№ 458
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20231001000355 по описа за 2023 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от „Елбетица М ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище гр. София и адрес на управление район Красно село, бул. „Цар Борис III“ №3, ет.8
против Решение№216 от 17.02.2023r.no т.д.№ 2610/2021г. на СГС TO VI-1 състав, с което е
отхвърлена подадената от дружеството молба по чл. 625 от ТЗ за откриване производство
по несъстоятелност на основание неплатежоспособност по чл. 607а, ал.1 във вр.с чл. 608 от
ТЗ спрямо „ЛК-Консултинг“ ЕООД и обявяване неговата неплатежоспособност.Подържа
се,че обжалваното решение е незаконосъобразно. В отговор на подадената молба в
първото по делото с.з. проведено на 21.02.2022г. процесуалния представител на „ЛК
Консултинг“ ООД направил редица възражения относно представеното споразумение, но не
и такива,че споразумението противоречи на добрите нрави.След приключване на
заседанието на 21.02.2022г., на лист 103 от делото се появила товарителница от куриер Стар
Пост № 4503032 с дата 18.2.2022 без да е наличен плик, с приложена молба-възражение с
нововъведен аргумент противоречие на споразумението с добрите нрави. СГС разпоредил
установяване достоверност на пратката,при която било установено,че посочената
товарителница не е регистрирана в единната информационна система и не е отразена във
входящия регистърОт куриера Стар Пост било заявено,че такава пратка не е подавана от
физическо лице. На товарителницата нямало отразен получател, няма подпис и
име.Справката била придружена от подробна разпечатка от регистъра с отразени всички
извършени действия по дати, няма отразено получаване на пратка.От страна на
1
жалбоподателя било направено възражение за преклузия,което не било уважено от
съда.Жалбоподателят се позовава на ТР № 1/03.12.2018г. по т.д.№ 1 /2017г. на ВКС ОСТК и
подържа,че направеното възражение за нищожност,поради противоречие с добрите нрави е
преклудирано и с решението съдът се произнесъл плюс петитум.
Според жалбоподателя неоснователно решаващия съд приел,че липсва противоречие
на добрите нрави като се позовавал на съпоставяне стойността на сключения договор със
стойността на признатите в споразумението претърпени вреди и загуби. Съдът не взел
предви,че в споразумението подробно е описано как се формира дължимата сума и че
същата обединява вземания на различни основания.Подържа се,че при постановяване на
решението съдът не взел предвид влошеното финансово състояние на дружеството,което се
установява от заключенията на вещото лице.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено
решение,с което подадената молба за откриване на производство по несъстоятелност да
бъде уважена със съответните последици като бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
В срока за отговор не е подаден такъв от виззиваемото дружество. В проведеното по
делото съдебно заседание процесуалния представител на въззиваемото дружество оспорва
жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение.Подържа се,че същото е съобразено
с ТР №1/27.04.22г. по т.д.№ 1/20г. на ОСГТК на ВКС във връзка със служебното начало.
Претендират се направените по делото разноски.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства
намира следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционното производство е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от
настоящия жалбоподател ,който подържа,че е кредитор на „ЛК-Консултинг“ ЕАД за
вземане в размер на 996 595,84 лева, за което е подписано споразумение между страните на
07.04.2021 г. подържа се, че сумата се дължи във връзка с подписан договор на 08.03.2017 г.,
който впоследствие с Анекс от 29.01.2021 г. е прекратен поради пълно неизпълнение на
задълженията от ответника. Счита, че „ЛК Консултинг“ ЕООД не е в състояние да изпълни
паричните си задължения от търговска сделка и подписаното споразумение към нея, поради
което е неплатежоспособно. Предвид изложеното иска да се открие производство по
несъстоятелност на ответника и да се обяви неговата неплатежоспособност.
