Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик,01.08.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на трети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Мария Кузева , като разгледа докладваното от районен съдия Харизанова гр.д.№1687 по описа на съда за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу „Ангел Дудов-Д. Дудов“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление село Калугерово, област Пазарджик, представлявано от А.Н.Д. ищецът Л.В.К. с ЕГН ********** ***, офис 2 чрез пълномощника си адв.Д.К. от ВАК, твърди, че от 09.06.2015г. до 19.10.2016г е работел в ответното дружество по силата на трудов договор №114 от 09.06.2015г. като със Заповед №151 от 19.10.2016г трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1т.1 от КТ. Съгласно посочения трудов договор ищецът работел в ответното дружество като „шофьор международни превози“, с работно време 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 360 лв. и 20 дни платен годишен отпуск . твърди, че основно е извършвал шофьорски курсове извън територията на Република България в Република Гърция и Република Македония. Твърди се, че ищецът не е получил трудовото си възнаграждение за месеците както следва: юни 2015г-360 лв., август 2015г.-360лв., септември 2015г-360лв., октомври 2015г.-360 лв., ноември 2015г.-360лв., декември 2015г-360 лв., януари 2016г-360 лв., февруари 2016г-360лв., март 2016г.-360 лв., месец април 2016г-360 лв., месец май 2016г.-360 лв., месец юни 2016г-360 лв., месец юли 2016г-360 лв. , месец август 2016г.-360 лв., месец септември 2016г-360 лв. и месец октомври 2016г.-300лв. Твърди, че за периода 09.06.2015г. до 19.10.2016г му се дължи трудово възнаграждение в общ размер от 6060 лв. Твърди, че ответникът не му е заплатил полагащите му се командировъчни / по 26 евро на ден/ за командировките до Гърция и Македония за времето от 09.06.2016г до 19.10.2016г както следва: за 12.06.2016, 02.10.2016г, 05.10.2016г, 27.07.2016г, 30.07.2016г, 31.07.2016г, 01.07.2016г, 08.07.2016г, 25.08.2016г, 14.08.2016г, 16.08.2016г, 15.08.2016г, 30.09.2016г, 04.08.2016г, 03.06.2015г, 18.08.2015г, 28.07.2015г, 19.07.2015г., 30.06.2015г, 22.07.2015г, 23.08.2015г, 27.09.2015г, 11.11.2015г, 29.07.2015г, 03.08.2015г, 20.08.2015г, 22.08.2015г, 25.08.2015г, 25.10.2015г, 15.08.2015г, 13.08.2015г, 13.08.2015г, 06.07.2015г, 04.07.2015г, 07.07.2015г, 09.06.2015г, 11.06.2015г, 12.06.2015г, 14.06.2015г, 28.06.2015г, 29.06.2015г, 27.06.2015г, 08.10.2015г, 04.10.2015, 05.10.2015г, 06.10.2015г, 08.10.2015г, 16.11.2015г, 17.11.2015г, 13.11.2015г, 19.11.2015г, 24.10.2015г, 03.11.2015г, 09.11.2015г, 22.11.2015г, 19.11.2015г, 09.11.2015г, 26.11.2015г, 03.12.2015г, 07.12.2015г, 01.12.2015г, 03.12.2015г, 02.11.2015г, 03.112015г, 04.11.2015г, 24.09.2016г, 27.09.2016г, 31.08.2016г, 18.09.2016г, 18.09.2016г, 19.09.2016г, 20.09.2016г, 21.09.2016г, 09.06.2016г, 15.06.2016г, 14.06.2016г, 12.06.2016г ,25.08.2016г, 21.08.2016г, 23.06.2016г, 21.09.2016г, 22.09.2016г, 23.09.2016г, 24.06.2016г, 02.08.2016г, 03.08.2016г, 01.08.2016г, 20.12.2015г, 21.12.2015г, 04.10.2015г, 05.10.2015г, 01.10.2015г, 29.09.2015г, 02.10.2015г, 21.09.2015г, 29.09.2015г, 10.08.2015г, 11.08.2015г, 09.08.2015г, 24.06.2016г, 23.06.2016г, 09.07.2016г, 08.07.2016г, 14.05.2016г, 22.05.2016г, 12.07.2016г, 13.07.2016г, 11.07.2016г, 10.07.2016г, 30.06.2016г, 02.07.2016г, 01.07.2016г, 15.06.2016г, 06.05.2016г, 04.05.2016г, 01.04.2016г, 02.04.2016г, 04.04.2016г, 05.04.2016г, 02.04.2016г, 28.06.2016г, 21.06.2016г, 28.06.2016, 05.07.2016г, 17.01.2016г, 19.01.2016г, 01.02.2016г, 14.02.2016г, 22.02.2016г, 02.03.2016г, 02.02.2016г, 05.02.2016г, 26.03.2016г, 01.04.2016г, 23.03.2016г, 24.03.2016г, 25.03.2016г, 15.03.2016г, 11.03.2016г, 10.03.2016г, 14.03.2016г, 02.03.2016г, 16.03.2016г, 10.04.2016г, 14.04.2016г, 15.04.2016г, 12.04.2016г, 13.04.2016г, 28.03.2016г, 31.03.2061г, 02.04.2016г и 04.04.2016г.или общо дължимите, но незаплатени от ответното дружество на ищеца командировъчни за 156 дин по 26 евро на ден възлизат на сумата от 4 056 евро. Твърди се, че ищецът е положил извънреден труд,поради което му се дължи възнаграждение в размер на 700 лв. Твърди се, че ищецът е не ползвал платения годишен отпуск за 2016г, поради което му се дължи обезщетение в размер на 360 лв. Моли се съда да постанови решение с което да се осъди ответника да заплати на ищеца общо сумата от 6060 лв. представляваща дължимо, но неизплатено трудово възнаграждение за месеците: юни, юли, август, септември , октомври ноември и декември 2015г/ оп 360 лв. месечно и за месеците: януари, февруари ,март, април, май, юни, юли, август, септември 2016г по 360 лв. месечно и за месец октомври 2016г-300 лв., сумата от 4 056 евро командировъчни пари за периода 09.06.2015г до 19.10.2016, сумата от 700 лв. за положен извънреден труд и сумата от 360 лв. , обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2016г, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество е подаден писмен отговор, с който се оспорват исковете като се противопоставя възражение, че всички искови суми са изплатени. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си поддържа предявените искове. В последното по делото съдебно заседание на основание чл.214 от ГПК по искане на ищеца е допуснато изменение исковете чрез намаляване на размера на претенциите както следва : претенцията на неизплатени трудови възнаграждения се счита предявена общо за сумата от 2 829.18 лв., претенцията за командировъчни пари се счита предявена за сумата от 5 958.87 лв., претенцията за заплащане на обезщетението за неплатен годишен отпуск се счита предявена за сумата от 164.62 лв. В последното по делото съдебно заседание ищецът направи оттегляне на претенцията си за заплащане на извънреден труд в размер на 700 лв. и в тази част производството по делото бе прекратено.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез пълномощника си, поддържа заявеното с писмения отговор оспорване.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:
Между страните няма спор, а и от представените по делото писмени доказателства/ трудов договор №114/09.06.2015г./ се установява,че за периода от 09.06.2015г до 19.10.2016г. ищецът е работил в ответното дружество като е заемал длъжността „ шофьор международни превози“,с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 360 лв., осемчасов работен ден.Според уговореното в трудовия договор платения годишен отпуск е в размер на 20 работни дни. Със Заповед №151/19.10.2016г на управителя на ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение с ищеца ,считано от 19.10.2016г като основанието за прекратяването на трудово правната връзка е чл.325, ал.1,т.1 от КТ-взаимно съгласие.
По делото няма спор, че на посочените в исковата молба дати ищецът е бил в командировки в чужбина. Тези релевантни факти се установяват от многобройните писмени доказателства, приложени към исковата молба по опис от № 6 до №142 и неоспорени от ответника, а именно международни товарителници, отчети, протоколи за отстраняване / поставяне на техническо средство за контрол, протоколи за извършена проверка на стоки с висок фискален риск, и от ангажираните от ответника писмени доказателства- 20 броя заповеди за командировка в чужбина .Установява се от удостоверение №RяБ №5043, екз2 от 20.12.2016г, издадено от Столична дирекция на МВР, че за периода от 09.06.2015г до 18.10.2016г ищецът е извърши 138 преминавания през ГКПП с товарен автомобил рег.№СВ8807 АВ като в това удостоверение детайлно е отразено излизането от РБългария, респ.влизането в РБългария по по дата и час.
Във връзка с възражението на ответника , че е заплатил на ищеца претендираните трудови възнаграждение на изследване от вещо лице –графолог по допусната съдебно графологическа експертиза, бяха подложени подписите срещу името на ищеца в представените от ответника с писмения отговор ведомостите за заплати. Изслушаното заключение, изготвено от вещото лице Н., съдът кредитира изцяло като компетентно и обосновано изготвено. Вещото лице заключава, че във ведомостите за работни заплати срещу името на Л. Владимиров К. за месеците август, ноември и декември 2015г и месеците февруари, септември и октомври 2016г няма положени подписи. Подписът срещу името Л.К. във ведомостите за работни заплати за месеците юни, юли, септември и октомври 2015г и месеците януари и август 2016г не са положени от него. Според вещото лице най вероятно подписите за месеците март, април , май юни , юли 2016г не са положени от Л.К..
Във връзка с направеното оспорване ответникът ангажира писмени доказателства, съдържащи се от лист 354 до лист 414 вкл. от досието на делото, а именно 20 броя заповеди за командировка в чужбина , пътни листове и разходни касови ордери, в които са вписани суми за служебен аванс и командировъчни. Пътните листове и РКО бяха обект на графологическа експертиза, заключението по която е в следния смисъл: в разходни касови ордери с номера №5020/21.08.2016г, №4783/11.07.2016г, №4624/30.06.2016г, №4493/11.05.2016г, №4469/05.2016г, №4481/31.05.2016г, №4150/31.03.2016г, №4099/28.02.2016г, и №39.50/18.01.2016г няма положен подпис за получил сумата. Вещото лице заключава, че в РКО№5262/31.10.2016г подписът за получател на сумата е на ищеца. Подписите в РКО с номера:№4997/31.08.2016г, №4967/31.08.2016г, №4862/31.07.2016г, №4804/31.07.2016г, №4663/30.06.2016г, №4528/31.05.2016г, №4350/30.04.2016г, №4317/30.04.2016г, №4040/29.02.2016г и №4562/31.05.2016г, не са положени от Л. Владимиров К..
За изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебно-икономическа експертиза, по която бяха депозирани едно основно и две допълнителни заключения. Съдът обсъжда допълнителното заключение вх.№15113/25.06.2018г като най- пълно и обосновано и съобразено с констатациите на вещото лице графолог във връзка с автентичността на подписа на ищеца върху ведомостите за заплати и разходните касови ордери, както и с представената от ответната страна квитанция за извършен пощенски превод на 07.12.2016г с основание командировъчни и отпуски“ сума от 670 лв., а така също и като неоспорено от страните по делото. В приложение №1 към заключението в табличен вид в колона 11 от вещото лице помесечно отразило дължимото трудово възнаграждение като чиста сума както следва: месец юни 2015г- 199.24 лв., месец юли 2015г-291.96лв., месец август 2015г ищецът е в неплатен отпуск 21 дни /-/16.80 лв., месец септември 2015г, 58 лв., месец октомври 2015г, 124.47 лв., месец ноември 2015г-58 лв., месец декември 2015г, 116.50 лв., месец януари 2016г, 69.72 лв., месец февруари 2016г-16.80 лв., месец март 2016г- 77.44 лв., месец април 2016г -171.53 лв., месец май 2016г-234.93 лв., месец юни 2016г-247.12лв., месец юли 2016г-243.44 лв., месец август 2016г-211.31 лв., месец септември 2016г. 325.37 лв. и месец октомври 2016г-433.75 лв. Вещото лице уточнява, че за сумите от по минус 16.80 лв. за месеците август 2015г и февруари 2016г са начислени като такива дължими от работника на работодателя , поради дължими осигурително вноски от лицето за ползване на неплатен отпуск без стаж . За същите няма отразявания да са внесени от работника , поради което с тях е намален дължимия размер на неизплатените трудови възнаграждения. Давайки отговор на въпроса какъв е размерът на дължимите, но неизплатени трудови възнаграждения, вещото лице Л., категорично заключава, неизплатените трудови възнаграждения за периода от юни 2015г до октомври 2016г са в общ размер от 1 854.72 лв. Що се касае за сумата в общ размер 974.46 лв. начислена за получаване като трудово възнаграждение помесечно както следва: март 2016г-77.44 лв., април 2016г-171.53 лв., май 2016г-234.93 лв., юни 2016г-247.12 лв. и юли 2016г-243.44 вещото лице не се ангажира със становище дали е изплатена предвид констатациите на графологическата експертиза, че подписите „ вероятно не са положени от ищеца“. Вещото лице заключава, че дължимото на ищеца обезщетение за 17 дни неползван платен годишен отпуск за 2016г. е в размер на 323.29 лв. / като нетна сума/. Вещото лице е съобразило приетия като писмено доказателство пощенски запис , с който на 07.12.2016г е преведена на ищеца сумата от 670 лв. с основание „командировъчни и отпуски“ и приема, че от тази обща сума 670 лв. със сумата от 323.29 лв. е изплатено обезщетението за неползван платен годишен отпуск. При изследване на въпроса за дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск вещото лице прави констатации, че съгласно трудовия договор размера на платения годишен отпуск е 27 работни дни. Вещото лице е съобразило наличната в досието на делото молба от ищеца / лист 26 от делото/ за ползване, считано от 05.09.2016г на 10 дни платен годишен отпуск. Приело е на основание тази молба, че отпускът е ползван и е обобщило, че на ищеца се дължи обезщетение за 17 дни неползван платен годишен отпуск за 2016г. при средно дневно брутно трудово възнаграждение за изчисляване на обезщетение за платен годишен отпуск в размер на 21.13лв.
В табличен вид в приложение №2 към заключението вещото лице е отразило периодите на командироването, респективно броя на дните, включени в съответния период, начислените командировъчни пари и издадените на това основание платежни документи –РКО. Вещото лице заключава, че за периода от 14.01.2016г. до 05.10.2016г. работодателят е начислил командировъчни пари в общ размер от 6 598.95 лв. Вещото лице е съобразило обстоятелството, че в РКО №5262/31.10.2016г подписът за получил сумата е на ищеца и е приело, че командиворъчните пари в размер на 293.37лв за последната командировка- за времето от 02.10.2016г до 05.10.2016г / общо 3 дни/ с оглед отразеното в ред първи на таблица- приложени№2 са изплатени като неизплатения размер на командировъчните пари възлиза на сумата от 6305.58 лв. В съдебното заседание, в което бе прието коментираното заключение, по съгласие на двете страни вещото лице отнесе сумата от 346.71 лв./ получена от ищеца с пощенския запис от 07.12.2016г. и съставляваща част от общо преведената му сума от 670 лв./ към изплатените командировъчни пари и обобщи , че дължимите, но неизплатени команировъчни възлизат на сумата от 5 958.87лв./ която сума е в рамките на заявената искова претенция след направеното по реда на чл.214 от ГПК намаление на размера на този иск/.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.128,т.2 от КТ във вр. с чл.242 от КТ, по чл.224, ал.1 от КТ и по чл.215 от КТ
По обективно съединените искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ във вр.с чл.242 от КТ за неизплатени трудови възнаграждения за исковия период: месеците - юни, юли август, септември, октомври, ноември и декември 2015г и месеците- януари, февруари, март , април, май юни, юли, август, септември и октомври 2016г. съдът намира следното:
Безспорно се установи по делото, че страните по спора са били във валидно учредена трудово правна връзка през процесния период, като трудовото правоотношение между тях е прекратено, считано от 19.10.2016г на основание чл.325, ал.1,т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните.Безспорно се установи/ а и този факт не бе спорен между страните/, че ищецът е престирал работната си сила при ответника, т.е. полагал е труд, който труд съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ е следвало да бъде възмезден от ответното дружество. Според разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената от работника работа, стига същият да е престирал добросъвестно своя труд- да не се е отклонявал от параметрите на уговорените в трудовия договор условия. Не се наведоха по делото възражения, нито доказателства от ответната страна при престация на своя труд ищецът да се е отклонявал от параметрите на уговорените с трудовия договор условия, тоест по смисъла на чл.75, ал.1 от КТ ищецът е изпълнявала добросъвестно задълженията си по трудовия договора. Поради това за работодателят е възникнало насрещното задължение по чл.124 и чл.128 от КТ да заплаща уговореното трудово възнаграждение в установените срокове.
При преценка на доказателствената съвкупност съдът приема, че дължимите и неизплатени на ищеца трудови възнаграждения възлизат в общ размер на 2829.18 лв. като чиста сума за получаване, който размер е в рамките на заявената искова претенция сред направено на основание чл.214 от ГПК намаление на размера на този иск.Съгласно процесуалното правило на чл.154 от ГПК в тежест на работодателя е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил на работника дължимото му се трудово възнаграждение. Законодателят е регламентирал в нормата на чл.270, ал.3 от КТ съответен ред за изплащане на трудовите възнаграждения , според която трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника на негови близки или на влог в посочената от него банка. От това следва , че изплащането на трудовото възнаграждение се удостоверява с акт в писмена форма / ведомост, разписка, платежно нареждане/, тоест за изплащането на трудовото възнаграждение законодателят е предвидил писмена форма за доказване. По делото ответното дружество – работодател представи категорични и убедителни писмени доказателства за изплащане на дължимите трудови възнаграждения. Работодателят представи неподписани ведомости за заплати и ведомости за заплати аз месеците март, април, май, юни и юли 2016г., в които фигуриращите подписи бяха подложени на експертен анализ, който не успя да установи категорично ,че тези подпис са на ищеца. При това положение всяко колебание, неубедителност и липса на категоричност на доказателствените материали рефлектира върху доказателствената им стойност и като правна последица се приравнява на неосъществено пълно доказване на спорните факти и същите се третират като нестанали.
В контекста изложеното съдът счита, че исковете с правно основание чл.128,т.2 от КТ във вр. с чл.242 от КТ са изцяло основателни и следва да бъдат уважени. За пълнота да изложението следва да се посочи, че според решение №166/2010г по гр.д.№220/2009г на ВКС , трето г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, при иск с правно основание чл.128,т.2 от КТ , а именно изплащане на трудово възнаграждение може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъкът от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като решението трябва да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или нетното.
Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца общо сумата от 2 829.18 лв., представляваща дължимите но неизплатени трудови възнаграждения като чиста сума за получаване както следва: месец юни 2015г- 199.24 лв., месец юли 2015г-291.96лв., месец септември 2015г, 58 лв., месец октомври 2015г, 124.47 лв., месец ноември 2015г-58 лв., месец декември 2015г, 116.50 лв., месец януари 2016г, 69.72 лв., месец март 2016г- 77.44 лв., месец април 2016г -171.53 лв., месец май 2016г-234.93 лв., месец юни 2016г-247.12лв., месец юли 2016г-243.44 лв., месец август 2016г-211.31 лв., месец септември 2016г. 325.37 лв. и месец октомври 2016г-433.75 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 2 829.18 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 09.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание
чл.215 от КТ съдът намира следното
Съгласно разпоредбата на чл.215 от КТ при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни , дневни и квартирни пари, при условия и размери , определени от Министерски съвет. Вземането за обезщетение по чл.215 от КТ е безсрочно парично задължение , което става изискуемо в деня на поканата.Макар и обусловено от наличието на трудово правоотношение между страните, правоотношението по повод на командироването на работника или служителя е самостоятелно правоотношение между страните , което се регулира от изрични правни норми. Приложимата в случая нормативна база е Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международните автомобилни превози на товари и пътници.
Безспорно се установи, че за периода от 14.01.2016г. до 05.10.2016г. ищецът в рамките на трудовата си функция като „водач на товарен автомобил международни превози, е осъществявал превоз на товари в чужбина Фактът на командировката не бе спорен, а се установи и от ангажираните от ищеца многобройни писмени доказателства и от представените от ответника заповеди за командироване.Следователно за работодателят е възникнало задължението за заплащане на командировъчни пари , посредством които да се компенсират неудобствата, които работникът понася, полагайки труд извън местоживеенето си. Ето защо на основание чл.215 от КТ на ищеца се дължат команировъчни пари в съответствие с броя на дните, в които работникът е бил извън страната. От кредитираното допълнително заключение по изслушаната съдебно-икономическа експертиза, обсъдено по-горе се установи, че дължимите командировъчни пари са в общ размер от 5 958.87 лв./ които са в рамките на заявената искова претенция след намаляването на размера на същата, допуснато по реда на чл.214 от ГПК/. Безспорно се установи, че дължимото обезщетение за командироване не е изплатено на ищеца. Ето защо този иск се явява основателен и следва да бъде уважен като следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5 958.87 лв. представляваща обезщетение при командироване, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - – 09.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
По
иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ съдът намира следното:
Правото на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск възниква само при прекратяване на трудовото правоотношение. Прекратяването на трудовото правоотношение е първата предпоставка за пораждане правото на обезщетение, която предпоставка в настоящия случай е налице. От обсъдената по-горе доказателствена съвкупност се установи, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 19.10.2016г. Втората предпоставка за уважаване на иска е работникът или служителят реално да не е ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск през календарната година на прекратяването на трудовото правоотношение или през предходните, поради което законодателят е предвидил в този случай работодателят да му заплати обезщетение съобразно броя на дните, неизползван платен годишен отпуск и предвид последното получено брутно трудово възнаграждение/ това за предходния месец/ и на база среднодневното брутно трудово възнаграждение / чл.224, ал.2 във вр.с чл.177, ал.1 от КТ. Безспорно се установи, че ищецът е имал право на платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни за 2016г. Не се установи същият да е ползвал реално този отпуск, тъй като фактът на подадена от работника молба за ползването на този вид отпуск не е достатъчен съдът да приеме, че такъв реално е ползван. В тежест на работодателят бе да установи релевантният факт на реално ползван от работника платен годишен отпуск, което не бе сторено в настоящия случай. Установи се, че средното дневното брутно трудово възнаграждение като база на начисляване на обезщетението за неползван платен годишен отпуск в процесния случай е 21.13 лв. Установи се от съвкупния анализ на доказателствените материали, че ответникът е изплатил обезщетение в размер на 323.29 лв. за 17 дни неползвал платен годишен отпуск за 2016г. При това положение ответникът дължи на ищеца сумата от 63.39 лв. обезщетение за 3 дни неползван платен годишен отпуск за 2016г. Ето защо този иск се явява частично основателен и следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 63.39 лв. обезщетение за 3 дни неползван платен годишен отпуск за 2016г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба -09.05.2017г до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 63.39 лв. до претендираните 164.62 лв./ след направеното от ищеца изменение на исковата претенция/ искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските :
Предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 700 лв. разноски по делото/възнаграждение за адвокат/
Предвид изхода на делото и с оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК в полза на Пазарджишкия районен съд ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 401.51 лв. и сумата от 607 лв. за вещи лица .
На основание чл.242 , ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за присъдените трудови възнаграждения и обезщетения .
Така мотивиран ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Ангел Дудов-Д. Дудов“ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление село Калугерово, област Пазарджик, представлявано от А.Н.Д. да
заплати на Л.В.К. с ЕГН ********** ***,
офис 2 на основание чл.128,т.2 във вр.с
чл.242 от КТ общо сумата от общо сумата от 2 829.18
лв., представляваща дължимите но неизплатени трудови възнаграждения като
чиста сума за получаване както следва:
месец юни 2015г- 199.24 лв., месец юли 2015г-291.96лв., месец септември 2015г, 58 лв., месец октомври
2015г, 124.47 лв., месец ноември 2015г-58 лв., месец декември 2015г, 116.50
лв., месец януари 2016г, 69.72 лв.,
месец март 2016г- 77.44 лв., месец април 2016г -171.53 лв., месец май
2016г-234.93 лв., месец юни 2016г-247.12лв., месец юли 2016г-243.44 лв., месец
август 2016г-211.31 лв., месец септември 2016г. 325.37 лв. и месец октомври
2016г-433.75 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от 2 829.18 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба – 09.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Ангел Дудов-Д. Дудов“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление село Калугерово, област Пазарджик, представлявано от А.Н.Д. да заплати на Л.В.К. с ЕГН ********** ***, офис 2 на основание чл.215 от КТ сумата от 5 958.87 лв. представляваща обезщетение при командироване, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Ангел Дудов-Д. Дудов“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление село Калугерово, област Пазарджик, представлявано от А.Н.Д. да заплати на Л.В.К. с ЕГН ********** ***, офис 2 на основание чл.224, ал.1 от КТ сумата от 63.39 лв. обезщетение за 3 дни неползван платен годишен отпуск за 2016г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба -09.05.2017г до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 63.39 лв. до претендираните 164.62 лв. отхвърля иска.
ОСЪЖДА „Ангел Дудов-Д. Дудов“ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление село Калугерово, област Пазарджик, представлявано от А.Н.Д. да
заплати на Л.В.К. с ЕГН ********** ***,
офис 2 сумата от 700 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „Ангел Дудов-Д. Дудов“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление село Калугерово, област Пазарджик, представлявано от А.Н.Д. *** държавна такса в размер на 401.51 лв. и сумата от 607 лв. за вещи лица .
На основание чл.242 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението в частта за трудовите възнаграждения и обезщетения.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: