Р
Е Ш Е
Н И Е № 306
№ 306 от 20.11.2019 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар И. С. и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 255 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото
е образувано по касационна жалба от
група „Контрол на пътното движение по главни
пътища и автомагистрали” (КПДГПА) към сектор „Пътна
полиция” (ПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД
на МВР) – Кюстендил, срещу Решение № 260/08.07.2019 г., постановено по
административнонаказателно дело № 108/2019 г. по описа на Районен съд –
Дупница, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №18-5310-001755/03.12.2018
г., издадено от началника на група КПДГПА, с което на В.Г.Ч., с ЕГН ********** и адрес: ***, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания глоба в
размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява
моторно превозно (МПС) средство за срок от шест месеца за
извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Релевирано е касационното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното
постановление.
Група
КПДГПА към сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил, редовно
призована, не изпраща процесуален представител в съдебното заседание по делото.
В отговора на касационната жалба процесуалният представител по пълномощие
на В.Ч. – адвокат В.Я., изразява становище за неоснователност на същата и
оставяне в сила на решението на районния съд. Ч. е редовно призован за
съдебното заседание по делото, но не се явява и не се представлява в същото. С молба с вх. № 4886/03.10.2019 г.
по описа на съда адвокат Я. заявява, че поддържа отговора и претендира оставяне
в сила на решението на районния съд.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Касационната жалба е допустима.
Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал.
1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния
14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е горепосоченото НП №18-5310-001755/03.12.2018 г.,
издадено от началника на група КПДГПА към сектор ПП при
ОД на МВР – Кюстендил. Районният съд е установил от
фактическата страна на спора, че на 08.11.2018
г. в 10:48 часа в община Дупница, на път първи клас № Е-79,
км 331+400, в посока път 2-62, Ч. е управлявал лек автомобил марка и модел „Ф. Ш.”,
с рег. №*****, който е с прекратена регистрация на основание чл.
143, ал. 15 от ЗДвП. Срещу Ч. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 1755/08.11.2018
г. Иззети са табелите с регистрационен
номер и част 2 на свидетелството за регистрация на автомобила. Въз основа на акта е издадено процесното НП. В постановлението са
възпроизведени фактическите констатации по акта и
деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В
производството пред въззивния съд са
разпитани А. М. Г. (актосъставител) и Л. С П (свидетел по акта), които
потвърждава изложените фактически обстоятелства, относими към релевираното
деяние. Към административнонаказателната преписка е приложена справка от информационната система на МВР, в която като собственик на
автомобила е посочено „А.” ЕООД, гр.
Момчилград, а като „предстоящ собственик” – Т. П.В. Видно от приетия като доказателство по делото договор за
покупко-продажба на МПС от 19.04.2018 г., с нотариална заверка на подписите на
страните, процесният автомобил е продаден от „А.” ЕООД, гр. Момчилград, на Трифон Петров Видински.
Районният съд е отменил наказателното постановление по съображения, че процесното
нарушение не е осъществено от субективна страна.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно
основание настоящият касационен състав намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с
материалния закон – правилно.
При проведеното
административнонаказателно производство по
отношение на Ч. не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на наказателното
постановление. Правилно, с оглед установената в хода на съдебното
следствие фактическа обстановка, районният съд е приел, че привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице не е
осъществило състава на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от субективна страна. С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, в относимата
редакция (изм., ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.), законодателят е
въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба в размер от 200,00 до 500,00 лева
и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 до 12 месеца за водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред. Съгласно § 6, т. 25 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП „водач”
е лице, което управлява пътно превозно средство. По делото е безспорно
установено, че Ч. е управлявал процесния автомобил, поради което е имал
качеството „водач” на МПС. Автомобилът е управляван по
път, отворен за обществено ползване, и към 08.11.2018
г. е бил с прекратена регистрация. Административнонаказващият орган обаче не
е ангажирал никакви доказателства, които да
обосноват субективната страна на деянието, а именно– наличието на
знание у страна на дееца за обстоятелството, че управляваното от него МПС е с
прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на процесния автомобил е извършено по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Съгласно посочената норма служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Ч., който не е и не е бил собственик
на автомобила, не е имал възможност да разбере за служебната му дерегистрация. Не е имало и обективни признаци, от които той да си направи този извод, тъй като автомобилът е бил
с регистрационните си табели към датата на проверката. Изложеното обуславя извод, че Ч. не е
действал виновно, поради което и извършеното от
него не съставлява административно нарушение.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260/08.07.2019
г., постановено по административнонаказателно дело № 108/2019
г. по описа на Районен съд – Дупница.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.