Ответникът „ЛК-Консултинг“ ЕАД е оспорил молбата като е направил възражение за
нищожност на сключената сделка на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради липса на
съгласие,поради това,че споразумението не е подписано от управителя му М. П.. В хода на
производството е релевирано възражение за нищожност на споразумението, поради
противоречие с добрите нрави, тъй като се касае за неустойка абсолютно нееквивалентна на
престациите.
За да постанови обжалвоното решение СГС е приел за установено,че между страните
2
на 08.03.2017 г. е сключен договор за упражняване на строителен надзор в строителството
за строеж за „Административно – търговски център с подземни гаражи“ в УПИ V, м.
„Хиподрума“, район Красно село, кв. 21, по който „Елбетица М“ ЕАД възложило на „ЛК-
Консултинг“ ЕАД да упражнява строителен надзор за завършване и получаване на
разрешение на строеж за горепосочения обект. На 09.02.2018 г. страните са подписали
Анекс към договора, с който ответникът е приел по възлагане на молителя да обследва
обекта и да изготви комплексен доклад за оценка съответствието на инвестиционен проект
със съществените изисквания към строежите във връзка с чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ; внасяне на
проекта в район „Красно село“ СО и защита на проекта до издаване на заповед за допълване
на издаденото разрешение за строеж № 185/08.08.2008 г., съгласно чл. 154, ал. 5 ЗУТ, срещу
което „Елбетица М“ АД се задължава да заплати на „ЛК Консултинг“ ЕООД
възнаграждение, по ред и при условия, указани в договора. На 29.01.2021 г. е подписан
Анекс към договора от 08.03.2017 г., с който страните са приели, че възложителят не е
получил потвърждение за наличие на съгласувани от „ЛК Консултинг“ ЕООД строителни
книжа за горепосочения обект както в рамките на договорения срок по първия анекс, така и
до настоящия момент; че ответникът не е изпълнил в срока възложеното му по договора от
08.03.2017 г. за упражняване на строителен надзор в строителството и не е изпълнил
съгласуване на строителната документация за обекта; че надзорникът се намира в пълно и
безусловно неизпълнение на договорените задължения към възложителя по договор от
08.03.2017 г. за упражняване на строителен надзор в строителството и анекс за съгласуване
и изготвяне на оценка за съответствие от 09.02.2018 г. С подписване на анекса страните
изрично са се съгласили, че занапред прекратяват действието на договора поради описаните
по-горе обстоятелства, довели до извод, че договорните задължения на надзорника не са
изпълнени, а възложителят няма интерес да поддържа валидна договорна връзка.
Представено е подписано между страните на 07.04.2021 г. споразумение, с нотариална
заверка на подписите от нотариус Н. Л., с което страните са приели, че реалната стройност
на претърпените от „Елбетица М“ АД, като причина от действията и бездействията на „ЛК
Консултинг“ ЕООД, във връзка с посочения договор, определена съобразно действителните
вреди и загуби, изпълнени и поети ангажименти, както и пазарните условия, е в размер на
996 595,84 лева. Конкретизиран е начинът на формиране на посочената стойност. Със
споразумението е поето задължение от „ЛК-Консултинг“ ЕАД да възстанови на „Елбетица
М“ АД стойността на претърпените вреди в пълен размер, при условията на частични
плащания, който са индивидуализирани по размер и срок.Във връзка с оспорването на
подписа под споразумението на управителя на ответното дружество М. П.,по делото е
назначена графическа експертиза.Съгласно представеното заключение подписа под
споразумението е положен от П.. С изх. № 8 от 25.03.2022 г. е издадено удостоверение от
нотариус Н. Р .Л. е удостоверено, че на 07.04.2021 г. в кантората на нотариуса е извършено
нотариално удостоверяване на подписи на Споразумение с рег. № 4537 от 07.04.2021 г. със
страни: „Елбетица М“ АД и „ЛК Консултинг“ ЕООД. Посочено е, че други нотариални
удостоверявания от дата 07.04.2021 г. между горепосочените дружества не са извършвани в
кантората на нотариуса. По делото е разпитана свидетелката М. Х. Д.,която установява, че
3
по времето, когато е сключен договорът е била служител на „ЛК Консултинг“ ЕООД.
