Р
Е Ш Е Н И Е
София, 10.04.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет
и шести март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 1532/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от Д.А.И.,
ЕГН **********, чрез адв. С.П. - САК, със съдебен адрес:*** против ЗД „Б.И.“
АД, София, ул. “*******№**с правно основание чл. 429, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата 25 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП и сумата 714,80 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от
застрахователя, ведно със законна лихва, считано от 15.10.2016 г., до
окончателното изплащане и направените разноски по делото, в това число и
адвокатски хонорар.
В исковата молба се
твърди, че на 15.10.2016 г., около 22:00 часа в гр. Исперих, на ул. „Ахинора“
пред завод „Добруджа“ – „КИТ“ АД А.П.А., управлявайки с несъобразена скорост
л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ В ****при нарушаване на правилата за движение по
пътищата е предизвикал ПТП като е загубил контрол над автомобила и се е блъснал
в ляво по посока на движението си в метален стълб на уличното осветление. В
лекия автомобил като пътник е пътувал ищецът, който въпреки поставения
обезопасителен колан е получил физически травми и увреждания, подробно описани
в исковата молба.
Ищецът твърди, че му е
била извършена оперативна интервенция, през време на които, както и през целия
възстановителен период е изпитвал силни болки, особено интензивни през нощта и
при движение, придвижвал се е с помощни средства. За период от три месеца му е
била необходима чужда помощ, не е можел да се обслужва сам. Предстои му нова
оперативна интервенция за отстраняване на фиксиращите винтове, което ще му
причини допълнителни болки и страдания за около 30 дн.
Заявява, че във връзка с ПТП е било образувано ДП №
275-ЗМ-295/2016 г. по описа на РУМВР – гр. Исперих и пр.пр. № 886/2016 г. по
описа на РП – гр. Исперих срещу виновния водач за престъпление по чл. 343, ал.
1, б.“б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК. Наказателното преследване е било
прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК, във вр. с чл. 343, ал. 2, т. 2 НК, съгласно Постановление за прекратяване от 20.12.2016 г. по описа на РП –
гр. Исперих, влязло в законна сила на 23.01.2017 г.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищецът твърди
да е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество по з.п. 02116002620463.
Според отразеното в исковата молба ищецът е предявил
претенция за доброволно изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в резултат на ПТП от 15.10.2016 г., за което е образувана щета №
**********. Във връзка с предявената претенция е получил отказ за
удовлетворяването й с писмо с изх.№ 0011/03.01.2017 г.
Представил е писмени доказателства. Поискал е допускане
на гласни доказателства и назначаване на съдебномедицинска и автотехническа
експертизи.
В хода по
същество моли съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и доказан,
с всички законни последици, включително и направените разноски по списък.
Ответникът оспорва предявените искове изцяло по основание
и размер. Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил.
Оспорва механизма на станалото ПТП и вината на водача на
лекия автомобил, като заявява, че не са ангажирани доказателства за причинно
следствена връзка между твърдяната вина на застрахования и механизма на ПТП.
Оспорва представения като доказателство Протокол за ПТП №
76/2016 г., досежно съдържанието му.
Твърди, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалият, който е пътувал в л.а. без поставен обезопасителен колан, като
степента му на вина е поне 50%.
Отделно от това, оспорва размера на предявената
претенция, като заявява, че тя е много завишена и не отговаря на критерия за
справедливост според чл. 52 ЗЗД.
Представил е писмени доказателства. Поставила е въпроси към автотехническата експертизи.
В хода по
същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Претендира направените
разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 429, ал. 1
от КЗ и чл.86 от ЗЗД за сумата 25 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП и сумата 714,80 – обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от
застрахователя, ведно със законна лихва, считано от 15.10.2016 г., до
окончателното изплащане и направените разноски по делото.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 15.10.2016 г., около
22:00 часа в гр. Исперих, на ул. „Ахинора“ пред завод „Добруджа“ – „КИТ“ АД А.П.А.,
управлявайки с несъобразена скорост л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ В ****при
нарушаване на правилата за движение по пътищата е предизвикал ПТП като е
загубил контрол над автомобила и се е блъснал в ляво по посока на движението си
в метален стълб на уличното осветление. В лекия автомобил като пътник е пътувал
ищецът, който е получил физически травми и увреждания, подробно описани в
исковата молба.
По случая е образувано ДП № 275-ЗМ-295/2016 г.
по описа на РУМВР – гр. Исперих и пр.пр. № 886/2016 г. по описа на РП – гр.
Исперих срещу виновния водач за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, във вр.
с чл. 342, ал. 1 НК. Наказателното преследване е било прекратено на основание
чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК, във вр. с чл. 343, ал. 2, т. 2 НК, съгласно
Постановление за прекратяване от 20.12.2016 г. по описа на РП – гр. Исперих,
влязло в законна сила на 23.01.2017 г.
По делото е прието за безспорно установено, че за лекия
автомобил, причинил катастрофата, е сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност” с ответното дружество по з.п. 02116002620463/16 г. валидна към
момента на катастрофата.
Доказано бе, че ищецът е предявил претенция за доброволно
изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на ПТП
от 15.10.2016 г., за което е образувана щета № ********** и по предявената
претенция е получил отказ за удовлетворяването й с писмо с изх.№
0011/03.01.2017 г..
Спорът между
страните се свежда до наличието на описаните в исковата молба телесни повреди и
причинно – следсвената връзка между ПТП и тях, наличието на съпричиняване от
страна на пострадалата и размера на исканото обезщетение, който ответникът
счита за прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите
условия на живот.
В хода на делото
е изслушано и прието заключение по назначената САТЕ, която съдът кредитира като
безпротиворечива и съответстваща с оригиналния доказателствен материал, от която се установява, че механизмът на ПТП от 28.04.2016 г. е следният: На 15.10.2016 г., около
22:00 часа в гр. Исперих, на ул. „Ахинора“ пред завод „Добруджа“ – „КИТ“ АД А.П.А.,
управлявайки с несъобразена скорост л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ *******, загубва контрол върху управлението, напуска платното за
движение и се качва на левия бордюр, удря се в метален стълб за електрическо
осветление със задната си лява странична част, завърта се в посока обратна на
часовниковата стрелка и, след завиване на волана надясно, се връща отново на
пътното платно, като при ударите в стълба е пострадал возещият се на предната
седалка ищец. Пътната настилка е била суха. Имало е нормална видимост. Пътното
платно е широко 15 м., разделено на 4 ленти с еднаква широчина. Мястото на
удара се намира извън платното, на един метър вляво от левия му край. С оглед
получените деформации по автомобила и мястото на удара вещото лице приема
скорост на автомобила 100 10 км/ч към момента на произшествието при разрешена
такава 50 км/ч. Именно тази избрана от водача висока скорост е причината той да
изгуби контрол върху управлението на автомобила и това е непосредствената
причина за ПТП-то. Експертът заявява, че ищецът е бил пътник в автомобила и не
е можел да предотврати удара.
По искане на
ответната страна бе разпитан свидетеля А.А. – водачът на автомобила, причинил
катастрофата. Той заяви, че е карал с превишена скорост и потвърди механизма,
даден от вещото лице – СТЕ, както и че е карал с несъобразена скорост. Заяви,
че е предприел изпреварване. Няма спомен след това от станалото, защото е
изпаднал в безсъзнание, помни само, че автомобилът се е завъртял. Ищецът е
седял на предната седалка, ударът е бил в страничен стълб. Свидетелят не помни
двамата да са били с поставени предпазни колани.
От назначената и
неоспорена от страните по делото СМЕ, която съдът кредитира като
безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен материал, се
установява, че в резултат на претърпяното ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания: счупване на горния край на тибията на лявата
подбедрица. На 21.10.2016 г. е проведено оперативно лечение – кръвно наместване
на фрактурата и фиксиране с два канюлирани винта. Ищецът не се е явил на
преглед, но към настоящия момент, при нормално протекъл оздравителен процес,
счупването следва да е зараснало, пред вид и факта, че в документацията липсват
данни за усложнения. Според отразеното в експертизата, ищецът е търпял болки и
страдания за около 3 – 4 месеца след травмата, като през първите два те са били
особено интензивни. Отделно от това е търпял и физически и битов дискомфорт,
свързан с помощните средства – патерици, с които се е придвижвал. За период
около шест месеца ищецът е бил нетрудоспособен, но е бил в състояние да се
обслужва сам, въпреки че непосредствено при изписването му това е било
затруднено и болезнено. Вещото лице заявява, че описаните травматични
увреждания могат да бъдат получени при удар върху или с твърд тъп предмет и,
тъй като травмата е в областта на коляното и горната част на подбедрицата, най
– вероятно е получена от удар в таблото за управление на автомобила. С оглед
характера на получените травми и механизма на тяхното получаване, вещото лице
дава заключение, че най – вероятно ищецът е бил без поставен обезопасителен
колан, като заявява, че голяма част от травмите биха били избегнати, ако такъв
е бил поставен.
По искане на ищеца
и с оглед доказване на претърпените неимуществени вреди по делото е разпитана
свидетелката Д.Б., която има връзка с ищеца. В показанията си тя заяви, че го е
видяла след катастрофата, в болницата в гр. Исперих, състоянието му е било
тежко, кракът му е бил счупен. Бил е опериран в болницата в гр. Варна, два дни
след произшествието. Преди операцията е бил обездвижен, изпитвал е силни болки,
бил е на болкоуспокояващи. Престоял е в болницата общо 5 дни, а свидетелката
твърди, че е била до него през това време. След като се е прибрал в къщи за него
са се грижили тази свидетелка и майка му, помагали са му, тъй като в началото
той не е можел да става и да отиде до тоалетната и банята. Първия месец му е
било много зле, имал е интензивни болки и през втория и третия месец.
Понастоящем все още изпитва болка. В каря на 2017 г. са му правили операция за
махане на винтовете.
От ответната
страна с молба от 20.09.2017 г. е направено оспорване на писмени доказателства
– приложени от ищеца и изчерпателно изброени в молбата. Пред вид факта, че в
хода на производството това оспорване не се поддържа, съдът не следва да се
произнася по него.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни
доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове по чл. 429, ал.
1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане на
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие
настъпилото на 15.10.2016 г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е причинил катастрофата.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.Съгласно
чл.429, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетение пряко от застрахователя.
Непозволеното
увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи при условията на кумулативност
следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия
причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина,
независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно
основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка,
твърдяна от ищеца. В настоящия случай по безспорен начин се установява
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Съдът намира, че
конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди при
непозволено увреждане се определя от
съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищеца.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случаи, съобразени с конкретния.
В резултат на катастрофата, описана подробно по – горе, на ищеца са причинени телесни увреждания, чиито характер и
интензитет е доказан с приетите доказателства – свидетелски показания и
съдебномедицинска експертиза. Възстановителният период е бил около три години и
шест месеца, като през по – голямата част от него придвижването е ставало с
помощни средства – патерици.През цялото време, според вещото лице, ищецът е
търпял болки и страдания, особено силни през периодите на оперативно лечение, а
най – интензивни, според показанията на разпитаната свидетелка – през първите
три месеца. Към настоящия момент движенията в дясната колянна става не са
възстановени в пълен обем, а, като резултат от прекарания възпалителен процес в
областта на дясната петна кост, там е наличен костен дефект – деформация,
покрита с кожа. Прогнозата не е много оптимистична.
В хода на делото
бяха ангажирана доказателства в подкрепа на възражението на ответника за съпричиняване
от страна на вредоносния резултат. Доказа се от вещото лице СМЕ и показанията
на разпитания свидетел А., че пострадалият ищец е бил без поставен
обезопасителен колан. С оглед на това съдът приема съпричиняване в размер 50 %.
Като
съобрази всички обстоятелства по делото, съдът намира, че исковете са доказани по
основание, а по отношение размера им да бъде взето пред вид приетото съпричиняване от страна на ищеца от 50 %
и да бъде
приложена разпоредбата на чл.52 ЗЗД – за определянето им по
справедливост от съда.
Според приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесни увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането,
обстоятелствата, при които е извършено, прогнозата за възстановяване на пострадалия,
причинените морални страдания, възрастта на
ищцата и пр.
Като съобрази описаните по-горе и
доказани увреждания и последиците от тях, и свързаните с тях физически и
емоционални болки и страдания на ищцата, техния вид, интензитет и
продължителност, вида и тежестта на уврежданията и последиците от тях, както и възрастта на ищеца и приложи принципа
за справедливост, ккато и
наличието на съпричиняване, съдът намира, че
обезщетение в размер на 12 500
лв. би било адекватна
обезвреда на претърпените и доказани в производството неимуществени вреди.
По отношение на претенцията за
присъждане на законна лихва, съдът приема, че при задължение за непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на
настъпване на увреждането, съгласно разпоредбите на чл.86 и чл.84, ал.3 от ЗЗД.
По тези съображения съдът следва да присъди лихва върху
обезщетението така, считано от датата на събитието – 15.10.2016
г. до окончателното изплащане на сумите.
По отношение
претенцията за присъждане на имуществени вреди в размер 714,80 лв. не бяха ангажирани доказателства и съдът приема
същата за недоказана, поради което счита, че следва да бъде отхвърлена.
С оглед изложеното
съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан за сумата 12 500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 15.10.2016 г. до
окончателното изплащане на сумите.
При уважаване на
иска в посочения по – горе размер на повереника на ищеца -
адв. С.П. - САК, със съдебен адрес:*** следва да бъде присъдена сумата 905 лв. на основание чл.
38 ЗА.
С оглед изхода на
делото и частичното отхвърляне на иска на ответника следва да бъдат присъдени
разноски за експертиза и адвокатско възнаграждение по компенсация в размер 1000
лв.
Тъй
като ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса, ответното дружество на основание чл.78, ал. 6 от ГПК следва да
бъде осъдено за заплати по сметка на СГС сумата 500 лв. – държавна такса, съобразно уважената част от иска.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД
„Б.И.“ АД, София, ул. “*******№**ЕИК *******, да заплати на Д.А.И., ЕГН **********, чрез адв.
С.П. - САК, със съдебен адрес:***,
на основание чл. 429, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата 12 500 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно
със законна лихва, считано от 15.10.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата до пълния предявен размер от 25 000
лв. в частта за неимущствените вреди и за сумата 714,80 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди ОТХВЪРЛЯ
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.“ АД да заплати на адв. С.П. - САК, със съдебен
адрес:***- сумата 905 лв. на основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.“ АД да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата
в размер 500 лв. –
представляваща държавна такса, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА
Д.А.И. да заплати ЗК „Л.И.“ АД разноски по компенсация в размер 1 000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: