Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа
докладваното от младши съдия Христова
в. гр. дело № 5185 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу
решение № 15438 от 18.01.2019 г., постановено по гр. д. № 33785/2018 г. по
описа на СРС, ГО, 126-ти състав, с което са отхвърлени предявените от ищеца „Т.С.“
ЕАД срещу ответника И.П.Ц. искове по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване дължимостта на
следните суми: сумата от 3 305,68 лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2017 г. в имот с
аб. № 310180; сумата от 54,91 лева, представляваща възнаграждение за
предоставяне на услуга дялово разпределение в посочения период, ведно със
законната лихва от 20.02.2018 г. до погасяване на задълженията; сумата от
447,51 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 16.09.2015 г. – 06.02.2018
г., и сумата от 10,30 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за посочения периода, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 11695/2018 г.
по описа на СРС, 126-ти състав.
Горепосоченото решение е постановено при участието
на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.” ЕООД.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок
по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят
поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковете като е
приел, че по делото не е доказано, че ответницата има качеството на потребител
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1, т. 42 от ДР на ЗЕ, респ.
§1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ. Сочи, че законът дава легална дефиниция на това
понятие и е без значение обстоятелството дали лицето е обитавало процесния
имот, респективно дали е консумирало топлинна енергия. Излага, че по делото е
установено, че ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот, а
запазеното от страна на продавача вещно право на ползване е прекратено, тъй
като последният е починал. Счита, че е без значение обстоятелството на чие име
се води партидата, както и че И.Ц. не е подала молба-декларация за откриване на
партида на нейно име. Твърди, че по делото ответникът не е прадставил изрично
нотариален акт, от който да е видно, че друго лице има учредено право на
ползване на смисъла на ЗС. Поради което отправя искане обжалваното решение да
бъде отменено, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК
въззиваемата страна И.П.Ц. е депозирала отговор на жалбата, в който излага
съображения за нейната неоснователност. Моли за потвърждаване на обжалваното
решение на СРС. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на другата страна, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато
нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл.
272 от ГПК въззивният съдебен състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се добави следното:
За уважаване на предявения иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, респ. за ангажиране отговорността на ответника,
ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на
договорни отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, в
това число и качеството му потребител на топлинна енергия, обема на реално
доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период и че нейната
стойност възлиза именно на претендираната сума.
Спорният по делото въпрос се
свежда до съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните
по договор за доставка на топлинна енергия. СГС намира, че в тази насока от
страна на ищеца по делото не е било проведено успешно доказване, поради
следните съображения:
Установено е по несъмнен начин, че процесния имот е
бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост /в която се намира
процесният имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Според разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, в
редакцията си актуална към процесния период – „битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
В разглеждания случай се установява от събраните по
делото писмени доказателства, че с нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 108, т. LLXXXVII, дело № 26908/1997 год. на нотариус при Софийски районен съд Ч.Б.от 24.09.1997 г., Ю.С.С.е
продала на И.П.Ц. – малолетна, чрез законния й представител – майка й М.И.Ц.,
процесния апартамент № 61, находящ се в гр. София, общ. Лозенец, ул. „Св. ********вх.
1, като изрично е уговорено, че продавачът си запазва правото на ползване и
обитаване върху целия продаващ се имот пожизнено и безвъзмездно. Противно на
заявеното от жалбоподателя, по делото не са ангажирани никакви доказателства за
това, че лицето Ю.С.С.е починало, респ. че учреденото в нейна полза вещно право
на ползване е прекратено.
След като Ю.С.С.е титуляр на вещното право на
ползване, то въззивният съд приема, че на основание на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ и
съобразно чл. 57, ал. 1 ЗС именно между нея и ищеца е възникнало и съществувало
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия през
исковия период. Следователно и при приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, правилно
първоинстанционният съд е приел, че претенциите са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
Ето защо въззивната жалба е
неоснователна, а решението на СРС следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има
въззиваемата страна. Същата е претендирала такива до приключване на устните
състезания пред настоящата съдебна инстанция, като същевременно е представила доказателства
за тяхното извършване. Предвид горното, „Т.С.“ ЕАД следва да бъде осъдена да
заплати на И.П.Ц. сумата от 400 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство. С оглед
своевременно наведеното от процесуалния представител на въззивника
възражение за прекомерност, съставът на СГС намира, че същото се явява
неоснователно, доколкото претендираното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение не надхвърля минималното
такова, уредено в Наредба №1/2004 г.
Така мотивира, Софийски градски съд, II-Е
въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15438 от 18.01.2019 г., постановено по гр.
д. № 33785/2018 г. по описа на СРС, ГО, 126-ти състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** Б, да заплати на И.П.Ц., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 400 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението
е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.” ЕООД.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.