Заемала длъжност технически експерт, а по време на изпълнение на сградата станала
управител на дружеството. Към настоящия момент не работи в „ЛК Консултинг“ ЕООД.
Била още управител, когато внесли документите в ДНСК за назначаване на държавна
приемателна комисия за приемане на строежа, но акт не бил издаден, тъй като след
заседание на приемателната комисия се установили някакви нарушения. Не била обсъждала
с управителите, нито с М. П. сключване на споразумение за неустойка в размер на 1 млн. лв.
Собственикът на капитала на „ЛК Консултинг“ ЕООД й се обадила да й съобщи, че има
такова повдигнато дело, в което се твърди, че не са изпълнили договора. Технически
ръководител по време на строителството бил М. П., който след 2020 г., когато тя напуснала,
станал управител на „ЛК Консултинг“ ЕООД.
От заключението на съдебно-икономическа експертиза се установява, че към 31.12.2021
г. в счетоводството на „ЛК Консултинг“ ЕООД е осчетоводено вземане от „Елбетица М“
ЕАД в размер на 2 783,70 лева по фактура № 92/11.11.2019 г. Осчетоводяването на
посочената фактура е извършено през 2019 г., след което през 2019 г. и 2020 г. по това
вземане не са отразени получени плащания. През 2018 г. са осчетоводени вземания от
„Елбетица М“ ЕООД по други две фактури - № 55/12.02.2018 г. в размер на 5 008,46 лева и
№ 57/02.04.2017 г. в размер на 8 351,10 лева. Същите са платени изцяло в рамките на
отчетния период, т.е. през 2018 г. От счетоводството на „ЛК Консултинг“ ЕООД не са
представени други документи, в т.ч. и счетоводни, касаещи процесния договор за
упражняване на строителен надзор от 08.03.2017 г. От приетото второ допълнително
заключение към съдебно-икономическата експертиза е видно, че задълженията,
произтичащи от Споразумението от 07.04.2021 г. не са отразени в счетоводството на
ответника, респ. в счетоводния баланс на дружеството към 31.12.2021 г. Вещото лице е
изготвило и допълнително заключение във вариант,при който вземането на молителя по
споразумението,което не е осчетоводено при ответника бъде осчетоводено и бъде включено
към останалите задължения.Съгласно заключението в този случай ще са налице следните
коефициенти:
-за обща ликвидност-0,044 /при референтна стойност от 1 до 3/
-за бърза ликвидност-0,044 /при референтна стойност от 0,6 до 0,7 /
-за незабавна ликвидност-0,018 /при референтна стойност от 0,3 до 0,4 /
-за абсолютна ликвидност- 0,018/при референтна стойност по –голям от 0,2 /
Съгласно заключението, при този вариант на включени на включено вземане, общия
размер на задълженията на дружеството би бил над двадесет пъти по-голям от балансовата
стойност на неговото имущество.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел от правна страна,че между
страните са съществували валидно възникнали отношения във връзка със сключен на
08.03.2017 г. договор за упражняване на строителен надзор в строителство на посочения по-
горе обект,който договор е прекратен с подписания между страните анекс от 29.01.2021
4
г.Съдът е приел,че споразумението от 07.04.2021 г. по същество представлява установителен
договор между страните, който обвързва подписалите го лица със силата на закон.С оглед
въвведеното от ответника възражение за нищожност на споразумението от 07.04.2021 г.
поради липса на съгласие и поради противоречие с добрите нрави съдът е разгледал тези
възражения.По повод твърдението на ответника,че управителят му не е изразявал воля да
подпише споразумението и същото му е дадено за подпис наред с други документи, както и
че положеният подпис не изхожда от него,съдът се е позовал на първоначалното и
допълнителното заключение на допусната съдебно графическа експертиза,от които е
установено,че положеният подпис от управителя на „ЛК Консултинг“ ЕООД – М. Л. П.
пред нотариус Н. Л. е негов.Предвид на това и с оглед липсата на доказателства,че в този
ден на същото място на управителя са представени за подпис и други документи и същият
не е бил наясно какво точно подписва,съдът е приел,че възражението за нищожност на
споразумението на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради липса на съгласие, е неоснователно.
Съдът е приел,че възражението, че споразумението от 07.04.2021 г. е нищожно поради
противоречие с добрите нрави е основателно,поради това,че . клаузата, с която е приета
стойност на претърпени от молителя вреди в размер на 996 595,84 лева е нищожна,
доколкото противоречи на принципа на добросъвестността и за предотвратяване на
несправедливото облагодетелстване.Съдът е приел,че посочената стойност надхвърля
повече от 45 пъти дължимото възнаграждение на ответника по сключения договор през 2017
г., а и в сумата се включват дължими плащания от „Елбетица М“ ЕАД към трети лица –
банка и други дружества, без да може да се изведе пряка причинна връзка между
задълженията, поети от „ЛК Консултинг“ ЕООД и претърпените вреди.Съдът е приел, че
определеното в споразумението от 07.04.2021 г. обезщетение в размер на 996 595,84 лева
накърнява добрите нрави, поради което споразумението, с което се определя задължение на
ответника към молителя е нищожно.Поради това и съдът е приел,че молбата, с която е
сезиран с правно основание чл. 625 ТЗ е подадена от лице, което не е доказало наличие на
изискуеми и неизпълнени задължения по търговска сделка.
Съдът е разгледал и финансовото състояние на ответното дружество. С оглед
заключенията на съдебно-икономическата експертиза,съдът е приел,че по данни от
счетоводните баланси стойности на показателите за ликвидност до 2020 г., под минималната
си референтна стойност е единствено коефициентът на бърза ликвидност към 31.12.2018 г.
Всички останали изчислени стойности на показателите за ликвидност на „ЛК Консултинг“
ЕООД са в допустими граници. Установено е , че всички стойности на показателите за
финансова автономност на ответника за периодите, за които са изчислени – 2015 г. и 2018 г.
– 2020 г. вкл., са в допустими граници. Съгласно основното заключение не е налице е
тенденция „ЛК Консултинг“ ЕООД да не може да обслужва краткосрочните си задължения
по търговски сделки, като изчислените стойности на коефициентите на ликвидност дават
основание да се твърди, че към 31.12.2015 г., както и към периода от 31.12.2018 г. до
31.12.2020 г. вкл., ответникът е бил в състояние безпроблемно да погасява своите изискуеми
задължения. От приетата допълнителна съдебно-икономическа експертиза се установява, че
5
през 2021 г. структурата на активите на „ЛК Консултинг“ ЕООД не е претърпяла
съществени изменения в сравнение с преходния отчетен период. Дружеството е отчело
текуща печалба в размер на 7 хил. лв., което е довело до увеличаване на размера на
собствения капитал и на относителния му дял в структурата на пасивите. За периода се
наблюдава и намаляване на общия размер на задълженията с около 35% - от 34 хил. лв. на
22 хил. лв. За изследвания период – 2021 г. е видно, че вследствие на запазените балансови
стойности на текущите активи и намаляване размера на текущите задължения, стойностите
на показателите за ликвидност на „ЛК Консултинг“ ЕООД към 31.12.2021 г. са се повишили
чувствително в сравнение с края на преходния годишен отчетен период и значително
превишават максималните си референтни стойности. Вещото лице констатира, че
аналогично на показателите за ликвидност, стойностите на показателите за финансова
автономност към 31.12.2021 г. също са претърпели изменения в положителна посока в
сравнение с тези от преходния годишен период. Към 31.12.2021 г. балансовата стойност на
имуществото на „ЛК Консултинг“ ЕООД е била над два пъти по[1]голяма от общия размер
на паричните задължения на дружеството. Съдът е приел на база счетоводните записвания
посочени в заключението, че през периода 2019 г. – 2021 г. вкл. не е налице тенденция „ЛК
Консултинг“ ЕООД да не може да обслужва краткосрочните си задължения по търговски
сделки. Показателите за ликвидност би биха били извън допустимите граници единствено,
ако се вземат предвид вземанията по споразумението от 07.04.2021 г., които не са
осчетоводени от ответника. Доколкото съдът е приел, че сумата не се дължи, поради
нищожност на споразумението, сключено на 07.04.2021 г., то и не е взел предвид
вземането при изследване икономическото състояние на ответника. С оглед на това съдът е
приел,че по делото не е установено,че по делото не е установено ,че затрудненията на
ответника да изпълни задълженията си към кредиторите имат траен характер.
С оглед на горното съдът е отхвърлил подадената молба.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното решение е валидно
и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в
жалбата.
Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че съдът
разгледал направеното възражения относно представеното споразумение,че същото
противоречи на добрите нрави.Подържа се,че след приключване на заседанието на
21.02.2022г., на лист 103 от делото се появила товарителница от куриер Стар Пост №
4503032 с дата 18.2.2022 без да е наличен плик, с приложена молба-възражение с
нововъведен аргумент противоречие на споразумението с добрите нрави.Въпреки
извършената от съда проверка относно получаването на възражението съдът взел предвид
същото, което според жалбоподателя било преклудирано.Жалбоподателят се позовава на
ТР № 1/03.12.2018г. по т.д.№ 1 /2017г. на ВКС ОСТК и подържа,че направеното
възражение за нищожност,поради противоречие с добрите нрави е преклудирано и с
решението съдът се произнесъл плюс петитум.
6
Съставът на САС счита,че становището на жалбоподателя относно неясното появяване
по делото на молбата/възражение /лист 104 и сл./ е основателно,но този факт не е в
състояние да промени решаващия извод на съда относно нищожността на споразумението.
В мотивите по т.1 от ТР № 1/03.12.2018г. по т.д.№ 1 /2017г. на ВКС ОСТК е
приело,че „прилагайки специалните процесуални норми на чл. 629, ал. 2 и ал. 4 ТЗ, след
преценка за редовност на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, съдът
по несъстоятелността следва да изпрати препис от молбата и приложенията към нея на
длъжника и да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание в 14-дневен срок.
Срещу подадената молба длъжникът може да вземе становище, да направи възражения и да
поиска събиране на доказателства както преди провеждане на първото съдебно заседание,
така и в самото съдебно заседание, но не по-късно от приключването му. След
приключването на това заседание правото за възражения и доказателства се преклудира.
Преклузията обаче настъпва единствено по отношение на възраженията и свързаните с тях
доказателства, касаещи активната легитимация по молбата (за несъществуване на
твърдяното от кредитора правоотношение, за погасяване на претендираното вземане - по
давност, чрез плащане, прихващане и др.), но не и за възраженията и доказателствата,
касаещи предмета на делото, по отношение на който се формира сила на пресъдено нещо -
състоянието на неплатежоспособност/ свръхзадълженост и началната му дата“.
Прилагайки буквално посоченото тълкувателно решение би следвало да се приеме,че
след като молбата-възражение /лист 104 и сл./ и товарителницата / от 18.02.22г. / ,с която е
получена същата са получени съда след края на първото по делото заседание ,би следвало да
се възможността за релевиране на възражение против активната лигитимация е
преклудирана.
В случая обаче,решаващия съд е приложил служебно правилата за нищожност на
споразумението като е приел,че същото противоречи на добрите нрави като е изложил и
подробни съображения в тази насока. Съгласно ТР №1/27.04.22г. по т.д.№ 1/20г. на ОСГТК
на ВКС съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на
правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния
спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
Съставът на САС счита,че законосъобразно СГС е приел,с оглед събраните по делото
доказателства,че е споразумението от 07.04.2021 г. противоречи на добрите нрави.Съгласно
мотивите на т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г.,
ОСTK ввтономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора
и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в
равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона ( чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи
7
или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът
следи служебно.Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес.Прекомерността на неустойката се преценява към момента на
неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.
Съдът счита,че принципите на посоченото тълкувателно решение,което визира
неустойката,следва да бъдат приложени и по отношение на оспорваното споразумение,така
както е подходил първоинстанционния съд.Накърняването на добрите нрави се състой и в
това да не се допуска прекалено неоснователно облагодетелстване на едната страна по
договора за сметка на другата страна.В настоящия случай сключения на 08.03.17г. договор
за упражняване на строителен надзор,който е прекратен с анекса от 29.01.21г., е сключен
при възнаграждение за ответното дружество в размер на 23 197,50лв. без ДДС.От друга
страна в оспорваното споразумение от 07.04.2021 г. обезщетението,което е договорено в
размер на 996 595,84 лева.Размера на договореното обезщетение превишава 35 пъти размера
на възнаграждението,което ответното дружество би получило в случай,че беше изпълнило
задълженията по договора. Настоящия състав споделя съображенията на
първоинстанционния съд,че това несъответствие накърнява добрите нрави ,което налага
извод за нищожност на оспорваното споразумение.От страна на дружеството жалбоподател
по делото не са ангажирани доказателства,а и не се и подържа,че са налице реални вреди и
реално заплатени суми ,породени от неизпълнението на задълженията на ответника.В
случая се касае за изключително голямо несъответствие между двете стойности,поради
което законосъобразно съдът е приел,че споразумението е нищожно като противоречащо на
добрите нрави.
След като съдът е приел,че споразумението е нищожно,то законосъобразно не е
включил при преценката си за финансовото състояние на дружеството задължението по
споразумението от 07.04.2021 г. в размер на 996 595,84 лева. Видно от заключението на
вещото лице,в случай,че това вземане не се вземе предвид при изследването на финансовото
състояние на дружеството,то неговите финансови показатели са в рамките на нормалните
стойности.Установено е , че всички стойности на показателите за финансова автономност на
ответника за периодите, за които са изчислени – 2015 г. и 2018 г. – 2020 г. вкл., са в
допустими граници. Съгласно основното заключение не е налице е тенденция „ЛК
Консултинг“ ЕООД да не може да обслужва краткосрочните си задължения по търговски
сделки, като изчислените стойности на коефициентите на ликвидност дават основание да се
твърди, че към 31.12.2015 г., както и към периода от 31.12.2018 г. до 31.12.2020 г. вкл.,
ответникът е бил в състояние безпроблемно да погасява своите изискуеми задължения. От
приетата допълнителна съдебно-икономическа експертиза се установява, че през 2021 г.
структурата на активите на „ЛК Консултинг“ ЕООД не е претърпяла съществени изменения
в сравнение с преходния отчетен период. Дружеството е отчело текуща печалба в размер на
7 хил. лв., което е довело до увеличаване на размера на собствения капитал и на
относителния му дял в структурата на пасивите.
8
Предвид гореизложеното съдът счита,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските
Предвид решението по спора разноски би следвало да бъдат присъдени в полза на
виззиваемото дружество.Съдът счита,че разноски по производството не следва да бъдат
присъждани,поради липсата на доказателства за извършването на такива.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава Решение№216 от 17.02.2023r.no т.д.№ 2610/2021г. на СГС TO VI-1
състав.
Отхвърля искането на процесуалния представител на „ЛК-Консултинг“ ЕООД,ЕИК
********* за присъждане на направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280,ал.1 от
ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9