№ 157
гр. Сливен, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Светослава Костова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Соня В. Петкова
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20222200500201 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 769/16.12.2021г. по гр. дело № 4040/2021г. на Районен съд Сливен,
с което е признато за за установено на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 59 ЗЗД, че
Община Сливен, код по БУЛСТАТ : *********, със адрес: гр. Сливен, бул. „***********
дължи на К. В. СП., ЕГН: ********** от гр. Котел, ул. „*********** сумата от 500 лв.,
съставляваща платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
вследствие на водено неоснователно изпълнително производство по образувано
изпълнително дело № 2625/2020 г. на ЧСИ г.г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението-24.06.2021 г. до окончателното плащане, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение № 803 от 25.06.2021 г. по ч.гр.д. № 2410/2021
г. на СлРС и е осъдена ответната община да заплати разноски. С решение №
235/11.04.2022г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно Решение
№ 769 от 16.12.2021 г. по гр.д. № 4040/2021 г. , като в диспозитива на решението ВМЕСТО
изпълнително дело № 2625/2020 г. на ЧСИ г.г.” да се чете "изпълнително дело № 2652/2020
г. на ЧСИ г.г. ”.
Подадена е въззивна жалба от ответната община, чрез представител по пълномощие, в която
се поддържа, че съдебният акт е неправилен, незаконосъобразен, постановен при
съществени нарушения на материалния и процесуален закон, както и необоснован.
Действията по прекратяване на изпълнителното производство са следствие на входирани
декларации за закриване на партиди на превозни средства лично от страна на ищеца на
22.01.2021г. в Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Сливен със съответните
1
приложени документи към тях. В тази връзка не е било необходимо ангажирането на
адвокат от страна на длъжника по изп. дело №2652/2020г., поради своевременната реакция
на взискателя, който веднага прекратява изпълнителното производство. Процесиите Актове
за установяване на задължения, въз основа на които е образувано изпълнително дело
№2652/2020г. по описа на ЧСИ г.г. са влезли в сила. Не са обжалвани по административен
ред пред компетентния горестоящ административен орган, не е заведено и съдебно
производство за тяхната отмяна. В тази връзка, Община Сливен по никакъв начин не е
засегнала законните интереси на ищеца, длъжник по изп. дело №2652/2020г. по описа на
ЧСИ, а дори напротив веднага е реагирала, след като са представени писмени доказателства
за регистрацията на превозното средство и е отменила задълженията за процесиите превозни
средства въпреки влезли в законна сила актове за установяване на задължения, които са
годни изпълнителни титули и подлежат на изпълнение на основание чл.165 ДОПК е оглед
приложената актуална справка за неплатени задължения. Следователно към датата на
образуване на изпълнително дело №2652/2020г. по описа на ЧСИ г.г. с Рег.№915, Община
Сливен е възложила на ЧСИ събирането на установени публични задължения за данък върху
превозните средства и съотвените лихви за забава въз основа на годни изпълнителни титули.
Излагат се аргументи и в обобщение се иска да се отмени решението.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се
твърди, че тя е неоснователна, а решението е правилно и законосъобразно.
В с.з за въззивната община се явява представител по пълномощие, който поддържа
подадената жалба.
Въззиваемият, редовно призован, не се явява. Постъпило е писмено становище от
представител по пълномощие, с което се оспорва основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Настоящата инстанция споделя съображенията на районния съд, че чл.79, ал.1 ГПК не
2
урежда процесуална възможност в случай на прекратяване на изпълнителното производство
на основание чл. 433 ГПК съдебният изпълнител да има правораздавателни функции и да
присъжда в полза на длъжника сторени от него разноски в изпълнителното производство,
като осъжда взискателя да му ги заплати. Съгласно чл.78, ал.4 ГПК при прекратяване на
делото ответникът има право на разноски. Предвид подредбата на разпоредбите на чл. 78,
ал.4 и чл.79 ГПК, последните важат както за исковия процес, така и за изпълнителното
производство. Макар да няма характер на спорно съдебно производство, изпълнителното
производство също е двустранно процесуално правоотношение, по което страни са
взискателят и длъжникът. То се осъществява по реда на ГПК и се ръководи от несъдебен
орган (в случая - ЧСИ), на който са възложени публични функции по реализиране на
съдебно признатото вземане на взискателя по принудителен ред, определен в ГПК. Акт на
съдебния изпълнител (с оглед на чл.434 ГПК) не представлява изпълнително основание от
изчерпателно изброените в чл.404 ГПК, поради което съдебният изпълнител не може да
присъди разноски и да събере такива от взискателя в изпълнително производство
образувано от взискателя. Без наличието на изпълнителен титул и при липсата на изрична
уредба в процесуалния закон за длъжника да възстанови направените от последния разноски
в прекратеното изпълнително производство съдебният изпълнител не може да пристъпи към
събирането на такива по принудителен ред. По аргумент за противното от разпоредбата на
чл. 79, ал.1, т.1 от ГПК разноските по прекратеното на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК
изпълнително производство не следва да останат за сметка на длъжника. В този случай в
полза на длъжника се поражда облигационно вземане за възмездяване на направените от
него разноски по повод на изпълнителния процес. Характерът на отговорността за разноски
следва да се търси на плоскостта на деликтната отговорност, тъй като разноските са
възникнали по повод осъществяването на едно процесуално правоотношение, което не
съдържа договорен елемент.
В случая ответникът е бил взискател по изп.д. №2652/2020 г. на ЧСИ г.г., същото е било
образувано на 17.12.2020 г. въз основа на АУЗ срещу ЕТ, с управител въззиваемия в
настоящото производство, от 08.02.2012 г. След получаване на призовката за доброволно
изпълнение той е ангажирал адвокат, упълномощил го е с права за процесуално
представителство, сключил е договор за правна защита и съдействие за сумата 500 лв, което
обстоятелство не спорно между страните, в изпълнение на задълженията си адвокатът е
подал молба до ЧСИ, с която е изразил становище за изтекла погасителна давност спрямо
правото за принудително удовлетворяване на вземането на взискателя, поискал е препис от
молбата да се връчи на последния и ако той не предприеме съответните действия, ЧСИ да
прекрати изпълнителното производство. С постановление от 26.01.2021 г., въз основа на
молба от взискателя от 22.01.2021 г., ЧСИ е прекратил изпълнителното дело на основание
чл. 433 ал. 1 т. 2 от ГПК. Правилно и законосъобразно е констатираното от съда обедняване
на ищеца изразило се в сторени разходи за адвокатско възнаграждение по
незаконосъобразно образувано изпълнително производство и обогатяване на ответника
изразило се в спестяването на разходи, които е следвало да възстанови на ищеца в
изпълнение на задължението си вменено му от закона се намират във връзка, тъй като
3
произтичат от един общ факт, а именно отговорността за разноските по прекратеното въз
основа на молба на взискателя изпълнително дело. Липсва правно основание затова
имуществено разместване и друг иск за защита на правата на обеднилия се ищец. Това
обуславя по принцип основателността на установителния иск.
Не могат да бъдат възприети съображенията на въззивника че не е било необходимо
ангажирането на адвокат от страна на длъжника по изп. дело №2652/2020г., поради
своевременната реакция на взискателя. Тази реакция е следствие на предприетите от
пълномощника действия, а как ще организира защитата си длъжникът е въпрос на негова
преценка. Несподелимо е и оплакването, че Община Сливен по никакъв начин не е
засегнала законните интереси на ищеца, длъжник по изп. дело №2652/2020г. по описа на
ЧСИ, което противоречи на фактолагията , а от друга страна е без значение обстоятелството
дали актовете за установяване на задължения, въз основа на които е образувано
изпълнително дело №2652/2020г. по описа на ЧСИ г.г. са влезли в сила.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 400 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция. Доколкото уговореното възнаграждение е към минималния предвиден размер в
наредбата, то не се явява прекомерно и не следва да бъде намалявано.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 769/16.12.2021г. и решение № 235/11.04.2022г. по гр. дело №
4040/2021г. на Районен съд Сливен.
ОСЪЖДА Община Сливен, код по БУЛСТАТ : *********, със адрес: гр. Сливен, бул.
„*********** да заплати на на К. В. СП., ЕГН: ********** от гр. Котел, ул. „***********
сумата от 400 /четиристотин/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
тази инстанция
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5