на ВРС, ХХVI състав, с която е разпоредено
длъжникът С.Г.С. да заплати на заявителя сумата 253.60 лв., предмет на
настоящия иск. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК, като настоящият иск е предявен в срока по чл. 415 ГПК, с
оглед дадените от съда указания в този смисъл.
За основателност на така предявения иск е
необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване в процеса да установи, че на посочената
дата 19.01.2019 г. е настъпило ПТП по вина на ответника С.Г.С., в резултат на
което са настъпили твърдените имуществени вреди по вид и размер; наличието на
причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че
ответникът е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата; че посещаването
на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата в процесния случай е задължително по закон; че автомобилът на
виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ищеца,
действаща към датата на настъпване на ПТП; че е заплатил дължимото
застрахователно обезщетение в полза на увреденото лице в резултат на
реализираното ПТП.
По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че на 19.01.2019 г. е
настъпило процесното ПТП при описаните в исковата
молба обстоятелства /механизъм/; че в резултат на това ПТП са настъпили
имуществени щети по лек автомобил „Пежо 206“, с рег. № В 3268 ВТ, които са в
размер на 241.86 лв.; че е налице причинна връзка между процесното
ПТП и настъпилите увреждания по посочения автомобил; че автомобилът на виновния
водач – лек автомобил „Пежо 306”, ДК № В 3487 ВС, е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” при ищеца, валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие – 19.01.2019 г.; че при застрахователя е образувана
преписка по щета № 66001900081, за ликвидацията на която са направени разходи в
размер на 11.74 лв.; че на 05.02.2019 г. ищецът е заплатил на увреденото лице Х.С.К.
застрахователно обезщетение в размер на 241.86 лв.
Единственият спорен момент в производството е дали именно ответникът е
лицето, управлявало причинилия инцидента лек автомобил „Пежо 306“, с рег. № В
3487 ВС.
Във връзка с изпратена от застрахователя регресна
претенция до собственика на процесния автомобил Ж.В.И.,
последната е дала обяснения, че е предоставила за ползване моторното превозно
средство на лицето С.Г.С.. Твърди, че не тя е управлявала автомобила, поради
което отказва да заплати претендираното
застрахователно обезщетение. Към обясненията си прилага и издадено срещу
ответника Наказателно постановление от 08.02.2019 г.
По делото е изискано копие от преписката, образувана при IV РУП – Варна по издадените Протокол за ПТП №
1448338/19.01.2019 г. и НП № 19-0442-000073/08.02.2019 г. срещу С.Г.С., ЕГН **********.
Видно от представените материали, по отношение на ответника е съставен
Акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е
издадено влязло в сила Наказателно постановление № 19-0442-000073/08.02.2019 г.
за това, че на 19.01.2019 г., около 11:05 часа в гр. Варна, на ул. „Кирил и
Методий“, като водач на лек автомобил „Пежо 306“, с рег. № В 3487 ВС, на
паркинга на хранителен магазин „БИЛЛА“, в кв. „Аспарухово“, управлявайки
посочения лек автомобил, собственост на Ж.В.И., при движение назад блъска
паркирания л. а. „Пежо“, с рег. № В 3268 ВТ, след което напуска ПТП, без да
уведоми органите на МВР, с което виновно е нарушил чл. 40, ал. 1 и чл. 123, ал.
1, т. 3, б. „В“ ЗДвП.
По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства посредством показанията на свидетеля Х.С.К., съгласно които същият е участвал в ПТП. Спрял автомобила си на паркинга на „БИЛЛА“, която се намира в центъра на кв. Аспарухово. Отишъл на фитнес, върнал се и негов колега /към този момент свидетелят работел в „БИЛЛА“/ му казал, че са му ударили колата. Прегледали видеозаписите и видели, че лек автомобил „Пежо“ е ударил колата му отпред в бронята. По негови спомени на камерите се виждало, че водачът е възрастен мъж, над 40-годишен. Същият не слязъл от автомобила, а избягал все едно нищо не се е случило.
При съвкупния анализ на така коментираните доказателства съдът приема за неоснователно възражението на назначения особен представител на ответника, че не е доказана съпричастността на последния към това ПТП. Напротив. Установи се безспорно по делото, че именно той е бил водач на автомобила, причинил инцидента.
С
изплащането на застрахователното обезщетение застрахователят по „Гражданска
отговорност” встъпва в правата на увредения срещу виновния водач, като съгласно
разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски,
когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или
по друга неотложна причина, като в този случай тежестта на доказване носи
виновният водач.
В издаденото срещу ответника
Наказателно постановление изрично е посочено, че виновният водач /ответникът в
настоящото производство/, въпреки наличието на разногласия относно
обстоятелствата за ПТП е напуснал мястото на инцидента, не уведомява службата
за контрол, както и не изпълнява указанията й. Ето защо следва да се приеме, че доколкото
действително между участниците в
произшествието е имало разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, посещението
на мястото на ПТП от службите за контрол на МВР в случая е било задължително,
на основание чл. 125, т. 7 ЗДвП, както посочва
и ищецът.
В заключение следва да се посочи, че
са установени всички необходими предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на ответника.
По изложените съображения съдът
приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид направените изводи за
основателност на предявения иск следва да бъде уважено и искането за присъждане
на законна лихва върху главницата 253.60
лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 31.05.2019 г. до окончателното й изплащане.
С
оглед изхода на спора и искането за произнасяне по направените по делото
разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013 г., ответнкът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски в размер на 75
лв. /държавна такса – 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение – 50 лв./, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Предвид изхода на спора, разноски в настоящото производство следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Същият претендира присъждане на държавна такса – 25 лв., депозит за особен представител – 200 лв., депозит свидетел – 60 лв. и юрисконсултско възнаграждение, което съдът приема, че следва да бъде определено в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Ето защо съдът намира, че в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 385 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Г.З.” ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление:***.60 лв. /двеста петдесет и три лева и шестдесет стотинки/, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 66001900081 за нанесени имуществени вреди на лек автомобил „Пежо 206“, с рег. № В 3268 ВТ, вследствие на ПТП, настъпило на 19.01.2019 г. по вина на ответника като водач на лек автомобил „Пежо 306“, с рег. № В 3487 ВС, при което ответникът е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.05.2019 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед № 4301/04.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8350/2019 г. по описа на ВРС, ХXVІ състав, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „Г.З.”
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, сумата 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща сторените в заповедното
производство по ч. гр. д. № 8350/2019 г. по описа на ВРС, ХXVІ
състав, съдебно-деловодни разноски, както и сумата 385 лв.
/триста осемдесет и пет лева/, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: