Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №245             

                      гр.Севлиево, 18. 12. 2017  г.

                           В   ИМЕТО   НА    НАРОДА

СЕВЛИЕВСКИ районен съд   в публичното заседание на    

 Пети декември

през  две хиляди и седемнадесета

                               в състав

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ДОЙЧЕВА    

при секретаря ИВЕЛИНА ЦОНЕВА   и в присъствието на прокурора            като разгледа докладваното от  съдия ДОЙЧЕВА  гр.д.№ 1116 по описа за 2016    год. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е  по чл. 26 ал.1 и  ал.2  ЗЗД. 

 В исковата молба се твърди, че с  нотариален акт № 112 том VІІ рег.№ 10282 д.№ 1249 от 21.12.2005 г. на *** И.П., рег. № 300 Севлиево,   И. М. И. , като пълномощник на ищците от една страна, като  продавачи, и от друга като управител и представляващ  ответното дружество  ТАХО” ЕООД гр.***ЕИК *********, представляван от собственика и управител И. М. И. ЕГН **********, извършил покупко- продажба на описан в исковата молба, недвижим имот. Ищците твърдят, че сделката е нищожна, че не е породила  вещно прехвърлителното си действие, тъй като противоречала на закона и го заобикаля, липсвало основание и бил сключена извън дадената на  И. М. И. представителна власт.   Ищците  молят съда да признае за нищожна сделката сключена с Нотариален акт за покупко-продажба № 112, том VІІ, рег. № 10282, нот. д. № 1249/2005 г., поради противоречие и заобикаляне на закона, липса на основание и на представителна власт (съгласие) и да уважи иска със законните последици. .

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска. Прави възражение за недопустимост на иска, поради наличие на влязло в сила решение между същите страни по приложеното Гр.д. № 1706/2011 г., а също и с нормата на чл. 300 ГПК – тъй като е налице влязла в сила оправдателна присъда по отношение на представляващия ответното дружество И. М. И., видно от приложеното НОХД № 231/2008 г. Развива и съображения за неоснователност, тъй като между страните не съществувала сделка по цитирания нотариален акт. Развива съображения, че петитумът на исковата молба не е конкретизиран, като счита, че никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание.Няма обстоятелства, които се признават.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка :

 Приложени са : представените от ищците: препис от договор за заем от 18.08.2005 г., препис от пълномощно от 18.08.2005 г., препис от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.08.2005 г., препис от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 141, том ІV, рег. № 6351, дело № 718/2005 г. от 22.08.2005 г. на *** И.  рег. № 300, гр. Севлиево, препис от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 05.12.1990 г., препис от нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 112, том VІІ, рег. № 10282, дело № 1249/2005 г. от 21.12.2005 г. на *** И. , рег. № 300, гр. Севлиево, препис от призовка за доброволно изпълнение по Изп. д. № 20167330400344, изх. № 2568/03.11.2016 г. на ЧСИ Г. Н.,***, удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/28.11.2016 г. издадено от Община Севлиево, схема № 15-582687/25.11.2016 г. на самостоятелен обект в сграда.Приети са и  представените от ответника: препис от Присъда № 231/06.10.2008 г. по НОХД № 231/2008 г. по описа на Районен съд гр. Севлиево, препис от протокол от 21.07.2008 г. по НОХД № 231/2008 г. по описа на Районен съд гр. Севлиево, препис от нотариална покана от ответника до ищцата от 20.09.2011 г. чрез *** П. Д., рег. № 543, гр. Севлиево, препис от покана за доброволно изпълнение по Изп.д. № 20127320400145/12 г. на ЧСИ В.Ц., рег. № 732, гр. Габрово, препис от удостоверение изх. № 98/19.01.2017 г. на ЧСИ Г. Н.,***, препис от протокол по чл. 147, ал. 2 ТЗ на едноличния собственик на капитала на „Тахо“ ЕООД гр. Севлиево от 21.12.2005 г., препис от Решение № 86/04.05.2012 г. по Гр.д. № 1706/2011 г. по описа на Районен съд гр. Севлиево и препис от нотариална покана  от 21.08.17 г., ведно с три броя известия за доставяне.

Приложено е  Гр.д. № 1706/2011 г., арх. № 1496/2012 г. по описа на Районен съд гр. Севлиево.и  НОХД № 231/2008 г., арх. № 183/2009 г. по описа на Районен съд гр. Севлиево с правно основание чл. 108 ЗС от ответника по настоящото дело, против първите двама ищци..

 Касае се за иск с посочено основание чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД, като ищците по съображения подробно изложени в ИМ молят съда да признае за нищожна сделката сключена с Нотариален акт за покупко-продажба № 112, том VІІ, рег. № 10282, нот. д. № 1249/2005 г., поради противоречие и заобикаляне на закона, липса на основание и на представителна власт (съгласие).

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска. Прави възражение за недопустимост на иска, поради наличие на влязло в сила решение между същите страни по приложеното Гр.д. № 1706/2011 г., а също и с нормата на чл. 300 ГПК – тъй като е налице влязла в сила оправдателна присъда по отношение на представляващия ответното дружество И. М. И., видно от приложеното НОХД № 231/2008 г. Развива и съображения за неоснователност, тъй като между страните не съществувала сделка по цитирания нотариален акт. Развива съображения, че петитумът на исковата молба не е конкретизиран, като счита, че никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание.Няма обстоятелства, които се признават.

 Не е спорно, че с  нотариален акт № 112 том VІІ рег.№ 10282 д.№ 1249 от 21.12.2005 г. на *** И.П., рег. № 300 Севлиево,   И. М. И. , като пълномощник на ищците от една страна, като  продавачи, и от друга като управител и представляващ  ответното дружество  ТАХО” ЕООД гр.Севлиево, представляван от собственика и управител И. М. И. ЕГН **********, извършил покупко- продажба на описан в исковата молба, недвижим имот. Ищците твърдят, че сделката е нищожна, че не е породила  вещно прехвърлителното си действие, тъй като противоречала на закона и го заобикаля, липсвало основание и бил сключена извън дадената на  И. М. И. представителна власт.  

Не е спорно също, че на 18.08.2005 г. И. М. И. и ищците  са сключили договор за заем/ л.4/ по силата на който е предоставил в заем 5300 лв.,  Срокът за връщане на заема е била 20.12.2005 г. За обезпечение на вам вземането, ищците учредили  полза на заемодателя договорна ипотека, върху процесния имот, с н.а. № 141/2005 г. *** И.П./л.7/ .Заедно с това има сключен и предварителен договор  за покупко- продажба от 18.08.2005 г. за продажба на същия имот.

На същата дата ищците  са упълномощили представляващия  ответното дружество / заемодател/  да продаде имота им, вкл. да договаря сам със себе си и да прехвърли собствеността на себе си, цитирам „за което даваме съгласие”. Пълномощното е нотариално заверено на 18.08.2005 г. а *** Ив/л.5/. В същото изрично е записано, че упълномощеният може да упражни правата си по това пълномощно, след 20.12. 2005 г.

Според твърденията в исковата молба, на 20.12.2005 г.  И. М. И. следвало да се яви в кантората на  ***  И.П., където ищците имали готовност да му върнат заема, но той не се явил и веднага, на следващия ден извършил процесната сделка. Доказателства за това задължение не  се представят, липсва констативен протокол за  неявяване в кантората  на посоченияя ***, а тази дата е посочена само в т.4 от предварителния договор между страните./л.6/

С тези действия, според ищците, И. М. И.  нарушил изричната забрана на чл. 152 ЗЗД. Сделката била лишена от основание, тъй като купувачът ТАХО ЕООД не е извършил плащане . Освен всичко изложено, като основен порок ищците считат, превишаване  на представителната си власт, тъй като   пълномощното се простирало до трети лица, до самия него, но не и  до други лица, които представлява , по смисъла на чл. 38 ЗЗД. Твърдят също, че и до днес, първата ищца не е загубила владението върху имота.

 Ответникът оспорва изцяло искът. Подържа  становището, че искът е недопустим по съображенията, тъй като имало  произнасяне на съдилищата, както по Гр.д. № 1706/2011 г., арх. № 1496/2012 г. по описа на Районен съд гр. Севлиево, с правно основание чл. 108 ЗС , така и по и  НОХД № 231/2008 г., арх. № 183/2009 г. по описа на Районен съд гр. Севлиево.

 Оспорва всички изводи на ищците, за липса на представителна власт, тъй като в   пълномощното,  приложено по делото  е изрично вписано, правото на упълномощеният  да се разпореди с процесния имот, като го продаде, както  на себе си, а също и на трети лица, каквото е представляваното от И. М. дружество, ответник по делото. Развива съображения, че в  нито един от приложените документи, в това число предварителният договор  от 18.08.05 г., , договорът за заем от същата дата, , пълномощното и  нотариалният акт за ипотека№141/05 г. , не била вписана уговорка, която да противоречи на текста на чл. 152 ЗЗД, каквото е становището на ищците. .

Както е видно от приложеното по Гр.д. № 1706/2011 г., арх. № 1496/2012 г. по описа на Районен съд гр. Севлиево, с правно основание чл. 108 ЗС ,  М.К.Н. и А.М.Н.  са осъдени  да отстъпят собствеността и предадат владението върху процесния имот. Искът е предявен от  ТАХО”  , представляван от собственика и управител И. М. И. ЕГН ********** против  М.К.Н. и А.М.Н..  Третата ищца по настоящото дело - Н.К.  не е  била страна по делото , поради което , съдът не възприема възражението за наличие на сила на пресъдено нещо. По силата на чл.298 ал.1 ГПК, решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание . Ето защо, съдът не възприема възражението на ответника за недопустимост на иска,на това основание и прекратяване на производството, без да се произнесе по съществото на спора. .

          Но, по отношение на изводите на съда, направени в приложеното гр.д. № 1706/11 г. СРС ,  съдът счита, че следва да се съобразят в настоящото, с оглед принципът за непререшаемост , по смисъла на чл.  299 ГПК . За да се уважи искът по чл.108 ЗС ищецът / ТАХО ЕООД/ е    бил длъжен да докаже, че е собственик на имота, предмет на иска, че той се намира във владение или държане на ответниците и че те го владеят или държат без основание. В мотивите си съдът е приел, че е установено   по безспорен начин , че собственик на имота е ищецът. По съображения, подробно развити в мотивите към това решение, съдът е  приел, че, цитирам: „  сделката покупко-продажба е действителна и въз основа на нея ищецът е станал и е собственик на имота.“  

Както е посочено, петитумът на исковата молба по настоящото дело съдържа искане , съдът да  признае за нищожна сделката сключена с Нотариален акт за покупко-продажба № 112, том VІІ, рег. № 10282, нот. д. № 1249/2005 г., поради противоречие и заобикаляне на закона, липса на основание и на представителна власт (съгласие) .  В чл. 26 ал.1  ЗЗД е посочено, че нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.

Съдът счита, че не е налице нито едно от основанията за уважаване на иска.

По делото липсват доказателства, които да потвърждават       твърденията в исковата молба, че на 20.12.2005 г.  И. М. И. е следвало да се яви в кантората на  ***  И.П., където ищците имали готовност да му върнат заема, че  той не се явил и веднага, на следващия ден извършил процесната сделка. Доказателства за това задължение не  се представят, не е ясно кога е поето такова задължение , липсва констативен протокол за  неявяване в кантората  на посочения ***, а тази дата е посочена само в т.4 от предварителния договор между страните./л.6/

 Не се доказва и твърдението, че сделката е  лишена от основание, тъй като купувачът ТАХО ЕООД не е извършил плащане .  Изявлението в нот. акт № 112/05 г. , че сумата е изплатена напълно и в брой, не се обори.

Освен всичко изложено, като основен порок ищците считат, превишаване  на представителната си власт, тъй като   пълномощното се простирало до трети лица, до самия него, но не и  до други лица, които представлява , по смисъла на чл. 38 ЗЗД. Твърдят също, че и до днес, първата ищца не е загубила владението върху имота, факт, който е ирелевантен и не се спори..  В чл.  38 ЗЗД е уредено, че представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. Такова съгласие е изрично дадено в пълномощното , на л.5 от делото.

             Съдът не намира опора в закона, за да приеме тезата на ищците, че  по силата на  пълномощното,  упълномощеният можел да  договаря сам със себе си, да прехвърля  собственост на себе си, за което дават изрично съгласие и да определя купувач, но не и  на друго лице, което той представлява. . Никъде не се съдържа  условие, което да изключва възможността на упълномощения да прехвърли собственост на други лица, които представлява, в случая ЕООД .

          Не налице и нарушение на чл. 152 ЗЗД .  При  сключване на договора за заем,  страните   са уговорили  начин за обезпечаване на заема,   чрез учредяване на   ипотека.     Страните   са имали воля собствеността върху  процесния  имот  да се прехвърли  на заемодателя при условията  на договора , която е обективирана в предварителния договор от 18.08.05 г.  Действителната им воля при продажбата е била да се обезпечи задължението на продавача по договора за заем. Така избрания от страните начин за удовлетворяване  не е различен от предвидените в закона, поради което договорът за покупко-продажба  не  е нищожен, като сключен в нарушение на императивната норма на чл.152, пр. 2 от ЗЗД, както твърдят ищците..

          По делото не са представени нови доказателства, които да обусловят изводи, различни от посочените. Всички основания за нищожност, посочени в исковата молба са обсъдени в мотивите на цитираните  решение и присъда.

            При това положение, искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, със законните последици.

В подкрепа на всички  изложени  аргументи, съдът счита, че следва да се посочи и обстоятелството, че е налице влязла в сила присъда № 231/06.10.2008 г. по  приложеното нохд №231/08 г. по описа на РС Севлиево , с която И. М. И. е признат за невинен в това, че на неустановени дати през месец декември 2005 година, в гр. Севлиево, като пълномощник на М.К.Н., А.М.Н. и Н.К.Н.,  с възложените му права по пълномощно от 18.08.2005 година с рег. № 6288, заверено от *** И.  рег. № 300 на НК с район на действие РС – Севлиево, да ги: “представлява пред трети лица, държавни и общински органи, пред ***, пред отдел “Приходи и местни данъци и такси” при Община Севлиево, за изготвяне и получаване на данъчна оценка и пред ***а /включително да договаря сам със себе си и да прехвърля собственост на себе си, за което дали тяхното съгласие/ и от тяхно име да договаря и извършва покупко – продажба на техен имот – апартамент, находящ се в ***”,  с начало на упражняване на това му право - 20.12.2005 година, съзнателно действал против законните интереси на представляваните /възпрепятствал възможността на връщане на даден от него кредит по учредена договорна ипотека върху посочения имот, изповядана от *** И. , рег. № 300 на НК с район на действие РС – Севлиево и вписана под номер 141, том ІV, рег. № 6351, дело № 718 от 2005 година, с падеж 20.12.2005 година като  го ОПРАВДАВА по така предявеното обвинение по чл. 217, ал. 4 във връзка с ал. 2 от НК.В мотивите  е прието за установено и доказано, че в  нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека №141/05 г. *** И.П. , били вписани условията на договора за заем, съгласно който сумата на заема била 5300 лева и крайната дата на издължаване на кредита 20.12.2005 година.  Цитирано е пълномощното, така, както е индивидуализирано и по—горе, в  което на ищците са дали права на И. И., цитирам,  “да ги представлява пред трети лица, държавни и общински органи, пред ***а / вкл. да договаря сам със себе си и да прехвърля собственост на себе си и от тяхно име да договаря и извършва покупко – продажба на имота им……..”. Съгласно това пълномощно, подсъдимият И. е можел да упражни упоменатите в него права изрично след датата 20.12.2005 година – т.е. датата на падежа на договора за заем. Тъй като до 20.12.2005 година И. не получил дължимата му се сума по договора за заем, на 21.12.2005 година той продал апартамента на свидетелите Наумови на “Тахо” ЕООД гр. Севлиево, на чието дружество той е едноличен собственик на капитала. Придобиването на собствеността върху апартамента е станало на 21.12.2005 година чрез Нотариален акт № 112 том VІІ, рег. № 10282, дело № 1249/2005 година на *** И.  – гр. Севлиево. Прието е, че при подписването на пълномощното,  ищците по настоящото дело, са действали с ясното съзнание, че след 20.12.2005 година подс. И. ще има право да се разпорежда с апартамента им както намери за добре, “вкл. и да прехвърля собствеността на себе си”.

  Не е спорно, че по силата на чл.  300 ГПК , влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо, съдът приема, че  следва да съобрази и приетото за установено и доказано, по тази присъда, с мотивите, което е още едно основание, да приеме, че искът е неоснователен и недоказан. 

Тъй като в отговора на ответника е направено и възражение за недопустимост на иска, поради наличие на влязло в сила решение между същите страни по приложеното Гр.д. № 1706/2011 г., СРС , а също и с нормата на чл. 300 ГПК – тъй като е налице влязла в сила оправдателна присъда по отношение на представляващия ответното дружество И. М. И., по НОХД № 231/2008 г ., СРС,   което е поддържано в с.з. и в писмените бележки, съдът счита, че следва да се произнесе с изричен диспозитив по това възражение.

 Искът не е недопустим по изложените и обсъдени по-горе съображения.. Не е налице хипотезата на чл.298 ал.1 ГПК,  поради липса на идентичност на страните и основанието, както е обсъдено по-горе.   

     Тъй като с исковата молба,   е направено искане  за обезпечение на иска,   чрез  спиране на изпълнението по  изп.д. № 344/16 г.по описа  на ЧСИ № 733 Г. Н. *** действие ОКРЪЖЕН СЪД ГАБРОВО , като е допуснато  обезпечение на иска, първоначално предявен само от   на А.М.Н. ЕГН ********** ***   против ТАХО ЕООД  , представляван от собственика и управител И. М. И. ЕГН **********, по чл. 26 ал.1 и 2 ГПК ,    чрез    СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по  изп.д. №     344/16 г. на  ЧСИ № 733 Г. Н. *** действие ОКРЪЖЕН СЪД ГАБРОВО, по което е насрочен въвод във владение на 22.11.2016 г. 11 ч. , на осн. чл. 389, вр. С чл.391 ал.1 т.1 и  чл.397  ал.т.3 ГПК.

      С оглед изложеното, препис от настоящото решение след влизането у в сила, да се изпрати на  ЧСИ № 733 Г. Н. *** действие ОКРЪЖЕН СЪД ГАБРОВО за прилагане  към   изп.д. № 344/16 г.по описа  на ЧСИ№733.

Ищците следва да заплатят на ответника 600 лв. разноски по списък по чл. 80 ГПК.

Водим от горе изложеното съдът

 

                            Р    Е    Ш    И  :

 

       ОТХВЪРЛЯ  искът на  А.М.Н. ЕГН ********** *** , М.  К.Н. ЕГН ********** *** и Н.К.Н. ЕГН ********** ***. чрез адв.Св.К., ГАК   против  ТАХО ЕООД гр.***ЕИК *********, представляван от собственика и управител И. М. И. ЕГН **********, с който молят съда да признае за нищожна сделката,  сключена с нотариален акт за покупко-продажба № 112, том VІІ, рег. № 10282, нот. д. № 1249/2005 г., *** И.П. Р. № 300, поради противоречие и заобикаляне на закона, липса на основание и на представителна власт (съгласие), представляващ   АПАРТАМЕНТ с кадастрален идентификатор 65927.501.3515.1.75 с адрес гр.Севлиево п.к.5400 *** с площ от 75,70 кв.м, състоящ се от спалня, дневна, кухня-столова, баня-тоалетна, входно антре и тераса, разположен в сграда № 1, застроена в ПИ с кадастрален идентификатор 65927.501.3515, ведно с прилежащите към обекта избено помещение № 6 със застроена площ 3,70 кв.м и 1,081 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи на същия етаж 65927.501.3515.1.74, 65927.501.3515.1.51, под обекта 65927.501.3515.1.72, над обекта 65927.501.3515.1.78,  описан в нотариален акт № 112 том VІІ рег.№ 10282 д.№ 1249 от 21.12.2005 г. на *** И.  и схема № 107 от 12.01.2011 г. на СГКК Габрово  , като НЕОСНОВАТЕЛНИ  И НЕДОКАЗАНИ. по иск с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2  ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛНО възражението на   ТАХО ЕООД гр.***ЕИК *********, представлявано от собственика и управител И. М. И. ЕГН **********,  за недопустимост на иска, поради наличие   на влязло в сила решение между същите страни по гр.д. № 1706/2011 г., по описа на РС Севлиево ,  а също и с нормата на чл. 300 ГПК , тъй като е налице влязла в сила оправдателна присъда по отношение на представляващия ответното дружество И. М. И., по нохд  № 231/2008 г ., СРС, на осн. чл. 298 ГПК.

             ПРЕПИС от решението, след влизане в сила да се на  ЧСИ № 733 Г. Н. *** действие ОКРЪЖЕН СЪД ГАБРОВО за прилагане  към   изп.д. № 344/16 г.по описа  на ЧСИ№733.

  ОСЪЖДА А.М.Н.  ЕГН **********, да заплати на   ТАХО ЕООД гр.***ЕИК *********, представляван от собственика и управител И. М. И. ЕГН **********, направените по делото разноски,  от  200/ двеста/ лв.

 

ОСЪЖДА М.  К.Н. ЕГН ********** да заплати на   ТАХО ЕООД гр.***ЕИК *********, представляван от собственика и управител И. М. И. ЕГН **********, направените по делото разноски, от  200/ двеста/ лв.

 

ОСЪЖДА и Н.К.Н. ЕГН ********** да заплати на   ТАХО ЕООД гр.***ЕИК *********, представляван от собственика и управител И. М. И. ЕГН **********, направените по делото разноски, от 200/ двеста/ лв.

 

    Решението   подлежи на  въззивно   обжалване пред   ОКРЪЖЕН СЪД ГАБРОВО  в двуседмичен срок от  връчването му на  страните . 

 

 

                          РАЙОНЕН  СЪДИЯ :